РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  184

 

гр. Пловдив,  28.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                  

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 988 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.В. П. , срещу заповед № 20-0273-000092/11.05.2020 г. на началник на Районно управление /РУ/ - Хисар при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***  за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Твърди, че актът е издаден без да са съдържа фактическите и правни основания за налагане на административна принуда. Поддържа, че е предоставил личния си автомобил на лице, което притежава свидетелство за управление, като изтеклата валидност на това свидетелство не води до липса на правоспособност за управление. Претендира присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник на РУ Хисар при ОДМВР – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на заявените от другата страна съдебни разноски.

 

 

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. Издаден е Акт за установяване на административно /АУАН/ № 137988/11.05.2020 г. от Н. И. Д. - на длъжност младши контрольор при РУ Хисар към ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 11.05.2020 г., в 16:23 часа, в община Калояново, на път (Баня – Долна махала) – Хисаря – Черничево – Дуванли – Калоянов, 642 к.м. 30 посока на движение към ЖП гара Калояново, Д. Р. К. като водач на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***  (собственост на Р.Д.К.) управлява без да притежава СУМПС, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач.

6. Със заповед № 20-0273-000092/11.05.2020 г. началникът на РУ Хисар при ОДМВР – Пловдив е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *** за срок от 6 месеца. Като фактическо основание за налагане на административната принуда в мотивите на заповедта е посочено, че на 11.05.2020 г., около 16:23 часа на път 642 к.м. 30 посока на движение към ЖП гара Калояново като собственик на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***, Р.Д.К. го предоставя за управление на Д. Р. К., който го управлява без да притежава СУМПС.

7. Според представената по делото справка от ОДМВР – Пловдив на Д. Р. К. е издадено СУМПС № ********* на 09.02.2007г. със срок на валидност до 09.02.2017г. и СУМПС № ********* от 20.05.2020г. със срок на валидност до 20.05.2030г.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представи заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ при ОДМВР - Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. За правото:

9. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на нарушения по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които в т.2а, б. „а“ е предвидено: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година“.

Според чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Според чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Според чл. 7, ал. 2, т. 13 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, всяко СУМПС съдържа датата на изтичане валидността на свидетелството. Подмяна на свидетелство за управление на МПС се извършва при изтичане срока на валидност /чл. 15, т.1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г./.

10. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред при спазване на административно- производствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Възраженията на оспорващия за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Макар актът за установяване на административно нарушение № 137988/11.05.2020 г. да не е изрично посочен в мотивите на заповед № 20-0273-000092/11.05.2020 г., описаните в него фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за налагане на процесната административна принуда. Дадената в АУАН правна квалификация на нарушението е от значение за законосъобразността на административнонаказателното производство, но не се явява обвързваща за административния орган в производството по налагане на принудителната административна мярка. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. Доказателствата по делото сочат на извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Тази фактическа обстановка е отразена както в АУАН № 137988/11.05.2020 г., така и в заповед № 20-0273-000092/11.05.2020 г., поради което не може да има съмнение, че волята на административния орган е била да наложи мярката в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Въпреки че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС няма за пряка последица лишаване на водача от правоспособност да управлява МПС, т.е. за подновяването на СУМПС не се изиска полагане на нов изпит за придобиване на правоспособност, водачът губи правото да управлява МПС, тъй като не притежава валидно СУМПС. Тоест управлението на МПС от водач, чието свидетелство за управление е с изтекъл срок на валидност, както е в процесния случай, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. При това положение не могат да бъдат споделени възраженията на оспорващия, че процесната ПАМ е наложена при изначална липса на фактически и правни основания. Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство.

Ответникът не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но това обстоятелство не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е  съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. В случая мярката е определена в минимален размер, поради което не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца не се явява прекомерно спрямо поведението на оспорващия и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

V. За разноските:

11. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.В. П. , срещу заповед № 20-0273-000092/11.05.2020 г. на началник на Районно управление - Хисар при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: