МОТИВИ
към присъда по НОХД № 778 по описа на Карловски районен съд за 2017 година
Районна Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Д.А.Х., за това, че на 15.12.2017г. в гр. К., обл. П., по ул. „Г.М.“
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № ****с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,82 на хиляда, установено по надлежен ред с Протокол за химическа
експертиза № ***/19.12.2017г. - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като предлага да
му се наложи наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК в размер на четири
месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от
три години, както и да бъде лишен за същия срок от четири месеца от право да
управлява моторно превозно средство.
Подсъдимият Х. моли да бъде оправдан. Защитникът на
подсъдимия адв. Ш. пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Позовават се на крайна необходимост по смисъла на чл. 13
от НК.
Съдът, обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички
доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, депозирани пред съдебния
състав, показанията на свидетелите Д.Ж., Г.Х., А.Х. и Л.Г., депозирани пред
съдебния състав, приетата на основание чл. 282 от НПК химическа експертиза,
изготвена от вещото лице П.В., предявеното и възпроизведено веществено доказателствено средство – компакт диск, съдържащ пет броя аудиозаписи и шест броя снимки на електронни картони от
повиквания на номер за спешни повиквания 112, прочетените и приети на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства – акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № ****/15.12.2017г., талон за изследване № ****/15.12.2017г.,
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0281-000969/15.12.2017г., медицинско удостоверение от МБАЛ „Д-р К.П.“ К.,
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, справка за нарушител/ водач, справка за средства за изпитване, преминали
последваща проверка – анализатори на алкохол, преписи
на свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за
регистрация на МПС, справка за регистрация в централния полицейски регистър, справка
в централна база КАТ, два броя справки за лице АИС БДС, епикриза
от неврологично отделение на МБАЛ „Д-р К.П.“ К., фиш за спешна медицинска помощ
от 15.12.2017г., справка от дирекция „Национална система“112, справка от Център
за спешна медицинска помощ П., ведно с информация от информационната система на
ЦСМП- П., два броя карта за извършен медицински преглед, лист за консултация от
специалист-невролог, шест броя снимки на електронен картон за спешно повикване,
характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, намери за
установено следното:
Подсъдимият Д.А.Х., ЕГН ********** е роден
на ***г***, обл. П., ул. „***“ № *****е пресьор във „***” ЕАД гр. С..***
Подсъдимият Х. е правоспособен водач на МПС. Притежава СУМПС
№ ****, категория В, С, Ткт, М, което се води на отчет в гр. П..
Подсъдимият Д.Х. ***. При него живеела и майка му Х.Г., която не била в добро здравословно състояние, преди
години получила инсулт, а имала и високо кръвно, поради което се случвало да
търсят съдействие от Спешна помощ. На 15.12.2017г. след работа подсъдимият се
прибрал в дома си, след което около 18.30-19.00ч. посетил този на брат си,
свидетеля Г.Х., който бил в непосредствена близост до неговия – входните врати
на къщите им ги деляло разстояние от два-три метра. Там заедно с брат си и в присъствието
на племенника си, свидетеля А.Х. пил алкохол, като изпил около 200гр. ракия,
която си купил същия ден. След около два часа подсъдимият отишъл в дома си да
нагледа майка си, тъй като състоянието й не му изглеждало добро. Заварил я
облегната на вратата, вдървена, с изкривяване на устните. Подсъдимият се
изплашил и извикал брат си и племенника си на помощ. Те се отзовали веднага, след
което качили Г. на автомобила на подсъдимия с цел придвижване до Спешна помощ в гр. К.. На тел. 112 не позвънили, а само на брат на свидетеля А.Х.,
който отказал да шофира, тъй като бил употребил алкохол. На Спешна помощ в
21.11ч. позвънил друг гост на свидетеля Г.Х.
и съобщил за състоянието на Г., след което отказал изпращане на лекарски екип,
заради решението на Х. да я транспортират с автомобила на подсъдимия. Подсъдимият потеглил към
гр.К. с лекия си автомобил „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № ****, като в него освен майка му, били и свидетелите Х. и
Х.. Управлявал автомобила бързо и рисково, като на излизане от с. Д., на прелез и място със завой,
не успял да го вземе, а навлязъл в насрещната пътна лента, в която срещу него в
този момент се движил патрулен автомобил на РУ на МВР К., в който били свидетелите Ж. и Г., дежурен автопатрул
по безопасност на движението по пътищата. Благодарение на бързата реакция на
свидетеля Ж., който изтеглил автомобила вдясно, било предотвратено настъпването
на пътно-транспортно произшествие. Поведението на подсъдимия на пътя усъмнило
полицейските служители, които сменили посоката си на движение и го последвали.
Докато го следвали подсъдимият управлявал автомобила с висока скорост.
Забелязали, че на влизане в гр. К., на кръстовището на ул. „Д.ш.“ и околовръстния път
подсъдимият не спрял на знак „Стоп“, а директно продължил, като за секунди било
избегнато пътно-транспортно произшествие с друг автомобил, чието предимство
отнел подсъдимият. Х. ***, където бил застигнат от полицейския автомобил и му
бил подаден светлинен и звуков сигнал за спиране. Въпреки него, подсъдимият
продължил движението си, следван от полицейския автомобил, след което завил и
спрял пред Филиал за спешна медицинска помощ, К., където веднага майка му, в 21.30ч., била приета за
преглед. При нея като придружител останал брат му, а подсъдимият не бил
допуснат, тъй като изглеждал видимо употребил алкохол. Веднага след това от
страна на свидетелите Ж. и Г. му била извършена проверка, при която им
направило впечатление, че е употребил алкохол, поради което го изпробвали за наличие
на алкохол в кръвта му с техническо средство „Дрегер
7510“ с № ARВА 0091. Устройството отчело 1.62 на хиляда алкохол в кръвта.
За констатираното от свидетеля Г. срещу подсъдимия бил
съставен АУАН бл. № ****/15.12.2017 г. Х. изразил несъгласие с резултата от техническото
средство и пожелал да даде кръв за лабораторно изследване, като му бил издаден
талон за изследване № ****. Бил придружен от служителите на РУ на МВР К. до помещенията на Спешна
помощ, където му била взета кръв.
Според заключението на изготвената и приета химическа експертиза
№ *** от 19.12.2017г., изготвена от вещото лице В., концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия
Д.А.Х. е 1,82 на хиляда.
Със заповед на началника на РУ на МВР – К. за прилагане на принудителни административни мерки № ****/15.12.2017 г. свидетелството за
управление на МПС на подсъдимия било временно отнето, като същото било иззето
още със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Със
същия били свалени и иззети и регистрационните табели на автомобила, като на
подсъдимия било обяснено, че до 12 часа от случая, автомобилът може да бъде
придвижен до дома му от правоспособен водач.
След извършените манипулации по отношение на майката на Х.,
последната била освободена. Подсъдимият телефонирал на сина си, който живеел в
с. А. и той ги транспортирал до с. Д.,
като по път се налагало още два пъти да се връщат до спешна помощ, тъй като
състоянието на Г. се влошавало. На следващия ден около обед, тъй като била зле,
била приета в болница, като била придвижена от дома на подсъдимия до болницата
с автомобил на Спешна помощ, след повикване за медицински екип от страна на
подсъдимия.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
установена на базата на събраните по
делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на деянието,
механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимия, както
и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната
отговорност на подсъдимия.
На първо място следва да се коментират обясненията на
подсъдимия, като при преценката им съдът съобразява тяхната двуяка
природа – доказателствено средство и израз правото на защита на подсъдимия. Съдът
ползва обясненията на подсъдимия относно времето и мястото на осъществяването
на деянието, повода да управлява процесния автомобил,
протичането на събитията във връзка със състоянието на майка му, извършената
полицейска проверка. Същите съответстват на останалите събрани по делото
доказателства и съдът ги кредитира. Спестяването на факта, че се е движил
рисково и с висока скорост, както и акцентирането основно върху състоянието на
майка му към момента на процесния случай и в момента,
съдът счита за проява правото му на защита и опит за омаловажаване на поведението
му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Ж., А.Х., Г.Х.
