Р Е Ш
Е Н И Е № 144
гр. София, 14.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при
секретаря Магдалена Букина, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 58 по описа за 2017 г. на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.а.з.н.н.м.и с.п. (ИАНМСП), представлявана от изпълнителния директор М. З., със
седалище ***, чрез своя пълномощник – юрк. В.Л., е
предявила против „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК.,
със седалище и адрес на управление *** осъдителни искове, за заплащане на
сумата от 36 027,22 лева – подлежаща на връщане субсидия,
предоставена за финансиране на
първия етап от проект, предмет на прекратен
договор № 7ИФ-02-27/29.07.2014 г. и сумата 1 664,58 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 11. 08. 2016 г. до 23. 01. 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.
03. 2017 г. до окончателното й изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че на 29. 07. 2014 г. между ИАНМСП, като финансираща
институция, и ответника - бенефициент бил сключен договор № 7ИФ-02-27 за
финансиране на проект „Изследване и разработване на технологии за рециклиране
на метални отпадъци“ по Националния иновационен фонд, който бил изготвен и
подписан съгласно разпоредбите на Правила за управление на средствата на
Националния иновационен фонд (ПУСНИФ, утвърдени със заповед на министъра на
икономиката и енергетиката № РД-16-107/31. 01. 2014 г.). Поддържа се, че
съгласно тези правила плащането на субсидии от държавния бюджет на бенефициента
се извършва при успешно приключил етап и постигнат краен резултат на проекта,
като актът, с който се разрешава плащане е Протоколно решение на изпълнителния
директор на ищцовата агенция.
Поддържа
се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора проектът бил с три етапа на
изпълнение, като в чл. 5, ал. 1 изрично било указано, че субсидията се
предоставя на части, след всеки успешно приключил етап. Бенефициентът се
задължавал, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от договора, в срок от 10 работни дни
от приключването на всеки етап от проекта да представя на финансиращата
институция – ищец отчетен доклад за извършената работа по дейности, задачи и
фази на проекта и доказателства за постигане на резултатите от етапа.
Сочи
се, че с протоколно решение № 7ИФ-02-27-14/29. 10. 2015 г. на изпълнителния
директор на ищеца по банковата сметка на бенефициента - ответник била одобрена
субсидия за етап първи на проекта в размер на 36 027,22 лева, във връзка с
изпълнен и отчетен първи етап от проекта от страна на бенефициента - ответник.
Заявено
е също, че по силата на чл. 6 от договора и при условията на чл. 59, ал. 3 от
ПУСНИФ-2014 г. ответникът представил пред ищеца банкова гаранция за
възстановяване на аванс в размер на 40 365,67 лева, въз основа на която
ищецът превел авансово по особената сметка на ответника договорената субсидия
за първия етап в размер на 40 365,67 лева.
В
изпълнение на решение № 788/28. 11. 2014 г. на МС на РБългария,
съгласно което преди превеждане на дължимата субсидия на бенефициента ИАНМСП е
длъжна да извърши проверка за съществуващи задължения на първия към НАП, който
към момента имал такова в размер на 35 182,82 лева, поради което част от
субсидията в посочения размер била преведена на НАП за погасяване на
задължението, а с остатъка от дължимата субсидия за първия етап – 843,40 лева
била заверена разплащателната сметка на бенефициента. По този начин се
определял общият размер на сумата дължима от ответното дружество като главница
в размер на 36 027,22 лева.
Твърди
се, че съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от договора, бенефициентът се задължавал
след приключване на всеки етап от проекта да представя на финансиращата
институция отчетен доклад за извършената работа по дейности, задачи и фази на
проекта и доказателства за постигане на резултатите от етапа, като
непредставянето му в договорения срок представлявало неизпълнение на това
задължение, което се явявало пречка за завършване цялостното изпълнение на
проекта – предмет на договора. В ч. 39, ал. 4, т. 1 от договора било
предвидено, че това неизпълнение на задължението от страна на бенефициента –
ответник било основание за прекратяване на договора.
Сочи
се, че крайният срок за отчитане на втория етап от проекта, за който
дружеството-ответник е следвало да представи отчет изтекъл на 11. 08. 2016 г. и
с писмо № 7ИФ-02-27-12/26. 08. 2016 г. ответникът бил информиран, че при
непредставяне на отчета в срок Агенцията-ищец ще прекрати договора едностранно.
С молба № 7ИФ-02-27-13/02. 09. 2016 г. дружеството поискало спиране
изпълнението на втория етап за срок от 12 месеца, за което с докладни било
информирано ръководството на Агенцията.
С
уточняваща молба вх. № 3584 от 06. 04. 2017 г., подадена във връзка с указания
на съда за отстраняване на нередовности на исковата
молба, ищецът заявява, че процесният договор е влязъл
в сила считано от 01. 08. 2014 г. и срокът за изпълнение на проекта, който бил
на три етапа, бил 36 месеца. Субсидията се предоставяла на части, след всеки
успешно приключил етап, които се отчитали съгласно график, посочен в Приложение
1 – Приложение 2а – Форма за научноизследователски развоен проекта, което било
неразделна част от договора, но задължително веднъж годишно.
В
таблица 4 от Приложение 2а бил посочен срокът на изпълнение на всеки един етап
от проекта, като за етап 1 той бил 12 месеца, от 01. 08. 2014 г. до 01. 08.
2015 г., от която дата в срок от 10 работни дни ответникът следвало да
представи отчет за изпълнението му, какъвто бил изпратен с писмо №
7ИФ-02-27-3/13. 08. 2015 г. Етап 2 бил със срок 24 месеца, считано от 01. 08.
2014 г. до 01. 08. 2016 г., а срокът за представяне на отчета изтекъл на 12.
08. 2016 г. Етап 3, със срок 36 месеца и начало 01. 08. 2014 г. до 01. 08. 2017
г.
Поддържа
се, че с писмо № 7ИФ-02-27-3/23. 01. 2017 г., получено от ответника на 08. 02.
2017 г., ищецът го уведомил, че прекратява договора едностранно, на основание
чл. 39, ал. 5 от същия и ответникът дължи връщане на пълния размер на
субсидията за първи етап от проекта в размер на 36 027,22 лева, ведно със
законната лихва, считано от 11. 08. 2016 г. – датата, на която отчетния доклад
за извършена работа за втори етап е следвало да бъде представен, до 23. 01.
2017 г. – датата, на която ищецът изпратил писмо до ответника за доброволно
плащане, в размер на 1 664,58 лева. В предоставения 30-дневен срок за
доброволно изпълнение на задължението за възстановяване на отпуснатата
субсидия, със законната лихва плащане не постъпило, поради което и за ищецът
възниквал правният интерес от предявяване на исковата претенция за осъждането
на ответното дружество да заплати сумата 36 027,22 лева, сумата
1 664,58 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от
11.08.2016 г. до 23.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските
в производството.
ИСКОВЕТЕ са по чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответното дружество не е подало отговор на
исковата молба, не се представлява в първото заседание по делото и не е
направило искане за разглеждането му в отсъствие на негов представител. Ответникът
е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК със съобщението, с което е
връчено определението за насрочване на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 от ГПК ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК,
за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
В съдебно заседание на 12.12.2017 г. пълномощниците на ищцовата агенция
са заявили, че желаят съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника, тъй като са налице предпоставките за това.
В случая, посочените по-горе предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са се осъществили : ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, уведомен е за
последиците по чл. 238 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно
заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в
отсъствие на негов представител; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва
да се постанови решение по реда на чл.239 от ГПК, с което предявените обективно
съединени осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
Сумата на главницата, представляваща размера на
получената субсидия по прекратения договор (за финансиране) за изпълнението на
първи етап от проекта, следва да бъде върната от бенефициента и с обезщетение
за забава в плащането й (по чл. 86, ал.1 от ЗЗД), дължимо от датата на
непредставянето на отчетен доклад за извършената работа за втория етап –
11.08.2016 г. до датата на получаване на писмото за доброволно плащане –
23.01.2017 г. Размерът на това обезщетение (претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) възлиза на 1 664,58 лв. Върху главницата следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.03.2017 г. до
окончателното изплащане.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят сторените по делото
разноски. Те възлизат в размер на 1 507,67 лв. и съставляват заплатената
дължима държавна такса в производството. Данни за понесени от ищеца други
разходи по делото няма, а и той не е представил списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** да
заплати, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД,
н.И.а.з.н.н.м.и с.п. *** сумата от 36 027,22 (тридесет
и шест хиляди двадесет и седем лв. и 22 ст.) лева – подлежаща на връщане субсидия, предоставена за финансиране на първия етап от проект, предмет на
прекратен договор №
7ИФ-02-27/29.07.2014 г., сключен помежду им, както и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 664,58 (хиляда шестстотин шестдесет и четири лв. и 58
ст.) лева – обезщетение за забава в плащането на главницата за времето от 11.08.2016
г. до 23.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 16.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** да
заплати н.И.а.з.н.н.м.и с.п. ***
сумата от 1 507,67
(хиляда петстотин и седем лв. и 67 ст.) лева – сторени по делото разноски за
тази инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване - арг. чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: