Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 09.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

                                                                                 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Александрина Пашова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 10973 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.557, ал.1 т.2, б. „а“ от КЗ (съответен на чл. 288, ал. 1, т.2 б.“б“ от КЗ/отм./) и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Б.Х.Х. твърди, че претърпял значителни неимуществени вреди и имуществени вреди, причинени в резултат на описаните в исковата молба физическите травми, които той получил в качеството си на пътник, на задната седалка в лекия автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ********при ПТП на 19.10.2014г. Самото произшествие настъпило на път ІІІ-181 от РПИ, когато сочения от ищеца за причинител на вредите водач на товарен автомобил „ГАЗ 53Д“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата – не подал светлинен сигнал и при подготовка за маневра за завиване на ляво първо предприел рязко и внезапно спиране на пътното платно, необозначено със светлинен сигнал, поради техническа неизправност- повреда в задните светлини, а незабавно след спирането предприел и неразрешена на пътния участък маневра за завой в ляво, но  без светлинен пътепоказател (мигач), отново заради повреда в задните светлини. Поведението на водача, който причинил процесното ПТП и вредите за ищеца било установено в хода на досъдебно наказателно производство ДП № 390/2014г. по описа на РУП при МВР гр. Самоков, съответно на прокурорска преписка № 1453/2014г. на РП Самоков. За лечението на травмите, ищецът бил принуден да направи извънредни, непланирани но необходими разходи, които били общо в размер на 1585, 92 лева, които са посочени подробно в допълнителна уточнителна молба вх. № 130275 от 17.10.2016г.                     С писмена претенция от 25.02.2015г. ищецът отправил искане до Г. Ф. за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но по тази претенция не било налице изрично произнасяне – нито до изтичане на нормативно регламентирания краен срок, нито към момента на предявяването на иска, поради което и на 26.05.2015г. (когато изтекъл срокът за произнасяне) ответникът изпаднал в забава да изпълни нормативно регламентираното задължение да изплати застрахователно обезщетение. По изложените съображения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 1585, 92 лева, както и законната лихва, считано от 26.05.2016г., до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания изход на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски.

Предявените по исков ред претенции са оспорени от ответника Г. Ф., по съображения, подробно изложени в подадения отговор. Ответникът  оспорва надлежната си пасивна материална легитимация като ответник, тъй като твърди, че гражданската отговорност на собственика и водача на товарен автомобил „ГАЗ 53Д“ с рег. № ******** е била покрита към датата на настъпване на процесното ПТП от валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва твърдението на ищеца за описания механизъм на настъпване на процесното ПТП и в тази връзка изрично оспорва съдържанието на официалния удостоверителен документ, издаден за целта /протокол за ПТП/. Поддържа становище, че не е налице противоправно поведение на водача на товарен автомобил „ГАЗ 53Д“ с рег. № ********. Поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради това, че не е ползвал предпазен колан, с какъвто автомобилът в който е пътувал е бил оборудван - нарушение по чл.137а от ЗДвП. Ответникът оспорва обема на твърдения вредоносен резултат, като навежда довод за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите. Моли за отхвърляне на иска и във връзка с това претендира за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни разноски за настоящия процес.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП №1300486 от 19.10.2014г. на РУП Самоков при МВР установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 19.10.2014г. на пътното платно на път ІІІ-181 между селата Алино и Баня в община Самоков е настъпило ПТП с участници товарен автомобил „ГАЗ 53Д“ с рег. № ******** и лекия автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ********, в който е пътувал и ищеца Б.Х.Х.. Документът е оспорен в частта, относно механизма на настъпване на процесното ПТП и поведението на участниците в него.

В дадените пред съда показания, свидетелят Г.И.С. заявява, че е бил водач на лекия автомобил „Алфа-Ромео“ в момента, в който настъпило процесното ПТП. Непосредствено преди удара между товарния и лекия автомобил, свидетелят управлявал автомобила по пътното платно със скорост около 50 км/ч. Условията на пътя били добри- суха пътна настилка и слънчево време, относително добра видимост, защото слънчевата светлина била пряко отпред и вляво срещу него. Свидетелят управлявал автомобила на права отсечка от пътя, след което последвали завои – първо в ляво и после в дясно, а непосредствено след завоите – свидетелят забелязал как пред него се движи товарен автомобил, на разстояние на приблизително 30 м. В момента, в който свидетелят забелязал товарния автомобил скоростта, с която той управлявал автомобила била около 80 км/ч., но свидетелят заявява, че не помни с каква скорост преминах през завоите, преди да „настигне“ движещия се в същата пътна лента товарен автомобил. Когато видял товарния автомобил, свидетелят започнал да намалява скоростта, защото му се сторило, че и водачът на камиона намалява скоростта въпреки липсата на светлинна индикация в задните светлини. Останал с това убеждение, понеже товарния камион започнал да се приближавам към него все по-бързо. После камионът рязко спрял на място върху платното, но без светлинен сигнал от задните светлини на камиона. Спирането било рязко и внезапно - на 10 до 15 м. от позицията на автомобила и камионът спрял централно разположен в същата лента за движение. В този момент, свидетелят рязко натиснал спирачките и едновременно с това завил волана на ляво, за да заобиколи спрелия камион и да избегни удара, но камионът също завил наляво и настъпил удар на лекия автомобил в задна лява гума на камиона. Водачът на товарния автомобил не бил подавал ляв мигач. В момента, в който водача на лекия автомобил (свидетеля) предприел заобикаляне на товарния автомобил - от задната страна на товарния автомобил не светели никакви светлини. Свидетелят не помни ясно, дали в момента, в който е предприел маневрата „заобикаляне“ на товарния автомобил той самият е подал светлинен сигнал.

 

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № 390/2014г. по описа на РУП при МВР гр. Самоков, съответно на прокурорска преписка № 1453/2014г. на РП Самоков съдържаща документи, съставени от органите на досъдебното производство, в които са описани отделни факти, свързани с механизма на настъпване на процесното ПТП и поведението на участниците в него, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза (първоначално и две допълнителни), която е изготвена от вещо лице Х.И. със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт, мотивира следните правно значими изводи за подлежащите на установяване факти:

• Вероятният механизъм на настъпване на ПТП е следния: На 19.10.2014г. лек автомобил „Алфа Ромео" се движи по път III - 181 с посока на движение от с.Алино към с.Белчин. В същото време, в същата посока преди л.а. „Алфа Ромео", в същата посока и в същата пътна лента се движи товарен автомобил „ГАЗ". Около 33+600 км., при разклона за „Летище" - водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео" е предприел изпреварване на товарния автомобил, навлизайки в лентата за насрещно движение с около 80км/ч, при наличие на непрекъсната разделителна линия. В същото време водачът на товарния автомобил предпрема маневра за завой наляво със скорост от около 20 км/ч също навлизайки в процеса на маневрата - в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната разделителна линия. Тогава настъпва удар между автомобилите, с предна лява част на лек автомобил „Алфа Ромео" и задна лява част на товарен автомобил „ГАЗ". От удара са настъпили деформации по предната част на лекия автомобил.

·         Поради липса на данни от оглед на местопроизшествието, който да е извършен непосредствено след настъпване на ПТП, то няма напълно обективна информация, която може да подпомогне аналитичните изводи на експертизата при изчисляване на скоростите на участвалите в ПТП автомобили. Информация за наличие на спирачни и други следи по платното също не са констатирани и описани, но по косвен път може да се направи извод, че за да може товарния автомобил „ГАЗ" да предприеме маневра завой наляво, то същия би трябвало да се е движил със скорост не по- висока от 20-30 км/ч., като от вещото лице е условно приетапо- вероятната скорост от 20 км/ч.  За лекия автомобил, вещото лице приема условно скорост на движение около 80 км/ч. Пътното платно в участъка на настъпването на ПТП е разделено на две ленти от бяла непрекъсната осева линия.

• Ако лекият автомобил не бе предприел маневра изпреварване на товарния автомобил –при наличие на непрекъсната разделителна линия на платното за движение, която забранява изпреварване т.е. навлизане в пътната лента за насрещно движение - то процесното ПТП не би настъпило. Ако товарният автомобил не бе предприел маневра завой наляво при наличие на непрекъсната раздалителна линия на платното за движение, която забранява извършване на маневри, чрез навлизане в платното за насрещно движение - то процесното ПТП не би настъпило.
• Водачът на лекия автомобил е могъл да види движещия се пред него камион „ГАЗ", да се съобрази със скоростта му на движение и ако е необходимо включително и да спре зад него или да го изчака да завърши маневрата завой наляво. Ако водачът на лекия автомобил се бе движил в своята лента за движение и се бе съобразил с движещите се превозни средства по платното за движение, то ПТП не би настъпило.
• Лекият автомобил, в който е пътувал ищеца, е оборудван фабрично с предпазни колани, дори на задните седалки, където е пътувал ищеца.
• Описаният от свидетеля Г.С. механизъм на настъпване на процесното ПТП (т.е. при описаните от този свидетел негови действия, в качеството на водач на лекия автомобил и действията на водача на товарния автомобил, в тяхната хронологична последователност) е технически възможен. Ако свидетелските показания бъдат кредитирани като достоверни, то изводите на вече изготвеното експертно заключение биха се променили по отношение на водача на лек автомобил „Алфа Ромео" в следния смисъл: Ако водачът на лекият автомобил се бе движил със скорост, съобразена с конкретните пътни условия и с поведението на останалите участници в движението, то процесното ПТП не би настъпило. По отношение на действията на водача на товарен автомобил „ГАЗ", изводите не биха се променили
• При скорост на движение на лек автомобил „Алфа Ромео" в рамките от 50 до 80 км/ч и разстояние от около 30 метра, на което се е намирал същият в момента, в който водачът на тежкотоварния автомобил е предприел намаляване на скоростта, спиране и маневра „ляв завой" - водачът на лекия автомобил не би могъл да предотврати удара само, чрез задействане на спирачната система за аварийно спиране.

Заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, която е изготвена от вещи лица Х.И. и д-р Б.Б., мотивира следните правно значими изводи за подлежащите на установяване факти:

• Механизмът за получеване на процесното счупване дава основаниеу да се счита че към момента на ПТП тялото на ищеца е било „свободно движещо се“ в купето, поради това че той е пътувал без поставен обезопасителен колан.
• В процесния случай е бил осъществен челен удар на лекия автомобил, който е бил локализиран в задната лява част на товарен автомобил, задна лява гума. Инерционните сили, които се пораждат вследствие на този удар, могат да бъдат овладяни при поставен предпазен колан. След удара тялото полита в предна посока, но само 6-7см. след движението на тялото напред, поставеният предпазен колан блокира движението си и не допуска тялото за движение напред. Ако ищецът бе пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, тялото му щеше да е здраво скрепено за седалката и то не може да се предвижва в предна посока.
• Доказано е, че горните крайници не ограничават движението си при поставен предпазен колан, затова при движение, те могат да получават удари в някой от твърдите предмети от които е изградено вътре автомобилното купе. Уврежданията на горните крайници, ако биха настъпили при хипотеза на поставен предпазен колан, би трябвало да са локализирани само в областа на лакът, предмишницата, ръката или пръстите. Счупването при ищеца обаче е в друга част от тялото - в горната част на дясната раменна кост и при това - счупването се дължи на директен удар на рамото, за което задължително се изисква прекомерно движение на тялото в предна посока, за да достигне до предната седалка – твърд тъп предмет от интериора на автомобила.
• Именно ударът в предната седалка е довел до фрактура на дясната раменна кост на ищеца, но контузията и последващата временна пареза на левия лъчев нерв се дължи на принудителния натиск изпитан от левия горен крайник, върху операционната маса по време на проведената костна операция на дясната ръка. В такова положение върху операционната маса е бил поставен пациентът (пострадалия ищец) за да могат операторите да осъществяват действията на възстановяване на травмата върху дясното рамо. Увредата на левия лъчев нерв е била констатирана непосредстнвено след проведената операция. Започнато е невротропно лечение, а след изписвануето на ищеца той сам е постъпил за продължаване на болничното лечение лечение в Болница „Токуда“. Там е било продължуно и разширено медикаментозното лечение с препаратите Агапурин, Бевит форте, Метапреднизолон и Омепразит.

В дадените пред съда показания, свидетелят Н.В.С.заявява, че непосредствено след настъпване на пътния инцидент, той отишъл до автомобила, в който пътувал ищеца за да установи има ли пострадали . В този момент свидетелят възприел, че ищеца е контактен, в съзнание и без видими белези за външни травми, но с оплаквания за силна болка в ръката. След настъпването на ПТП - пострадалият бил транспортиран до лечебно заведение в гр. Самоков, но понеже считал, че там не са му обърнали внимание – сам се насочил към МБАЛСМ „Пирогов“ в гр. София, където било диагностицирано счупването на ръката му. През целия път, ищецът, който бил транспортиран от свидетеля, се оплаквал от силни болки в ръката. След операцията, ищецът отищъл да живее при дядо си и баба си, за да може да бъде подпомаган в бита. В този период, ищецът изпитвал затруднения да си служи с дясната ръка и можел да държи само най- леки предмети (напр. цигара). Психологическото му състояние рязко се променило в негативна насока, бил в лошо настроение и не желаел да комуникира. Ищецът изпитвал силни болки в дясната ръка, в период от около една година, а през известен период от време, той не можел да си служи и с лявата ръка. Лечението на ищеца било осъществено първоначално в МБАЛСМ „Пирогов“ в гр. София, а в последствие – в Болница „Токуда“ Дейността която упражнявал ищеца по занятие, била художник на графити, към която ищецът се насочил още преди настъпването на пътния инцидент.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза № КП- 221 изд. от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД; Епикриза изд. от Болница „Токуда“ София, резултати от медицински изследвания. Данните в споменатите медицински документи съдът не обсъжда подробно, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Като доказателство по делото са приети фактури (на стр.23- 25 от делото), както и Договор за дарение от 12.11.2014г. между ищеца и „Т.Б.С.“ АД (на стр.27 от делото), които установяват извършени разходи от страна на ищеца, в периода след наспъпване на процесното ПТП. Данните в споменатите документи съдът не обсъжда подробно, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза, по въпроса за причинно следствената връзка с процеса на лечение.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза изготвена от д-р Б.Б. със специалност ортопедия – травматология  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване и правно значими за спора факти:

·         В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните телесни увреждания: Закрито счупване на дясната раменна кост в долната и част.            По време на операцията на раменната кост е получил контузия с временна нареза на левия лъчев нерв. Парезата е настъпила поради продължително притискане на тялото и лявата ръка по време на извършената костна операция на дясната раменна кост;

·         Уврежданията са типични и според вещото лице се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на произшествието;

·         Възстановителният период на полученото счупване на дясната раменна кост е до 5 месеца; Въстановителният период на парезата на левия лъчев нерв е около два месеца.

·         Спешна медицинска помощ на ищеца е била оказана в Спешния кабинет на МБАЛ гр.Самоков. След проведена предоперативна подготовка, пострадалият е бил опериран на 20.10.2014г., като чрез костна операция е извършено наместване на счупената раменна кост и стабилизиране на костните фрагменит с LSP - титаниева плака и винтове. Допълнително е поставена гипсова лонгета. По време на операцията е било допуснато притискане на лявата ръка от оърнатото наляво тяло ,което е довело до временна нареза на левия лъчев нерв. Изписан от болницата на 24.10.2014г. като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и лекарства. В периода от 07.11.2014г. до 12.11.2014г. пострадалият Б.Х. е провел болнично лечение в МБАЛ „ Токуда“ София

·         Счупването на раменна кост, която е оперирана чрез метална стабилзираща реконструктивна плака и винтове обективно не допуска скъсяване на коста, тъй като по време на операцията много прецизно се репонират костните фрагменти. Скъсяване на костта и на ръката в следствие на операцията не е налице!

·         През посочения 5-месечен период пострадалият е търпял болки и страдания, като най интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 1 месец в началото на проведената рехабилитация.;

·         От процесната злополука вече са изминали повече от 2 години и половина. Счупената раменна кост е зараснала и ищецът много рядко търпи единични болки при преумора на дясната ръка. Дясната раменна кост е зараснала окончателно. Металната плака все още не е извадена. На външната задна част на дясната мишница има остатъчен белег - 22 см. от извършената кастна операция. Белегът е траен пожизнен. Дясната мишница е в състояние на лека хипотрофия т.е. Движенията са ограничени при отвеждане встрани с 15 градуса. Захват на ръката и пръстите са в норма. Движенията на дясната лакътна става са в норма. Предстои нова операция за изваждане на металната плака,  която вероятно ще е съпроводена с допълнителни болки за срок от 30 дни.

·         Ищецът е извършил разходи за: потребителска такса (29лв.), заключваща реконструктивна плака и винтове (1250лв.), за закупен антикоагулент -Фраксипарин - (71,64лв.), разходи за предписани лекарства и спринцовки за антикоагуланта (общо 38,09 лв.). Представените от ищеца отчетни документи отговарят на периода,когато ищецът е провел лечението си на счупената дясна раменна кост. Описаните по-горе разходи не се заплащат от НЗОК, а се заплащат от пострадалите пациенти. НЗОК заплаща само извършената операция като медицинека дейност (по сътветната клинична пътека) на болничното заведение.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- счетоводна експертиза изготвена от вещо лице И.Й. посочва, че размерът на мораторната лихва върху сумата от 60 000 лева, изчислена за периода от 26.05.2015г. до 09.09.2016г. възлиза на 7893, 70 лева, докато размерът на мораторната лихва върху сумата от 1585, 92 лева, изчислена за периода от 26.05.2015г. до 09.09.2016г. възлиза на 208, 65 лева.

Като доказателство по делото е приет заверен препис от електронен документ – справка от ИЦ на ГФ (на стр.27 от делото) от чието съдържание се установява, че няма данни за валидно застрахователно покрития за гражданската отговорност на водача на МПС с рег. № ******** към 19.10.2014г., когато е настъпило процесното ПТП.

Прието като доказателство писмо от ИА „Автомобилна администрация“ (на стр.179 от делото) установява, че товарен автомобил „ГАЗ 53Д“ с рег. № ******** не е преминал през периодичен преглед за техническа изправност- годишен технически преглед на МПС.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.557, ал.1 т.2, б. „а“ от КЗ (съответен на чл. 288, ал. 1, т.2 б.“б“ от КЗ/отм./);

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките, които са посочени в споменатите по- горе норми на кодекса на застраховането, ответника г. Ф., дължи да заплати на ищеца, в рамките на особените си функции  - застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от водача без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ неимуществени вреди  и имуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на споменатото задължението на ответника, да обезщети ищеца за причинените му вреди.

На първо място в тази насока е необходимо да се отбележи, че неправомерното поведение на водача на товарен автомобил „ГАЗ 53Д“ с рег. № ********, както и причинно- следствената връзка между точно това поведение и настъпването на пътния инцидент - беше установено, посредством изводите на съдебната автотехническа експертиза (основно и допълнителни), както и посредством писмо от ИА „Автомобилна администрация“ (на стр.179 от делото).  Нарушенията на правилата за движение за собственика и водача на товарен автомобил „ГАЗ 53Д“ с рег. № ******** се проявяват в следните насоки, които са пряко свързани със самия механизъм на осъществяване на пътния инцидент, а именно – нарушение на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП относно задължението за управление на технически изправно МПС и нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал.2 от ЗДвП, регламентираща правилата за безопасно осъществяване на маневра – завой в ляво и чл. 12 от Наредба № 2 от 17 януари 2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, която забранява предприемане на маневра за завой на ляво, в хипотеза на преминаване и пресичане на МПС през двойна непресечена линия – маркировка върху на платното за движение

Тук е уместно да се отбележи, че съдът намира за неоснователно направеното оспорване на съдържанието на приетия като доказателство Протокол за ПТП. Събраните в хода на съдебното дирене други доказателствени средства (извън оспорения протокол за ПТП) мотивира категоричен извод, че съдържанието на протокола трябва да се кредитира, защото описаните в споменатият официален удостоверителен документ факти отговарят на обективната действителност.

Отново посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът възприе тезата на ответника, че настъпването на ПТП е съпричинено  и от водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“ в който е пътувал пострадалия. Водачът на лекия автомобил е управлявал в рамките на разрешената от закона скорост за пътни участъци извън населени места, но поради субективни неправомерни действия, този водач е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да управляват автомобила с такава скорост, която им позволява да намалят скоростта и във всеки случай на необходимост - да спрат, когато възникне опасност за движението, както и разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от ЗДвП, изискваща от него - да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В конкретния случай, съдът намира, че предприемането на ефективно аварийно спиране или заобикаляне е било обективно и субективно възможно от гледна точка на водача на лекия автомобил, ако избраната от него скорост на движение би била съобразена с обстоятелството, че на правия пътен участък, където е станал пътния инцидент има отлична видимост е била добра, което означава, че и при липса на задни сигнални светлини – действията на водача на товарния автомобил са били обективно преодолими, но при по- ниска от разрешената максимална  скорост. В случая обаче, осъщественото съпричиняване на вредоносния резултат няма правно значение за настоящия спор, нито за приложното поле на чл. 51, ал.2 от ГПК - тъй като съпричинямането не е извършено от пострадалия, а от трето лице, в чиито автомобил ищецът е пътувал.  В тази насока са изводите на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза, чието заключение следва да бъде кредитирано.

За да направи необходимите изводи за естеството на причинените при процесното ПТП увреждания, съдът съобрази от една страна медицинските данни за настъпилите травматични увреди при пострадалия, а от друга страна - заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Посредством заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвена от д-р Б., съдът установи естеството на телесните увреди, които ищеца е получил в резултат от настъпването на процесното ПТП. Първото увреждане е закрито счупване на дясната раменна кост в долната и част, което беше изразено категорично становище, че се намира в пряка причинно- следствена връзка с поведението на водача на товарния автомобил. Втората травма е контузия с временна пареза на левия лъчев нерв, което обаче е получено не в резултат от пътния инциден, а в резултат от действията на водача, а в резултат на действията на медицински екип, извършващ операцията. За тази втора травма – обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не се дължи по принцип – понеже няма пряка причинно- следствена връзка с поведението на причинителя на вредите, а е обусловена от действията на медицинските екипи.  Изводите на вещото лице д-р Б. са обективно обосновани и категорични, а съдът ги кредитира, като отчита, че вещото лице е висококвалифициран специалист в областта на ортопедията и травматологията с дългогодишен стаж  т.е. той е тесен специалист в съответната медицинска област.

 Съдът намира за основателни наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат - закрито счупване на дясната раменна кост в долната и част -                   от страна на пострадалия, поради нарушения на чл.137а от ЗДвП.

Без съмнение, тежкият директен удар на върху раменната област в дясно, които са довели до счупването свидетелстват за контакт между контузените места и твърди тъпи предмети от интериора на автомобила. Такъв травматичен контакт очевидно не би бил възможен - при правилно поставен предпазен колан, който би ограничил движението на главата и би предотвратил удара или ударите, довели до травматичните уврежданияв раменната част – в дясно. Нарушението, което пострадалият е допуснал мотивира извода за сравнително висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като травмите, които биха били предотвратени са преобладаващата част от релевираните и приети от съда за причинно свързани с процесното ПТП.

Ето защо, съдът счита, че нарушението на задължението за използване на предпазен колан в конкретния случай осъществява съпричиняване в размер на 1/2 (една втора). Този принос следва да бъде съобразен при определяне на крайния размер на обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди;

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, в конкретния случай се определя, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите, възрастта на пострадалия, продължителността на лечебно- възстановителния период. Според становището на вещото лице д-р Б., причинените травми са били излекувани напълно - в рамките на един период от средна продължителност - от около пет месеца.

Както вече бе посочено, при определяне на дължимото справедливо обезщетение - следва да бъдат взети предвид само онези негативни последици, за които бе категорично установено, че са пряка и непосредствена последица от настъпването на ПТП. Поради липса на пряка причинно- следствена връзка - за настъпилата пареза на левия лъчев нерв на пострадалия, не може да бъде нито определяно, нито присъдено обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, понеже то е резултат от професионалните действия на медицинския екип.

 Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2014г., в контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта - при определяне на размера на обезщетението, трябва да се отчитат и социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите.                

В тази насока винаги е необходимо да се вземат предвид размерите на минималната и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според настоящия състав на съда социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значимата „условна граница“ между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника.

Действително, нито една травма не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни и на преобладаващите обществените разбирания за справедливост, а не само на лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В заключение на изложените по- горе изводи, съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди е оценим на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева.

Споменатата сума на обезщетението следва да бъде редуцирана с една втора част, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - съобразно значителния принос на пострадалия, за настъпване на вредоносния резултат, поради неизползването на предпазен колан, който принос бе обдсъден по- горе м мотивите на настоящото решение.

В заключение на изложените изводи, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15  000 лева, като застрахователно обезщетение за установените в процеса травматични увреждания, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 60 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди;

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази представените в хода на съдебното дирене и неоспорени от ответника писмени доказателства- разходно оправдателни и платежни документи на стр. 23-25 от делото. Разходите, посочени в съдържанието на тези документи  - разходи за: потребителска такса (29лв.), заключваща реконструктивна плака и винтове (1250лв.), за закупен антикоагулент -Фраксипарин - (71,64лв.), разходи за предписани лекарства и спринцовки за антикоагуланта (общо 38,09 лв.). не бе оспорено от ответника и по изчислениена съда установява заплащането на глобална парична сума в размер на 1388, 73 лева. Разходите по представения от ищеца Договор за дарение от 12.11.2014г. в полза на „Т.Б.С.“ АД, няма как да бъдат признати за необходимо- свързани с лечението, поради което няма да бъда присъдени като имуществена вреда.

В заключение на изложените по- горе изводи, съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди е оценим на сумата от 1388, 73 лева, която е аритметичен сбор от посочените в разходните документи парични суми. Споменатата сума на обезщетението следва да бъде редуцирана с една втора, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД - съобразно значителния принос на пострадалия, за настъпване на вредоносния резултат, до размер на 694, 37 лева.

В заключение на изложените изводи, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 694, 37 лева, като застрахователно обезщетение за установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 1585, 92 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законната лихва за забава върху сумите на определените обезщетения, съответно за имуществени вреди и за неимуществени вреди, начислена за периода от датата, на която се твърди да е изтекъл срока за произнасяне и изплащане на обезщетение от страна на ответника, до предявяването на иска. Приетите писмени доказателства – преписка от щета, образувана при Г. Ф. установи, че ищецът е сезирал Ф.а с искане за изплащане на обезщетение на 25.02.2015г. Съгласно действащия към момента на настъпване на процесното ПТП нормативен акт, регулиращ тази материя – чл.288, ал.7 от КЗ /отм/. - Ф.ът дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Следователно, крайният срок за произнасяне и за изплащане на обезщетение е 25.05.2015г. и ответника, следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 15 000 лева, за периода, за който се претендира - считано от деня следващ този на изпадане в забава – 26.05.2015г. до предявяването на иска на 09.09.2016г. По изчисление на съда, което бе извършено при условията на чл. 162 от ГПК-  размерът на претендираната лихва възлиза на 1974, 62 лева.

Ето защо, искът следва да бъде уважен в размер на 1974, 62 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претенцията за изплащане на законна лихва в размер от 7893, 41 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Искането за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди е доказано по основание, по съображения, които са напълно идентични с посочените по- горе изводи. По изчисление на съда, което бе извършено при условията на чл. 162 от ГПК-  размерът на претендираната лихва възлиза на 91, 41 лева. Ето защо, искът следва да бъде уважен в размер на 91, 41 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претенцията за изплащане на законна лихва в размер от 208, 52 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Върху присъдената сума на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, следва да бъде присъдена и законна лихва, считяно от предявяването на иска на 09.09.2016г. до деня на окончателното плащане.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е легитимиран на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - да получи от ответника направените съдебни разноски за процесуално представителство. Съгласно представените разходно оправдателни документи, списъка на разноските (на лист 204 от делото) и съразмерно с уважената част от исковете сумата, която ищецът е легитимиран да получи възлиза на 276 лева.

Ответникът също има право да получи от ищеца на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.  От тях поисканите разноските за събиране на доказателства, съразмерно с уважената част от иска възлизат на 350 лева, а за юрисконсултско възнаграждение – съответно в размер на сумата от 350 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 487 лева.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата на държавната такса, от чието заплащане той е бил освободен, в хипотеза на чл. 83, ал.2 от ГПК. Тази сума възлиза на 784, 55 лева.

На основание чл. 38 от ЗА, процесуалният представител на ищеца – адв. Я.С. е легитимиран да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство, в размер на сумата от 1210 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.Х.Х. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Я.В.С.,***,  на основание чл.557, ал.1 т.2, б. „а“ от КЗ (съответен на чл. 288, ал. 1, т.2 б.“б“ от КЗ/отм.) вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 19.10.2014г., което е причинено от водача на товарен автомобил „ГАЗ 53Д“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от 09.09.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата - над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията за 60 000 лева.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.Х.Х. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Я.В.С.,*** на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 694, 37 лева (шестстотин деветдесет и четири лева и тридесет и седем ст), представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 19.10.2014г., което е причинено от водача на товарен автомобил „ГАЗ 53Д“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от 09.09.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението от 1585, 92 лева.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.Х.Х. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Я.В.С.,*** на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 1974, 62 (хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и 62 ст.), представляваща лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, за периода считано от 26.05.2015г. до деня на предявяването на иска на 09.09.2016г., като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер 7893, 41 лева.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.Х.Х. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Я.В.С.,*** на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 91, 41 лева (деветдесет и един лева и 41 ст.), представляваща лихва върху присъдената сума на обезщетението за имуществени вреди, за периода считано от 26.05.2015г. до деня на предявяването на иска на 09.09.2016г., като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 208, 52 лева.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.Х.Х., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 276 лева (двеста седемдесет и шест лева), представляваща общ размер на направените съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Б.Х.Х.  да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 е ал.8 от ГПК – сумата от 487 лева (четиристотин осемдесет и седем), представляваща общ размер на направените съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Я.В.С., с адрес ***, на основание чл. 38 Задв. – сумата от 1210 лева (хиляда двеста и десет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Б.Х.Х. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 784, 55 лева (седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и пет ст.), представляваща държавна такса и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.

 

Задължението на ответника да изплати присъдените суми може да бъде изпълнено чрез превод по банкова сметка ***: ***о на ищеца в „Б. ДСК“ ЕАД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     СЪДИЯ: