РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 17.11.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 12691 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците М.Д.Х.,
Б.Х.Х. и С.Х.Х. са предявили
осъдителни искове срещу „А. А.“ С.А. (А.А S.A.), Р., по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържат
твърдения, че на 07.07.2014
г. около 09.30 часа, по главен път I-9 на км.: 42+700, на кръстовището с
пътя за Пикник “Бивака”, правоспособният водач Й.Т.Ф., личен № 1821128450028, в
нарушение на правилата за движение по пътищата управлявал л.а. марка „Дачия“, модел “Логан” с peг. № *****, в следствие на което е реализирал ПТП с
велосипедиста Х.А. Х., който управлявал велосипед, марка “COOL”. За пътния инцидент бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/22.07.2014 г. Удостоверените
в последния обстоятелства сочат следният механизм на
ПТП: в общ. Добрич, виновният водач Й.Т.Ф., управлявал л.а. марка „Дачия“, модел “Логан” с peг. № *****, като се движел от гр. Шабла в посока гр. Балчик по Главен път I-9, преминавайки по околовръстен път на гр. Каварна, на км.: 42+700, на
кръстовището с пътя за Пикник “Бивака”, несъобразявайки се с така създалата се
пътна обстановка, с правилата за движение по пътищата, а именно шофирайки
неспазвайки задължението си да контролира постоянно управляваното от него
превозно средство, без да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са велосипедистите, блъска попътно движещия се с двуколесно пътно превозно средство - тип велосипед Х.А. Х.,
който се отклонявал вляво. Виновен за настъпване на пътния инцидент бил водачът
на МПС, който по непредпазливост блъснал велосипедиста, явяващ се съответно
съпруг и баща на ищците. В резултат . пострадалият претърпял тежки телесни
повреди, изразяващи се в травматичен
шок и съчетана травма на тялото - редица травми по главата, гърди, крайници и въпреки
оказаната му навременна медицинска помощ, получил усложнения и изпаднал в коматозно състояние придружено с посттравматична енцефалопатия,
в резултат на което починал на 19.07.2014 г. в МБАЛ - “Света Анна” АД, гр.
Варна.
По случая било образувано ДП по описа на РУ „Полиция“ – Каварна, с рег. №
187/07.07.2014 г.
Твърдят, че като пряка и непосредствена последица от виновното
противоправно поведение на водача Й.Т.Ф., претърпели и търпят неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на толкова близък човек –
съпруг и баща, и претърпян шок и ужас от настъпилото събитие. Излагат, че загубата
на роден баща, съответно съпруг, след дългогодишен щастлив и здрав брачен съюз, съставлявало едно от най -
тежките житейски събития, като негативните последици били невъзстановими и оставяли
дълбок и болезнен отпечатък завинаги, предвид силната емоционална връзка баща -
син и напредналата възрастта, на която ищцата губи своя съпруг. Излагат, че приемали изключително
тежко загубата на своя баща, съответно съпруг, осъзнавали и страдали от факта,
че завинаги са лишени от любовта и подкрепата на обединяващото звено и стожера
на всяко българско семейство - баща и съпруг Х. Х.. До настоящия момент страдали
от пост травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и
тревожност, като наличните им здравословни проблеми се задълбочавали и
развивали в отрицателна посока. Преди настъпилото събитие, ищците били
изключително жизнени и контактни, радвали се на спокоен живот и постоянни срещи
с близки и приятели. В момента били затворени и отчуждени, избягвали срещи с
други лица.
Поддържат, че към момента на ПТП за лекия автомобил била налице валидна зА.ховка по задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” полица серия RO/02/X1/SP, № *********, валидна от
25.12.2013 г. до 24.12.2014 г., покриваща отговорността на собствениците на
водачите във връзка с притежаването и/или използването на лекия автомобил, с
който е реализирано зА.хователно
събитие при ответното дружество „А.А“ S.A.
Поради това,
според ищците следва да бъде ангажирана отговорността на зА.хователя – ответник за причинените им неимуществени вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното, молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да им заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ зА.хователно обезщетение за
неимуществени вреди, съответно в размер на 250 000 лева за първата ищца –
съпруга на починалия и по 200 000 лв. за втория и третия ищец, синове на
починалия, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, върху същата сума от датата на деликта – 07.07.2014
г. до окончателното й изплащане. Претендират сторените по делото разноски.
Ответникът „А.
А.“ С.А., Р., чрез процесуалния си представител адв. Б.,
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на зА.ховка „ГО” към момента на ПТП
за лекия автомобил. Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача,
както и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените вреди. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносните последици във висока степен от
страна на велосипедиста, тъй като допуснал нарушение на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, чл. 25, ал. 1 и 2, изр. първо от ЗДвП и чл. 26 и чл. 28 ЗДвП. Излага
фактически твърдения, че пострадалият е предприел опасна
маневра “завой наляво”, без да се убеди, че не създава опасност за движението и
без да допусне преминаването на движещото се в неговото, платно моторно превозно
средство. По изложени правни и фактически доводи пострадалият имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като обективно могъл да
възприеме движещия се зад него лек автомобил марка “Дачия”,
модел “Логан”, peг. № *****. Преди да
предприеме маневра завой наляво и да премине в платното за насрещно движение
пострадалият е следвало да се съобрази с местоположението и скоростта на
движение на автомобила и да го пропусне, като по този начин избегне пресичането
на коридорите на движение на двете превозни средства. Предприетата от
пострадалият маневра “завой наляво”, при наличието на непосредствено движещ се
зад него лек автомобил била неправилна. Оспорва претенцията за неимуществени вреди,
като завишена по размер.
Ищецът в допълнителна
искова молба взема становище по отговора на ответника, излагайки, че
възраженията му са неоснователни. Излага правни доводи, че по силата на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага. Излага фактически доводи, че
противоправното поведение на велосипедиста е недоказано, като не е налице
съпричиняване, тъй като той не е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат. Излага правни доводи, че не всяко нарушение на ЗДвП и ППЗДвП е основание да се приеме, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, което да доведе до намаляване размера
на обезщетението, като в процеса, при условията на пълно и главно доказване в
тежест на ответника е да докаже наличието на връзка между действието на
пострадалия и вредата. Възражението на ответника за прекомерно висок размер на
претенциите счита за неоснователно с оглед критериите за справедливост и
обстоятелствата при които е настъпило ПТП.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на зА.хователно
обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди, съответно в размер на
250 000 лева за първата ищца – съпруга на починалия в резултат на ПТП и по
200 000 лв. за втория и третия ищец, синове на пострадалия, както и акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумите от датата на
увреждането – 07.07.2014 г. до окончателното им изплащане.
Чрез констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2/22.07.2014 г. по описа на РУ „Полиция“
гр. Каварна, протокол за оглед на местопроизшествие (което е запазено от Пламен
Янков Петров) и констатациите на САТЕ /основна и допълнителна/, се установява
следният механизъм на ПТП: На 07.07.2014
г., около 09.30 часа, лек автомобил „Дачия“ модел „Логан“ с peг. № ***** - румънска регистрация,
управляван от водача Й.Т.Ф. - гражданин на Република Р., се движел по главен
път I - 9 от гр. Шабла към гр. Балчик, наближавайки км. 42+700, кръстовището с
път за пикник „Бивака“, със скорост от порядъка на 96 км/час. По същото време, попътно пред него, в дясната пътна лента в близост до
десния край на пътя, се движел велосипедистът Х.А. Х., с велосипед „COOL Bauer” с фабр. № В 1166549. След кръстовището с пътя,
водещ към пикник „Бивака”, велосипедистът предприел пресичане на пътното платно
от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, косо към левия край
на пътя със скорост от порядъка на 9 км/ч и навлязъл в лявата пътна лента. Водачът на автомобила възприел действията на велосипедиста и реагирал със
задействане за аварийно спиране, насочил автомобила наляво и автомобилът с
блокирани ходови колела навлязъл в лявата пътна лента. В това състояние траекториите
на движение на двете ПС се пресекли в лявата пътна лента в мястото на удара.
Ударът настъпил с предната дясна част на автомобила в зоната на преден десен
фар по средната лява част на велосипеда, като е челен за автомобила и страничен
- кос за велосипеда. Велосипедът бил влачен от автомобила и при спирането останал
под него.
В производството се установява, чрез констатациите на САТЕ, че вина за ПТП
носи водачът на лекия автомобил, доколкото ударът бил предотвратим при условие,
че водачът на автомобила управлявал същия при скорост до 75 км/час или при
условие, че продължи движението си в дясната пътна лента със заобикаляне на
велосипедиста отдясно. Според констатациите на експерта ПТП е било
предотвратимо и при условие, че велосипедистът не предприемел пресичане на
пътното платно в момент, когато това не е безопасно при наличие на попътно
движещ се зад него лек автомобил при реципрочна за двамата водачи видимост.
Не е спорно
и се установява от констатациите на приетата СМЕ, че в резултат на удара при
ПТП, пострадалият Х.А. получил тежка черепно-мозъчна травма -
счупване на черепния покрив и основа, тежка контузия на мозъка в областта на
лявото голямо мозъчно полукълбо, субарахкондални
кръвоизливи в същата област; тежка гръдна травма - счупване на 3, 4, 5, 6, 7,
8, и 9 леви ребра по средната предмишнична линия с
разместване на фрагментите; луксация (изкълчване) на
дясна раменна става - състояние след мануална
(безкръвна) репозиция и метална фиксация с две Киршнерови спици (игли), бималеоларно
(двуглезенно) счупване на ляв долен крайник -
състояние след кръвна репозиция и метална фиксация с
плака и винтове. Получената от ПТП съчетана травма, която в своята еволюция се
усложнила с развитие на двустранна хипостатична
гнойна бронхопневмония в резултат на продължително залежаване и нарушена
вентилация на нисколежащите части на белите дробове,
с последващо тромбозиране на белодробните артерии, причинила
смъртта на пострадалия.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства от показанията на свидетеля Р.П., преценени съобразно указаното в
чл.172 ГПК /свидетелката е приятелка от детинство на ищцата/ се установяват
следните релевантни за спора факти: ищците преживели много тежко смъртта на Х.
и все още скръбта им била голяма. Пострадалият бил настанен в реанимацията във
Варна и всеки ден майката и С. ходели в болницата. Х. бил много зле и стресът бил
много голям. Той живял 12 дни след инцидента и след като починал, това било
голяма трагедията. Ищците разчитали финансово изцяло на Х., тъй като работел и
на частно с трактора като получавал около 1000 лв. на месец допълнително. Живеели
в едно домакинство и той се грижел за тях. Били обединено семейство, за пример
в Каварна и много сплотени. Към настоящия момент се мъчели да ловят риба, за да
изкарат някой лев. Посещавали гробищата всеки ден в знак на почит.
От показанията на свидетеля В.И.С. се установява,
че същият бил очевидец на ПТП, тъй като карал след румънската кола. Скоростта
му на движение била около 100 – 110 км./час, като мислел да изпревари „Дачията“, но преценил, че ще кара твърде бързо, ако го
направи и за това продължил да се движи след нея. Имало добра видимост. Видял
колоездача, който карал колелото на около 100-150 м. След удара колелото било
изцяло под колата. Румънският автомобил не подал звуков сигнал нито преди, нито
по време на удара. За така установените обстоятелства, съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, като ясни, пълни, последователни, безпротиворечиви
и съответни на събраните доказателства по делото. В частта, в която свидетелят
изразява своя субективна преценка на създадената обстановка с изразите „според
мен, това което се случи беше, че шофьорът на румънската кола изобщо не видя
колоездача“ и „… за мен той не го видя“ (лист 270), съдът намира че не следва
да възприема дадените показания доколкото същите не възпроизвеждат възприети релевантни
за спора обстоятелства.
В останалата част, съдът не кредитира показанията
на свидетеля за разрешаване на спора, доколкото възпроизведените обстоятелства
не съответстват на установените чрез събраните писмени доказателства в т.ч. с
удостоверените в констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2/22.07.2014 г. по описа на РУ „Полиция“ гр. Каварна, протокол за оглед на
местопроизшествие, което е запазено и констатациите на САТЕ. Така, според
показанията на свидетеля, водачът на МПС не бил предприел никакви действия да
спре или да извърши маневра, с която да предотврати удара, като завил наляво
едва след като блъснал колоездача още в дясната пътна лента. Тези
обстоятелства, съдът намира че са удостоверени по различен начин в протокола за
оглед, а именно: наличие на спирачен път с обща дължина от 47,60 м. преди
мястото на удара в лявата лента; наличие на деформации в предната дясна част на
автомобила- по преден капак, които започват на 40 см. вляво от десния габарит
на купето и завършват на 70 см. вляво от него. Последното, според съда, води до
обосновано заключение, че ударът е настъпил в предната дясна част, под ъгъл,
както е посочено в заключението на САТЕ, а не както сочи свидетелят В.И.С., в най-дясната част на пътната лента, непосредствено
до банкета, тъй като самият велосипедист се е намирал в дясно на попътно
движещото се МПС. Поради така формираните изводи, съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля В.И.С.,
в частта им, в която същият сочи, че нито един от двамата участници в ПТП не е
предприел никаква маневра („нито той, нито шофьорът на колата предприе някаква
маневра, за да избегнат сблъсъка“). Ако съдът възприеме като верни дадените
показания в посочената част и не съобрази щетите по лекия автомобил, би се
формирал извод, за това че велосипедистът се е движел попътно, пред лекия
автомобил, така че да попада в зоната на предния капак, която приблизително
съответства на мястото на деформацията (40-70 см. вляво от десния габарит), т.е,
че е препречвал пътя на автомобила, което не кореспондира както с механизма на
ПТП, описан в заключението на САТЕ, така и с травмите, които са нанесени на
пострадалия – единствено в лявата част на тялото и главата. Освен изложеното,
съдът намира в така посочената част показанията на свидетеля за противоречиви,
доколкото свидетелят В.И.С.
сочи, че автомобилът
е карал плътно в дясно, почти до банкета. В този случай без предприета маневра
от двамата участници, за да настъпи удар с велосипеда в предна дясна част на
автомобила е следвало последния да е управляван наполовина извън пътното
платно, в банкета. Последното, от своя страна би принудило водача да управлява
със значително по-ниска скорост и би препятствало образуването на спирачен път
с посочената дължина и установена траектория.
Съдът, въпреки че счита заключението по допълнителната автотехническа
експертиза за компетентно и безпристрастно изготвено, не го кредитира и не
основава решението си на него, доколкото, съобразно поставените задачи, вещото
лице е изготвило становището си единствено на база данни за фактическата
обстановка и механизма на ПТП, възприет и възпроизведен от разпитания свидетел В.С.,
които съдът не възприема в посочената част по гореизложените съображения.
В
производство не е спорно между страните, а и се установява от удостоверение за
наследници № АО-11-365 от 24.07.2014 г. на Х.А. Х., че ищцата М.Д.Х. е съпруга
на починалия, а Б.Х.Х. и С.Х.Х.
са негови синове, и тримата са негови наследници по закон.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП-
07.07.2014 г. за лекия автомобил марка "Дачия", модел "Логан",
с румънски контролен номер *****, е налице валидно зА.хователно правоотношение по
задължителна зА.ховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” полица серия RO/02/X1/SP, №
*********, валидна от 25.12.2013 г. до 24.12.2014 г., покриваща отговорността
на собствениците на водачите във връзка с притежаването и/или използването на
лекия автомобил, с който е реализирано зА.хователно събитие при ответното дружество „А.А“ S.A.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително зА.хователно
правоотношение по договор за зА.ховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено процесното ПТП и зА.хователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се претендира са в причинно – следствена връзка с
противоправното деяние на водача на лекия автомобил Й.Т.Ф. и с причинената от
това зА.хователно събитие смърт
на пострадалия Х.А. Х..
Чрез неоспорения
констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения се установяват участниците
в станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с него на велосипедиста са
причинени травматични увреждания, довели до настъпили усложнения – кома,
посттравматична енцефалопатия, в резултат на което на 19.07.2014 г.
пострадалият Х. почива в МБАЛ „Света Анна“ АД, гр. Варна. Съставеният официален
свидетелстващ документ по силата на чл.179, ал.1 ГПК обвързва съда с материална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице- съставител и относно самото удостоверително
изявление -обстоятелствата, които са установени от него и волеизявленията,
които са извършени пред него.
