Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.07.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На тридесети юни година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9740 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Производството по делото е образувано по предявени
от П. Д.Я. ЕГН **********, чрез адв. С.С. -ВАК срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК*********, иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 13.03.2014 г. ПТП, при което е
починал Я.Д..Я. – брат на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.03.2014г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба и уточнителната
такава се твърди, че на 14.03.2014г. около 04:00 часа, Н.Н.управлявал
л.а. „БМВ" с ДК № *******като се движел по автомагистрала „Хемус" в
посока от гр. София към гр. Варна. В лекия автомобил на предна дясна седалка се
возел Я.Д..Я., който спял, а на задната седалка се возел синът на Я. – К.Д.,
който също спял, легнал по дължина с глава зад водача на МПС. В района след
разклона за Повеляново, на км. 406, пътният участък
бил прав с лек наклон към гр. Варна и добра видимост. При движението в посока
към гр. Варна Н.изпреварил л.а. „Мерцедес С 180", управляван от Д.М., със
скорост около 130 км/час. В последствие по време на управление на л.а.
„БМВ" с ДК № *******Н.Н.задрямал и загубил
контрол над него. С посочената скорост автомобилът плавно се отклонил в дясно,
преминал през аварийната лента й се блъснал с предната си дясна част в
крайпътно дърво. След удара МПС се преобърнало по таван върху обезопасителната мантинела,
продължавайки закъснителното си движение в посока към гр. Варна. В следствие на
ПТП починали Я. Я. – брат на ищеца и неговия син – К.Д..
Заявява,
че по случая било образувано НОХД №896/2014г. по описа на
Окръжен съ гр.Варна, приключило с осъдителна за Н.Н.присъда влязла в сила на 29.04.2015г.
Сочи,
че ищецът П.Я. и неговия брат не са живели в едно домакинство, всеки един от
тях има свое семейство, но въпреки това връзката между тях е била много силна.
Двамата са живели в едно малко градче като Генерал Тошево, което им е
позволявало да бъдат заедно почти всеки ден. Ищецът притежава автосервиз и брат
му е прекарвал голяма част от деня при него, като му е помагал в работата, тъй
като нямал постоянна работа.Това е направило връзката между тях много здрава,
били са повече от братя, били са най-добри приятели, разчитали са един на друг
в своето ежедневие. След смъртта на своя брат ищецът е останал без най-добрия
си приятел в живота, липсата му се отразила по изключително негативен начин на
неговата психика и ежедневие. През първите седмици след инцидента се наложило
да използва и успокоителни медикаменти,тъй като шока е бил много голям, не бил
на себе си от мъка. Станал неспокоен, сънувал често кошмари, при новини
свързани с ПТП бързо се разтропвал, сещал се за брат си и страдал за
него.Загубата му била огромна и неопределима.
Твърди,
че към момента на ПТП за увреждащия лек автомобил е имало действащ договор за
застраховка “Гражданска отговорност” сключен със ответното дружество – З. „Л.И.”АД
по застрахователна полица №22113002215841 валидна до 08.09.2014г.
Ответното
дружество
З. „Л. И.“ АД, в определения от закона срок е депозирал
отговор, в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Наведено
е възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва и акцесорната претенция от датата на настъпване на ПТП, като
погасена по давност.
В
проведеното на 05.11.2019г. о.с.з. ищецът П.Я. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане за изменение размера на иска за неимуществени вреди, от
200 000 лева на 80 000 лева.
С молба от
29.06.2020г.
на адв. С., в качеството на процесуален представител
на ищеца, заявява невъзможност за лично участие в производството, като поддържа
предявените искове. Навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на ответната страна. Със същата, представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В
съдебно заседание ответното З. „Л.И.“ АД, чрез
пълномощника адв. Т., оспорва исковете. Представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, I- 7 състав, на основание
чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетото
удостоверение за родствени връзки с изх. № 10 от 28.06.2018г., изд. от Община
Г. Тошево се установява, че ищецът П.Д.Я. е брат на Я.Д..Я. – починал на
14.03.2014г./л.9
от делото/
По делото е приета Присъда №83 от 26.09.2014 г., постановена по НОХД №
896/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, от която се установява, че
Н.К.Н.ЕГН ********** признат за виновен в това, че на 14.03.2014 г. на
автомагистрала „Хемус“, след гр. Девня, в посока гр. Варна, при управление на
л.а. „БМВ“, с рег. № ТХ2919ХМ, Н.К.Н., нарушил правилата за движение по
пътищата, установени от чл. 20, ал. 1 (да контролира непрекъснато превозното
средство, което управлява) и по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице – Я.Д..Я. (39 г.) и К.Я.Д. (13 г.) - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5 , б „б“, предл. 1, вр.с чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. с чл. 58а, ал. 1, и чл. 54 от НК. Присъдата
е влязла в сила на 29.04.2015 г. /лист 8 от делото/
Съдът приема горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
влязлата в сила присъда по НОХД № 896/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд,
същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд
начин вината на деликвента и механизма на извършеното
деЯ.е, вкл. причинната връзка между пътно –
транспортното произшествие и смъртта
на Я.Д.. Я.- брат на ищеца.
По искане на ищеца при условията на чл. 25 ГПК е допуснат до разпит по
делегация свидетелят Р.А.А.. Свидетелят посочва, че
познава Я. Я. и П.Я. от 1996г. и 1997 г. Заявява, че Я. живял със семейството
си в дома на съпругата си в гр. Генерал Тошево, а П.Я. *** Тошево, а преди това
живял с майка си на ул. „******отново в гр. Генерал Тошево. А. сочи в
показанията си, че преди да се оженят двамата братя живели заедно в дома на
майка им. Я. се оженил през 2000 година и имал един син, а П. през 2007 година
и има една дъщеря. Свидетелят заявява
още, че тримата се виждали почти всеки ден, като срещите им траяли повече от
час.
На
основание чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК, съдът
приема за установено между страните наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" за лек автомобил л.а. „БМВ" с ДК № *******със
срок на застрахователно покритие към датата на събитието. В самия отговор
ответникът не оспорва наличието на сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" за лек автомобил л.а. „БМВ" с ДК № *******.
Отделно от това по делото е приета Справка от базата данни на Информационен
регистър към Гаранционен фонд, също установяваща наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и
лек автомобил. /л.10 от делото/.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
По
допустимостта: предвид
поддържаните в исковата молба твърдения предявения пряк иск е допустим.
По същество: Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената
тежест да установи настъпването на следните факти: механизъм на настъпване на процесното ПТП, взаимоотношенията на ищеца с пострадалия от
ПТП /преди неговото настъпване/ и претърпените от ищеца неимуществени вреди –
описаните в исковата молба в резултат на ПТП.
По делото е представена влязла в сила
присъда относно процесното ПТП, от която се
установява, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия
автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деЯ.ето, относно това дали е извършено деЯ.ето,
неговата противоправност, както и виновността на
дееца.
С Тълкувателно решение №1/2016 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С
посоченото тълкувателно решение се прие, за изгубило сила Постановление № 2 от
30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е
посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на
починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното по горе тълкувателно
решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая – на брат/ е причинила на другия /в
случая брат/ морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик.
Изрично е посочено в мотивите на
касационния съд, че възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в
решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че
право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е
справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка.
С оглед на така изложеното, решаващият
състав намира, че в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, е да установи съществуването на изключителност в
близостта между двамата братя,
надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.
От анализа на събраните гласни доказателства –
показанията на свид.Р.А., съдът намира, че от тях не
се установява, връзка различаваща се извън обичайната и традиционна за
българското семейство връзка на обич и
взаимна привързаност между братя. В свидетелски показания се съдържат
данни, че помежду им /ищеца и неговия загинал брат/ са изградени добри и
хармонични отношения. Установи се още, че всеки от братята, включително
починалото лице, са създали свои собствени семейства, имали са родни деца, живели
са в отделни домакинства и съответно никой от тях не е разчитал на финансова
издръжка или помощ от другия, като от тези факти може да бъде направен извод,
че разглеждания случай не попада в хипотезата на посоченото по-горе изключение
в тълкувателното решение. От събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се
установява връзка между ищеца и починалия брат, различаваща се и извън
обичайната и традиционна за българското семейство на обич и взаимна
привързаност. Т.е остана недоказано, че е била налице много по-силна, извън
обичайната трайна, емоционална връзка на ищеца с починалото лице – неговия
брат, чиято загуба да е била понесена много тежко от ищеца, засягайки сериозно неговия
душевен мир, причинявайки му болки и мъка, които надминават обичайното
страдание, нормално присъщите за съответната родствена връзка. Настоящия
съдебен състав, намира че ищеца не доказва, при условията на пълно и главно
доказване, че претърпените от него болки и страдания при загубата на брат си
надминават обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек. За това
съдът прави извод, за недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени
вреди изразяващи се в изключителни морални болки и страдания. Следва да се
приеме, че извън формалната връзка на родство по делото, не се доказват
останалите предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди,
визирани в решение по т.д. № 1/2016г. Това е така, тъй като по делото не е
доказано по несъмнен начин, че ищеца е претърпял пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания. С оглед на така приетото, съдът прави извод,
че отговорността на ответното дружество за обезщетяване на претендираните
от ищците неимуществени вреди от загубата на неговия брат не следва да бъде
ангажирана.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявения иск е неоснователен, поради което същият следва да се отхвърли.
Относно
направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото право на разноски има
ответника, съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
В представения на лист 114 от делото Списък на
разноските по чл. 80 ГПК, пълномощника на ответното дружество, претендира
адвокатско възнаграждение съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС и
30 лв. депозит за свидетел. Предвид липсата на представен по делото договор за
правна помощ между адв. Д. Т. и ответното дружество,
разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от П.Д.Я., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***– чрез адвокат С.С. срещу З. „Л.И.“,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание счл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр.
с чл.45, ал.1 ЗЗД, за заплащане сумата
от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
настъпило 14.03.2014г., при което е причинена смъртта на неговия брат – Я.Д..Я.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2014г.
до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
П.Д.Я.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***– чрез адвокат С.С.
да заплати на З. „Л.И.“, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
30.00 лв. разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: