Решение по дело №161/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 285
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20204340100161
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

гр. Троян, 31.07.2020 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори  състав, в публично заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета  година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 161  по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Цитираното по-горе дело е образувано по искова молба от С.С.К. ***, с ЕГН: **********, чрез проц.представител адвокат А.Д.Ч. ***, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано от Прокуриста си З.Н.Д.,, с  правно основание чл.124 ал. от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК с цена  на иска – 1360.19лв.

Твърди се, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 113/12.02.2009 год. на Районен съд - гр. Троян, издадена по ч.гр.д. № 150/2009 год. по описа на Районен съд - гр. Троян, ищецът е  осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. ЕИК: ***. следните суми: сумата от 400.23 лв. /четиристотин лева и двадесет и три стотинки/ главница по предоставен кредит, сумата от 128.92 лв. /сто двадесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 30.12.2005 год. до 30.10.2006 год.. сумата от 208.04 лв. /двеста и осем лева и четири стотинки/ неустойка за периода от 30.01.2006 год. до 09.02.2009 год., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2009 год. до изплащането на вземането, както и сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Излага, че задълженията, произтичат от сключения на 09.11.2005 год. между него и  БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД Договор за кредит на покупка на стоки или услуги с номер CREX-***.

Твърди, че въз основа на горепосочената Заповед за изпълнение и след влизането й в сила, в полза на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е бил издаден Изпълнителен лист от 01.06.2009 год., но не му е известно кредиторът, след снабдяването си с Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 150/2009 год. по описа на Районен съд - гр. Троян, да е предприемал някакви действия с цел привеждането му в изпълнение и образуването на изпълнително дело срещу него.

Заявява, че до момента не е получавал нито Покана за доброволно изпълнение но повод на горепосочените задължения, нито каквито и да е било други съобщения във връзка с евентуално предприети по отношение на него изпълнителни действия за принудителното събиране на тези задължения. На 10.02.2020 год. посетил офис на „Райфайзенбанк /България/" ЕАД,  в която има банкова сметка, ***, че върху нея е наложен запор от страна на Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ. е район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, като от банковата му сметка дори са удържани и наличните по нея суми. От предоставеното му от банката Запорното съобщение, с което е наложен запорът върху банковата му сметка установил, че срещу него е образувано изпълнително дело № 44/2020 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч за задължения в общ размер по образуваното изпълнително дело от 2065.77 лв. /две хиляди шестдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ - главница, лихви, такси и разноски, както и че взискател по изпълнителното дело е Дружеството - ответник „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с което не е имал до момента никакви отношения.

Твърди, че от запорното съобщение установил, че изпълнителното дело е образувано именно за привеждането в изпълнение на Изпълнителния лист от 01.06.2009 год., издаден въз основа на горепосочената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 113/12.02.2009 год. на Районен съд - гр. Троян, постановена по ч.гр.д. № 150/2009 год. по описа на Районен съд - гр. Троян, а изпълнителното дело било образувано по молба на  „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД. с ЕИК: ***, депозирана пред Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, в която се твърди, че дружеството е придобило процесиите вземания с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 год., сключен с предходния му кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК: *********. Заявява, че за така извършената цесия не е бил уведомяван по никакъв начин, Заявява, че до момента не му е връчена и Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.

Счита, че към датата на образуване на изпълнително дело № 44/2020 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, вземанията на взискателя по него вече са били погасени по давност.

 Излага се, че са изтекли повече от 5 години без да са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давността по отношение на главницата, както и, че повече от 3 години не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давността по отношение на лихвите.                       

В предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК, ответното дружество е представило писмен отговор, в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията.

Твърди се, че от датата на образуване на изпълнително дело № 987/2011 г. по описа на ЧСИ Д.Ц.-02.08.2011 г. до датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - намира приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.  Считат, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност е датата 26.06.2015 г. - от постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.       

Излагат, че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството му на Цесионер, се сключи договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД прехвърли вземането си по Договор за кредит № CREX-*** на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.

Твърди се, че на 24.02.2016 г., след извършена справка НАП, е установено, че С.С.К. има валидно сключен трудов договор и е изпратено запорно съобщение до работодателя, а на 22.01.2020 г. по молба с вх. № 268/22.01.2020г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *** е образувано ново изпълнително дело № 44/2020 г. по описа на ЧСИ Р.Д. и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист, като считат, че на тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ е действие, водещо до прекъсване на давността. Позовават се  на съдебна практика. Излагат, че на 27.01.2020 г. са изпратени запорни съобщения до: ТБ ИНВЕСТБАНК АД и РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, като на същата дата - 27.01.2020 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника за налагането на запор върху получаваното от С.С.К. трудово възнаграждение.

Твърди се, че по изпълнителните дела са били извършвани изп.действия за събиране на вземането, с които погасителната давност е била прекъсната, като в рамките на образуваните производства до длъжника са изпращани уведомления.

Излага се, че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Твърди се, че уведомяването е неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, поради което, въз основа на изрично нотариално заверено пълномощно от нотариус Валентина Благоева, per. № 302 при Нотариалната камара, ответното дружество е упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1 към Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е изпратило на ищеца уведомление за цесия.            Молят, в случай че съдът приеме, че длъжникът С.С.К. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме, че съгласно практиката на съдилищата с получаването на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията - включващи и уведомлението за цесия, ищецът - С.С.К. се счита за надлежно уведомен за извършената на 15.05.2015 г. цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.

В съдебно заседание, редовно призования ищец се представлява от адв.А.Ч. от ЛАК, който поддържа становище за основателност на претенцията в хода на производството и по съществото на спора.

За редовно призования ответник, в с.з. не се явява представител и не се представляват. В представена по делото молба вх.№3260 от 15.07.2020г. по описа на ТРС /п.кл-мо 14.07.2020г./ изразяват становище по хода на производството и по същество, като поддържат изцяло отговора на ИМ.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна  страна следното:

От приложеното като доказателство по настоящото дело №20118720400987 по описа на ЧСИ Д.Ц., рег.№872, с р-н на действие – Окръжен съд Стара Загора се установява, че същото е образувано на 02.08.2011г., по издаден в полза на БНП“Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, ЕИК ********* изпълнителен лист, издаден по реда на чл.418 ал.2 от ГПК, по ч.гр.д.№150/2009г. по описа на РС-Троян, с който ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на БНП“Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, ЕИК *** следните суми:сумата от 400.23 лв.
/четиристотин лева и двадесет и три стотинки/ главница по предоставен кредит,сумата от 128.92 лв. /сто двадесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/        възнаградителна лихва за периода от 30.12.2005 год. до 30.10.2006 год., сумата от 208.04 лв. /двеста и
осем лева и четири стотинки/ неустойка за периода от 30.01.2006 год. до 09.02.2009          год.,            ведно със законната лихва, считано от 09.02.2009 год. до изплащането на       вземането,            както и сумата от 125 лв. /ето двадесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски за
държавна такса и адвокатски хонорар.

На 05.10.2015 год., е подадена молба до ЧСИ Д.Ц.за конституирането на нов взискател по делото - ответника в настоящето производство „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания.

На длъжникът  по изпълнително дело №987/2011г. по описа на ЧСИ Д.Ц.и ищец в настоящото производство,  поканата за доброволно изпълнение е изпратена с писмо с обратна разписка, което не е връчено на длъжника по изп.дело, видно от приложената обратна разписка с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес и апартамента е продаден.

По изп-дело №987/2011г. на ЧСИ Ц.единствените действия, предприети от страна на съдебния изпълнител в съответствие е правомощията, възложени му по чл. 18 от ЗЧСИ, са се изразявали в изпращането на Покани за доброволно изпълнение до длъжника /неполучени от него/ и в извършването на редица справки е цел проучването на имущественото състояние на длъжника.

На 30.10.2019г.  по изп.дело №987/2011г. на ЧСИ Ц.е депозирана от Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД молба за  изтегляне на изп.лист, поради прекратяване на производството по делото на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, след което е образувано изп.д.№ 44/2020 г.  по описа на  ЧСИ Р.Д. с р-н на действие – Окръжен съд Ловеч.

Спорният по делото въпрос се свежда до висящността на изпълнителния процес по изп.д.№987/2011г. на ЧСИ Ц.и вземането на взискателя по изп.дело погасено ли е по давност.

С предявеният срещу ответника - взискател   иск за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК, ищецът в настоящото производство цели да получи защита в изпълнителния процес срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението.

Предмет на разглеждане е дали вземането по издаден по реда на чл.418 ал.2 от ГПК, по ч.гр.д.№150/2009г. по описа на РС-Троян, изпълнителен лист въз основа на което е образувано изп.д.№987/2011г. на ЧСИ Ц.е погасено по давност, поради изтичане на предвидената давност по чл.117 ал.2 ЗЗД, каквото е твърдението на ищеца в настоящото производство.

Твърдението е основателно и следва да бъде уважено, поради следното:

От образуване на изпълнителното дело - 02.08.2011 год. до 05.10.2015 год.,/ когато е подадена молба за конституирането на нов взискател по изп.делото/ единствените действия, предприети по него от страна на съдебния изпълнител в съответствие е правомощията, възложени му по чл. 18 от ЗЧСИ, са се изразявали в изпращането на Покани за доброволно изпълнение до длъжника /неполучени от него/ и в извършването на редица справки е цел проучването на имущественото състояние на длъжника, които по смисъла на закона, нямат характер на изп.действия, посредством които да бъде прекъсната давността. В изпълнителния процес подаването на молба и образуване на изпълнително дело, респективно молба за присъединяване към вече образувано такова, не са действия, прекъсващи давността. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за прекъсването на давността е без значение периода през който изпълнителното производство е било образувано и висящо. Законодателят е посочил като способ за прекъсване на давността в изпълнителния процес предприемане на действия за принудително изпълнение-чл.116 б.“в ЗЗД. За това и в т.10 от ТР № 2/2013год. по т.д. № 2/13год. на ОСГК, изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ,  проучването на имущественото състояние на длъжника и др. За това и самото образуване на изпълнителното дело, съответно времето през което същото е висящо,  не е от значение за прекъсване на давността, а същата се прекъсва с предприемането на валидни изпълнителни действия по него.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Правната теория и съдебна практика е категорична, че прекратяването на производството на въпросното основание настъпва по право, с изтичането на срока, като постановлението на ЧСИ само констатира прекратяването.          

В конкретния казус е налице  хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е искал извършването на същински изпълнителни действия по делото в период, значително по-дълъг от две години.

Изложеното мотивира съда да приеме,  че производството по изпълнително дело № 987/2011 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Д.Ц., с per. № 872 на КЧСИ, е било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК още към 02.08.2013 год., когато е изтекъл двугодишният преклузивен срок, в който взискателят не е искал извършването на същински изпълнителни действия по делото.  След прекратяването по право на образуваното срещу ищеца изпълнително дело, е започнала да тече нова погасителна давност за вземането, която съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е пет години, т.е. от 02.08.2013г. и е изтекла на 02.08.2018г.

При това положение, съдът намира, че  към  22.01.2020 год. датата на образуване на изпълнително дело № 44/2020 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., е per. № 880 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, вземанията на взискателя по него вече са били погасени по давност, като изложените аргументи мотивират съда да приеме, че искът по чл.439 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и като съобрази направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 404.51 /четиристотин и четири лева и петдесет и една стотинки/ лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че С.С.К. ***, с ЕГН: ********** не дължи на  „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано от Прокуриста си З.Н.Д., сумата в общ размер на 1360.19 лв. /хиляда триста и шестдесет лева и деветнадесет стотинки/, от които: цедирана главница в размер на 400.23 лв. /четиристотин лева и двадесет и три стотинки/, цедирани договорни лихви в размер на 128.92 лв. /сто двадесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, цедирани съдебни разноски в размер на 359 лв. триста петдесет и девет лева/, и цедирана законова лихва върху главницата в размер на 472.04 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и четири стотинки/, начислена за периода от 09.02.2009 год. до 15.05.2015 год., по изпълнително дело № 44/2020 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ, е район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, образувано по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: *** въз основа на Изпълнителен лист от 01.06.2009 год., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 113/12.02.2009 год. на Районен съд - гр. Троян, издадена по ч.гр.д. № 150/2009 год. по описа на Районен съд - гр. Троян, като погасена по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано от Прокуриста си З.Н.Д. ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К. ***, с ЕГН: **********,  сторените по делото разноски в размер на  404.51 /четиристотин и четири лева и петдесет и една стотинки/ лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: