Решение по дело №1464/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1792
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20237180701464
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 9 юни 2023 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1792/23.10.2023г.

 

 

гр. Пловдив,23.10.2023 год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                  ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

  при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАД № 1464 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с  чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.

Образувано е по подадена касационна жалба Д.Л.Д., ЕГН **********, депозирана чрез адвокат С., срещу Решение № 571 от 24.03.2023г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 2872 по описа на същия съд за 2022г., с което е осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на Д.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение в размер на 1090 /хиляда и деветдесет/ лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на преустановяване на нарушението по чл.3 от ЗИНЗС - за претърпени неимуществени вреди, вследствие на които е бил поставен в унизително и нечовешко положение, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив за периоди от 27.07.2021 г. до 03.08.2021 г.; от 04.09.2021 г. до 09.09.2021 г.; от 13.09.2021 г. до 07.12.2021 г.; от 28.01.2022 г. до 23.02.2022 г.; от 03.03.2022 г. до 01.04.2022 г.; от 19.04.2022 г. до 25.05.2022 г.; от 17.06.2022 г. до 21.06.2022 г.; от 23.06.2022 г. до 19.07.2022 г. Отхвърлена е исковата претенция за сумата над 1090 /хиляда и деветдесет/ лева до предявения размер от 10000 /десет хиляди/ лева, за период от 06.07.2021 г. до 27.07.2021 г.; от 03.08.2021 г. до 04.09.2021 г.; от 09.09.2021 г. до 13.09.2021 г. ; от 07.12.2021 г. до 28.01.2022 г.; от 23.02.2022 г. до 03.03.2022 г.; от 01.04.2022 г. до 19.04.2022 г.; от 25.05.2022 г. до 17.06.2022 г.; от 21.06.2022 г. до 23.06.2022 г.; от 19.07.2022 г. до 07.11.2022 г. и в останалата ѝ част, като неоснователна.

   Касационният жалбоподател оспорва изцяло Решение № 571 от 24.03.2023г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 2872 по описа на същия съд за 2022г. като неправилно и незаконосъобразно. Намира присъденото обезщетение за крайно занижено и несъответстващо на претърпените от лицето вреди. Излага подробни съображения. Претендира се отмяната на съдебния акт и уважаване на исковата претенция изцяло.

   Ответникът по касационната жалба - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

   Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

   Пловдивският административен съд, в настоящия състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите касационни основания, намира за установено следното.

  Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е  ДОПУСТИМА.

 Производството по адм. дело № 2872/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, се е развило по искова молба, предявена от Д.Л.Д., срещу ГДИН с претенцията ответникът да бъде осъден да му заплати за причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив от 06.07.2021 г. до 07.11.2022 г. обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Конкретно в исковата молба се сочат оплаквания за недостатъчно жилищна площ и пренаселеност на килиите (нетната площ не надвишавала 3 кв.м. на човек), които е обитавал ищецът, липса на достатъчно светлина и свеж въздух; липса на санитарен възел и течаща топла вода за лична хигиена; наличие на влага и мухъл; разрушена цялост на стените и пода; неосигуряване на престой на открито; липса на медицинско обслужване и медикаментозна терапия; липса на уединение в санитарния възел, който е в спалното помещение; неспазване на графика за ползване на банята, поради липса на достатъчно количество вода за къпане; наличие на дървеници и хлебарки; лоша, еднообразна и бедна на хранителни вещества храна; неосигуряване на животоподдържащи лекарства; липса на подходяща работа; липса на творчески, физически и културни дейности; неспазване на правилата за свиждане; неполучаване на входящ номер при подаване жалби и молби. От всичко това твърди, че са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, физически и психически болки и страдания, негативни чувства усещане за малоценност, тревожност и страх, паник атаки, задушаване, неспокоен сън и недоспиване, които изтощават физическата и нервна система на ищеца, правят го агресивен, раздразнителен, неконтактен и влияят на отношенията му с останалите затворници.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл. 284 ЗИНЗС е стигнал до извод, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия в Затвора Пловдив за периодите от 27.07.2021г. до 03.08.2021г.; от 04.09.2021г. до 09.09.2021г.; от 13.09.2021г. до 07.12.2021г.; от 28.01.2022г. до 23.02.2022г.; от 03.03.2022г. до 01.04.2022г.; от 19.04.2022г. до 25.05.2022г.; от 17.06.2022г. до 21.06.2022г.; от 23.06.2022г. до 19.07.2022г. (общо 218 дни), според първоинстанционния съд обезщетението, което е най-справедливо в този случай да бъде присъди, е в размер на 1090 /хиляда и деветдесет/ лева. В останалата част за разликата над 1090 / хиляда и деветдесет / лева, до пълния предявен размер от 10000 /десет хиляди/ лева, искът е отхвърлен, като неоснователен.

За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът, предвид представените по делото доказателства – писмени справки от ГДИН е установил, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Д. *** е била налице пренаселеност на помещенията, в които е пребивавало лицето само по отношение на така посочените 218 дни, в които ищецът е пребивавал  в стая № 72 на площ под 4 кв.м. (съдът е отчел и застъпването на началото и края при броенето на дните по справките). В същото помещение за времето от 06.07.2021г. до 27.07.2021г.; от 03.08.2021г. до 04.09.2021г.; от 09.09.2021г. до 13.09.2021г. ; от 07.12.2021г. до 28.01.2022г.; от 23.02.2022г. до 03.03.2022г.; от 01.04.2022г. до 19.04.2022г.; от 25.05.2022г. до 17.06.2022г.; от 21.06.2022г. до 23.06.2022г.; от 19.07.2022г. до 07.11.2022г., съдът е установил, че жилищната площ, с която е разполагал л.св. Д. е надхвърляла 4 кв.м. На следващо място е прието от съда, че през целият период на пребиваване на лицето в Затвора гр.Пловдив, в помещенията, в които е бил настанен е имало отделен от спалното помещение самостоятелен санитарен възел с течаща вода, осигурени препарати и е извършвана дезинфекция на помещенията. Според първоинстанционния съд самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията, а зависят от съпричастността и личното участие на лишените от свобода, които трябва да допринасят за ефективното почистване и дезинфектиране. Посочено е също, че от страна на затворническите власти е осигурено ползване по график на перално помещение и сушилня, а по делото не са представени молби от Д. до затворническите власти  за ползването им. Оплакванията за простирането на дрехите в килиите, съдът е приел за неоснователни, доколкото това действие  не сочи за незаконосъобразно поведение на затворническата администрация. Същото е констатирано и по отношение на оплакването за наличието на мухъл в килиите, който се получавал именно от сушенето на дрехи в затворническите помещения. Прието е, че спалните помещения в затвора са добре осветени, с отваряеми прозорци за естествена вентилация, извършвани са им текущи ремонти и оплакванията на Д. в този смисъл са приети за неоснователни. От наличните по делото гласни и писмени доказателства, съдът е приел, че не се доказва твърдението в исковата молба за наличие на дървеници и хлебарки. По отношение на твърденията за липса на медицински грижи (вкл. и консултация с психолог), съдът е съобразил, че такива са предоставяни на лицето, за което свидетелстват наличните по делото амбулаторни листове и рецепти, както и гласните доказателства, поради което е прието от съда, че липсва незаконосъобразно бездействие в лечението и медицинското обслужване, каквито са твърденията на Д.. Същият е посочил в исковата си молба, че не му е предоставена от ответника подходяща за здравословното му състояние храна, но според първоинстанционния съд при Д. не се доказват наличие на здравословни проблеми, а съгласно представените по делото утвърдени таблици за дневните дажби, храната в Затвор Пловдив е била подходяща като количество и енергиен състав. По оплакването за непредоставяне на подходяща работа от страна на затворническата администрация, съдът е отбелязал, че полагането на труд е пожелателно за лишените от свобода, а по данните от ГДИН Д. е имал сериозни претенции за характера и тежестта на полагания от него труд, въпреки, че е подавал молби за работа. В този смисъл, и в тази ѝ част, съдът е приел претенцията на ищеца за неоснователна. За неоснователни са приети и твърденията за  липсата на творчески, културни и физически дейности в затвора, тъй като са налични данни за включването на Д. в такива дейност, но е установено и пасивно поведение към тези дейности, както и отказ от участие в същите. В мотивите на решението е коментирано също, че ищецът е имал възможност за практикуване на спорт в Затвора, за престой на открито, за достатъчно време за свиждане и не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с тези оплаквания. По отношение на твърдението на Д. за нарушаване на правото на лишените от свобода да подават жалби и молби, е посочено, че за подаваните такива лицето е получавало съответните регистрационни и/или изходящи номера, както и отговор. В този смисъл, и в тази ѝ част, претенцията е приета за неоснователна.

Въз основа на горните констатации първоинстанционният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди съгласно  нормата на чл.52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението е съобразен със степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия в Затвора Пловдив (общо 218 дни), е определено обезщетението в размер на 1090 /хиляда и деветдесет/ лева при съобразяване цялостната практика на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъждани обезщетения по идентични дела. В останалата част за разликата над 1090 /хиляда и деветдесет / лева, до пълния предявен размер от 10000 лева, искът  е отхвърлен като неоснователен.

   Касационният състав на ПАС намира, че решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

   Правилно съдът е разгледал исковите претенции в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕКПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ /а понастоящем този въпрос е разрешен и с изменението на ЗИНЗС, където в чл. 284 и чл. 285 стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма/, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3.

 Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ, вкл. и от делото Нешков и др. с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението.

 В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕКПЧ.

 С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

По отношение на твърденията за пренаселеност на килиите за процесния период е установено от първоинстанционния съд, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, че за части от исковия период, описани подробно по-горе е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН, което създава предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство.

  Касационният жалбоподател не ангажира писмени доказателства в хода на касационното производство, които да опровергаят фактите, установени от първоинстанционния съд, респективно формираните правни изводи. Твърденията на касационния жалбоподател за неправилност, незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение, остават напълно недоказани, респективно са неоснователни. Относно касационните оплаквания на Д., че неправилно съдът е приел за неоснователни оплакванията относно липсата дневна светлина, проветрение, достъп до санитарен възел с течаща вода, баня с топла вода и лошо състояние на затворническите помещения, първоинстанционният съд е приел за недоказани, с оглед на представените доказателства  по делото, които са конкретно и подробно обсъдени в съдебното решение, поради което е безпредметно тяхното ново подробно обсъждане от настоящата касационна инстанция, която изцяло ги споделя. По отношение на останалите касационните оплаквания няма данни по делото касационният жалбоподател - Д. да е депозирал пред затворническите власти молби, искания или възражения относно условията на престой на открито, предоставяните му медицински услуги в затвора и нарушаване на времетраенето на свижданията му, така че претенциите му правилно са приети за неоснователни. Що се отнася до твърдението на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на приетите по делото доказателства - протоколи за извършена ДДД обработка на Затвор Пловдив, настоящата инстанция, противно на становището на жалбоподателя, намира, че в протоколите е отразено, че са обработени за хлебарки, дървеници всички площи в Затвора Пловдив, което води до извод за неоснователност на касационните оплаквания и в тази връзка.

По отношение на възражението в жалбата по размера на определеното от съда обезщетение, настоящата касационна инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд за размера му, съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства по делото, които са относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие върху Д., предвид условията на пренаселеност в килиите, в които е пребивавал в затвора Пловдив в конкретно посочените в решението периоди. Размерът на така определеното от първата инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност на пренаселеността на килиите, в които е бил настанен Д. и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая, при определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е определил обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на съда са подборни, обосновани и правилни, и настоящият съдебен състав ги споделя изцяло.

По отношение на възражението в касационната жалба за присъдения от първоинстанционния съд адвокатски хонорар следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК приложима съгласно чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Липсват данни по посочения процесуален ред да е подадено такова искане от страна по делото.

Казаното дотук обосновава и изводите на настоящия състав за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид претенциите на процесуалния представител на ГД "Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за необходимо да посочи, че възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда, предвид разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 143 от АПК и, които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция, поради което, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

  Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, касационният съд – ХХII състав  

 

Р Е Ш И:

 

     ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 571 от 24.03.2023г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 2872 по описа на същия съд за 2022г.

     РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.