При
изследване механизма на ПТП, чрез събраните писмени доказателства и
констатациите на САТЕ, съдът намира че се установи противоправност
в поведението на водача на лекия автомобил, изразяваща се в това, че водачът на
МПС се е движел със скорост над 90 км/час, максимално допустимата съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Според изразеното становище от експерта по основна САТЕ, водачът
на автомобила е можел да предотврати удара ако беше управлявал превозното
средство със скорост не по-висока от 75 км/час или беше продължил движението в
дясната пътна лента със заобикаляне на велосипедиста отдясно. Според чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Ал. 2 на текста предвижда, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая, макар и да се установи, че нарушението на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП да не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като велосипедистът
е навлязъл в т.нар „опасана зона“ и ударът е бил непредотвратим и при
управление на автомобила със максимално разрешената скорост от 90 км/час,
водачът в изпълнение на задължението по чл. 20 от ЗДвП е бил длъжен да съобрази
наличието на велосипедист в единствената лента за движение и да съобрази
скоростта, с която се движи, като избере такава, при която може да спре. Освен
това от заключението се установява, че ударът е последвал поради предприемане
на маневра навлизане в лявата лента на движение от страна на водача, с което си
поведение е нарушил нормата на чл. 25,ал. 1 ЗДвП, според която водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Според настоящия състав, водачът
на МПС не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението,
какъвто е водачът на двуколесно пътно превозно
средство (велосипедист) и с поведението си е станал причина за настъпилото ПТП
– нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекият автомобил „Дачия“, модел „Логан“ по
отношение на причинените на ищеца вреди от процесното
пътно – транспортно произшествие.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил Й.Т.Ф., чиято гражданска отговорност като автомобилист е зА.хована при ответника – зА.ховател.
С имуществената
зА.ховка „Гражданска
отговорност” се дава зА.хователна
закрила на зА.хования срещу
риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към
друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на зА.хователната сума, реално
възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да
бъде ангажирана гражданската отговорност на зА.хования деликвент. По тази
причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на зА.хователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно
ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на зА.хователя по зА.ховка "Гражданска отговорност" е функционална,
тъй като е обусловена от отговорността на самия зА.хован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно наличието на валидно зА.хователно правоотношение по зА.ховка „Гражданска
отговорност“, съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищците
бе да докажат настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания смъртта на пострадалия им съпруг, респективно баща, които са
във връзка с ПТП.
Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на
Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради
непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга, като безспорно установено по делото, е че
ищците са в кръга на лицата, които подлежат на обезщетяване за причинените им
неимуществени вреди.
Първата ищца е съпруга на починалия и вторият и третият ищец са негови
синове, т.е. безспорно попадат в кръга на лицата, които следва да бъдат
обезщетени.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по зА.ховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и
психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 07.07.2014 г., на наследодателя на ищците
е причинена тежка съчетана травма – глава, гърди и крайници, в следствие на
която са настъпили усложнения кома, посттравматична енцефалопатия, в резултат
на което на 19.07.2014 г. е последвала смърт. От показанията на свидетеля Р.П. се установява, че ищците преживели много
тежко смъртта на близкия им, който бил опора в семейството, като те ходели
всеки ден в болницата, а впоследствие и на гробищата.
При определяне размера на обезщетенията, настоящият състав отчита
възрастта на ищците: М.Х. е била на ** години, Б.Х. на ** години, а С.Х. на **
години, самият пострадал Х. е бил на 78 навършени години, в напреднала възраст,
когато с оглед натрупания житейски опит, подобна емоционална травма се възприема
и преживява по-рационално. Съобразявайки факта, че М. е останала вдовица, но не е изгубила
подкрепата на двамата си синове, които я подпомагат, обстоятелството, че
въпреки това всички са споделяли едно домакинство и са разчитали на моралната и
финансова подкрепа на починалия, въпреки че е бил на 78 години към датата на ПТП през
2014 г., според свидетелските показания, ищците са разчитали морално и
материално на баща си, който работил и изключително много помагал на
синовете и
съпругата си, стресът от внезапната и
неочаквана смърт вследствие на инцидент, случил се докато пострадалият е
полагал труд, за да осигури финансова стабилност на семейството, шокът, който
предизвиква това събитие и начинът, по който то се възприема и отразява на
психиката на жена в подобна възраст, обстоятелството, че в периода от 07.07.2014 г. до денят на смъртта си 19.07.2014 г. Х. е бил в
кома, като не е можел да възприема случващото се, поради което близките му не
са успели да се сбогуват с него, обстоятелството, че ищците ще продължават да
изпитват и в бъдеще болки и страдания от загубата на своя съпруг и баща, както
и предвид факта, че след загубата на подкрепата на баща си синовете му се
опитват да се препитават чрез риболов, за да осигурят финансовата стабилност на
семейството, съдът намира, че следва да определи справедлив размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането,
предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 120 000.00 лв.
за съпругата по 140 000 лв. за двамата сина.
Неимуществените
вреди от загубата на съпруг и баща са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците.
За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
При
формиране на този извод, съдът съобрази, че с оглед правилата за разпределение
на доказателствена тежест в процеса /чл.154, ал.1 ГПК/ не се установиха сочените
от ищците в исковата молба посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на
съня, често главоболие и влошаване на налични здравословни проблеми, които
продължават да се задълбочават и развиват в отрицателна посока.
За разликата над сумата от 120 000.00 лв.
до предявения размер 250 000.00 лв.,
съдът намира претенцията на ищцата за неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена. Претенциите на всеки от двамата ищци за заплащане на сумата
над 140 000 лв. до 200 000 лв. също са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на зА.хователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на зА.хователните суми по зА.ховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите,
съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и постановеното по реда
на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от 27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай
становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на зА.хователя от отговорността на
прекия причинител на зА.хователното
събитие, при определяне на дължимото зА.хователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на зА.хователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя той, като участник в движението, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е
необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В настоящия случай, ответното дружество, чрез
процесуалния си представител, е направило своевременно възражение за
съпричиняване, позовавайки се на твърдението, че пострадалият е предприел
маневра завой наляво от дясната пътна лента без да се огледа и да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, като е извършил маневрата
без да се съобразява с положението и скоростта на движение на автомобила. Освен
това се позовава на нарушение на разпоредбата на чл. 26 от ЗДвП поради
неподаване на ясен и достатъчен сигнал за предстоящата маневра.
Въз основа на събраните в производството
доказателства, в т.ч. приетата автотехническа експертиза, съдът приема, че е
налице твърдяното от ответника съпричиняване. От протокола за оглед на
местопроизшествие, което е запазено, заключението на САТЕ и показанията на
свидетеля С., в частта, в която съдът ги кредитира, в производството е
установено, че към момента на ПТП видимостта е била добра, около 200 метра,
реципрочна за водача на лекия автомобил и за велосипедиста, като водачът на
велосипеда е можел да възприеме МПС от разстояние не по-малко от 200 м., при условие,
че е обърнал погледа си в обратната посока на движение. Водачът на МПС се е
движел със скорост над допустимото от закона, около 96 км./час, което
обстоятелство велосипедистът е можел да възприеме, като отложи маневрата „завой
наляво“, за да пропусне движещото се МПС. Вместо това той е попаднал в опасната
зона за спиране, и би попаднал в нея, при условие, че водачът на МПС се е
движел със скорост между 75 км/час и 90 км/час, която е позволена.
Велосипедистът е можел да предотврати удара, ако не беше предприемал пресичане
на пътното платно в момент, когато това не е безопасно – при наличие на попътно
движещ се автомобил. Освен това от показанията на свидетеля С. се установява,
че никой от двамата водачи не сигнализирал със знак или звуково за предстоящата
маневра, като в случай, че велосипедистът беше изпълнил задължението си по чл.
28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗДвП да
подаде сигнал за предстоящата маневра, който да бъде възприет своевременно от
водача на лекия автомобил при добра видимост и прав пътен участък,
предприемането на маневрата би било евентуално предотвратено. Достатъчно е
пострадалият да е проявил небрежност към своите интереси като с поведението си
е допринесъл в някаква степен за настъпване на вредоносния резултат. В случая
пострадалият, поемайки риска да предприеме маневра завой наляво в от дясна в
лява пътна лента без да подаде сигнал и при наличие на попътно движещ се
автомобил без да го пропусне, е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
С оглед установеното нарушение на правилата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вр. с чл.
26, ал. 2 от ЗДвП от страна на пострадалия велосипедист при предприемане
маневрата „завой наляво“, съдът намира, че причинените му вреди се намират в
причинно - следствена връзка с поведението му, поради което по силата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, дължимото обезщетение следва да бъде намалено, съразмерно на
действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Съдът определя съпричиняване от 1/2, според значението
на това поведение за настъпване на произшествието. Въз основа на това размерът
на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на
ищцата при отчитане процента на съпричиняване е равен на 60 000.00 лв., а на
двамата ищци по 70 000 лв.
По изложените съображения, предявените искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ следва за бъдат уважени съответно:
За ищцата до сумата от 60 000,00 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на съпругът й Х.А. Х.,
причинена при пътно транспортно произшествие на 07.07.2014
г. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 250 000.00 лв.
За двамата ищци до сумата от 70 000,00 лв. за
всеки - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на баща им Х.А. Х.,
причинена при пътно транспортно произшествие на 07.07.2014
г. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от по 200 000.00
лв.
С оглед частичната основателност
на главните искове следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на зА.хователя
е функционално обусловена от отговорността на деликвента разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на зА.хователя като зА.хователят дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от датата на
ПТП - 07.07.2014 г.
По искането по чл. 242, ал. 2 от ГПК:
С оглед направеното искане
от страна на процесуалния представител на ищците за допускане на предварително
изпълнение на решенето, съдът намира същото за неоснователно, доколкото
съгласно разпоредбата на чл.242, ал. 2 от ГПК съдът може да допусне
предварително изпълнение, когато присъжда вземане, основано на официален
документ; присъжда вземане, което е признато от ответника; или от закъснението
на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или
самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. В
конкретния случай приложение не намират първите две предложения, а по делото не
е установено, че самото изпълнение би станало невъзможно или значително би се
затруднило. От представеното писмо, преводът на което не е заверен съгласно
Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа
(Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г.), както и от останалите събрани по делото
доказателства, не се установява, че дружеството ответник е в твърдяното тежко
финансово състояние. Ищците, чрез процесуалния си представител, не са
ангажирали и никакви доказателства, обосноваващи наличието на предпоставките по
чл. 242, ал. 2, т. 3 от ГПК, в частност, че изпълнението на решението
значително би се затруднило.
По отношение
на разноските:
Ищците общо са сторили разноски за преводи на книжа
съответно 282,00 лв. (лист 59), 342 лв. (лист 65), депозит за разпит на
свидетел в размер на 40 лв. (266) и 250 лв. (л. 274) за назначената
допълнителна експертиза в общ размер на 914 лв., като с оглед уважената част от
исковете от припадащата се на всеки от тримата част от разноските от по 304,67
лв. следва да им бъде присъдена съответно: за ищцата сумата от 73,12 лв., а за
двамата ищци сумата от по 106,64 лв.
В полза на процесуалния представител на ищците на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва от претендираното съгласно
списъка по чл. 80 от ГПК и договора за правна защита и съдействие № **********
от 18.11.2015 г. (лист 266) възнаграждение в размер на 8030,00 лв. за първата
ищца, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1927,20 лв.,
съразмерно на уважената част от претенцията й, а от претендираните
по 6530,00 лв. за другите двама ищци – съответно по 2285,50 лв. за всеки или
общо 6498,20 лв. адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в размер на 350
лева за експертиза, 60 лв. за депозит за призоваване на свидетел (лист 163) и
12700,00 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор,
удостоверяващ размера на хонорара и служещ като разписка, установяваща неговото
заплащане. По отношение на разноските за депозит за свидетел, съгласно
определение от 18.11.2015 г., същият е бил заличен поради отказ на страната да
бъде разпитан, поради което разхода от 60 лв. не следва да се възлага на
ищците. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в общ размер на 9034,62 лв., които
следва да бъдат понесени поравно от тримата ищци.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 8000 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и 230,77
лв. разноски за САТЕ и СМЕ (съответно 400 лв. и 350 лв.) съобразно уважената
част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А. А. С.А.“, Р., с адрес ********** Б. сектор 3, ул.
„Н. Т.“ № *, да заплати на М.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 60000.00
лв. – зА.хователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
съпруга й Х.А. Х., настъпила вследствие пътно – транспортно произшествие
станало на 07.07.2014 г. около 09,30 часа, на път №
I-9 от републиканската пътна мрежа, свързваща Дуранкулак, общ. Шабла и гр.
Балчик, в района на километър 42+700, до гр. Каварна, по вина на водача Й.Т.Ф.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *****, е била зА.хована съгласно полица серия RO/02/X1/SP, №
*********, валидна от 25.12.2013 г. до 24.12.2014 г., покриваща отговорността
на собствениците и водачите във връзка с притежаването и/или използването на
лекия автомобил, с който е реализирано ПТП, ведно със законната лихва считано
от датата на увреждането - 07.07.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 60 000,00
лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А. А. С.А.“, Р., с адрес ******* Б. – сектор ., ул.
„Н. Т.“ № *, да заплати на Б.Х.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 70 000.00 лв. – зА.хователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
баща му Х.А. Х., настъпила вследствие пътно – транспортно произшествие станало
на 07.07.2014 г. около 09,30 часа, на път № I-9 от
републиканската пътна мрежа, свързваща Дуранкулак, общ. Шабла и гр. Балчик, в
района на километър 42+700, до гр. Каварна, по вина на водача Й.Т.Ф., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *****, е била зА.хована съгласно полица серия RO/02/X1/SP, №
*********, валидна от 25.12.2013 г. до 24.12.2014 г., покриваща отговорността
на собствениците и водачите във връзка с притежаването и/или използването на
лекия автомобил, с който е реализирано ПТП, ведно със законната лихва считано
от датата на увреждането - 07.07.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 70000.00
лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А. А. С.А.“, Р., с адрес ********* Б. – сектор 3, ул.
„Н. Т.“ № *, да заплати на С.Х.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 70 000.00 лв. – зА.хователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
баща му Х.А. Х., настъпила вследствие пътно – транспортно произшествие станало
на 07.07.2014 г. около 09,30 часа, на път № I-9 от
републиканската пътна мрежа, свързваща Дуранкулак, общ. Шабла и гр. Балчик, в
района на километър 42+700, до гр. Каварна, по вина на водача Й.Т.Ф., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *****, е била зА.хована съгласно полица серия RO/02/X1/SP, №
*********, валидна от 25.12.2013 г. до 24.12.2014 г., покриваща отговорността
на собствениците и водачите във връзка с притежаването и/или използването на
лекия автомобил, с който е реализирано ПТП, ведно със законната лихва считано
от датата на увреждането - 07.07.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 70000.00
лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А. А. С.А.“, Р., с адрес **** Б. – сектор 3, ул. „Н.Т.“
№ 3, да заплати на М.Д.Х., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
73,12 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА „А. А. С.А.“, Р., с адрес **** Б. – сектор 3, ул. „Н.Т.“
№ 3, да заплати на Б.Х.Х., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 106,64 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА „А. А. С.А.“, Р., с адрес **** Б. – сектор 3, ул. „Н.Т.“
№ 3, да заплати на С.Х.Х., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 106,64 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА „А. А. С.А.“, Р., с адрес **** Б. – сектор 3, ул. „Н.Т.“
№ 3, да заплати на адвокат Н.Н.Д., Шуменска
адвокатска колегия, с ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. С., ул. „Х. Б.“
№ 2, четвърти полуетаж, офис 4, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата
сумата 6498,20 лв. - адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА М.Д.Х., ЕГН **********, Б.Х.Х.,
ЕГН ********** и С.Х.Х., ЕГН **********, и тримата с
адрес в гр. К., ул. „Д.“ № **, да заплатят на „А. А. С.А.“, Р., с адрес **** Б.
– сектор 3, ул. „Н.Т.“ № 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК общо сумата 9034,62 лв.
(по 1/3 за всеки) – разноски по делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА „А. А. С.А.“, Р., с адрес **** Б. – сектор 3, ул. „Н.Т.“
№ 3, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 8000 лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете и 230,77 лв. разноски за експертизи.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищците: М.Д.Х., Б.Х.Х. и С.Х.Х. по чл. 242, ал. 2 от ГПК за допускане на предварително
изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
В частта, с
която е оставено без уважение искането за допускане на предварително изпълнение
на решението на основание чл. 244 от ГПК същото може да се обжалва с частна
жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: