№ 2573
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501369 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 31396/12.05.2022 г. от ОЛГ. СТ. Д., ЕГН ********** и
СТ. М. Д., ЕГН **********, двамата с местожителство в Г.В. срещу Решение
№ 1153/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 6508/2021 г., на ВРС, ХII с., с
което е прието за установено, че дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията”, № 4-6,
сумата 1533.87 евро, частична претенция от цялата в размер на 2536.30 евро,
дължима главница по силата на Договор за потребителски кредит №
069/3245900/08.12.2010 г. и Договор за цесия от 23.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението - 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане №
270485/23.03.2021 г., по ч.гр.д. № 1159/2021 г., на ВРС, XII с.
Въззивникът счита, че след като от заключението на ССЕ се установява,
че цялото задължение е отнесено като дължимо след 07.07.2015 г., то от тази
дата е станало изискуемо и цялото остатъчно задължение, в т.ч. число и тези с
ненастъпил падеж. Още сочи, че последното плащане по договора е
извършено на 07.07.2015 г., поради което и давността за вземането е
започнала да тече след настъпване на анюитетната вноска за м. 08.2015 г.
Кредиторът не е прекъснал давността, тъй като не е връчил уведомление за
обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, а е изчакал крайния
падеж настъпило на 05.12.2017 г. и е предявил вземането си едва на
28.01.2021 г., след повече от пет години от започването на теченето на срока.
Излага, че при договора за заем е налице едно неделимо плащане, а
уговорката връщането на сумата да се извърши на вноски, не превръща
вноските в периодични платежи. Договореното връщане на погасителни
вноски е израз на съгласието на кредитора да приеме изпълнение на части, но
не превръща договора в такъв за периодични платежи. По тези съображения
1
прави извод, че задължението за главница по договора се погасява с
изтичането на 5 годишна давност.
По същество отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Еос Матрикс“
ЕООД, депозира писмен отговор вх. № 41442/21.06.2022 г., в който оспорва
оплакванията за неправилност на постановеното съдебно решение. Счита, че
оплакванията във въззивната жалба за настъпила предсрочна изискуемост
противоречат на първоначалните твърдения на ответниците относно
възможността с договора за цесия да се прехвърлят вноски с ненастъпил
падеж. Излага, че всички релевантни факти по делото са правилно установени
от първоинстанционния съд след обстоен анализ на събраните доказателства
и специални знания и възоснова на тях е направен правилен извод, че
кредиторът не се е позовавал на предсрочна изискуемост на задължението по
договора, а на настъпил краен падеж. По същество отправя искане за оставяне
в сила на постановеното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирани лица, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът
на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба
вх. № 31396/12.05.2022 г. от ОЛГ. СТ. Д., ЕГН ********** и СТ. М. Д., ЕГН
**********, двамата с местожителство в Г.В. срещу Решение №
1153/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 6508/2021 г., на ВРС, ХII с., с което
е прието за установено, че дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията”, № 4-6,
сумата 1533.87 евро, частична претенция от цялата в размер на 2536.30 евро,
дължима главница по силата на Договор за потребителски кредит №
069/3245900/08.12.2010 г. и Договор за цесия от 23.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението - 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане №
270485/23.03.2021 г., по ч.гр.д. № 1159/2021 г., на ВРС, XII с.
НАСРОЧВА в с. з. на 21.09.2022 г., 14.00 ч., за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3