№ 148 / 09.03.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1212 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕАД Теленор
България-С., против Решение №149/11.10.2021г., постановено по анд
№20215640200608/2021г. по описа на РС Хасково. Твърди се, че решението е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон. Потвърденото с него наказателно постановление било издадено
в отклонение с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в същото не била
посочена дата на нарушението и мястото на извършването му. Посочена била дата
на установяване, но не и такава на извършване на деянието. Липсвал доказан
фактически състав на нарушение по чл.127, ал.3 от Закона за защита на
потребителите, поради което административнонаказателната отговорност на
дружеството се явявала недоказана. Наказанието по чл.222 от ЗЗП било предвидено
за нарушение на разпоредбата на чл.127 от ЗЗП, т.е. следвало да са налице
всички елементи от фактическия състав на чл.127 от ЗЗП, а не на отделни алинеи
от нормата както било в случая. Изводите на районния съд за осъществен състав
на административно нарушение били формални. Решението му нямало мотиви, което
съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото не
отговаряло на изискванията за квалифициране на фактите и формиране на
съответните правни изводи с произнасяне по фактическите и правни доводи и
възражения на страните, с обсъждане на събраните по делото доказателства и
обосноваване на приемането им или изключването им от доказателствения материал
по делото. Направените правни изводи били бланкетни и приложими за всяко едно
потвърдително решение на съда, независимо от осъщественото нарушение. Копирана
била единствено санкционната норма, но не били направени конкретни изводи на
основание тази норма. Не било взето отношение по нито един от наведените в
жалбата доводи, а било възприето изложеното в НП, като били кредитирани само
доводите на административнонаказващия орган, доказателствата представени от
него, както и показанията на актосъставителя. Съдът действал неправилно като не
взел отношение по основателността на изложените в жалбата възражения. Липсата
на произнасяне по смисъла на чл.339, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс,
във вр. с чл.84 от ЗАНН била равнозначна на липса на мотиви на съдебното
решение. Иска се същото да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него
НП.
Ответната страна – Комисия за защита на потребителите,
Регионална дирекция Пловдив, не изразяват становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура - Хасково предлага решението на РС
Хасково да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил
Наказателно постановление №К-0051112/29.03.2021г. на Директора на РД – КЗП за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали, Стара Загора, с което
на ЕАД Теленор България – С., за нарушение на чл.127, ал.3 от Закона за защита
на потребителите и на основание чл.222 от ЗЗП е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лева. Въззивният съд приел, че
не били налице съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи
отмяна на наказателното постановление. Същото, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на който било издадено, изхождали от
компетентни органи и съответствали на изискванията на ЗАНН. Нарушението било
описано точно, с посочване на обстоятелствата около извършването му и дата и
мястото на установяване и извършване. Спазени били сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП. Не било налице разминаване между описанието на
нарушението и правната му квалификация. Приел за безспорно доказано както от
свидетелските показания, така и от писмените доказателства по делото, че на
23.09.2020г. потребителят на мобилен апарат модел HUAWEI Р Smart 2019 Dual
Aurora Blue, закупен на 25.03.2019г., Т. Д.предявила рекламация в гр.Хасково, в
обект на „Теленор България“ ЕАД. Видно от свидетелските показания и от
направена разпечатка на описаните рекламации на потребителите за периода
22.09.2020г. до 24.09.2020г., първата рекламация не била отразена в регистър,
както изисквала разпоредбата на чл.227, ал.3 от ЗЗП. Фактът на неизпълнение на
задължението по цитираната норма бил несъмнено установен при извършена от
контролните органи на КЗП проверка в обекта на дружеството във връзка с
подадена жалба. По отношение на основните доводи в жалбата за неправилност на
НП във връзка с това, че административнонаказващият орган не взел предвид
разпоредбата на чл.122 от ЗЗП, съдът посочил, че съгласно тази разпоредба
потребителят имал право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с
договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при
първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или
експлоатацията били открити несъответствия с договора за продажба. От
представените от ЕАД Теленор България – С., писма до КЗП ставало ясно, че именно
при експлоатацията на мобилния апарат се появили и били открити несъответствия
с договора за продажба. Тези несъответствия били посочени от самото дружество в
изпратеното от него писмо, в което се посочвало, че апаратът бил приет за
сервиз, т. е. рекламацията била приета. Ирелевантно в случая било становището
на оторизирания сервиз за причината на това несъответствие, тъй като при
предявяване на рекламацията, нямало как лицето, пред което това ставало да
извърши проверка и да даде експертно становище за причината за разминаването
или несъответствието на стоката с договора за продажба. Безспорно било
доказано, че жалбоподателят извършил описаното нарушение, което правилно било
квалифицирано по чл.127, ал.3 от ЗЗП. Правилно бил определен и размерът на санкцията.
Не били налице и основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото се касаело
за нарушения, които засягали обществени отношения в сферата на търговските
услуги, ориентирани към защита правата на потребителите, т е. засягащи
изключително голям кръг от лица, или всеки един гражданин.
Така
постановеното решение е правилно.
Касационната инстанция споделя извода на
районния съд за законосъобразност и правилност на НП.
Обжалваното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е достигнал до
правилни правни изводи. Районният съд е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Неоснователни са твърденията на касатора, че от събраните доказателства не са
установени всички елементи на фактичиския състав на чл.127, ал.3 от ЗЗП - за
подаване на рекламацията. В конкретния случай няма формиран спор за
закупуването на процесното устройство от дружеството, както и за отказа да се
приеме рекламацията. При разпита на свидетелите пред въззивната инстанция
св.Кръстева дава показания, че управителката на търговския обект дала обяснения
пред тях при извършваната проверка, като посочила, че възникнал спор със
жалбоподателката, но решили, че това не било рекламация и не го вписали в
регистъра. Така по същество не били отрекли жалбоподателката да е поситила
обекта на съответната посочена от нея дата. В АУАН, и в НП, са правилно отразени
установените с Констативен протокол №К-2675512, като датата на извършване на
нарушението се сочи и от самия потребител в писмо до КП -
№П-03-1672/11.11.2020г. В преписката е приложено като доказателство, ценено от
райония съд, копие от фактура №********** от 25.03.2019г. относно закупуването
на процесното устройство от търговеца, като по отношение на тези факти няма
формиран спор. На база
всички събрани по делото доказателства, включително и ангажираните гласни,
съдът е приел за установено нарушението - не е приета рекламация, предявена на 23.09.2020г.,
като обстоятелствата относно конкретни установени впоследствие дефекти на
стоката не са елементи от фактическия състав на нарушението. Жалбоподателят – като търговец, или упълномощено от него лице са длъжни на
основание чл.127, ал.1 от ЗЗП да приемат рекламацията, ако тя е предявена
своевременно. Така за жалбоподателя е установено, че не е изпълнил задължението, вменено от посочената
норма, поради което и
следва да се приеме за основателно, че е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл.222 от ЗЗП.
При така установено нарушение е направен
правилния извод за налагане на санкция,
определена в минимума на предвиденото наказание съгласно разпоредба на чл.222 от ЗЗП,
доколкото е отчетено от районния съд и липсата на представени допълнителни доказателства
относно смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил наказателното постановление,
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №149/11.10.2021г., постановено
по анд №20215640200608/2021г. по описа на РС Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление
№К-0051112/29.03.2021г. на Директора на РД – КЗП за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали, Стара Загора, с което на ЕАД Теленор България – С.,
за нарушение на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите и на
основание чл.222 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500,00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.