Присъда по дело №1289/2022 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД N 1289 по описа за 2022 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.Р.К., за това ,
че:
На 23.09.2021г. в гр. Варна, на ул. „Девня", чрез използване на технически
средства - тесла и ръчна количка, направил опит да отнеме чужди движими вещи,
които не са под постоянен надзор - шест броя полимер бетонни решетки за
отводнителни шахти на обща стойност 294,00 лв., от владението на В.Д.Ч. - главен
специалист „Контрол строителство" при Община Варна, собственост на Община
Варна, без съгласието на представител на собственика, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини –
престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП пледира, че направените
признания от подс. К. се подкрепят от доказателствения материал по делото. Излага
становище, че от обективна страна са осъществени признаците на престъпния състав, за
който подсъдимия е предаден на съд, като деянието е доказано и от субективна страна
като извършено при условията на пряка умисъл, доколкото К. е съзнавал всички
признаци от обективна страна. Пледира при определяне на наказанието на подсъдимия
да се отчетат като смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на лицето, направеното самопризнание на същия, оказаното от него
съдействие в хода на разследването, както и изразеното самокритично отношение към
деянието му и обстоятелството, че деянието е завършено във фазата на недовършен
опит. Иска се на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към
минималния размер, което с оглед разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, да бъде
намалено с 1/3 и доколкото са налице условията за условно осъждане, да бъде
отложено изтърпяването му с три годишен изпитателен срок.
Защитникът на подс. К. – адв. А. пледира при определяне на наказанието на
лицето, да се съобрази наличието на многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Изразява се несъгласие със становището на прокурора за наличие на
отегчаващи отговорността на подсъдимия факти. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ под минималния размер.
Подсъдимият А. се признава за виновен като признава изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
В последната си дума същият изразява съжаление за стореното.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият М. К. е от многочленно семейство, не е посещавал училище и е
неграмотен. През 2021 г. същият не бил трудово ангажиран и нямал трудови доходи.
Необходимите му за издръжка парични средства същият си набавял чрез събиране на
вещи за скрап, които продавал в пунктове за вторични суровини. М. К. употребявал
метамфетамин. Въпреки, че К. бил задържан няколко пъти за притежание на
наркотични вещества и кражби, той не бил осъждан до момента на образуване на
1

настоящото производство.
На 23.09.2021г. подс. К. решил да вземе ръчната си количка и тесла и да потърси
из град Варна метални вещи, които да продаде в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, за да си набави пари за наркотични вещества. Около обяд той стигнал
до ул. „Девня", близо до магазин „Аветисян". Подсъдимият забелязъл полимер
бетонните решетки, които били поставени върху отводнителните шахти по улицата и
взел решение да ги извади, да отстрани бетонна от тях, а металната им част да продаде
в пункт за вторични суровини.
В изпълнение на взетото си решение, подсъдимият К. помагайки си с теслата
извадил шест броя полимер бетонни решетки и ги поставил върху затревената
разделителната ивица между пътните ленти на ул. „Девня". След това с теслата
започнал да удря върху извадените решетки, докато бетона се счупи и падне от
металната основа на решетките. След като премахнел бетона от металната част на
решетките, поставял последната в ръчната количка. Неустановени по делото граждани
забелязали действията на подсъдимия и подали сигнал на тел. 112 за случая. Сигналът
бил приет в ОДЧ на 03 РУ Варна и на място бил изпратен автопатрул 390 в състав от
служители на МВР - свид. А.К. и свид И.Д.. При движението си със служебния
автомобил по ул. „Девня", до магазин „Аветисян" полицейските служители забелязали
подсъдимият К., да извършва действия по отстраняване на бетона от шестата решетка,
като останалите пет с отстранен бетон от тях, се намирали в количката до него. Като
видял полицаите подс. К. преустановил дейността си. С протокол за доброволно
предаване последният предал на свидетеля Д. ръчната количка, теслата и металната
част на шестте извадени от него полимер бетонни решетки, след което подсъдимият
бил задържан в 03 РУ Варна за срок до 24 часа със заповед по чл. 72 ЗМВР.
Полимер бетонните решетки, като съоръжения от общинската пътна
инфраструктура ул. „Девня", били собственост на Община Варна. Свидетелят Венко Ч.
изпълнявал длъжността главен специалист „Контрол строителство" в Община Варна,
район „Младост" и в това си качество осъществявал контрола върху пътната общинска
инфраструктура в район „Младост". На същия свид. Д. предал срещу разписка на
водещия разследването вещите, които с протокол за доброволно предаване получил от
обвиняемия К.. Шестте решетки разследващият орган върнал на представител на
Община Варна, район „Младост", но поради видоизмененията по тях от действията на
обвиняемия, те не могли да бъдат върнати по местата си и да осъществяват функциите
си по предназначение.
По делото е назначена съдебно оценителна експертиза, като в заключението на
вещото лице е посочено, че към 23.09.2021г. пазарната стойност на шестте полимер
бетонни решетки възлиза на обща стойност 294,00 лв.
Подс. М.Р.К., роден на 16 август 1994г. в гр. Варна, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, безработен, без образование, с адрес за призоваване:
гр. ***, ЕГН: **********.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и
потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а
именно: признанията на подс. К., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК
протоколът за оглед на местопроизшествие и приложения към същия албум,
протоколът за доброволно предаване, , разписка от 23.09.2021 г. и от 27.09.2021 г.,
показанията на свид. К., свид. Д., свид. Ч., свид. С.,заключението по извършената
2

съдебно-оценителна експертиза, писмо от Община – Варна , Район Младост с рег. №
ИИБ22000265МЛІ001МЛ/28.02.2022 г. и справката за съдимост на подсъдимия.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те
очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради
което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна
страна изводът, че подсъдимият М.Р.К. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.
18, ал.1 от НК като на 23.09.2021г. в гр. Варна, на ул. „Девня", чрез използване на
технически средства - тесла и ръчна количка, направил опит да отнеме чужди движими
вещи, които не са под постоянен надзор - шест броя полимер бетонни решетки за
отводнителни шахти на обща стойност 294,00 лв., от владението на В.Д.Ч. - главен
специалист „Контрол строителство" при Община Варна, собственост на Община
Варна, без съгласието на представител на собственика, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
От обективна страна, изпълнителното деяние е съставомерно по чл. 195, ал. 1, т.
2 от НК, доколкото отнетите вещи – полимер бетонните решетки, по предназначение
са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, доколкото са поставени на
уличното платно.
Квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.1, т.4 НК се извежда от
обстоятелството, че за отнемането са използвани технически средства, а именно – тесба
и ръчна количка, които са послужили за осигуряване на достъп до вещите респ. за
пренасянето им от местопроизшествието с оглед установяване на трайна фактическа
власт върху тях.
Деянието е квалифицирано по чл. 18 ал.1 от НК доколкото същото е
приключило на фазата на опита, тъй като изпълнително деяние на престъплението е
започнало, но поради независещи от обвиняемия причини, не са настъпили исканите от
него обществено опасни последици, като подсъдимият Той не успял да установи
трайно и необезпокоявано владение върху отнетите вещи поради намесата на
свидетелите К. и Д. - служители на 03 РУ Варна.
От субективна страна, подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си
действия прекъсва владението върху чуждата движима вещ чрез взломяване на
поставена за защитата й преграда и е целял установяването върху тази вещ на своя
фактическа власт, като същевременно е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на вината -
пряк умисъл.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като
смекчаващо отговорността на подсъдимия чистото му съдебно минало, както и
3

обстоятелството, че деянието е приключило във фазата на опита. Доколкото съдебната
практика приема, че признаването на вината в хипотезата на съкратеното съдебно
следствие не може да бъде отчетена като обстоятелство за смекчаване на наказателната
отговорност /Решение № 473 от 31.05.2007 г. на ВКС по н. д. № 219/2006 г., III н. о/,
съдът не взе предвид самопризнанието на подс. М. при обсъждане на посочената
категория обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство бе съобразен
броят на квалифициращите признаци на деянието, които сочат по-високата му
обществена опасност.
Предвид гореизложеното, с оглед наличието на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът определи на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ в минималния размер, а именно за срок от една година, което на основание
чл. 58а от НК, с оглед процедурата, по която е проведено съдебното следствие, намали
с 1/3 като й наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на
подсъдимата не се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание и след
като съобрази, че са налице материалните предпоставки визирани в чл. 66, ал.1 от НК,
на основание посочената разпоредба отложи изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от три години.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимия бяха възложени разноските по делото в размер на 140,65 /сто и
четиридесет 0,65/ лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

/Албена Славова/
4

Номер на акта:	171
Дата:	14 септември 2022 г. (в сила от 30 септември 2022 г.)
Съдия:	Албена Славова

Дело:	20223110201289
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 април 2022 г.

Присъда по дело №1289/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите