Решение по дело №13/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 233

 

гр.Бургас, 21.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря ***, като разгледа НАХД № 13 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по повод жалба на П.Д.Т. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1952146 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. с чл. 21, ал.1 ЗДВП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се посочва, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. На първо място се застъпва, че е нарушена процедурата по издаване на ЕФ, доколкото до нарушителят не е била изпратена покана по чл. 186, ал.4 ЗДвП. На следващо място се въвеждат твърдения, че пътният участък не е бил сигнализира със знак Е24. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се твърди, че липсва снимка, документираща поставянето на знака, съгласно изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Възразява се срещу издаването на ЕФ, като се счита, че в случая е следвало да се издаде АУАН по общия ред на ЗАНН, като отново се развиват подробни доводи в защита на тази теза. Счита се, че не е отчетен толерансът от 3%, както и че са изтекли давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за ангажиране на отговорността на нарушителя. В заключение се иска отмяна на ЕФ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от приложената разписка на л.9 гръб, фишът е връчен лично на жалбоподателя на 12.12.2019г., а жалбата срещу него е депозирана в ОДМВР-Бургас на 17.12.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 14.11.2016г. в 10:52 часа, по път I-9, км. 233+100 до „Гробищен парк“ в посока към ул. „Транспортна“ техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с фаб. № 644/14, поставена в служебен автомобил с рег. № А7863КК, засякла и заснела, движещ със скорост от 103 км/ч. автомобил - „Фолксваген Голф” с рег. № А6611АР. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 4064”.

В последствие записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № А6611АР е собственост на Д.К.Т., както и че скоростта следва да се счита на 100 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1418376 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП на собственика  Д.К.Т. било наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с фаб. № 644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.16) и Протокол за проверка (л.15).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.17), съдържащ всички законоустановени реквизити, придружен и с фотоснимки (л.23).

Електронният фиш бил изпратен за връчване на собственика Д.К.Т., като на 21.02.2018г. той представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, а именно – П.Д.Т..

След получаване на декларацията ЕФ срещу собственика бил анулиран и вместо това на 24.02.2018г. (видно от справката на л.24) бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1952146 на ОДМВР-гр.Бургас срещу посоченото лице - П.Д.Т..

Този електронен фиш, предмет и на настоящето производство, бил надлежно връчен на П.Т. на 12.12.2019г. (л.9), като той от своя страна не подал декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП. Липсват данни и за представено писмено възражение от жалбоподателя по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай е налице нарушение при издаване на ЕФ, довело до неговата незаконосъобразност.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 50 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в процесния  има разположен знак В26, предписващ движение със скорост не по-висока от 50 км./ч.  Представени са доказателства - Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.17), съдържащ всички законоустановени реквизити и придружен с фотоснимки (л.23), които доказват, че към датата и часа на контрола пътният участък е бил сигнализиран с пътен знак Е24, противно на становището на жалбоподателя.

Въпреки това съдът счита, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача в конкретния случай е незаконосъобразно поради изтичане на предвидената в закона давност за това. За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът следи служебно. Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законноустановени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание.

В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. Първият текст урежда случаите, при които административнонаказателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения, срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, която разпоредба обаче в случая е неприложима.

Липсата на дата на издаване на електронния фиш не е пречка за приложението на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, защото в различните хипотези на тази разпоредба меродавна е датата на извършване на нарушението или датата на откриване на нарушителя (Решение № 1160 от 30.06.2014 по к.а.н.д. № 606/2014 на АдмС - Бургас). В настоящия случай е безспорно установено, че от датата на извършване на нарушението – 14.11.2016г. до датата на издаване на ЕФ серия К № 1952146 на ОДМВР-гр.Бургас - 24.02.2018г. е изминал период около година и три месеца - т.е. преследвателската давност по чл. 34, ал.1 ЗАНН - 1 година от извършване на нарушението е изминала безспорно и след нейното изтичане се е погасила възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу П.Д.Т.. Вярно е, че анулирането на електронен фиш серия К № 1418376 на ОДМВР-гр.Бургас и издаването на новия електронен фиш серия К № 1952146 на ОДМВР-гр.Бургас е станало в изпълнение на разписаната в чл. 189, ал.5 от ЗДвП процедура, което е абсолютно допустимо  и съобразено с приложените по делото доказателства, но провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл. 34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване -тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен - от извършване на нарушението, който срок не е спазен. Тези срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН са абсолютно приложими в административнонаказателните производства по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно    към АУАН и НП  по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Разлика се установява с АУАН и НП относно  формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН обаче са напълно приложими и в производствата по издаване на електронни фишове и след като в този конкретен случай, именно поради провеждане на процедурата по анулиране на предходно издаден на друго лице електронен фиш, който не му е бил своевременно връчен, се е стигнало до издаване на процесния  електронен фиш на П.Д.Т. почти година и три месеца след датата на извършване на самото нарушение, което е недопустимо от гледна точка на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, това обстоятелство влече отмяна на процесния ЕФ само на това основание. Изрично в този смисъл е и Решение № 85/14.02.2017г. по к.н.а.х.д. № 1052/17г. на АдмС-Плевен, по напълно идентичен казус.

С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че в случая към момента на издаване на ЕФ са били изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и издадения ЕФ следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1952146 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. с чл. 21, ал.1 ЗДВП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП на П.Д.Т. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев

Вярно с оригинала: М.Р.