№ 269
гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000327 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № Р-60 от 28.04.2021г. по т.д. № 190/ 2019г. по описа на
ВТОС е осъден ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София да заплати на М. Й. М.
сумата от 7000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
от 191,26 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.08.2016г. на път III- 4072(
с. Николаево-гр. Стражица) между лек автомобил „Опел Астра “ ДКН ВТ
67**** и лек автомобил „БМВ“320i с ДКН РР90****, както и сумата от
200,83лв. мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 26.10.2016г. до 20.08.20219г. , както и сумата от 55 лв. мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
26.10.2016г. до 20.08.2019г., ведно със законната лихва върху двете
обезщетения за периода от 20.08.3019г. до окончателното им изплащане. С
решението е осъден ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София да заплати на Р. Д. М.
сумата от 20 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
сумата от 782,11лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди,
1
причинени от пътно-транспортно произшествие , настъпило на 29.08.2016г.
на път III- 4072( с. Николаево-гр. Стражица) между лек автомобил „Опел
Астра “ ДКН ВТ 67**** и лек автомобил „БМВ“320i с ДКН РР90****, както
и сумата от 5716,67лв. мораторна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 26.10.2016г. до 20.08.20219г. , както и
сумата от 225 лв. мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от 26.10.2016г. до 20.08.2019г. , ведно със законната лихва
върху двете обезщетения за периода от 20.08.3019г. до окончателното им
изплащане. Отхвърлени са исковете с правно основание чл. 432 , ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от М. Й. М., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр.
София за разликата от присъдените общо 7000 лв. до претендираните общо
15000лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и за разликата от
присъдените общо 2000,83 лв. до претендираните общо 4290 лв. лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди . Отхвърлени са исковете с правно
основание чл. 432 , ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Р. Д. М.
против ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София за разликата от присъдените общо 20
000 лв. до претендираните общо 50 000лв. обезщетение за неимуществени
вреди, както и за разликата от присъдените общо 5716,67 лв. до
претендираните общо 14300лв. лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди . Присъдени са разноски.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Р.М. чрез
пълномощника адв.ММ., срещу решението на ВТОС в частта, с която са
отхвърлени предявените от нея искове за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от 20000лв. до 50000лв. и за лихва за забава за разликата
от 5716,67 лв. до 14300 лв. Счита, че решението в обжалваните части е
неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
първоинстационният съд неправилно е присъдил този размер на
обезщетението, респ.-лихвата за забава върху него, като не е отчел вида и
характера на уврежданията и травмите, които е получила М. при ПТП,
степента и интензитета на болките и продължителността на лечението и
възстановителния период, и отраженията върху психиката й. Счита, че така
определеният размер на обезщетението е несправедлив и същият не отговаря
на обективно установеното състояние на ищцата чрез събраните гласни
доказателства и медицинска документация. Счита, че при определяне размера
на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди ВТОС е
2
приложил неточно въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, в
противоречие с ППВС № 4/ 1968г., като не е оценил комплексно и в пълен
обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото
обстоятелства-не е отчел в пълна степен факта, че ищцата е претърпяла
множество увреди, които за нея не са леки с оглед възрастта й, имала е нужда
от чужда помощ, състоянието и било влошено в резултат на развилата се
пневмония, което допълнително влошило интензитета на болките, не оценил
сложността и продължителността на оздравителния процес.Моли въззивният
съд да отмени решението на ВТОС в обжалваните части и да уважи
предявените от нея искове в пълния претендиран размер.Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по нея ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София чрез адв.М.Г.. Счита
същата за неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена
без уважение.Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата
на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
3
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявените от Р.М. искове до размера на сумата 20000 лв.
за обезщетението за неимуществени вреди и до размера на сумата 5716,67 лв.
за лихвата за забава.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя: съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че първоинстационният съд неправилно е присъдил този
размер на обезщетението, респ.-лихвата за забава върху него, като не е отчел
вида и характера на уврежданията и травмите, които е получила М. при ПТП,
степента и интензитета на болките и продължителността на лечението и
възстановителния период, и отраженията върху психиката й, е неоснователно.
Чрез заключението на СМЕ, изцяло възприета от съда, е обективно
установено състоянието на ищцата Р.М. на база приложената медицинска
документация-черепно-мозъчна травма без открита вътречерепна травма,
клинично проявена като лекостепенна проява със зашеметяване и
дезориентация за време и място; разкъсно-контузна рана в дясната челна
половина и в долната една трета на брадичката; закрито счупване на пето,
шесто и седмо ребро в лявата гръдна половина по средна мишнична линия;
изкълчване на пети пръст на десния крак с поставена динамична
имобилизация за четири седмици. Болничното лечение е продължило пет дни,
след което е продължило при домашни условия. Вещото лице е посочило, че
обичайният срок на общо клинично оздравяване от причинените травми,
които е получила Р.М., е в рамките на около три месеца, съпроводен с болки и
страдания, при правилно протичане на оздравителния процес. Експертът е
посочил и че при прегледа на 13.11.2020г. се установяват и наблюдават
цикатрикси /белези/ върху лицето, налице са и субективни персистиращи във
времето оплаквания и болки в травмираните зони при промяна на времето,
при усилена физическа активност, които обаче са обичайни последици и
остатъчни явления. От показанията на св.Ст.М., дъщеря на ищцата, се
установява, че същата след изписването й от болницата не можела да става,
виело й се свят, не можела да пази равновесие, да гледа телевизия, трябвало
постоянно да се грижи за нея около месец, тъй като майка й не можела сама.
След изписването от болницата получила бронхопневмония и при кашлянето
много я боляли гърдите и не можела да диша. Оплаквала й се и от болки в
4
дясното рамо, изписани й били нагревки, на които ходила. До края на
годината, около четири месеца майка й била в болнични, изпитвала страх
когато се вози. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита,
че в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд
правилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20000лв. Правилно първоинстанционният съд е определил
и размера на дължимата върху това обезщетение лихва за забава за
претендирания период-5716,67 лв. При определяне размера на обезщетението
съдът е спазил принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, като е взел предвид и обсъдил всички релевантни обстоятелства в
тяхната конкретика-вид, характер и степен на уврежданията, получени от М.,
период на тяхното проявление, продължителност и интензивност на
претърпените болки и страдания, препятстването на нормалния живот на
пострадалата, възрастта й, обективното й здравословно състояние към
настоящия момент, датата на настъпване на увреждането и икономическата
конюнктура в страната към този момент, съобразно указанията, дадени с
Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като
се е съобразил и със съдебната практика в сходни случаи. При определяне
размера на обезщетението, първоинстанционният съд е отчел всички
посочени релевантни обстоятелства, поради което присъденото от него
обезщетение е в правилно определен размер, съответстващ на получените от
ищцата при процесното ПТП травми. Правилно, предвид изложените по-горе
доводи, е определен и размерът на лихвата за забава върху главницата за
обезщетението за неимуществени вреди. С оглед изложеното, неоснователни
са оплакванията, че така определеният размер на обезщетението е
несправедлив и същият не отговаря на обективно установеното състояние на
ищцата чрез събраните гласни доказателства и медицинска документация,
както и че при определяне размера на дължимото справедливо обезщетение за
неимуществени вреди ВТОС е приложил неточно въведения с чл.52 ЗЗД
критерий за справедливост, в противоречие с ППВС № 4/ 1968г., като не е
оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и
установени по делото обстоятелства-не е отчел в пълна степен факта, че
ищцата е претърпяла множество увреди, които за нея не са леки с оглед
възрастта й, имала е нужда от чужда помощ, състоянието и било влошено в
резултат на развилата се пневмония, което допълнително влошило
5
интензитета на болките, не оценил сложността и продължителността на
оздравителния процес.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените от
Р.М. искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва за забава
върху тази главница са основателни и доказани в така определените от
първоинстанционния съд размери съответно-20000лв. и 5716,67 лв.
С оглед изложеното и предвид на това че решението в обжалваните
части не страда от посочените в жалбите пороци, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд. Разноски са претендирани от ответника по
жалба, но тъй като липсват данни такива да са направени, то не се присъждат.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-60 от 28.04.2021г. по т.д. № 190/ 2019г. по
описа на Великотърновски окръжен съд в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6