Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15
гр. Пирдоп, 02.03.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп),
I-ви състав, в публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на
съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 624
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД, район „Лозенец“,
бул.Н.Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по
вписванията под ЕИК *********, представлявана от Ани Василева Ангелова –
Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.И.И., редовно упълномощен с нотариално заверено
пълномощно рег.№ № 1345, 1346/2017 г. по описа на Лили Лакова – Нотариус с
район на действие – СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара,
сл.тел.02/8174235 срещу П.Г.Г. с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди
в исковата молба, че в
законоустановения срок и
на основание чл.
415, ал. 1
от ГПК предявява
установителен иск относно
вземания в общ
размер на 11 093.03 евро (единадесет хиляди
деветдесет и три евро и три евроцента), от които:
•
изискуема главница в размер на 10 489.54 евро (десет хиляди четиристотин осемдесет и девет евро и
петдесет и четири евроцента);
•
изискуема
редовна (възнаградителна) лихва в размер на 381.84 евро (триста осемдесет и
едно евро и осемдесет и четири евроцента ), начислена за периода от 05.06.2017
г. до 06.1 1.2017 г. включително;
• наказателна лихва в размер на 221.65 евро (двеста
двадесет и едно евро и шестдесет и пет евроцента), начислена за периода от
05.07.2017 г. до 17.12.2017 г. включително.
Ищецът твърди
в исковата молба, че са налице общите и специалните положителни предпоставки за
допустимостта на иска. Твърди, че след успешно проведено заповедно
производство, в негова полза, в качеството му на кредитор, е издадена заповед
за изпълнение, по силата на която длъжникът П.Г.Г. е осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД (солидарно с Христина Ланчева Иванова - Господинова) дължимите по Договор
за банков кредит от 20.06.2008 г., Анекс № 1 от 19.01.2009 г., Анекс № 2 от
08.07.2009 г., Анекс № 3 от 16.12.2009 г. и Анекс № 4 от 19.03.2011 г. суми.
Направено е възражение от длъжника П.Г.Г. в заповедното производство, по реда
на чл. 414 от ГПК, което е прието от заповедния съд за своевременно подадено. Ищецът
твърди в исковата молба, че правният им
интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било уважено от заповедния
съд, но срещу заповедта е подадено възражение за недължимост при условията на
чл. 414 от ГПК от ответника, който оспорва претендираното от тях право. Ищецът
твърди в исковата молба, че съдът е намерил, че възражението на длъжника
изхожда от легитимирано лице, поради което го е зачел. Твърди, че със съобщение
от 26.01.2018 г., по ч. гр. д. №960/2017
г. на заявител, можели да предявят иск за установяването на вземането в
едномесечен срок. Твърди, че едномесечният срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в
който трябвало да се предяви настоящият иск, започвал да тече след надлежното
им уведомяване за подаденото възражение. Твърди, че за подадено от ответника
възражение по чл. 414 от ГПК били уведомени на 27.02.2018 г., след като получили
съобщение по ч. гр. д. №960/2017
г. по описа на PC Пирдоп. Ищецът твърди в исковата молба, че на
20.06.2008 г. между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД от една страна и от друга -
кредитополучателя П.Г.Г. и солидарният длъжник Христина Данчева
Иванова-Господинова – било постигнато
съгласие и бил сключен Договор за банков кредит от 20.06.2008 г., по силата на
който банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 30 450.00 лева (тридесет
хиляди четиристотин и петдесет лева). Налице била предписаната от специалния
закон (чл.430, ал.3 от ТЗ) писмена форма за действителност на волеизявленията.
Лимитът бил напълно усвоен на 20.06.2008
г. Ищецът твърди в исковата молба, че в чл.1. от Договора
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, кредитополучателят П.Г.Г. и
солидарния длъжник Христина Данчева Иванова-Господинова били договорили, че
срокът на действие на договора бил 15.04.2015 г. и щял да бъде използван за
потребителски нужди.
Ищецът твърди
в исковата молба, че договорът бил допълнен и изменен с Анекс № 1 от 19.01.2009
г., Анекс № 2 от 08.07.2009 г., Анекс № 3 от 16.12.2009 г. и Анекс № 4 от
19.03.2011 г., сключени между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, кредитополучателя
П.Г.Г. и солидарния длъжник Христина Панчева Иванова-Господинова. Ищецът твърди
в исковата молба, че в чл. 2. от Анекс № 1 страните били договорили, че считано
от 19.01.2009 г. сумата от 28 770.73 лева (двадесет и осем хиляди седемстотин
седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки) щяла да се трансформира в
евро, с което задължението на кредитополучателя към банката щяло да се промени
на 14 739.10 евро (четиринадесет хиляди седемстотин тридесет и девет евро и
десет евроцента). Ищецът твърди в исковата молба, че съгласно чл. 4. от Анекс №
4 страните били договорили, че крайният срок за погасяване на всички дължими
суми по Договора за кредит и последващите анекси бил 05.03.2026 г. Ищецът
твърди в исковата молба, че съгласно чл. 7. от Анекс № 4, кредита щял да бъде
погасен на една първа изравнителна вноска в размер на 103.30 евро (сто и
тридесет евро и тридесет евроцента), дължима на 05.04.2011 г. и 179 (сто седемдесет
и девет) равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 171.17 евро (сто
седемдесет и едно евро и седемнадесет евроцента), дължими на 05-то число на
съответния месец, считано от 05.05.2011 г. до 05.03.2026 г., с включващи
приложимата лихва, съгласно погасителен план към Анекса. При промяна на лихвата
се променял и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска. Ищецът твърди в
исковата молба, че "Райфайзенбанк (България)" ЕАД разполагала с
лиценз за банкова дейност, съгласно Наредба № 2 за лицензите, одобренията и
разрешенията, издавани от БНБ по Закона за кредитните институции, породи което
процесният договор за кредит бил кредитна сделка. Договорът за банков кредит
бил търговска
сделка по смисъла на чл.286, ал.2 от Търговския закон във връзка с чл.
1, ал. 1, т.7 от ТЗ. Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на сключения
договор - като частноправна последица от правното му действие -между страните
по делото било възникнало валидно кредитно правоотношение. Изпълнили като
кредитор задълженията си по процесния договор, включително задължението да
предоставят за временно и възмездно ползване паричната сума. Ищецът твърди в
исковата молба, че в чл. 3. от Анекс № 4, считано от датата на подписване на
Анекс № 4, кредитополучателят заплащал на банката фиксирана годишна лихва в
размер на СБР за EUR + 6.80 (шест цяло и осемдесет стотни) пункта надбавка.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните била уговорена възнаградителна
договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения
кредит (граждански плод), съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ. Ищецът твърди в исковата
молба, че възнаградителната лихва се начислявала върху остатъка от усвоената и
непогасена главница по кредита от дата на отпускане на кредита до погасяване на
кредита - при редовно плащане, респективно до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - при просрочие. При просрочие по кредита, преди
обявяване на предсрочна изискуемост, редовната лихва се начислявала върху
остатъка от непогасената главница. Ищецът твърди в исковата молба, че между
страните било постигнато неустоечно съглашение -
клауза за наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта
годишно върху забавената главница за времето на забава до окончателното
изплащане на забавените задължения (чл. 8. от Анекс № 4) - с което
предварително и отнапред бил определен размерът на обезщетението за забава в
плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (отговорността на длъжника за пълно неизпълнение или
ненадлежно изпълнение на задължението). Виновното неизпълнение на договорно
задължение от страна на длъжника породило договорната му отговорност, която
представлявала вторично санкционно едностранно правоотношение между кредитора и
длъжника. Задължените лица отговаряли за всички материалноправни последици на
забавата. В съдържанието на договорната отговорност се включвало правото на
кредитора и насрещното задължение на длъжника да обезщети вредите. Ищецът
твърди в исковата молба, че основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430
от ТЗ било да върне заетата сума в уговорения срок. Ищецът твърди в исковата
молба, че кредитополучателя П.Г.Г. бил изпаднал в забава по отношение на
заплащането на погасителните вноски. Твърди, че не били заплатени анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, с падежни дати: 05.07.2017; 05.08.2017; 05.09.2017;
05.10.2017; 05.1 1.2017 Твърди, че неплащането представлявало неизпълнение,
противоправно било и за него длъжникът отговарял. Ищецът твърди в исковата
молба, че с оглед на неизпълнението и в изпълнение на изискването на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя били изпратени писма с изх. №ИЗХ-001-100692
и ИЗХ-001-100693. Твърди, че видно от приложените обратни разписки, писмата
били достигнали до адресите на кредитополучателя, посочени в титулната част на
Договора и анексите към него, като на основание чл. 14 от същия, се считали за
надлежно получени. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, уговореното в Договора имало силата
на закон за страните. В допълнение към гореизложеното ищецът се позовава на Решение №229 от 03.04.2014 г. на ВКС по т.
д. №956/2012 г., 11-ро т. о., в което унифициращият съдебната практика
съд е приел, че уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до
адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и обвързва страните (в
този смисъл е и Решение №35 от
07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №1877/2010 г. на V г.о.). В Решение №283/06.04.2010 г. на ВКС по гр.д.№
507/2009 г. на /// г.о., съдът
е приел, че, за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е
извършено лично на получателя. Ищецът твърди в исковата молба, че банката била
изпратила две писма до кредитополучателя на двата адреса, които са им били
известни. Твърди, че са положили необходими и достатъчни усилия. Твърди, че ако
кредитополучателят е сменил адреса си и не ги е уведомил (нарушение на чл. 6.2
и чл. 6.3 от Договора), то това не следвало да носи негативи за кредитора.
Позовава се на Решение №40 от 17.06.2015г. по т.д. 601/2014г. I т.о., в което
ВКС приема, че неполучаването на дадено уведомление можело да се дължи на
бездействие на длъжника. Ищецът твърди в исковата молба, че на 07.11.2017 г. била осчетоводена предсрочна изискуемост на всички
вземания на Банката по Договора за кредит. Поради липса на изпълнение, счита,
че в тяхна полза били възникнали
вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Твърди, че съгласно чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗЛ кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. Твърди, че с
договарянето на неустойката (обезщетение за забава) страните отнапред били
определили размера на обезщетението и вреди не следвало да бъдат доказвани.
Твърди, че предсрочната изискуемост била санкция за неизправност на длъжника,
последиците й следвало да включат пълно и точно изпълнение на задължението,
каквото съществувало и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока
(уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и обезщетение за
забава. Твърди, че в Решение №99 от
01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на I т.о. Върховният касационен съд
е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,
включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Ищецът твърди в
исковата молба, че банката е предприела действия за принудителното събиране на
вземанията си. Твърди, че било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч. гр. д.
№960 по описа за 2017 г. на Районен съд Пирдоп била издадена заповед за
изпълнение, по силата на която длъжникът П.Г.Г. (солидарно с Христина Данчева Иванова - Господинова) бил
осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД сумите:
- 338.32 евро изискуема главница с
редовно настьпил падеж, начислени за периода от 05.07.2017 г. до 05.11.2017 г.,
включително;
- 10 151.22 евро предсрочно
изискуема главница, с
настъпила изискуемост на 07.11.2017
г.;
- 381.84 евро изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.06.2017 г. до 06.1
1.2017 г. включително;
- 221.65 евро изискуема наказателна лихва начислена за периода от 05.07.2017 г. до
17.12.2017 г. включително;
- законна лихва за забава за периода от
18.12.2017 г. до изплащане на вземането; както и направените по частното
гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на 433.92лв. (четиристотин тридесет и три лева и деветдесет и две
стотинки) платена държавна такса, както
и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150/00лв. (сто и
петдесет лева).
Ищецът
твърди, в исковата молба, че доказателствата, които сочат, обуславят несъмнения
извод, че по силата на сключения Договор за потребителски кредит, между
страните по делото са възникнали валидниоблигационни отношения. Съгласно Решение №175 от 06.06.201 1 г. По гр.дело
№1242/2010 г., Ill г.о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано,
съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи
размера (така и ТР №129/30.06.1986
г.на ОСГК на ВС, Решение №119/24.03.2009 г. По гр. дело №1210/2006 г., II г.о.
на ВКС). В този смисъл била и разпоредбата начл.162 от ГПК, за което са
приложили доказателства и са ангажирали
доказателствени искания. Ищецът твърди, в исковата молба, че за периода от
подаване на заявлението до настоящия момент длъжникът бил направил три вноски -
на 09.01.2018, на 22.02.2018г. и на 12.03.2018г., които били наделжно отразени
в справката по чл. 366 от ГПК, която прилагат към настоящата искова молба.
Твърди, че поради това сумите, претендирани сега, били по-малки от тези,
претендирани в заявлението.
Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което:
1. Да приеме
от правна страна, че в предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Целта им
била да се установи спрямо ответника П.Г.Г.
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК, както и настъпването на изискуемостта на
вземанията на Банката.
2. Да приеме,
че от всички събрани по делото доказателства следва, че са налице
предпоставките за успешното провеждане и уважаване на установителния иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК:
1) съществува валидно облигационно
правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен
Договор за банков кредит и анексите към него;
2) изправна страна са по процесния
договор, изпълнили са задължението да предоставят реално за временно и
възмездно ползване уговорената паричната сума на кредитополучателя;
3) вземането им е възникнало;
4) не е осъществен дължимият
резултат от страна на длъжника;
5) вземането им е съществувало към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК;
6) вземането им е изискуемо;
7) конкретният размер на дължимите
суми е доказан.
3. Да установи спрямо ответника П.Г.Г., съществуването и изискуемостта на
вземанията им, произтичащи
от Договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анексите към него, съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №960/2017 г. на
PC Пирдоп, а именно:
•
изискуема главница в размер на 10 489.54 евро (десет хиляди четиристотин осемдесет и девет евро и
петдесет и четири евроцента);
•
изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 381.84 евро (триста осемдесет и едно
евро и осемдесет и четири евроцента), начислена за периода от 05.06.2017 г. до
06.11.2017 г. включително;
•
наказателна лихва в размер на 221.65 евро (двеста двадесет и едно евро и шестдесет и пет
евроцента), начислена за периода от 05.07.2017 г. до 17.12.2017 г. включително.
4. При условията на евентуалност- в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с
чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен (т. 1), поради липса
на предсрочна изискуемост на кредита, моли да бъде осъден ответника да заплати на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД следните суми, представляващи предсрочно изискуеми
вземания по Договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анексите към него, а
именно: изискуема главница в
размер на 10 489.54 евро (десет
хиляди четиристотин осемдесет и девет евро и петдесет и четири евроцента); възнаградителна лихва в размер на 381.84 евро (триста осемдесет и едно
евро и осемдесет и четири евроцента), начислена за периода от 05.06.2017 г. до
06.1 1.2017 г. включително, наказателна
лихва в размер на 221.65 евро (двеста
двадесет и едно евро и шестдесет и пет евроцента), начислена за периода от
05.07.2017 г. до 17.12.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното му изплащане. Ищецът твърди, че настоящата искова молба служи
като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава. Съгласно
приетото от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013
г. (т. 11 б.), въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Съгласно
Решение №321-1968-111 на ВС, разглеждането
на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск (от неговото
неуважаване). Макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по
него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към
разглеждането му по същество (така и Решение
№285-1977-11 на ВС).
5. Да осъди ответника
П.Г.Г. да заплати на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ, всички направени по настоящото дело
разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00лв. (четиристотин и петдесет лева), на основание съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 27, раздел IV, от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.Ищецът моли съда
в случай, че исковете бъдат уважени частично, да изчисли разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация.
Ответникът П.Г.Г.
в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, не е представил писмени
доказателства и не е направил доказателствени искания. Ответникът оспорва
предявеното вземане по установителния иск по чл. 124, ал. 1, във вр. с чл.422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД от страна на ищеца с
представената искова молба като недопустимо. Твърди, че същото не е предявено в
срок, съгласно установения законен ред, предвиден в ГПК и трайната съдебна
практика. В писмения отговор ответникът твърди, че не бил тьрсен и/или
уведомяван в предвидената и изискана от закона форма от страна на 124, ал, 1 за
възникнали проблеми относно плащанията на дължимите месечни вноски по договор
за банков кредит, като евентуално задължено лице. Твърди, че също не бил тьрсен
и/или уведомяван в предвидената и изискана от закона форма, и за намеренията на
кредитора по този договор 124, ал, 1, да обяви и изиска предсрочно цялата
остатъчна сума по отпуснатия банков кредит, а това уведомяване от страна на
кредитора било императивно правило, с което било вменено задължение на
кредитора, което той трябвало да изпълни, преди да предприеме обжалваните
процесуални действия. Твърди, че по този въпрос било постановено и ТР № 4 от
19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18, с което било дадено следното задължително
по прилагане на закона разрешение: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.422
ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и
е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. 2. В хипотезата на
предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настьпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. С писмения отговор
ответникът е направил и допълнително възражение относно и местната подсъдност
на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК на така предявеното вземане в размер от от
11 093.03 евро /общ размер/, от които 10489.54 евро - главница, 603.49 евро -
договорна лихва с искова молба от „Райфайзенбанк България" ЕАД с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът твърди, че има актуален настоящ адрес *** и на който адрес живее. С
писмения отговор ответникът твърди, че писмени доказателства по така
образуваното гр. д. № 19895/2018г., по описа на 35 с-в при СРС, не му били
връчвани с Разпореждане от 28.02.2018г. Твърди, че към цитираното разпореждане,
било приложено само съобщение до него, с което бил уведомен за правата и
задълженията си относно подаването или не на отговор на настоящата искова молба
във връзка с разпоредбите на ГПК. Така, че по същите не можел да вземе
становище и ги оспорвал в тяхната цялост. Ответникът моли съда да отхвърли така
направените исканания чрез искова молба от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с
правно основание по главния установителен иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл.
92, чл. 1 от ЗЗД и евентуален осъдителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 210 от ГПК, и с цена на иска от 11 093.03 евро /общ размер/, от
които 10489.54 евро - главница, 603.49 евро -договорна лихва.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети
копие от Договор
за банков кредит от 20.06.2008 г.; Анекс № 1 от 19.01.2009 г.; Анекс № 2 от
08.07.2009 г.; Анекс № 3 от 16.12.2009 г.; Анекс № 4 от 19.03.2011 г.; Обратни
разписки към писма с изходящи номера ИЗХ-001-100691/10.10.2017 г. и
ИЗХ-001-100692/10.10.2017 г. с отбелязвания от „Български пощи“ ЕАД, че
пратката не е потърсена в срок от получателя, като по откритите процедури по оспорване на същите, настоящия състав намира, че оспорванията не са
доказани; Справка по чл. 366 ГПК; приложено е ч.гр.д.№ 960/2017
г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №1120/21.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет
на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД с ЕИК *********, е предявен срещу ответника П.Г.Г. с ЕГН **********, в
установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение.
От допусната ССчЕ и изслушано
в.л. в съдебно заседание се установява, че е преведена еднократно сумата
от 30450.00 лева на 20.06.2008 г. по сметка BG50RZBB91551082734512. След това,
на 19.01.2009 г. се е превалутирала в еврова равностойност и се обслужва по
сметка BG38RZBB91551482734501. Имало е просрочени задължения за периода от
05.07.2017г. до 05.11.2017г., както следва: Просрочени главници в размер на
338.34 евро за периода от 05.07.2017г. до 05.11.2017г. включително. Изискуема
главница от 07.11.2017г. в размер на 10151.20 евро. Просрочени редовни лихви в
размер на 377.08 евро за периода от 05.07.2017г. до 05.11.2017г. включително.
Начислени редовни лихви в размер на 4.76 евро върху предсрочно изискуема
главница за периода от 05.11.2017г. до 06.11.2017г. включително. Начислени
наказателни лихви в размер на 12.39 евро за периода от 05.07.2017г. до
17.12.2017г. включително. Начислени наказателни лихви в размер на 209.26 евро
върху предсрочно изискуема главница за периода от 07.11.2017г. до 17.12.2017г.
включително. Към 18.12.2017г. /дата на подаване на ЗНИ/ размерът на
непогасените задължения е както следва:усвоена и непогасена главница - 10489.54
евро;начислена редовна (възнаградителна) лихва - 381.84 евро;начислена
наказателна лихва (за забава) - 221.65 евро;съдебни разноски /2% ДТ/ - 433.92
лева. В периода от подаване на ЗНИ и датта на изготвяне на
заключението, в.л. е отразило постъпили плащания от страна на ответника в евро
и в лева, като е посочило и съответните дати на същите, а именно от
9.01.2018г-8.02.2019г., като към 22.02.2019г. /дата на изготвяне на заключението/ размерът на
непогасените задължения е, както следва:
усвоена и непогасена главница - 10489.54 евро; начислена наказателна лихва (за
забава) - 56.96 евро; начислена законна лихва - 40.79 евро; съдебни разноски -
1487.14 лева. В т.5 от ССчЕ се сочи върху какви главници е определена
заявената в исковата молба наказателна лихва,
за какви периоди се е начислявала същата лихва и с какъв лихвен процент, като в т.6 са посочени броят на дните просрочие
към 18.12.2017г. - дата на подаване на ЗНИ, броят на дни просрочие е 166; Към 23.03.2018г.
- датата на подаване на настоящата искова молба, броят на дни просрочие е 323.
В т.7 от ССчЕ се сочи какви плащания (постъпления) са постъпили след датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.12.2017г.) до
датата на изготвяне на експертизата, като в приложената Справка по чл.366 от ГПК са описани постъпленията и погасяванията между 18.12.2017г. /дата на
подаване на ЗНИ/ и 22.02.2019г. /дата на изготвяне на информацията/. Размерът
на непогасените задължения на длъжника по Договора за кредит към датата на
изготвянето на заключението, в случай, че предсрочната изискуемост на
непадежиралите задължения настъпва с 11.06.2018г. /датата на връчване на
настоящата искова молба на ответника/ в това число - общ размер на вземанията
към съответните дати и разделени на: усвоена и непогасена главница, в това
число: редовно изискуема главница (редовно падежирали вноски преди настъпване
на предсрочната изискуемост) - 626.89 евро; предсрочно изискуема главница -
9862.65 евро; начислена редовна (възнаградителна) лихва; редовно изискуема
възнаградителна лихва - 614.53 евро; възнаградителна лихва върху предсрочно
изискуема главница - 39.94 евро; начислена наказателна лихва (за забава); редовно
изискуема наказателна лихва - 37.33 евро; Изискуема главница от 23.03.2018г. в
размер на 9862.65 евро. Просрочени редовни лихви в размер на 614.53 евро за
периода от 05.07.2017г. до 05.03.2018г. включително. Начислени редовни лихви в
размер на 39.94 евро върху предсрочно изискуема главница за периода от
05.03.2018г. до 22.03.2018г. включително. Начислени наказателни лихви в размер
на 37.33 евро за периода от 05.07.2017г. до 22.03.2018г. включително.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той
е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането,
като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена
на ответника. От събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника
по облигационното му отношение с ищеца-цесионер, като не се доказа изпълнението
на същия от длъжника. Съобразно представените и ценени доказателства, настоящия
съдебен състав не установи нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна
на ищеца спрямо ответника. По отношение на релевираното възражение от страна на
процесуалния представител на ответника относно ненадлежното уведомяване на
ответника, настоящия съдебен състав намира, че възражението не е
основателно, като уведомяването на длъжника е настъпило в хода на процеса, което,
съгласно чл.235,ал.3 от ГПК, следва да бъде съобразено от съда. Ефектът на
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, т.е. с
получаване в хода на процеса на уведомление ответникът се счита за редовно
уведомен. След като бъде известен, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. Следва да се допълни също, че поканата е изпратена на кредитополучателя на посочения в
договора адрес и е върната с отбелязване, че „пратката не е потърсена”. Редовно
е всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила на чл.37-49 ГПК,
или съобразно специалния закон -чл.36 от Закона за пощенските услуги /в
цитирания смисъл е решение № 229 от 03.04.2014 г. по т. д. № 956/2012 г. на
ВКС, второ т. о., както и решение № 35 от 07.05.2012 г. по в. гр. д. №
1877/2010 г. на ВКС, пето г. о./, който препраща към Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. По силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката
може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
418 от ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем"
поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми (в този смисъл вж. мотивите към т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС). Упражняването на това
право изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че
фактическо връчване не е осъществено (както е в настоящия случай), то
кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника - в този смисъл
Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.Според
Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10/17.11.11 г., при прилагане на нормите на
процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети
всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата
грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника,
съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи
преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от
обстоятелствата при всеки конкретен случай.
Представеното по делото писмо с обратна разписка е върнато с отметка
"пратката не е потърсена от получателя".
Направените отбелязвания по
кореспондентската пратка не са оспорени от длъжника. Адресът на връчване е
посоченият в договора за кредит и е адрес на който ответника живее, на който е търсен, но не е открит. С оглед изложеното
фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на получателя
- аргумент от цитираното решение на ВКС. Настоящият
състав на съда намира, че в конкретния случай кредиторът е положил необходимите
усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си
правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката
се счита за съобщено на длъжника на 07.11.2017 г. Посочената дата
предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 20.12.2014
г. В настоящата хипотеза връчването е извършено на адреса,
посочен в договора, като според постигнатото съгласие и установената в договора
фикция за получаване следва да се приеме, че същото е редовно, тъй като
длъжникът не е уведомил кредитора за промяната на местоживеенето си, съгласно
чл.6.2., респективно чл.11.7. от Договора, още повече, че в депозираното лично
от длъжника възражение в заповедното производство(л.22 от същото) ответника
недвусмислено и собственоръчно е посочил същия адрес. В съдебната практика дори
се приема, че връчването е осъществено надлежно, ако кредиторът е положил усилия
за откриването на длъжника, независимо че не е извършено фактическо връчване
/решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601 от 2014 г. на първо т.
о./, в случай че е налице бездействие от страна на получателя.
С оглед на
изложеното, настоящия съдебен състав намира, че по отношение на ответника П.Г.Г.
с ЕГН ********** се установява съществуването на вземане от ищеца „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД с ЕИК *********, произтичащи от Договор за банков кредит от
20.06.2008г. и анексите към него, съгласно издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №960/2017 г. на PC Пирдоп, като съобрази
заключението на в.л., а именно: изискуема
главница в размер на 10 489.54
евро (десет хиляди четиристотин осемдесет и девет евро и петдесет и
четири евроцента); изискуема редовна
(възнаградителна) лихва в размер на 40, 79 евро, като до следва да
отхърли иска до предявения размер от 381.84
евро, начислена за периода от 05.06.2017 г. до 06.11.2017 г.
включително; наказателна лихва в
размер на 56,96 евро, като следва да отхвърли иска до предявения размер от 221.65 евро, начислена за периода от
05.07.2017 г. до 17.12.2017 г. включително.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника П.Г.Г. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане
на иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от
процесуалния представител на ищеца „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД с ЕИК *********, съобразно приложените доказателства по
делото, следва да бъдe уважено съобразно
уважената искова претенция, като П.Г.Г.
с ЕГН ********** следва да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с ЕИК
*********, общо разноски в размер на 1384,30 лева.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника П.Г.Г. с ЕГН **********,
съществуването на вземане от ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с ЕИК
*********, произтичащи от Договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анексите
към него, съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. №960/2017 г. на PC Пирдоп, а именно:изискуема
главница в размер на 10 489.54
евро; изискуема редовна
(възнаградителна) лихва в размер на 40,79 евро, като до следва да
отхърли иска до предявения размер от 381.84
евро, начислена за периода от 05.06.2017 г. до 06.11.2017 г.
включително; наказателна лихва в
размер на 56,96 евро, като следва да отхвърли иска до предявения размер от 221.65 евро, начислена за периода от
05.07.2017 г. до 17.12.2017 г. включително.
ОСЪЖДА П.Г.Г.
с ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с ЕИК *********,
общо разноски в размер на 1384,30 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: