Решение по дело №68/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба от М.И. Д. против решение № 391/18.8.2005 г., постановено по гр.д. № 22 по описа за 2005 г. на Районен съд-Р., по реда на чл. 196 и сл. от отм. ГПК.

Сочи се от жалбоподателката, че решението е неправилно. Съдът е нарушил диспозитивното начало в процеса, тъй като е посочил в решението период на давността 1934-1935 г. до 1957 г. и внасяне на имота в ТКЗС от наследодателя, каквито твърдения няма в исковата молба. Прави се възражение за липса на правен интерес за ищеца да води настоящото дело, защото имота му не е заснет и няма данни, че той попада във възстановения на ответницата; както и наличието на отрицателно решение на комисията не винаги сочи на такъв интерес.Според жалбоподателя е нарушен и материалния закон, тъй като е счел за ирелевантен въпросът за идентичността на претендирания от ищеца с възстановения на ответницата. Решението не кореспондира със събраните доказателства. Към момента на внасянето на имота в ТКЗС А. М. е починал /през 1956 г./ и декларацията за внасянето му в ТКЗС не е подписана от него и очевидно, той не е могъл да владее имота до 1957 г. Ищецът е наследник на майка си –А., а претендира права като наследник на дядо си. Подробни съображения се излагат в писмена защита.

Ответникът по жалбата оспорва същата. Изложени са съображения относно законосъобразността на изводите в атакувания акт. Сочи, че РС е съобрази претенцията му за установяване правото на собственост към минал момент в лицето на наследодателя му.

Жалбата е допустима.

В решението по отмяна на въззивно решение от 31.1.2006 г. на БОС, по гр.д. № 954/2005 г., с което е потвърдено първоинстанционното съдебно решение, ВКС е посочил изрично, че за постановяване на правилно решение от ОСЗ ищецът следва да докаже собствеността си към минал момент- към образуване на ТКЗС. Указал е да се изясни какъв имот е придобил наследодателя на ищеца, с каква площ и какво е станало с имота след смъртта му през 1956 г. до внасянето в ТКЗС; да се изясни кога е започнало владението и налице ли е наслагване на давност между наследниците на Мутафчиев, съгл. чл. 84 ЗС, с оглед преценката кога е изтекла давността; да се установи дали се касае за владение или разпределение на ползването на имота; налице ли е идентичност между имота на ищеца и този на ответницата.

От събраните по делото доказателства, наведените доводи от страните във връзка с атакуваното решение и указанията на ВКС, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените удостоверения за наследници ищецът И. З. е наследник на А. З., починала през 1995 г., която е дъщеря на А. М., починал на 6 февруари, 1956 г. Иска се от съда да признае за установено спрямо ответницата М. Д., че А. М. преди образуване на ТКЗС е бил собственик на 1,2 дка от нива в м. “Свети И.”, землището на гр. Б., при граници: М. И. М., Д. К., Д. И.К. и К. Д., на основание давност.

С решение № 687а/26.11.2004 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Б. на наследниците на А. М. М. по представени писмени доказателства от Е.К., която е една от наследниците на дъщеря му А.З., е постановен отказ за възстановяване на собствеността на нива от 1,2 дка, в м. “Свети И.”, мотивиран с обстоятелствата, че имота попада в имот с пл. № 178021 с площ 5.032 дка., собственост на Н. С. С. и Е. К. Я. и извод за наличие на спор за материално право с посочените собственици. Очевидно, че спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е не с тях като купувачи на имота, а с лицето, продало им същия- ответницата М.Д., на която е възстановено правото на собственост по ЗСПЗЗ. На наследниците на А. М.с протокол № 687/14.1.1997 г. на ПК-Б. им е призната собствеността върху нива от 1,2 дка в м. Свети И..

В опис декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС, подписана от майката на ищеца – А. З. са посочени имоти на баща й А. М.М. /Ш./, в т.ч. и процесния – нива в м. Св. И., при съседи - К. Д., Д.К. и Д.И. К.. Тези съседи съвпадат с посочените за такива в исковата молба /без М. Ив. М./. От прочита на декларацията е видно, че този съсед- М. Ив. М., фигурира за трети съсед на имот в м. Бареви блата, а не на процесния.От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че А.е един от тримата братя, заедно с К. и И., които са оброботвали разделно голяма нива в м. “Свети И.”, от 10-12 дка. Всеки от тях е имал от около 3 дка от нея, и частта на А. е граничела с тази на племенника М., който е син на И. и който по здравословни причини не я е обработвал лично.От свидетелските показания обаче не се установяват, границите на имота, така както се сочат от ищеца респ. са отразени в опис декларацията при внасянето му в ТКЗС. От тримата съседи - К. Д. Д. К. и Д. И. К. - в свидетелските показания на св. К. се споменава като съсед Д. К., а в показанията на св. Г. се споменава и Д. Д. Всички останали сочат други различни съседи. Свидетелите К., К., М., Х. сочат за съседи нефигуриращи в исковата молба за такива - Д., Х., път, баир, общинско място. Техните показания, както и онези които сочат за съсед М. М., очевидно имат предвид не процесната нива, тъй като както се отбеляза, той не фигурира за нейн съсед в представеното писмено доказателство-опис декларацията. В нея няма за съсед и общинско място, за което сочат свидетелите - Х. “баир общинско място”/, Г. /”баир, общинско място”/, че граничи с нивата на А. М.. Обсъждането на доказателствата пооделно и съвкупно, в контекста на обстоятелствата, касаещи индивидуализацията на имота визирана от ищеца, не обосновават извод, че нивата, за която дават показания е процесния имот, находящ се в м. “Св. И.” и че той е в границите на възстановения на ответницата имот. Макар и да не е определящ, но в конкретния случай подкрепя направения от съда извод, факта, че претендираната нива е от 1,2 дка, докато свидетелите сочат за части, владеещи се от братята от по 3 дка. Всички са единодушни, че нивата, обработвана разделно от братята е голяма – над 10 дка. При преценка на достоверността на показанията на свидетелят Г. който сочи са съсед К. Д. /фигуриращ за съсед в исковата молба/, съдът съобрази, че същият не знае А.М. да има други деца освен А.-Ш./майката на ищеца/ докато видно от данъчния му картон, в него фигурират двамата му сина като членове на семейството /без А./, които са отразени и в удостоверението за наследници като негови деца. В показанията си този свидетел сочи, че имотът се е работил от нея и семейството й, докато другите свидетели сочат, че имота е обработван от А., а не от дъщеря му. Затова съдът кредитира неговите показания, само доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото – писмени и гласни.

Съдът съобразявайки ищцовите твърдения и петитума на исковата молба, счита иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за допустим. Същият има за предмет установяване правото на собственост на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ към минал момент- включването им в ТКЗС. Целта е да се установи кой е бил собственик на земите преди образуването на ТКЗС.Правен интерес от установяването е налице и тогава когато спрямо ищеца е бил постановен отказ с влязло в сила решение на ОСЗГ да му бъде възстановена собствеността върху заявената по реда на чл. 11 ЗСПЗЗ земеделска земя, ако собствеността върху същия имот е била възстановена в лицето на друг заявител. В случая ищеца противопоставя право към релевантния минал момент -на обобществяване на земята спрямо ответницата за мястото, на което й е възстановено реално правото на собственост с КВС. Ето защо намира иска за допустим. Предвид приетите за установени факти, Окръжният съд, противно на становището на РС, счита иска за недоказан, поради което следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищеца сочи като основание за придобиване на имота от А. М. по давност, но не е ангажирал доказателства, установяващи тези си твърдения. Ищецът не е доказва владение на наследодателя си конкретно върху възстановеното на ответницата място след 1936 г. до образуването през 1957 г. на ТКЗС.Опис-декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС не е достатъчно основание за доказване владението на имота към 1957 г., като елемент от състава на придобивната давност, като се съобрази, че през 1956 г. А. М.е починал. От друга страна идентичността между претендирания имот и възстановения на Д. не се установи от събраните по делото свидетелски показания, предвид съдържащите се в тях обстоятелства, посочени при излагането по-горе от съда на фактическата обстановка, като относими към предмета на спора и към основния момент – за местоположението му. Свидетелите съобщават, че в същата местност А. М. е владял част от нива, но по никакъв начин не установяват дали тази нива е била на мястото, на което сега на ответницата е възстановен ливадата. Те сочат, че е част от голяма нива, находяща се в м. “Свети И.”, обработвана разделно от тримата братя, един от които е А. М.. Експертите въз основа на гласните доказателства също не са в състояние да установят дали претендирания имот и възстановения на ответницата са един и същ. Констататациите им се отнасят до графичното посочване на имота, за който страните спорят и съдържат изложение на действията на ОСЗГ по идентификация към настоящия момент, а не във връзка с разположените на притежавани от наследодателя нива в м. Св. И. към относимия минал момент. Ето защо не може да се приеме за доказано, че възстановената на ответницата ливада преставлява именно нивата, която ищеца притежава по наследство от майка си респ. от нейния баща към момента на образуване на ТКЗС. И тъй като доказателствената тежест за този факт се носи от ищеца, съгласно чл. 127, ал. 1, изр. 1 ГПК отм., неуспешно проведеното доказване на същия има за последица отхвърляне на иска като недоказан. Не се установи да е осъществявано владение в продължение на 20 години върху посочения от ищеца на място имот, за придобиването му по давност съгласно чл. 34 от отм. Закон за давността. Поради тези съображения съдът не споделя аргументите в обжалваното решение на РС за противния извод, поради което отменя същото и постановява отхвърляне на предявения иск.

Водим от изложеното и на основание чл. 208 от отм. ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 391/18.8.2005 г., постановено по гр.д. № 22 по описа за 2005 г. на Районен съд-Р. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. А. Д., от гр. Б., ул. “К. БорисІ, 35, Й. А. Д. от гр. Б.,ул. “И. К.”, 16 и Б. А. Д., чрез особения представител адв. Е. П. против М.И. Д. , от гр. Б., ул. “Гоце Делчев”, 8 за признаване, че А. М. М., бивш жител на гр. Б., починал на 06.2.1956 г. е бил собственик към момента на кооперирането на земята в ТКЗС на нива с площ от 1,2 дка, находящ се в м. “Свети И.”, в землището на гр. Б., обл. Б., при съседи: М. И.М., Д. К., Д. И. К. и К.Д., понастоящем заснета по плана на землището като част от имот с № 178021, представляващ нива от 5.032 дка, осма категория, с граници и съседи: имоти с номера № 176026, 176019, 176020, 241001, 176023, 176024.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: