Решение по дело №651/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 393
Дата: 27 септември 2021 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20211200500651
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Благоевград, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Владимир Ковачев

Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500651 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.
И.Д., пълномощник на В.Б., срещу Решение № 8067/12.03.2021г., постановено по гр.
дело № 1212/2020г. по описа на Районен съд - Петрич. Сочи се, че атакуваният акт е
неправилен, незаконосъобразен и постановен в несъответствие с доказателствения
материал по делото. Районният съд е приел, че участието на Б. в конфликт от дата
22.06.2020г., представлява нарушение на Етичния кодекс за поведение на работещите в
ЮЗДП, който извод не кореспондира с доказателствата по делото. В уволнителната
заповед не е посочено какво нарушение е извършено, ведно с обективните и
субективните му признаци. Предвид на това е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. Незаконосъобразно съдът не е коментирал събраните гласни
доказателства, намирайки ги за неотносими. Прави се искане за отмяна на решението,
като вместо това се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ТП ДД, чрез Х.М. –
временно изпълняващ длъжността директор. Сочи се, че жалбата е неоснователна, а
обжалваният акт правилен и законосъобразен, за което се излагат подробни доводи.
Сочи се, че наказанието е наложено при спазване на сроковете по чл. 194, ал. 3 КТ,
преди налагането му са изискани писмени обяснения от служителя, заповедта е
издадена от легитимирано лице и е мотивирана. Прави се искане за потвърждаване на
обжалвания акт.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК,
при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по същество частично неправилно.
1
Пред районния съд от двете спорещи страни са ангажирани писмени
доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното ТП
ДГС Петрич на длъжността „Помощник – лесничей“. Не е спорно и това, че със
Заповед № РД – 07-344/12.11.2020г., издадена от Директора на ТП ДГС Петрич на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение за извършено нарушение по
чл. 187, т. 8 КТ. Със заповед № РД – 06-6/12.11.2020г., издадена от Директора на ТП
ДГС трудовото правоотношение е прекратено поради наложеното дисциплинарно
наказание. Двете заповеди са връчени на уволнения служител на 12.11.2020г. Преди
издаването им работодателят е изискал и получил писмени обяснения от наказаното
лице по реда на чл. 193 КТ.
Като доказателство по делото е представена Заповед за задържане на лице от
дата 23.06.2020г., издадена от полицейски орган към РУ Петрич, от която е видно, че
В. Б. Б. е задържан за срок от 24 часа във връзка с ДП-314 зм 226/23.06.2020г.
Във връзка със задържането на лицето и публикация в местна медия
работодателят е изискал информация от началника на РУ Петрич. От страна на
последния са изпратени две писма до директора на ТП ДГС Петрич. В едното писмо от
дата 07.07.2020г. е посочено, че не може да се предостави конкретна информация без
разрешение на наблюдаващия прокурор, както е посочено и това, че на 23.06.2020г. в
РУ Петрич е образувано наказателно производство по чл. 325, ал. 1 НК, като по делото
няма привлечено лице в качеството на обвиняем. С второ писмо от дата 30.10.2020г. е
посочено, че на 23.06.2020г. в РУ Петрич има образувано ДП за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, по което за срок от 24 часа е задържан В. Б. Б..
Първата инстанция е сезирана с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е
направено искане процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание да
бъде отменена, ищецът да бъде възстановен на заеманата длъжност преди това и да му
бъде заплатено обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца.
Предявените искове са отхвърлени изцяло като районният съд е приел, че
уволненият служител е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 21 и чл. 23 ЕК
чрез участието му в конфликта от 22.06.2020г., с което е уронил доброто име на
предприятието, в което работи.
Въззивният съд намира, че обжалваният акт е частично неправилен, предвид
следните съображения:
Районен съд - Петрич е сезиран с искова молба от ищеца В. Б. Б. против
ответника ТП на ДД, с която са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
за отмяна на заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, за
възстановяване на заеманата длъжност „Помощник-лесничей“ и за присъждане на
обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца в размер на 5610 лв.
В исковата молба и във въззивната жалба основните оплаквания на уволнения
служител са, че заповедта не е мотивирана. Районният съд е приел, че същата съдържа
всички необходими реквизити, който извод се споделя и от настоящия съдебен състав.
Задължението по чл. 195 ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено
с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за
защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на
2
чл. 195 КТ. В настоящия случай съдът намира, че в най-обща степен са спазени
изискванията за мотивиране на заповедта и същата съдържа необходимите реквизити.
Отделно от това е налице препращане към документи /писма, заповед за задържане,
писмени обяснения/, с които уволненият служител е запознат. Освен това видно и от
дадените писмени обяснения Б. е бил наясно за какво му се искат писмени обяснения –
за случая от 22.06.2020г. Практиката на ВКС приема, че уволнението е законно и при
недостатъчно добре мотивирана заповед, ако за работника съществува яснота за какво
е наказан. А последният е бил наясно с това, видно и от дадените му писмени
обяснения. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че заповедта е мотивирана
и съдържа необходимите реквизити по чл. 195 КТ. Преди налагане на наказанието
работодателят е изискал писмени обяснения от уволнения работник, съобразно
изискванията на чл. 193 КТ. В процедурата по дисциплинарното производство са
спазени преклузивните срокове по чл. 194 КТ.
За да е налице извършено дисциплинарно нарушение са необходими три белега -
деяние, противоправност и вина. Настоящата съдебна инстанция след като съобрази
заповедта, документите, към които тя препраща, и всички останали доказателства по
делото намира, че деянието за което е санкциониран нарушителят е несъставомерно. В
процесната заповед е посочено, че е извършено нарушение по чл. 187, т. 8 КТ
/съдържаща три отделни деяния – злоупотреба с доверие, уронване на доброто име на
предприятието и разпространяване на поверителни сведения/, чл. 21 и 23 от Етичния
кодекс за поведението на работещите в ЮЗДП Благоевград. Цитираните разпоредби на
ЕК сочат, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот
служителите следва да имат поведение, което не уронва престижа на работодателя, не
допускат поведение несъвместимо с добрите нрави, избягват конфликтни ситуации,
спазват благоприличие и делови вид, не участват в скандали. От изложеното в
уволнителната заповед се извежда, че служителят е наказан заради образуваното ДП,
по което е задържан за срок от 24 часа. Действително се установи, че във връзка с
образувано ДП за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК Б. е бил задържан за
срок от 24 часа от органите на полицията. В обжалваната заповед обаче не е посочено с
какви конкретно действия, респ. бездействия служителят е извършил нарушения по чл.
187, т. 8 КТ, чл. 21 и чл. 23 ЕК. Това, че е образувано ДП за извършено престъпление
хулиганство /за което липсват данни Б. да е привлечен като обвиняем/, както и че
служителят е задържан за срок от 24 часа без да е посочено и установено какъв е
приносът му към деянието по никакъв начин не би могло да се възприеме като
нарушение на трудовата дисциплина и в частност нарушение на правилата на ЕК.
Районният съд е приел, че участието на служителя в словесния и физически
конфликт от дата 22.06.2020г. представлява нарушение на правилата на ЕК. В
атакуваната заповед обаче не е описано служителят да е участвал в словесен и
физически конфликт и ако това се е случило какъв е бил приносът му, какво конкретно
е било поведението му и спрямо кои лица. Отделно от това по делото липсват
доказателства ищецът да е участвал в словесен и физически сблъсък с други лица.
Действително той е бил задържан за 24 часа от полицията, но това не доказва
поведение несъвместимо с правилата на ЕК. Единствено в писмените си обяснения
служителят е посочил, че е направил забележка на група момчета, които са се движили
по пътното платно, и е възникнала словесна свада с тях. Това обаче по никакъв начин
не би могло да се приеме като поведение несъвместимо с правилата на ЕК. Няма
доказателства ищецът да е предизвикал групата младежи, да е извършил хулигански
прояви, да ги е засегнал физически. Напротив, представени са медицински документи,
от които е видно че Б. са причинени леки телесни повреди /охлузвания/, но липсват
данни той да е засегнал телесната цялост на друго лице. Дори и да се приеме, че е
3
имало словесна свада не се установява конкретно поведение на санкционираното лице,
нарушаващо нормите на ЕК. В заповедта не са описания деяния, чрез които да е
засегната физическата цялост на някого, поради което няма как да се приеме, че лицето
е санкционирано за участие във физически конфликт, както е приел районният съд.
Отделно по делото липсват такива доказателства. Работодателят, чиято е
доказателствентата тежест в процеса, следваше да прояви процесуална активност и да
ангажира съответните доказателства, въз основа на които да се установи поведението
на уволнения служител, което нарушава етичните норми.
Съобразно изложеното по-горе - несъставомерно деяние и липса на
доказателства, се налага изводът че атакуваната заповед се явява незаконосъобразна и
следва да се отмени, аищецът бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност – „Помощник-лесничей“ в ТП на ДГС Петрич.
Ето защо атакуваният акт, с който предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2
КТ са отхвърлени ще следва да се отмени и место това исковете се уважат.
Решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен искът за
присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е
правилно и в тази си част следва да се потвърди. За да бъде уважен така предявеният
иск в тежест на служителя е да установи, че за период от шест месеца е останал без
работа, както и размера на претенцията си. Районният съд с доклада си е указал на
ищеца, че е негова доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, но
въпреки това такива не са ангажирани. По делото липсват каквито и да било
доказателства, че след уволнението ищецът е останал без работа и за какъв период от
време.
По исканията за разноски и за държавните такси дължими в полза на съда:
Предвид основателността на двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
работодателят дължи заплащане на държавна такса в полза на съда, както за първата,
така и за втората инстанция в размер на общо 240 лв. /по 80 лв. за двата иска за първата
инстанция – на осн. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК и по 40 лв. за втората инстанция – на осн. чл. 18 от
Тарифата/.
За настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не ангажира доказателства за
сторени разноски, поради което такива не му се следват.
Другата страна прави искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция
– възнаграждение за юрисконсулт, което съобразно изхода на спора /неоснователност
на жалбата в частта за предявения осъдителен иск/ е в размер на 100 лв. Поради това
ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на другата страна разноски в
размер на 100 лв.
Решението на първата инстанция следва да се отмени и в частта за разноските за
разликата над 100 лв., предвид неоснователността на двата иска. За първата инстанция
в полза на ищеца са дължими разноски – 333,33 лв., съобразно основателността на
двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за адвокатско възнаграждение, поради което
ответникът следва да ги заплати.
Водим от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8067/12.03.2021г., постановено по гр. дело № 1212/2020г.
по описа на Районен съд - Петрич в частите с които са отхвърлени исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и за разноските за разликата над 100 лв. (сто лева) и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по иск предявен от В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. "А" №
ДД с адрес гр.П, ул. Б №, като незаконосъобразна Заповед № РД – 07-344/12.11.2020г.,
издадена от Директора на ТП ДГС Петрич, с която на В. Б. Б. е наложено
дисциплинарно наказание – уволнение за извършено нарушение по чл. 187, т. 8 КТ и
чл. 21 и 23 от Етичния кодекс за поведението на работещите в ЮДП ДП Б и
ВЪЗСТАНОВЯВА В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П, ул. "А" № на заеманата
преди уволнението длъжност "Помощник – лесничей" в Териториално поделение ДД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П, ул. "А" № да заплати на ТП
ДД с адрес гр.П., ул. Б №, представлявано от директора, разноски за юрисконсулско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА ТП ДД с адрес гр.П., ул. Б №, представлявано от директора да заплати
на В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П, ул. "А" № сумата в размер на 333,33 лв.
(триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща разноски за
първата инстанция.
ОСЪЖДА ТП ДД с адрес гр.П., ул. Б №, представлявано от директора да заплати
в полза на Окръжен съд - Благоевград сумата в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет
лева), представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5