и Л.Г.. Същите са основани на техни преки възприятия, съответстват едни на
други и на останалите кредитирани от съда доказателства и съдът ги приема като
добросъвестно депозирани.
Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия 1.82 на
хиляда се установява от изготвената химическа експертиза.
Съдът ползва заключението на вещото лице П.В., изготвило химическата
експертиза по делото като обоснована и изготвена с необходимите професионални
знания и опит, ползва и предявеното и възпроизведено веществено доказателствено средство – компакт диск, съдържащ пет броя аудиозаписи и шест броя снимки на електронни картони от повиквания
на номер за спешни повиквания 112, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
бл. № ****/15.12.2017г., талон за изследване № ****/15.12.2017г., заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № ****/15.12.2017г., медицинско удостоверение от МБАЛ „Д-р К.п.“ К., протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, справка за нарушител/ водач, справка за средства за изпитване, преминали
последваща проверка – анализатори на алкохол, преписи
на свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация
на МПС, справка за регистрация в централния полицейски регистър, справка в централна
база КАТ, два броя справки за лице АИС БДС, епикриза от
неврологично отделение на МБАЛ „Д-р К.П.“ К., фиш за спешна медицинска помощ от 15.12.2017г., справка
от дирекция „Национална система“ 112, справка от Център за спешна медицинска помощ
П., ведно с информация от информационната
система на ЦСМП-П., два броя карта за извършен медицински преглед, лист за консултация от специалист-невролог,
шест броя снимки на електронен картон за спешно повикване и справка за съдимост
на подсъдимия.
При така установената от фактическа страна обстановка,
съдът прие, че подсъдимият Д.А.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК -
на 15.12.2017г. в гр. К., обл. П., по ул. „Г.М.“ е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № ****с концентрация
на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,82 на хиляда установено по надлежен
ред с Протокол за химическа експертиза №***/19.12.2017г.
Д.А.Х. е субект на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК.
Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
От обективна страна Х. е осъществил изпълнителното деяние
на посочения престъпен състав – управлява – като е извършвал действия с механизмите
на лекия автомобил, по такъв начин, че последният е бил приведен в движение. Предмет
на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК е лекият автомобил – марка „Фолксваген”
модел „Голф”, с рег. № ****, върху който подсъдимият е упражнил въздействие, в резултат
на което първият е бил приведен в движение. Чрез въздействието върху предмета на
престъплението, подсъдимият е засегнал обществените отношения, обект на същото
– сигурността и безопасността на движението по пътищата. Тези обществени отношения
са засегнати, тъй като подсъдимият е управлявал лекия автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.82 на хиляда. Концентрацията на
алкохол в кръвта на субекта на престъплението е друг обективен елемент на престъпния
състав. За да е осъществен състава на чл. 343б ал. 1 от НК е необходимо количеството
на алкохол в кръвта да е над 1.2 на хиляда. По делото категорично се установи, че
концентрацията на алкохол в кръвта на Х. към момента на извършване на деянието е
била 1.82 на хиляда. Изискването на НК е констатацията за количеството на алкохол
в кръвта да е извършена по надлежния ред. Този ред е установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г. В случая концентрацията на алкохол от 1.82 на хиляда в кръвта на подсъдимия
Х. е установена след неприемане от негова страна на показанията на техническото
средство, чрез медицинско изследване и вземане на кръвна проба за химическо лабораторно
изследване, при спазване разпоредбите на цитираната наредба.
От субективна страна, подсъдимият е извършил деянието умишлено,
като е съзнавал, че управлява лекия автомобил, след като е употребил алкохол, предвиждал
е, че по този начин застрашава безопасността на движението по пътищата, в което
се изразява обществената опасност на деянието и е целял последното.
Съдът намира за неоснователно позоваването на защитата за
наличие на изключващо обществената опасносност на
деянието обстоятелство- крайна необходимост по смисъла на чл. 13 ал. 1 от НК,
тъй като извършил деянието, за да спаси живота на майка си. Посочената разпоредба регламентира, че не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни
или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените. В случая безпротиворечиво
се установи по делото, че подсъдимият е привел в движение и управлявал
автомобила си, за да транспортира майка си до Филиала за спешна медицинска
помощ Карлово с цел медицинска помощ, тъй като била здравословно зле. Това обстоятелство се потвърждава както от
гласните доказателства по делото, така и от приетата справка с приложения от
ЦСМП, гр. П., така и от справката от
Районен център 112 К. и предявения чрез въазпроизвеждане компактдиск
към нея, съдържащ аудиозапис на повикванията,
свързани със здравословното състояние на Г. на процесната
и на следваща я дата и снимките на електронните картони на инцидента. От същите
се установява, че на 15.12.2017г. от страна на подсъдимия или на друг член на
семейството му не е постъпвал в център 112 сигнал за помощ във връзка със
здравословното състояние на майка му. Такъв е постъпил от трето лице, което в
края на повикването е отказало посещение на медицински екип, тъй като по време
на разговора подсъдимият е тръгнал да превозва майка си със собствен транспорт.
За да е налице деяние, извършено при крайна необходимост, законът изисква деецът
да не е имал друг правомерен начин за действие. В конкретния случай пред
подсъдимия е била налице възможност да се свърже с Центъра за спешни обждания 112 и да поиска медицинска помощ, такава е могъл
да поиска и от други лица, предвид, че се е намирал в населено място, да се
свърже с таксиметров транспорт или да позвъни на сина си да ги транспортира,
което е и сторил в по-късен етап същата вечер, след като от полицейските
служители е било иззето свидетелството му за управление на МПС и свалени
регистрационните табели на автомобила. Могъл е да проведе разговор с оператора
на Спешна помощ, удачно ли е изобщо транспортирането на майка му със собствен
транспорт, предвид, че е общоизвество, че лицата със
съмнение за инсулт, не следва да се местят, без намеса на медицински лица. Съдът
приема в този смисъл, че подсъдимият е имал възможността както да се обърне за
помощ към Спешна помощ, така и към сина си или друго лице, както и да наеме таксиметров
автомобил, който да ги закара до болницата в гр. К., което не е сторил. Самият подсъдим заявява, че изобщо
не е правил такъв опит, тъй като бързал да спасява майка си. По този начин обаче
сам се е поставил в положението да управлява МПС след употреба на алкохол. Не е
налице института на крайната необходимост и с оглед разпоредбата на чл. 13 ал.
2 от НК, съгласно която няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността
съставлява престъпление. В конкретния случай подсъдимият е нарушил наказателноправна норма, забраняваща управлението на МПС с концентрация
на алкохол над 1.2 промила в кръвта и е извършил престъпление по чл. 343б ал. 1
от НК. Предвид изложеното съдът счита, че извършеното от подсъдимия деяние е общественоопасно и не представлява деяние, извършено при крайна
необходимост по смисъла на чл. 13 от НК. Поводът подсъдимият да управлява лек автомобил
и подбудите му за това, представляват смекчаващо отговорността обстоятелство, но
не лишават деянието от обществена опасност. Съдът счита, че деянието на
подсъдимия, не е и малозначително по смисъла на чл. 9
ал. 2 от НК, с липсваща или явно незначителна обществена опасност. Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено качество
и то се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния вид обществени отношения,
обект на защита. Разпоредбата на чл. 343б ал. 1 от НК защитава важни обществени
отношения и това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализирането на управлението на МПС след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над 1.2 на хиляда, като в последните години дори
е налице тенденция и на завишаване на размера на наказателната отговорност. В конкретния
случай не се разкриват съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие
върху обществените отношения, които по принцип се засягат от това престъпление,
засягащо сигурността и безопасността на движението по пътищата. Управлението на
МПС с 1.82 на хиляда алкохол в кръвта е типична проява на това престъпление. В случая
конкретната концентрация на алкохола в кръвта на подсъдимия, високата скорост,
с която е управлявал автомобила, създадените от него на два пъти, предпоставки
за сериозни пътнотранспортни произшествия, при които е било възможно да
пострадат хора – един път с полицейския автомобил и втория път на влизане в гр.
Карлово, след като не спрял на знак Стоп, не разкриват обществена опасност, която да е толкова
незначителна, че да отпадне престъпния му характер. Поводът да управлява на процесната дата автомобила след употребата на алкохол, понижава
обществената му опасност, но не я прави явно незначителна, че деянието му да не
е престъпно. Подсъдимият се явява личност с ниска обществена опасност, но това обстоятелство
не може да бъде изключително водещо за определяне деянието като малозначително по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК.
С оглед изложеното съдът счита, че е доказано по безспорен
и категоричен начин, че подсъдимият Х. е извършил престъплението по чл. 343б ал.
1 от НК и следва да носи наказателна отговорност за същото.
За престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, предвиденото наказание
е лишаване от свобода за срок от една до три години и с глоба от двеста до хиляда
лева, не се явява тежко умишлено престъпление, но обществената му опасност не е
ниска. При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът прецени, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най
– лекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежко, с оглед обществената опасност и на деянието, и на дееца, поради
което определи наказанието при приложението на чл.55 от НК. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични
данни, съдействието му за разкриване на обективната истина, добросъвестното му процесуално
поведение, обстоятелството, че е наказван само веднъж с фиш, за леко нарушение
на ЗДвП, въпреки, че е правоспособен водач от 1988г., както и че е предприел
управлението на МПС с оглед здравословното състояние на майка си. Тези обстоятелства
мотивираха съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да наложи на
подсъдимия наказание под предвидения най-нисък предел от една година в близък до минималния размер на наказанието
лишаване от свобода – четири месеца лишаване от свобода, но не и в минимума,
имайки предвид рисковото управление на автомобила, довело до предпоставки за ПТП,
както и конкретната концентрация на алкохола в кръвта.
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното наказание и определяне на изпитателен
срок три години. Определеното наказание е под три години лишаване от свобода. Подсъдимият
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Предвид добрата
му обществена характеристика, съдът прие, че по отношение на него могат успешно
да се постигнат целите на наказанието, посочени в чл. 36, ал. 1 от НК и без то да
се изтърпява реално. Съдът на основание чл. 55 ал. 3 от НК не наложи по-лекото наказание
глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, имайки
предвид коментираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като прецени вече обсъдените определящи отговорността обстоятелства,
съдът наложи на подсъдимия и предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от
право да управлява МПС за определен срок
- четири месеца. Този срок на наказанието,
ще съдейства както за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, така и ще го
възпира да извършва други престъпления срещу обществените отношения, осигуряващи
безопасността на движението по пътищата. За начална дата на изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС, съдът определи 15.12.2017 г., когато
СУМПС на подсъдимия е било отнето по административен ред със заповед на началника
на РУ на МВР– К. № ***/15.12.2017 г., като на основание чл. 59 ал. 4 от НК приспадна времето от
посочената дата до влизане на присъдата в законна сила при изпълнение на наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
Така определеното наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и най–добре би изпълнило
целите, посочени в разпоредбата на чл.
36 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия съдът възложи
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в досъдебното
производство в размер на 25.00 лв., платими по сметка на ОД на МВР П., както и сумата от 42.80лв., представляваща
направени по делото разноски за вещо лице в съдебното производство, вносими по сметка на КРС.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.