РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Кюстендил, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520102564 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. от Граждански процесуален
кодекс (ГПК) – Бързо производство и е образувано по предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса
на труда (КТ), вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Съдът е сезиран с искова молба подадена от М. С. М. против Община
Невестино.
В исковата молба се сочи, че страните са в трудови правоотношения по
силата на Трудов договор, сключен на 01.08.2012г., с уговорено месечно
трудово възнаграждение в размер на 350 лв. и е изпълнявала длъжност:
„Специалист „Временна трудова заетост“ /ВТЗ/ в условията на пълно работно
време, като през 2015г. длъжността е променена на „Организатор „Временна
трудова заетост“ /ВТЗ/. За месец 10.2023г. ищцата получила брутно трудово
възнаграждение за пълен работен месец в размер на 1183,48 лв. Със заповед
№ 52/09.11.2023г. на кмета на Община Невестино трудовото отношение
между страните било прекратено, считано от 10.11.2023г. Заповедта била
връчена на ищцата на 09.11.2023г., а правното основание за прекратяване
било по чл.328, ал.1, т.11 КТ. На 09.11.2023г. на ищцата била връчена нова
длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, утвърдена от кмета
на 09.11.2023г. В посочената заповед като причина за прекратяване на
1
трудовия договор било посочено, че с длъжностната характеристика, връчена
на ищцата на 09.11.2023г., било въведено ново изискване за степен и вид на
завършеното образование – средно-специално образование „Икономика“.
Ищцата не притежавала посоченото образование като вид, същата била с
квалификация: „Кулинар“, специалност: „Готвач“. Допреди въвеждането на
новото изискване с посочената длъжностна характеристика, ищцата е
отговаряла на изискванията за заемане на посочената длъжност. Предвид
гореизложеното, процесната заповед се явявала незаконосъобразна,
постановена в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР №
4/01.02.2021г. по ТД № 4/2017г. на ОСГК на ВКС, доколкото основание за
прекратяване на трудовия договор, на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ, била
промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за
образование и професионална квалификация, като по отношение на
последните била предвидена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ. Искането
към съда е да признае уволнението за незаконно, да възстанови ищцата на
работа и да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 7100,88 лв.
за периода от 10.11.2023г. до 10.05.2024г. Претендира разноски.
Ответната страна е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
излага доводи за допустимост, но за неоснователност на предявените искове.
Счита, че работодателят правилно бил посочил като основание за
прекратяване разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 КТ. Била налице промяна на
изискванията за заемане на длъжността, доколкото, за да организира и
отговаря за благоустройствените мероприятия и комуналните дейности на
Община Невестино, лицето, заемащо длъжността „Организатор „Временна
трудова заетост“, следвало да притежава икономическо образование. При
сравнение на двете трудови характеристики на ищцата се наблюдавало
различия по отношение на трудовите функции на длъжността. Касаело се за
липса на професионална квалификация, а не на липса на качества на
работника за ефективно изпълнение на работата. Неоснователно било
възражението за противоречие с ТР № 4/01.02.2021г. по ТД № 4/2017г. на
ОСГК на ВКС. Искането към съда е да отхвърли предявените искове, под
условие на евентуалност се прави възражение за прихващане на сумата в
размер, представляваща платено на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 КТ,
както и по чл.222, ал.1 КТ – за неспазен срок на предизвестие и за оставане
без работа, както и платеното обезщетение по чл.224 КТ. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и заедно с ангажирания
процесуален представител, като поддържа исковата молба.
Ответната община чрез процесуалният си представител оспорва
исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
2
Работникът, съответно служителят, разполага с правна възможност да
иска отмяна на уволнението само с иска по чл.344 ал.1, т.1 КТ. Този иск
включва всички основания за незаконност от процедурно или
материално-правно естество (Така решение по чл. 290 ГПК №89 от 26.04.2011
г. по гр.д. № 278/2010 г., IV г.о.). В зависимост от неговата основателност
следва да се преценява основателността и на обективно съединените с него
исковете по чл.344 ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Доказателствената тежест за установяване законността на уволнението
пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното
упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя.
С оглед горното и разпределената доказателствена тежест в
производството, са ангажирани писмени доказателства – трудов договор №
45/31.07.2012г., както и множество допълнителни споразумения към него,
последното от 03.01.2023г., от които се установява, че страните са били в
трудово-правни отношения, като ищцата е била назначена на длъжност
„Специалист „Временна трудова заетост“, променена на „Организатор
„Временна трудова заетост“, считано от 31.07.2013г., за което изпълнявала
задължения съгласно изготвена длъжностна характеристика.
С оспорената заповед № 52/09.11.2023г. на кмета на Община Невестино
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 10.11.2023г. Заповедта е
връчена на ищцата лично на 09.11.2023г., видно от извършеното отбелязване
върху нея, като в този аспект лисва спор между страните. Като основание за
прекратяване на правоотношението е посочена нормата на чл.328, ал.1, т.11 и
изрично е записано, че служителят не притежавал необходимото образование
за изпълняваната работа.
Ищцата чрез своя процесуален представител поддържа твърденията си,
че уволнението е незаконно, доколкото в заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение неправилно е била посочена разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.11 КТ, вместо коректната такава – чл.328, ал.1, т.6 КТ, съгласно
задължителните указания на ТР № 4/01.02.2021г. по ТД № 4/2017г. на ОСГК
на ВКС, с което точно и ясно са разграничени различните хипотези за
прекратяване на трудовото правоотношение при безвиновно поведение на
някоя от страните, с оглед на настъпване на изменение в изискванията,
необходими за изпълнение на трудовата функция. Наред с това, ищцата
твърди, че повече от 11 години е полагала труд при работодателя, с
образованието, което е притежавала към момента на сключване на трудовия
договор и то все на една и съща длъжност, съответно процесната заповед се
явявала незаконосъобразна.
Ответната страна поддържа твърдението си, че в заповедта правилно е
била посочена правната квалификация, на основа на която е прекратено
трудовото правоотношение, доколкото счита, че с длъжностната
характеристика, връчена на ищцата на 09.11.2023г. са били въведени нови
функции и задължения – като организиране и поддържане на сградния фонд в
3
Община Невестино, изпълнението на които изисквало промяна в
образованието на заемащия длъжността „Организатор „Временна трудова
заетост“ и това била обективна причина за въвеждането на изискването,
съответно – за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съответно, спорният въпрос по делото се концентрира върху това дали
в конкретния казус, с оглед на фактическите твърдения и събраните
доказателства, приложение следва да намери разпоредбата на чл.328, ал.1,
т.11 КТ или следва да намери приложение разпоредбата по чл.328, ал.1, т.6
КТ.
Съгласно горецитираното ТР № 4/01.02.2021г. по ТД № 4/2017г. на
ОСГК на ВКС – „разпоредбите на чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ съдържат
различни хипотези, които са самостоятелни основания за прекратяване на
трудовия договор от работодателя с предизвестие.... Със законодателната
промяна от 1992 г. се приема ново основание за прекратяване на трудовия
договор от работодателя с предизвестие – по чл.328, ал.1, т.11 КТ, което не
дублира съществуващото уволнително основание с добавяне на нов
релевантен факт – промяна на изискванията за длъжността, а въвежда
изцяло ново, различно основание за прекратяване на трудовия договор, при
промяна на изискванията за изпълняваната работа, извън тези за
образование или професионална квалификация в хипотезата на чл.328, ал.1,
т.6 КТ, т.е. разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 КТ има предвид промяна на
всякакви други изисквания, но не и на тези за образование и професионална
квалификация, тъй като по отношение на тях съществува разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.6 КТ…. Ето защо в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ
промяната се отнася конкретно до изискванията за образование и
професионална квалификация, а в другата хипотеза по т.11 – каквито и да
са други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови
знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и
професионална квалификация, т.е. всички останали изисквания, необходими
за изпълнението на трудовата функция.“
Видно от текста на процесната заповед изрично е записано, че с
длъжностната характеристика е въведено ново изискване за степен и вид на
завършеното образование – средно специално образование „Икономика“,
каквото ищцата не притежава. По преценка на работодателя това ново
изискване е въведено от него с оглед на новите трудови функции и
задължения, предвидени с длъжностната характеристика от 09.11.2023г. /т.10
– организира провеждане на мероприятия, свързани с благоустрояването и
хигиенизирането по населените места; т.11 – организира поддръжката на
сградния фонд в Общината по населени места и т.12 – отговаря за
благоустрояване на комуналните дейности по населени места/, които не се
съдържат в длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 31.07.2013г.
Съответно, налице е промяна в част от трудовите функции, довели до
промяна в изискванията за образование за заеманата длъжност, а не за
промяна в някакви други изисквания, извън тези, касаещи образованието.
4
Това налага извод за основателност на твърденията на ищцата относно
правилната разпоредба, приложима в конкретния случай при прекратяване на
процесния трудов договор. Оттук следва и въпросът, обаче, когато цифровото
изражение на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е
изписано грешно, но словесното е изписано правилно – както е в процесния
случай, налице ли е основание за незаконосъобразност на прекратяването на
трудовото правоотношение? На този въпрос съдът, вземайки предвид
постановената съдебна практика, счита, че за да е налице незаконно
уволнение поради посоченото разминаване, следва да прецени дали заповедта
за прекратяване е достатъчно обоснована и мотивирана по начин, определящ
в достатъчна степен причината за прекратяване на трудовото
правоотношение, а оттам дали ищцата е могла да се запознае с причините за
прекратяването. Ако работодателят в най-пълна степен е запознал работника
или служителя с причините за прекратяването на трудовото му
правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само
поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за
прекратяване на трудовия договор – така Решение № 4/27.01.2014г. по гр.д. №
4608/2013г. по описа на ВКС, IV ГО. Съответно, доколкото ищцата е била
уведомена за промяната в трудовите й задължения с въвеждането на нови
такива, както и с промяна в изискванията за заеманата от нея длъжност, с
връчване на длъжностната характеристика, получена лично от нея на
09.11.2023г., която тя с подписа си е декларирала, че се е запознала, съдът
счита, че ответникът в пълна степен е изпълнил задължението си да уведоми
ищцата за причините за прекратяването на трудовото правоотношение. В този
смисъл, съдът намира процесната заповед за мотивирана, информативна
досежно посочените причини, съответно, възражението за незаконност на
уволнението за неоснователно. Поради тази причина съдът следва да
отхвърли предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
По исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ:
Неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ - за признаване
незаконността на уволнението, обуславя и неоснователност на акцесорните
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.
По отношение на искането за прихващане съдът не следва да се
произнася по него предвид неоснователността на иска по чл.225, ал.1 КТ.
По разноските: Предвид изхода на спора, с оглед нормата на чл.78, ал.3
ГПК, единствено ответното дружество има право на разноски като по делото
са ангажирани доказателства за сторени такива в размер на 933 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. М., ЕГН **********, с адрес: с.
****, против Община Невестино, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление с. ****, искове – за признаване уволнението на ищцата за
незаконно и отмяна на Заповед № 52 от 09.11.2023г., с която е било
прекратено трудовото правоотношение между страните; за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, а именно – „Организатор
„Временна трудова заетост“ с място на работа – Община Невестино, както и
за присъждането на сумата от 7100,88 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за времето, през което е останала без работа,
поради незаконното уволнение за период от 10.11.2023г. до 10.05.2024г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78,
ал.3 ГПК на Община Невестино разноски в производството в размер на 933
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на обявяването му –
28.02.2024г., съобщена на страните в проведеното открито съдебно
заседание– по арг. от разп. на чл.315, ал.2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, съгл. указанията на чл.7,
ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6