№ 46
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Р.Попов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600045 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1,
изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е въз основа на искане за възобновяване на ВНОХД №2496/2021г. по
описа на ОС – Стара Загора, подадено от осъденото лице – М. Б. Д., чрез надлежно
упълномощени адвокати Т.Е. и М.Д. - К..
В искането не са посочени изрично касационните основания, на които осъденото
лице се позовава, но от съдържанието му могат да се изведат две оплаквания – липса на
мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.1, т.2 от НПК и неправилно приложение на материалния закон по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 от НПК с довода, че гражданско – правен спор е разгледан от
наказателните състави на двете съдилища, които неправилно са счели, че поведението
на Д. осъществява състав на престъпление по НК. Към апелативния съд е отправено
искане да се възобнови ВНОХД №2496/2021г. по описа на ОС – Стара Загора, без да се
конкретизира какво да бъде следващото развитие на делото.
В съдебно заседание адв. М.Д. - К., като представляваща осъдената, поддържа
наведените в искането доводи, като допълва искането си към съда, изрично
1
претендирайки за оправдаване на осъдената М.Д.. Осъдената не се явява.
Представителят на Апелативна Прокуратура - Пловдив счита искането за
възобновяване за неоснователно, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено без уважение.
Постъпило е в писмен вид и становище, изготвено от повереник на частните
обвинители и граждански ищци с молба искането за възобновяване да не се уважава.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК страна, отправено е до
компетентен по смисъла на чл.424 от НПК съд, в него се съдържат доводи в подкрепа
на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предмет
на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на
визираните в чл.419 от НПК, поради което същото е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по съществото си обаче, в контекста на очертаната в него
аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С Присъда №260082/29.06.2021г., постановена по НОХД № 528/2020г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, подс. М. Б. Д. е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което й е наложено
наказание на основание чл.54 от НК в размер на три години лишаване от свобода,
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок
от пет години. В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото
деловодни разноски и направените разноски от пострадалите – частни обвинители и
граждански ищци в процеса. Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с
Решение №53/22.10.2021г., постановено по ВНОХД №2496/2021г. по описа на ОС –
Стара Загора е потвърдена изцяло.
Искането се позовава на наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2
от НПК - липса на мотиви, което оплакване не може да се сподели. Внимателният
прочит на мотивите към присъдата и на въззивното решение говори, че те покриват
изискванията за обоснован и мотивиран съдебен акт по смисъла на чл. 305, ал.3 и
чл.339, ал.2 от НПК. От районния съд са били обсъдени подробно, поотделно и във
взаимната им връзка, всички доказателствени източници, изложено е ясно и
недвусмислено становището за това кои от тях се кредитират/некредитират и поради
какви съображения, отговорено е на всички доводи, наведени от защитата на
осъденото лице. Окръжният съд, от своя страна, е извършил дължимият се пълен
контрол върху присъдата, присъединявайки се към фактите и правните доводи на
първата инстанция, наред с излагане на самостоятелни съображения по изрично
2
наведените от осъдената и защитниците й доводи, възражения и оплаквания. Не се
констатират нарушения на правилата по чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като събраните в
хода на съдебното следствие доказателства са ценени и обсъдени с действителното им
съдържание и не е налице превратен, необективен и/или незадълбочен анализ, който да
противоречи на правилата на формалната логика. Несъмнено, в гласните
доказателствени средства – показанията на пострадалите и обясненията на
подсъдимата / отчасти подкрепени от показанията на св. Ж./ се съдържат коренно
противоречиви версии за инкриминираните събития. Вярно е и това, че преките
свидетели са пострадали от престъплението, в извършването на което Д. е призната за
виновна, но този факт не е достатъчен, за да се направи извод за тяхната
заинтересованост от изхода на делото и поради това да се презюмира недостоверността
на показанията им. Всеки пострадал от престъпно деяние има право да защитава в
процеса своите накърнени права и интереси, като един от процесуално предвидените
способи за това е предявяване на претенция за поддържане на обвинението наред с
прокурора, като се конституира като частен обвинител по делото и предявяване на
граждански искове. В случая тази възможност е реализирана от пострадалите.
Независимо от това обстоятелство, тези лица като пострадали от деянията са и
свидетели по делото по отношение на възприетите от тях лично и непосредствено
факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. Именно в последното си качество
свидетелите носят и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на
даване на неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите -
пострадали в наказателния процес, винаги са освен доказателствено средство, така и
тяхно средство за защита на накърнените им интереси. Такъв двойнствен характер
имат и обясненията на подсъдимата. Затова, в настоящия наказателен процес и
първата, и въззивната съдебни инстанции са подходили задълбочено и отговорно към
доказателствения анализ на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимата
и са изложили подробни съображения дали им дават вяра или не и кои са причините за
това. Поради казаното оплакването, че на показанията на пострадалите неоснователно
и немотивирано е даден кредит на доверие не може да се сподели. Не може да се
сподели и възражението, че формирайки вътрешното си убеждение, районният съд се е
позовал на личните си впечатления от подсъдимата, които впрочем са изцяло
положителни : „интелигентна…има визия, изказ и поведение…“, защото основни
принципи в наказателният процес са устност и непосредственост, целящи и формиране
на лично впечатление у съдебния състав за свидетелстващите и даващите обяснения
пред него лица.
Съдилищата правилно са приложили и материалния закон, приемайки, че Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е
привлечена в качеството й на подсъдима и за което е осъдена с постановените съдебни
актове, поради което не се констатира да е допуснато и съществено нарушение на
3
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В значителна степен
изложените в искането за възобновяване доводи представляват оспорване на
обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата за установена фактическа
обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче не подлежи на
преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и нормите
на чл. 348 НПК. В правомощията на съда е да проследи само правилното приложение
на процесуалния и материалния закон, без да може да установява нови фактически
положения. Ето защо процесуалният закон не предвижда необосноваността като
основание за възобновяване, поради което и в рамките на приетите от инстанциите по
същество фактически положения е процесуално невъзможно да се удовлетвори
искането за оправдаване на осъдената по предявеното й обвинение. Впрочем,
оправдаване на Д. без да се възобнови първоинстанционното дело с отмяна на
постановената по него присъда също е невъзможно, а искане за възобновяване на
НОХД № 528/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора със следващите се от
това правни последици не е направено с подаденото искане за възобновяване.
Неоснователни са възраженията за наличието на гражданско – правен спор.
Гражданската отговорност не изключва търсене на наказателна отговорност за
действията на дееца, ако същите обективират състав на предвидено в НК
престъпление, какъвто е настоящия случай. Оплакването би било резонно, ако, за да
мотивира пострадалите да й дадат парични средства „в заем“, осъдената Д. не бе си
послужила с измамливи действия и думи, убеждавайки ги, че е прокурор, дознател,
бъдещ юрисконсулт в „М.М.И.“ ЕАД, че има апартамент в С., който ще продаде и от
продажбата ще им върне парите и др. подобни и все неверни обстоятелства. Знаейки,
че никакви доходи в инкриминираният период не реализира, Д. е възбудила и
поддържала у пострадалите заблудата, че е финансово обезпечена и взетите в заем
парични суми ще върне в кратки срокове, съзнавайки, че няма източник на доходи, от
които парите да им възстанови. Именно тези характеристики на действията на
осъдената ги отличават от гражданско – правните спорове, които по друг процесуален
и материално – правен ред се решават. Правилно и в съответствие с приложимия
материален закон деятелността на Д. е подведена под състава на квалифицираната
измама, поради размера на причинената вреда.
Доводи да явна несправедливост на наложеното на осъдената Д. наказание в
искането за възобновяване не се навеждат и произнасяне по такива не се дължи.
Поради изложеното, искането на осъдената М. Б. Д. за възобновяване на
наказателното производство следва да се остави без уважение, за което
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. Б. Д. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД №2496/2021г. по описа на ОС – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5