№ 4117
гр. София, 18.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110124815 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от П. Д. Д. срещу А. В
В. за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име в обществото, преживян
емоционален стрес, унижение, страдания, безпокойство, загуба на спокоен сън, загуба
на апетит и на тегло, чрез публично разгласяване на 20.04.2022 г. в открито съдебно
заседание в качеството на свидетел по гр.д. № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35
състав, на неверни и позорящи изрази и твърдения, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 20.04.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2022 г. ответникът направил в открито
съдебно заседание в качеството на свидетел в производство по гр.д. № 53659/2021 г. по
описа на СРС, 35 състав публично пред съда и всички присъстващи в съдебната зала
следното изявление; „Още в началото, когато се настаниха, човекът лично ми показа
портмонето и извади една губерка/игла за шиене и ми каза, че с това шие ранените
кучета. Той ми показа, че така се грижи за тях, шие ги лично и ги водят в гр. Елин
Пелин при д-р Ф.“. Твърди, че ответникът употребил и следните думи и изрази по
отношение на ищеца: „Не съм виждал лично някой от фондацията да шие кучета,
просто когато бяхме в кабинета ми с проверяващите от БАБХ, П. Д. извади от
неговото портмоне иглата, и каза, че с нея се грижи за ранените кучета, които ги
намира по улиците, това беше в началото на 2019-та година“. Изявлението на
ответника били вписани в протокол № 5643 от проведеното открито съдебно заседание
по делото от 20.04.2022г. Сочи се, че ищецът бил учредител на „Фондация Дом Д.“,
която била учредена в памет на починалия му син, като фондацията имала за цел да се
грижи за болни, малтретирани и бити кучета и котки, както и такива с травматични
увреждания. Поддържа се, че изявленията на ответника, които бил и кмет на село
Априлово, не отговарят на истината и били направени с цел да унизят ищеца и да го
1
дискредитират като личност пред цялото общество, поради личната неприязън на
ответника към ищеца. Твърди се, че цитираните думи и изрази са изнесени публично, с
което ищецът е злепоставен и дискредитиран като личност в обществото, накърнено е
доброто му име и са направени с цел да бъде унизен, като му било вменено напълно
необосновано и неморално поведение, посредством които изрази ищецът да бъде
определян като садист, както и имат за цел да внушение, че ищецът извършва
нерегламентирана дейност. Използвани думите и изрази били шокиращи и морално
неприемливи. Твърди се, че цитираните публично изнесените от ответника спрямо
него изказвания имали за последица публичното му унижение. Вследствие на
посочените изразни средства бил емоционално наранен, изпитвал негативни
преживявания и стрес, загубил личното си спокоиствие, страдал от безсъние, загубил
апетита си и част от теглото си.
Ответникът А. В. в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в
които оспорва предявения иск. Не се оспорва, че ответникът бил свидетел по
гражданското дело, като сочи, че в изпълнение на задълженията си по закон пред
обществото е изложил точно и добросъвестно известните му обстоятелство, които са
били от значение за конкретното дело, за което са му били зададени въпроси от
страните по същото. Навежда се довод, че ищецът не е присъствал в съдебната зала на
соченото съдебно заседание по делото, по което ответникът е свидетелствал, поради
което не бил възприел лично изразите, а същите са му били преразказани, така и се
оспорва същият да е понесъл каквито и да било неимуществени вреди от свидетелските
показания и да е налице причинно – следствена връзка между соченото деяние и
твърдените вреди. Твърди се, че изложеното в съдебното заседание отразявало
деиствително случили се факти и изказвания на самия ищец, като дали те са верни или
не, е наясно самият ищец. Релевира се при евентуалност възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, които с поведението и изказванията си е
допринесъл изключително за мнението и отношение на околните спрямо него.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От представеното и неоспорено от страните писмено доказателство – протокол №
5643 от открито съдебно заседание на 20.04.2022 г. по гр.д № 53659/2021 г. по описа на
СРС, 35 състав се установява, че ответникът е дал показания в качеството си на
свидетел по същото, както и че показанията са със соченото в исковата молба
съдържание, а именно: „Още в началото, когато се настаниха, човекът лично ми
показа портмонето и извади една губерка/игла за шиене и ми каза, че с това шие
ранените кучета. Той ми показа, че така се грижи за тях, шие ги лично и ги водят в
гр. Елин Пелин при д-р Ф.“. „Не съм виждал лично някой от фондацията да шие
кучета, просто когато бяхме в кабинета ми с проверяващите от БАБХ, П. Д. извади
от неговото портмоне иглата, и каза, че с нея се грижи за ранените кучета, които ги
намира по улиците, това беше в началото на 2019-та година“.
2
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Светлана
Мишкова (на страната на ищеца) и Цветанка И.а и Стоянка Дончева (на страната на
ответника).
Свидетелката Мишкова дава показания, че е доброволец във фондацията на
ищеца, в която отглеждал и се грижел за кучета. Твърди, че П. бил позитивен и
амбициозен човек, като последно време отслабнал, избягвал да говори, вдигнал кръвно
в следствие на обвинение от ответника, че шиел кучета. Ответникът дал показания с
твърдяното съдържание по друго дело, водено от П. срещу общината. Излага, че не
била виждала насилие и шиене на кучета в помещението в с. Априлово. Имало
ветеринарен лекар д-р Ф, който извършвал тези операции в гр. София. П. и споделил за
извършена проверка в помещението.
Свидетелката И.а дава показания, че работила като зам. кмет на община Горна
Малина и познавала А. В. като кмет на с. Априлово. Познавала П. Д. по повод
настаняване на кучета в селото, от което последвал протест на населението против
кучетата, защото били близо до къщите. Спомня си за извършена проверка от БАБХ
пролетта или лятото на 2019 г. във връзка с кучетата, при която в кабинета на кмета в с.
Априлово, ответникът В. попитал ищеца Д. кой лекувал кучетата, при което ищецът
извадил от якето си нещо като портмоне, разгърнал го и показал игла, след което
отговорил, че той лично се грижи и след това допълнил, че заедно с д-р Ф. Не била
виждала ищеца да шие кучета, виждала е само иглата, която ищецът показал.
Свидетелката Дончева дава показания, че е еколог на община Горна Малина и
познава страните, като е присъствала на проверки и на конфликтни ситуации между
проверяващите и ищеца от 2018 г. до 2020-2021 .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
С доклада по делото, съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е извършил твърдяното
противоправно деяние – употреба на неверни и позорящи изявления (употребяване на
следните думи и изрази): „Още в началото, когато се настаниха, човекът лично ми
показа портмонето и извади една губерка/игла за шиене и ми каза, че с това шие
ранените кучета. Той ми показа, че така се грижи за тях, шие ги лично и ги водят в
гр. Елин Пелин при д-р Ф.“ и „Не съм виждал лично някой от фондацията да шие
кучета, просто когато бяхме в кабинета ми с проверяващите от БАБХ, П. Д. извади
от неговото портмоне иглата и каза, че с нея се грижи за ранените кучета, които ги
намира по улиците, това беше в началото на 2019-та година.“, на 20.04.2022 г. в
открито съдебно заседание на същата дата в качеството на ответника на свидетел по гр.
д. № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35 състав, в пряка причинна връзка от което е
претърпял твърдените неимуществени вреди (вида на претърпените негативни
преживявания и емоции, засягане на доброто име в обществото), така и размера им. В
3
тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване
обстоятелства, въз основа на които твърди наличие на съпричиняване – че изложените
твърдения са направени от ищеца пред ответника.
Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е
защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията
на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията/. Ето защо, ако едно
изявление накърнява доброто име на адресата му в обществото и ако това изявление не
е вярно, то би било противоправно. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но в пределите,
посочени в ал. 2 на цитираната разпоредба, а именно - това право не може да се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
По делото се установява безспорно, че ответникът е дал показания в качеството
си на свидетел по гр. д. № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35 състав, както и че
показанията са със соченото в исковата молба съдържание. Спорът по делото се
концентрира по въпроса дали ищецът е употребил изразите в присъствие на ответника
(не обстоятелството дали в действителност „шиел“ кучета, доколкото и от показанията
по гр. д. № 53659/2021 г. става ясно, че никой не твърди, нито е виждал ищеца да
оперира ранени кучета), т.е. с даване на свидетелски показания заявил ли е ответникът
неверни обстоятелства, с които е опозорил ищеца.
Единствените събрани по делото преки доказателства са показанията на св. И.а,
която е била очевидец, чиито показания съдът кредитира, доколкото не са налице
основания за поставяне под съмнение на достоверността им. В същите И.а
свидетелства, че в кабинета на кмета в с. Априлово, ответникът В. попитал ищеца Д.
кой лекувал кучетата, при което ищецът извадил от якето си нещо като портмоне,
разгърнал го и показал игла, след което отговорил, че той лично се грижи и след това
допълнил, че заедно с д-р Ф. С оглед на което съдът приема за доказано от страна на
ответника, че последният е възпроизвел в разпита по гр. д. № 53659/2021 г. по описа на
СРС, 35 състав в проведеното с.з. възприетите от него действия от страна на ищеца, с
оглед на което искът се явява неоснователен. Явяването на ответника в качеството си
на свидетел по гражданско производство е негово законово предвидено задължение,
свързано с определени неблагоприятни последици при неизпълнението му, тъй като е
свързано с изясняване на обективната истина по делото, което е конституционно
прогласен принцип на гражданския процес. Съгласно чл. 290 от НК следва да дава
показания само относно верни факти и обстоятелства под страх от наказателна
отговорност. По делото се установява, че ответникът е възприел и в последствие
възпроизвел в публичното заседание като свидетел действията на ищеца, поради което
и съдът приема, че действията на ответника не може да се квалифицират като
противоправни.
Отделно от това, разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или
приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета (чл.
147, ал. 1 от НК). С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето
и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. Позорното
обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е
от естество да накърни доброто му име в обществото. Освен това обстоятелствата
трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения,
асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
4
Ссамите употребени изразни средства не разкриват позорящи факти и твърдения,
доколкото систематичното им тълкуване в контекста на проведения разпит същите не
инсинуират твърдения за жестоко отношение към животни от страна на ищеца, дори
ответникът свидетелства, че не е виждал подобни интервенции, нито от някой от
фондация, нито от ищеца.
Въз основа на изложеното съдът приема иска на ищеца за неоснователен, поради
което не следва да се обсъжда възражението на ответника за съпричиняване на
вредите.
По разноските:
С право на разноски на основание чл. 73, ал. 3 ГПК разполага само ответникът,
който не претендира такива.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „ЕД
№ 35 срещу А. В В., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. В. Т., гр.София, ул. П.Н.М
№ 7, вх.Б, ап.2, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в накърняване на доброто име в обществото, преживян емоционален стрес,
унижение, страдания, безпокойство, загуба на спокоен сън, загуба на апетит и на тегло,
чрез публично разгласяване на 20.04.2022 г. в открито съдебно заседание в качеството
на свидетел по гр.д. № 53659/2021 г. по описа на СРС, 35 състав, на неверни и
позорящи изрази и твърдения, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
20.04.2022 г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5