О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№8
гр. Русе, 23 март 2021 год.
Русенски административен съд, в закрито заседание на 23 март 2021 год., III състав:
Съдия : Диан Василев
За да се произнесе по адм. дело №148 по описа на съда за 2021 год., взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано след
депозирана в съда искова молба от Ц.К.Б., чрез адв. П. П.. Молбата е насочена
срещу Национален осигурителен институт гр. София, от които се претендира
обезщетение в размер на 5 000 лева, заради понесени от ищеца неимуществени
вреди. Твърди се, че в резултат на
отменени актове на ТП на НОИ Русе и забавянето за произнасяне по подадено от
него заявление за отпускане на обезщетение за безработица, ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на психическото и емоционалното
състояние, довело до болки и страдания - стрес, депресия, безсъние, несигурност
по отношение на доходи и семейни разпри.
В производството по преценка редовността на постъпилата
искова молба АС Русе намери, че същата не отговаря на законовите изисквания,
предвидени в разпоредбата на чл.127, ал.1, т.6, чл.128, т.2 от ГПК, вр. с
чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ.
На първо място, исковата молба не бе подписана.
На следващо, съгласно чл.2а от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, „По
искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди се събира такса, както следва: 1. от граждани, еднолични търговци и
юридически лица с нестопанска цел - 10 лв.
Отделно от това, ищецът не бе формулирал искане към съда в
петитума на ИМ, което да е изцяло съобразено с изложеното в обстоятелствената й
част. В изложението и в петитума липсва посочен период в който са търпени
претендираните неимуществени вреди - с начална и крайна дата. От кой момент претендира обезщетението? Претендират ли се
лихви, за какъв период-начална, крайна дата?
С оглед задълженията
на съда за проверка на редовността на ИМ, на ищеца /неговият пълномощник/ бе
даден 7-дневен срок, за да отстрани недостатъците и да подпише
исковата си молба, както и да внесе дължимата такса в размер на 10 лева,
като препис от документа за платената държавна такса се представи в
деловодството на съда.
С оглед допустимостта
на ИМ, към Ц. Б. и адв П. П. бяха дадени и указания досежно допустимостта на
ИМ, а именно - да формулира искане към
съда в петитума на ИМ, което да е изцяло съобразено с изложеното в
обстоятелствената й част, като посочи период в който са търпени претендираните
неимуществени вреди - с начална и крайна дата. От кой момент претендира
обезщетението? Претендират ли се лихви, за какъв период-начална, крайна дата?
Така производството
по адм. дело №148 по описа на съда за 2021 год. бе оставено без движение.
В дадения от съда
срок постъпва молба от адв. П. П., с която моли съда да удължи срока за
изпълнение на указанията само и единствено касаещи заплащане на дължимата
държавна такса, тъй като адвокатът нямал връзка с клиента си. По отношение
липсата на подпис в ИМ - нито е налице искане, нито адвокатът е представил
нова-подписана ИМ, нито е подписал приложената по настоящото дело искова молба
и преписа от нея за ответника.
От друга страна
съдът установи и следното:
Видно от текстовото
съдържание на ИМ и приложенията към нея е, че самата молба е адресирана до
АС-Русе от Ц.К.Б., чрез адв. П. П.. Както видяхме и от определението за
оставяне без движение на производството по адм. дело №148 по описа на съда за
2021 год., една от причините за обездвижване на съдебното производство е
неподписването на ИМ.
Веднага след
исковата молба по делото е наличен договор за правна защита и съдействие, бл.
№009530(л.6 от делото), от който е видно, че упълномощителят и ищец по делото
Цв. Б. е дал права на своя адвокат „Да завежда и води делото до приключването
му пред Административен съд Русе, като подпише и депозира искова молба по чл. 1
от ЗОДОВ “.
Гореизложеното
показва, че реално с права да подпише ИМ и да сезира АС-Русе с иска по чл.1 от ЗОДОВ е упълномощен адв. П. П.. Самата молба така и завършва с реквизит за
подпис не от ищеца, а от „адвокат пълномощник“.
Така съдът стига до
следните изводи:
Няма пречка с оглед
молбата на адв. П. за удължаване на срока за заплащане на дължимата държавна
такса, съдът да даде допълнителен такъв по реда на чл.63, ал.1 и ал.2 от ГПК, приложим
съгласно чл.144 АПК.
Липсата обаче на
подпис в един документ, в случая в исковата молба реално е липса на съответния
документ. Подписът, който се поставя под съответния документ материализира изявление
на неговия автор. Документът е вещ, върху която с писмени знаци е
материализирано изявление, за наличието на което е достатъчно наличието поне на
подпис на неговия автор/пълномощник. Липсата на подпис прави волеизявлението
нередовно.
А именно исковата
молба е този документ, който ако отговаря на задължителните по ГПК реквизити,
посочени в чл.127, ал.1, т.1-6 от ГПК, сезира съда и дава началото на съдебното
производство. Затова и законодателят е разписал правила за реквизитите и
съдържанието на една ИМ в нормата на чл.127, ал.1 от ГПК, а след това в чл.128 от
същия кодекс говори за „Приложения към исковата молба“, едно от които е по т.2
- документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат.
Идентични са правилата и в АПК, където в чл.150, ал.1, т.1-8 са посочени
съдържание и реквизити на жалбата, а в чл.151 от АПК-приложенията към нея.
Следователно, за да
бъде легитимно сезиран съда, в случая с исково производство по чл.1 от ЗОДОВ и
чл.203 и сл. от АПК в глава 11 „ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ“, на първо място е
важно исковата молба да бъде подписана, и разбира се да съдържа останалите по
т.1-5 от чл.127, ал.1 от ГПК реквизити. Едва след нейния преглед съдът следи за
приложенията към нея.
Именно затова бе
даден срок тази нередовност да бъде изправена. В срока, изтекъл на
22.03.2021г., нередовността не бе изправена. Напротив, адвокатът е представил в
съда молба, с която моли съда да удължи срока за изпълнение на указанията, но
само и единствено касаещи заплащане на дължимата държавна такса. В той случай
обаче, няма как съдът да отговори на молбата за удължаване на срока за
изпълнение на указанията само и единствено касаещи заплащане на дължимата
държавна такса, при положение, че и към днешна дата съдебният състав все още
не е надлежно сезиран, именно поради неподписването на ИМ. А подписването,
с оглед на описаното по-горе пълномощно и правата, които са дадени на адв. П.,
може и е следвало да се извърши от самия адвокат, ако не при подаване на ИМ, то
в последствие, след съобщението за нейната нередовност и срока за изправянето
й. Едва тогава-при редовна от външна страна и съдържание ИМ съдът би могъл да
се произнесе и по искането за удължаване на срока за изпълнение на указанията, касаещи
заплащане на дължимата държавна такса, като приложение към молбата.
След като
адвокатът-пълномощник не представя подписана ИМ и препис от нея за ответника, съответно
не подписва оригинала и преписа, намиращи се в настоящото дело/т.е. да изправи
тази нередовност/, на практика той не е сезирал съда. Исковата молба продължава
да не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.6 от ГПК. В такава хипотеза сме
длъжни да приложим чл.129, ал.3 от ГПК, според която норма „Когато ищецът не
отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща…“.
И нещо повече. Освен
че ИМ остана неподписана, адвокатът-пълномощник не изпълни и указанията на съда
досежно проверка и на допустимостта й, а именно -да формулира искане към съда в
петитума на ИМ, което да е изцяло съобразено с изложеното в обстоятелствената й
част, като посочи период в който са търпени претендираните неимуществени вреди
- с начална и крайна дата. От кой момент претендира обезщетението? Претендират
ли се лихви, за какъв период-начална, крайна дата? Защото липсата на тези
уточнения не позволява произнасяне по същество и съгласно практиката на ВАС би
довело до недопустимо съдебно решение.
Всички тези
нередности следваше да бъдат изправени в дадения от съда срок с определението
от 12 март 2021 год. неизправянето им
налага приложението на чл.129, ал.3 от ГПК.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че връщането на ИМ не преклудира
възможността за ищеца да подаде нова такава, отговаряща на изискванията на
чл.127, ал.1, т.1-6 и чл.128 от ГПК, и съответно формулирана и конкретизирана по
отношение на липсващите й елементи в петитума.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3, във вр. с ал. 2, вр. с чл. 127,
ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане исковата молба на Ц.К.Б. *** срещу Национален
осигурителен институт гр. София.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №148 по описа
на съда за 2021 год. и
ВРЪЩА исковата молба на
Ц.К.Б., чрез
адв. П.П., насочена срещу Национален осигурителен институт гр. София.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му на ищеца
пред Върховния административен съд.
Съдия :