№ 373
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Гражданско дело №
20221800100090 по описа за 2022 година
М. Д. Б., гражданин на А., постоянно пребиваващ в Република България чужденец, е
предявил срещу С. Д. П. от гр. З. иск за заплащане на сумата 79 448,42 лв., представляваща
паричната равностойност на дружествения дял на С. Д. П. в „Т.” ЕООД, гр. З., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като сключеният
между тях на 12.08.2006 г. граждански брак е бил прекратен с решение от 11.02.2021 г. по
гр.д. № 41/2020 г. на РС- Пирдоп. Твърди, че по време на брака страните са придобили 100
% от капитала на „Т.” ЕООД и двамата са вписани като съдружници в дружеството с равни
дялове от по 2500 лв. всеки, съгласно решение по фирмено дело № 1631/2000 г. на СОС.
Ищецът сочи, че реално дейността на това дружество се изчерпвала с управлението на
ресторант „Таси Девил”, находящ се на подбалканския път в гр.З., закупен в груб строеж от
„Т.” ООД през 2007 г. за сумата 11 319,46 лв., и този ресторант е единственият собствен на
дружеството недвижим имот. Ищецът твърди, че всички средства за довършителни работи,
ремонт и обзавеждане на ресторанта са направени от него, като стойността на сградата към
2010 г., когато за пръв път е била включена в актива на дружеството, възлиза на сумата
220 000 лв. За периода на съвместния живот на страните доходите на ищеца надвишавали в
пъти тези на ответницата – ищецът получил в този период трудови доходи в общ размер
141 612,84 щатски долара, описани по години и размери в исковата молба. Получените от
ответницата доходи за този период възлизали на сумата 23 593,06 лв., които според ищеца
били недостатъчни за извършване на инвестиция на такава висока стойност. Твърди се, че
през последните седем години преди подаването на исковата молба за развод страните били
1
във фактическа раздяла, като ответницата живеела с детето им при родителите й и била
подпомагана от тях в отглеждането на детето, а ищецът в по-голямата част от времето
отсъствал поради ангажименти в чужбина. Ищецът сочи, че полаганите от ответницата
грижи за домакинството в периода на съвместното им съжителство не били достатъчни да
компенсират необходимите за придобиване на имущество на толкова висока стойност
материални средства.
Ищецът твърди, че през 2020 г. напуснал дружеството „Т.” ЕООД по реда на чл. 125,
ал. 2 от ТЗ и с влязло в сила решение по т.д. № 193/2020 г. на СОС дружеството било
осъдено да му заплати сума в размер на 88 500 лв., представляваща стойността на
собствения на ищеца дял в дружеството към 31.10.2021 г. /50 % от 177 000 лв./, като
стойността на собствения капитал бил формиран почти изцяло от стойността на ресторанта
на счетоводна стойност към посочената дата 149 000 лв.
Ищецът претендира от ответницата на основание чл. 30, ал. 1 от СК паричната
равностойност на нейния дружествен дял в дружеството „Т.” ЕООД, като претенцията му е
основана на твърдението за негов изключителен принос в придобиването на този дял, а за
размера му се позовава на решението по т.д. № 193/2020 г. на СОС.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор. На първо място в
отговора се излага възражение за недопустимост на така предявения иск по чл. 30, ал. 1 от
СК поради неспазване на предвидения в чл. 31 от СК преклузивен срок за предявяването му.
Поддържа се становище и за неоснователност на иска. В тази връзка ответницата излага
твърдения, че по време на брака с ищеца тя е била управител и съдружник в „Т.” ООД,
притежаваща 50 % от капитала, както и, че по сключения през 2007 г. договор за покупко-
продажба на дружествени дялове е заплатила в брой на продавача стойността на дяловете
преди подписването на договора. Сочи, че в никакъв момент не е имала вземане спрямо „Т.”
ЕООД. Твърди, че от 2007 г. до настоящия момент само тя се е занимавала с търговската и
стопанска дейност на дружеството, а ищецът нито е бил управител, нито е допринасял за
придобиването на дял от стойността на личното имущество на ответницата с труд, средства
или грижи за децата и работа в домакинството; ищецът не е влагал никакви лични средства,
които да доведат до създаване или увеличаване на претендирания дял от стойността на
личното имущество на ответницата. Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че е
осигурил изцяло със свои лични средства ремонта и обзавеждането на собствения на
дружеството ресторант. Не оспорва твърдението за настъпила през 2013 г. фактическа
раздяла с ищеца. Ответницата твърди, че както преди раздялата, така и след това, ищецът не
е допринасял по никакъв начин за увеличаване на нейното лично имущество. В тази връзка
сочи, че в периода от 7 години преди развода, в която период страните са били във
фактическа раздяла, единствено тя е влагала средства и труд в строежа и обзавеждането на
имотите, в домакинството и грижи за детето, като е осигурявала материалното благополучие
на семейството – чрез реализираните от нея трудови доходи и дарения от родителите й.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е направил уточнение, че
претендираната от него сума от 79 448,42 лв. представлява разликата между стойността на
2
собствения на „Т.” ЕООД ресторант и изплатената му сума съгласно решението по т.д. №
193/2020 г. на СОС.
В хода по същество ищецът, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа
иска съобразно направеното уточнение, подробни съображения за което развива в писмена
защита. Ответницата, чрез процесуалния си представител адв. Д., оспорва иска по
съображения, изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 123 от 04.01.2021 г по гр.д. № 41/2020 г. на РС-Пирдоп е прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 от СК сключения на 12.08.2006 г. между С. Д. Б. и М. Д. Б.
граждански брак, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на
детето Е. М. Б. на майката и е определен режим на лични контакти с бащата и дължимата от
последния издръжка, като е постановено след прекратяването на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име П.. В представения заверен препис от решението е
отбелязано, че същото в частта за прекратяване на брака, предоставяне на упражняването на
родителските права и фамилното име, е влязло в сила като необжалвано на 11.02.2021 г.
Представена е справка от НАП - ТД – София за осигурителния доход на ищеца за
период от 01.01.2004 г. до 31.05.2020 г.
Видно от представеното удостоверение за актуално състояние „Т.” ЕООД е
регистрирано по фирмено дело № 1631/2000 г. на СОС с предмет на дейност:
външнотърговска, туристическа дейност, търговия със стоки, импресарска, изложбена,
строителна, проектантска и инвестиционна дейност, представителство, посредничество и
агентство, както и всяка друга дейност, незабранена от закона. Като съдружници към
30.03.2009 г. са вписани М. Д. Б. и С. Д. Б. – всеки от тях с размер на дялово участие от 2500
лв. С договор от 30.05.2007 г. Д. И. П. е продал на М. Д. Б. собствените си 25 дружествени
дяла от капитала на „Т.” ЕООД, с обща номинална стойност 2500 лв., за цена от 2500 лв.,
която сума е изплатена изцяло и в брой на продавача.
С договор от 30.05.2007 г. Д. И. П. е продал на С. Д. Б. собствените си 25 дружествени
дяла от капитала на „Т.” ЕООД, с обща номинална стойност 2500 лв., за цена от 2500 лв.,
която сума е изплатена изцяло и в брой на продавача.
С нотариален акт № 162, т. ІІ, рег. № 2144, дело № 245/11.07.2007 г. на нотариус Е. П. с
район на действие Пирдоски РС, С. Д. Б. е продала на „Т.” ООД, чрез управителя С. Д. Б.,
масивна едноетажна сграда – ресторант с дневен бар, изпълнена в груб строеж до кота +5,56,
с РЗП 252,84 кв.м., построена в УПИ с площ 3387 кв.м. в гр. З., съставляващ парцел І-1709
по плана на града, за сумата 11 319,46 лв., която сума продавачът е получил напълно от
купувача преди подписване на договора.
Към 09.11.2020 г. дружеството е „Т.” ЕООД с управител и едноличен собственик на
капитала е ответницата С. Д. Б..
С решение от 05.05.2021 г. по т.д. № 193/2020 г. на СОС, постановено по предявен от
3
М. Д. Б. иск по чл. 124, ал. 3 от ТЗ, „Т.” ЕООД, представлявано от управителя С. Д. Б., е
осъдено да заплати на М. Д. Б. сумата 88 500 лв., представляваща стойността на
дружествения дял на М. Д. Б. от имуществото на „Т.” ЕООД.
Според приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Р. Л.,
собственият капитал на „Т.” ООД към 31.12.2020 г. е минус 279 000 лв. Справедливата
стойност на процесната сграда към 31.12.2020 г. е 223 185,67 лв., а балансовата
/остатъчната/ стойност на сградата към този период е 133 911,40 лв. Според експерта,
покупката на сградата и неправените за нейното довършване разходи и закупуването на
оборудването необходимо за въвеждане в експлоатация, функциониране и поддръжка като
заведение за хранене, е извършено с лични средства на двамата съпрузи и съдружници. В
обстоятелствената част на заключението е посочено, че в периода 2007 г. – 2014 г.
дружеството ежегодни формира отрицателен финансов резултат /загуба/ от дейността си.
Следователно загубата формирана от дружеството не може да бъде източник на
допълнителни резерви. В отчетната 2017 г. в пасивната част на баланса на дружеството,
раздел А – собствен капитал, т. ІV – резерви, допълнителни разходи, се появява величина в
размер на 400 000 лв., като изводът на вещото лице е, че задълженията, формирани в
счетоводна сметка 499 – Други кредитори, са трансформирани в допълнителен капитал, т.е.
задължение е трансформирано в допълнителен капитал. Липсва решение на ОС на
дружеството за периода 2007 – 2020 г. за трансформиране на задължение в допълнителен
капитал.
При разпита му в съдебно заседание вещото лице разяснява, че при проверка в
счетоводството на дружеството не е установил първични счетоводни документи за
внесените от съдружниците собствени средства в капитала на дружеството по счетоводна
сметка 499 – „Други кредитори”. Не са установени допълнителни парични вноски по
решения на ОС на дружеството. Вещото лице сочи, че дружественият дял на ответницата а
нулева величина.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните :
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК – за заплащане на стойността на
дружествения дял на ответницата в дружеството „Т.” ЕООД, придобит по време на брака с
ищеца. Тази правна квалификация се извежда от изложените в исковата молба твърдения, че
закупеният от ответницата по време на брака между страните имуществен дял от посоченото
търговски дружество е придобито изцяло с лични средства и труд на ищеца и отправения
петитум за осъждане на ответницата да му заплати стойността на дружествения й дял.
Според т. 3 от ТР № 2/27.12.2001 г. по гр.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, съпругът, който
претендира част от стойността на дяловото участие или от ликвидационния дял в
събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество, може да предяви иск по
чл. 29 от СК /отм./. Разпоредбата на чл. 29 от отменения СК /обн. ДВ, бр. 41/1985 г., отм. ДВ,
бр. 47/2009 г./ е аналогична с разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от действащия СК /обн. ДВ бр.
47/2009 г./, съгласно която „при развод всеки от съпрузите има право да получи част от
стойността на вещите за упражняване на професия или занаят и от вземанията на другия
4
съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за
придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата с в
домакинството”.
Съдът приема, че искът е предявен в рамките на предвидения в чл. 31 от СК
преклузивен срок – една година от прекратяването на брака, предвид посочването на датата
на влизане в сила на решението по гр.д. № 41/2020 г. на РС- Пирдоп, с което бракът между
страните е прекратен с развод, направено в представения заверен препис от това решение, а
именно – 11.02.2021 г., а исковата молба е подадена на 10.02.2022 г. На заверения препис от
решението изрично е отбелязано, че същото в частта за прекратяване на брака,
предоставянето на упражняването на родителските права и фамилното име, е влязло в сила
на посочената дата, като именно това отбелязване в решението следва да се счита за
меродавно за опреД.е на началния момент на срока по чл. 31 от СК, след като съдът е
посочил този момент като дата на влизане в сила на решението относно прекратяването на
брака.
Разгледан по същество така предявеният иск е неоснователен.
Съгласно мотивите към т. 3 от ТР № 2/2001 г. на ОСГК дяловото участие като
съдружник с неограничена или ограничена отговорност е изключено от съпружеската
имуществена общност. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им, но
този принос не се предполага и следва да бъде доказан. Прието е, че е допустим иск по чл.
29 от СК /отм./ само за част от стойността на дяловото участие, като делът на съпруга-
нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие – към
момента на опреД.ето му.
В случая е безспорно установено, че страните по време на брака си са били
съдружници в дружеството „Т.” ООД при равно дялово участие - всеки от тях е притежавал
50% от капитала на дружеството. Впоследствие участието на ищеца в дружеството е било
прекратено на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ и дружеството е било осъдено да му заплати
стойността на неговия дружествен дял в размер на 88500 лв. на основание чл. 125, ал. 3 от
ТЗ. С настоящия иск ищецът претендира стойността на дела на ответницата в дружеството с
твърдение, че има изключителен принос в придобиването на този дял.
В тежест на претендиращия дела на съдружника съпруг е да докаже, че има личен
принос в придобиването на дяловото участие на другия съпруг /т.е. да е допринесъл с лични
средства, труд, грижи за децата или работа в домакинството/, като меродавен е приносът му
към вноската в дружеството при неговото учредяване. От ангажираните от ищеца
доказателства не се установява същият да е допринесъл са придобиването на дела на
ответницата в дружеството „Т.” ЕООД. Ищецът е представил само доказателства за
получаваните от него възнаграждения и за осигурителния му доход за периода от 2004 г. до
2020 г., но те сами по себе си не установяват, че е от така получените средства той е
предоставил на ответницата за вноската й в дружеството, нито да ги е вложил в
имуществото на дружеството по какъвто и да било начин. Видно е от представения договор
за прехвърляне на дружествени дялове от „Т.” ЕООД от 30.05.2007 г., че ответницата е
5
закупила дружествените си дялове от това дружество и е заплатила стойността им от 2500
лв. изцяло на продавача преди подписване на договора.
Установените размери на облагаемия доход на ищеца за посочения период не доказват
принос в придобиването на дела на ответницата, а други доказателства за лично
имуществено участие на ищеца в дружествения дял на ответницата не са налице. Не са
представени и никакви доказателства за извършени от ищеца разходи във връзка с
довършителни работи, ремонт и оборудване на ресторанта, управлението на който според
ищеца изчерпвало търговската дейност на дружеството. Посоченият ресторант /на ниво груб
строеж/ е бил еднолична собственост на ответницата и същата го е продала на дружеството
„Т.” ООД, като няма никакви доказателства за влагани от ищеца лични парични средства в
довършването на строежа и оборудването му. Както бе посочено, фактът, че ищецът е имал
значителен по размер облагаем доход в по-голямата част от съвместния живот на страните,
не доказва, че той е разходвал свои лични средства в довършването и ремонта на този
търговски обект, а други доказателства за това не са ангажирани. Данни за вложени от
ищеца собствени средства в изграждането на ресторанта, както и въобще в търговската
дейност на дружеството, не се установяват и от приетото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. Изводът на вещото лице, че необходимите средства за
въвеждането на сградата в експлоатация, функциониране и поддръжка, са били извършени
от двамата съпрузи и съдружници, е основан на обстоятелството, че при извършената
проверка в счетоводството на дружеството не са били установени първични счетоводни
документи за внесените от съдружниците собствени средства в капитала на дружеството,
т.е. почива изцяло на предположения. Липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е
финансирал дружеството под формата на допълнителни парични вноски или по друг начин.
С оглед на гореизложеното, поради недоказване на наличието на принос на ищеца в
придобиването на дела на ответницата в дружеството „Т.” ЕООД, предявеният иск по чл. 30,
ал. 1 от СК следва да се отхвърли. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
по делото не се установява и другата предпоставка на иска по чл. 30, ал. 1 от СК, а именно
придобитото имущество /в случая дружествен дял/ да е на значителна стойност. Според
заключението на експерта, дружественият дял на ответницата е нулева величина.
С оглед изхода на делото и направеното от ответницата искане за разноски, ищецът
следва да бъде осъден да й заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лв.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Б., гражданин на А., постоянно пребиваващ в
Република България чужденец, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. З., ул. „Х.С.” № 36,
срещу С. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. З., ул. „Х.С.” № 6, иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 от СК за заплащане на сумата 79 448,42 лв., представляваща
6
паричната равностойност на дружествения дял на С. Д. П. в „Т.” ЕООД, гр. З., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Д. Б., гражданин на А., постоянно пребиваващ в Република България
чужденец, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. З., ул. „Х.С.” № 36, срещу С. Д. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. З., ул. „Х.С.” № 6, сумата 1500 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7