Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.С., 21.01.2014год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на десети декември 2013год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : ВалентИ.Бойкинов

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 9432 по описа за 2012год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

           

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1  и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от „И.М.” ООД срещу „КЗУ Г.-И.” ООД.

Ищецът „И.М.” ООД  твърди, че е сключил с ответника Договор за предоставяне на консултантски услуги от 16.06.2010 г. и Допълнително споразумение към него от 02.02.2011 г. Предмет на съглашението е изработка и предаване на финансиращата институция – Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАЗНМСП/ проектно предложение с необходимите документи за кандидатстване по проект „Технологична модернизация в малки и средни предприятия” на оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” 2007 – 2013, както и осъществяване общо управление на проектните дейности при одобрение на проекта и сключване на договор за предоставяне на финансова помощ между кандидатстващото дружество („КЗУ Г.-И.” ООД) и финансиращата институция (ИАЗНМСП). Ответникът в качеството си на възложител е поел задължението да заплати на ищеца  възнаграждение за предоставените услуги при уточнените в договора условия и размер. Твърди, че точно е изпълнил задълженията си във връзка с изготвяне на проектното предложение и необходимите документи за кандидатстване, както и поетите с допълнителното споразумение ангажименти, свързани с управлението на проектните дейности. Одобрен е проект „Технологично обновление и разширяване на дейността на „КЗУ Г.-И.” ООД” и е последвало сключване на договор за финансиране изпълнението на същия. Навежда твърдения, че ответникът е загубил правото си да получи финансовата помощ, единствено поради своето виновно поведение и непреприемане на определени действия в срок, които не могат да се вменят във вина на ищеца. Твърди, че съгласно чл. 12, ал. 2 от Допълнитленото споразумение, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение, независимо от степента на реализация на проекта. Ищецът поддържа, че е изпълнил своите задължения по предоставяне на консултантската услуга, а ответникът не му е платил цялото дължимо възнаграждение. В съответствие с договора ответникът трябвало да плати на ищеца 6 000 лева с ДДС за изготвяне и подаване на проектно предложение, която сума е заплатена от възложителя на 19.08.2010 г. В съответствие с договора и допълнителното споразумение, при одобрено за финансиране проектно предложение, ответникът се задължава да заплати т.нар. „допълнително възнаграждение”, чийто размер без начислен ДДС се равнява на 6% от отпусната безвъзмездна помощ, а именно 116 124 лева с ДДС и е платимо на две вноски: първа вноска в размер на 19 354,18 лева с ДДС (1% от отпуснатата сума), платима в тридневен срок, считано от датата на влизане в сила на Грантовия договор (18.02.2011 г.), платена от възложителя частично в размер на 8 000 лв. на 25.05.2011 г. За остатъка от сумата се води съдебно производство пред СРС. Втората вноска от допълнителното възнаграждение, представляваща 5 % от отпуснатата безвъзмездна финансова помощ, а именно 96 770,83 лева с ДДС, дължима от 19.08.2012 г. (денят следващ крайната дата за изпълнение) – моментът, в който изпълнението на проекта е станало невъзможно поради виновно неполагане на дължимата грижа от страна на ответното дружество.

Въз основа на изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 96 770,83 с падеж 19.08.2012 г., представляваща дължимото възнаграждение по сключения договор. Претендира и заплащане на законната лихва за забава върху неплатената главница от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото. Ищецът претендира и договорна неустойка за забава върху предявената сума съгласно чл. 12, ал. 3 от Договора и чл. 11, ал. 2 от Допълнителното споразумение в размер на 0,1 % на ден върху размера на забавената сума за периода на забава, но не повече от 100 % от забавената сума или в размер на 11 515,73 лева за периода 19.08.2012 г. – 16.12.2012 г. Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар.

            Ответникът „КЗУ Г.-И.” ООД, в законоустановения срок и на основание чл. 367 от ГПК е депозирал писмен отговор по предявените от ищеца искове като твърди, че те са неоснователни. Поддържа, че ищецът е неизправната страна по договора, тъй като не е изпълнил задълженията си по управление на проекта, поради което Грантовия договор е бил едностранно прекратен от Договарящия орган. Твърди, че не дължи „допълнително възнаграждение” след прекратяване на Грантовия договор, тъй като по-нататъшното изпълнение на процесния Договор и Допълнителното споразумение към него са станали без предмет, т.е. с невъзможен предмет, съответни – нищожни. Поддържа, че липсва основание за заплащане на претендираните суми поради липса на изпълнение на задължението на ищеца да издаде разходнооправдателни документи, а именно не са издадени данъчни фактури, а само проформа фактури. Поради липсата на основание за заплащане на главницата, обосновава като неоснователен и акцосорния иск за договорна неустойка. Навежда твърдения за нищожност, евентуално за прекомерност на клаузата за неустойка. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените срещу него искове.

С допълнителната искова молба на основание чл. 372 от ГПК, ищецът оспорва становището изразено от ответника в отговора на исковата молба, поради съображения, подробно изложени в допълнителната искова молба.

С отговора на допълнителната искова молба по чл. 373 от ГПК, ответникът поддържа твърденията, направени с отговора на исковата молба.

Съдът като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна по делото :

Съдът с оглед становището на ответника, изложено в писмения отговор е приел на осн. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има валидно възникнало търговско правоотношение, основаващо се на сключен Договор за предоставяне на консултантски услуги от 16.06.2010 г. и Допълнително споразумение към него от 02.02.2011 г.; „КЗУ Г.-И.” ООД в качеството си на възложител е заплатил по този договор сума в размер на 6 000 лева на 19.08.2010 г.; „КЗУ Г.-И.” ООД в качеството си на възложител е заплатил по този договор сума в размер на 8 000 лева на 27.05.2011 г.

Съгл. Чл.1, ал.1 от договора ищецът е поел задължението да разработи, подготви и предаде на финансиращата институция- Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНСП/ от името на възложителя проектно предложение по проект „Технологична модернизация в малки и средни предприятия”. Споровете между страните във връзка с изпълнението на предмета на задължението на изпълнителя и заплащането на уговореното му възнаграждение не са предмет на настоящото дело.

Съгл. Чл.1, ал.2 в случай, че подаденото проектно предложение е одобрено за финансиране, страните са се споразумели, че изпълнителят приема да ръководи проектните дейности и да изготви съвместно с възложителя цялостната тръжна и отчетна документация за времето на изпълнение на проекта, като в този случай съгласно Чл.12 от договора се дължи от възложителя заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 6% без ДДС от общия размер на безвъзмездната помощ, одобрена от финансиращата институция.

Между страните няма спор, че на ответника е било разрешено ползването на безвъзмездна финансова помощ по програма „Конкурентноспособност” за изпълнението на предложения от него проект, от което следва, че се е пристъпило към изпълнението на етап ІІ от договора, както той е определен в Чл.1, ал.2 във вр. с Чл.12 от договора- извършване на дейност по ръководство на проектните дейности и изготвяне на цялостната  цялостната тръжна и отчетна документация във връзка с изпълнението на проекта.

По делото са представени и приети като доказателства график за провеждане на тръжни процедури, тръжна документация за провеждането на открита процедура за доставка на оборудване; документация по проведена тръжна документация за доставка на оборудване/ оригинал на оферти на 2 кандидати- „Е. БРД”ООД и „У.К.”ООД; протокол от проведена оценка; декларации за безпристрастност на членовете на оценителната комисия; Договор за доставка от 18.02.2011год. между „К.Г.и.”ООД и доставчика „У.К.”ООД и т.н.

Чрез тези документи ищцовото дружество се домогва да докаже, че е изготвило и изплатило до Договарящия орган цялата проектна документация, свързана с изпълнението на етап ІІ от процесния договор. Съдът намира, че тези документи представляват годно доказателство за изпълнение на предмета на договора тъй като от една страна макар и ищецът не е посочен като участник в процедурите, той ги е изготвял фактически като ги е предавал по електронната поща на представител на договарящия орган. Този извод следва по категоричен и безспорен начИ.от заключението на вещото лице СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено.

Ответникът всъщност не оспорва изпълнението на това задължение от ищеца като твърди, че заплащане на възнаграждение не му се дължи поради това, че не бил изготвен финален отчет за изпълнението на договора за доставка. Това възражение обаче е неоснователно тъй като се установява, че единствената причина, поради която договорът не е бил изпълнен е, че ответникът от своя страна не е заплатил възнаграждение на доставчика, съответстваща на процента му за самоучастие, което от своя страна е станало причина за разваляне на договора от доставчика, което от своя страна е единствената причина да не може да се изготви финалния отчет. Това от своя страна обаче не може да се вмени във вина на ищеца, тъй като се дължи изцяло на субективната невъзможност за изпълнение на договора за доставка от страна на самия ответник.

Предвид изложеното съдът приема, че по делото се установява, както наличието на договорни отношения между страните, основани на конкретните заявки по възлагателните писма, така и изпълнението на същите, доказателства за което представляват описаните по-горе проектни документации, съдържащи извод за приемане на работата от възложителя.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът има правото да получи предвиденото в договора възнаграждение, чийто общ размер възлиза на 96 770, 83 лева, в размер на 6% без ДДС от общия размер на безвъзмездната помощ, одобрена от финансиращата институция и което представлява втората вноска от незаплатената цена на предоставени услуги във връзка със сключения договор за консултантски услуги на 16.06.2010год. и допълнителното споразумение към него, както и на основание Чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата 11 515,73 лева, представляваща договорна неустойка за забава върху главницата, чийто размер следва от представената по делото справка за изчисляване на размера й.

На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба- 20.12.2012год. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. Чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 10 881,46 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

                 Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „К.Г.и.”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.”Проф. Х.В.”№*** да заплати на „И.М.”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район П., жк.”С.Р.”, бл.** вх.”б”, ап.**, със съдебен адрес гр.С., бул.”М.”№*, ет.*, ап.*, чрез адв. Иска К. на осн. Чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 96 770, 83 лева, в размер на 6% без ДДС от общия размер на безвъзмездната помощ, одобрена от финансиращата институция и което представлява втората вноска от незаплатената цена на предоставени услуги във връзка със сключения договор за консултантски услуги на 16.06.2010год. и допълнителното споразумение към него, ведно със законната лихва от 20.12.2012год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „К.Г.и.”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.”Проф. Х.В.”№** да заплати на „И.М.”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район П., жк.”С.Р.”, бл**, вх.”б”, ап*, със съдебен адрес гр.С., бул.”М.”№*, ет.*, ап*, чрез адв. Иска К. на осн. Чл.92, ал.1 ЗЗД сумата  11 515,73 лева, представляваща договорна неустойка за забава върху главницата.

ОСЪЖДА „К.Г.и.”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.”П.. Х.В.”№* да заплати на „И.М.”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район П., жк.”С.Р.”, бл.**, вх.”б”, ап**, със съдебен адрес гр.С., бул.”М.”№*, ет.*, ап*, чрез адв. Иска К. на осн. Чл.78, ал.1 ГПК сумата 10 881,46 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :