№ 1
гр. Д., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Административно
наказателно дело № 20225410200117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с
чл.415, ал.1, във връзка с чл.416, ал.5 КТ.
Образувано е по жалба от „С.“ ЕООД, представлявано от
управителя Хр. Ал. З., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
с. К., общ. С., обл. Благоевград, ул. Д. № **, чрез пълномощник адв. Е. С., със
съдебен адрес гр. Д., общ. Д., обл. обл. Смолян, ул. Ал. К. №* против
Наказателно постановление № 21-2200098/25.10.2022г., издадено от Ем. К. Д.
- Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Смолян, с което на
основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ, за нарушение на
чл.415, ал.1 КТ му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1
500.00 лева.
В жалбата поддържа твърдения, че НП е незаконосъобразно и
необосновано, издадено в нарушение на материално правните и процесуално
правни разпоредби. Същото е необосновано, поради което го обжалва и моли
съда да го отмени изцяло, на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН. Оспорва
фактическите констатации, отразени в НП. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение. Оспорва изцяло, както фактическите твърдения,
така и правните изводи на административно наказващия орган. Поради това
моли съда да отмени изцяло НП, като незаконосъобразно и необоснована,
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. С. поддържа
жалбата с искане за отмяна на процесното НП. Административно наказващия
орган е допуснал нарушение като не е приложил основанията за маловажен
случай по чл.28 ЗАНН, съответно чл.415в КТ, като ЗАНН вменява това
задължение на административно наказващия орган да изложи подробни
мотиви защо не приема хипотезите на тези две правни норми. Работодателят е
поканил служителя да се яви в предприятието, за да изплати трудовото
1
възнаграждение, което е изплатено с нареждане за кредитен превод от
08.09.2022г. Административно наказващият орган е разполагал с данни, че
трудовото възнаграждение е било изплатено и не е приложил хипотезата на
чл.415в КТ, което е достатъчно основание за отмяна, алтернативно съда, ако
не намери основания за отмяна да измени процесното НП, като приложи
привилегирования състав на чл.415 в, ал.1 КТ и наложи наказание в
минимален размер на санкцията от 100.00 лева и присъди сторените
разноски.
Въззиваемият, представляван от юр. П. оспорва жалбата. Моли
съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно и присъди за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от наказаното
юридическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, с вх. № 22112213/02.11.2022г.,
чрез подаването й по Еконт на 01.11.2022г., считано от датата на връчване с
разписка на 27.10.2022г.
Разгледана по същество е частично основателна, по следните
съображения: Установи се, от показанията на разпитаните свидетели ( св. Р.
К. и св. И. Ч./, че на 22.06.2022г. по работни места и на 05.07.2022г. по
документи от служители на Д“ИТ“ Смолян – св. Р. К. - гл. инспектор, инж.
Ан. Яз. - гл. инспектор, св. Ню. Ел. - пом. инспектор е била извършена
проверка по спазване на КТ, ЗЗБУТ на „С.“ ЕООД, с обект на контрол
шивашки цех за саи гр.Д., ул.„Р.“ **. От представените документи е
установено, че дружеството като работодател за месец март 2022г. е
начислило във ведомост за заплати трудово възнаграждение на Ем. Н. - Дж., в
размер на 613.90 лева, което не е изплатено, тъй като не е бил положен
подпис във ведомостта. По време на проверката не са били представени
други документи, от които да е видно, че това възнаграждение е платено, като
РКО или банково извлечение.
Съставен е протокол за извършена проверка №
ПР2220615/05.07.2022г. от св. Р. К. и св. Яз., т.11 е дадено предписание на
работодателя да изплати начисленото възнаграждение на Ем. Дж., в размер на
613.90 лева, със срок на изпълнение 14.07.2022г.
След изтичане на срока на предписанието е била извършена
последваща проверка за изпълнение на дадените предписания с този протокол
от 05.07.2022г., на същия цех по работни места на 17.08.2022г. ( протокол за
извършена проверка № ПР 2226826/23.08.2022г.), в който е констатирано, че
при извършена проверка на 17.08.2022г. по работни места на обект шивашки
цех в гр. Д., ул. Р. № **, стопанисвана от „С.“ ЕООД и по документи на
23.08.2022г., в офиса на ДИТ – Смолян, при която са били представени
документи от управителя на дружеството Хр. З., във връзка с изпълнение на
предписанията, от които е установено, неизпълнение на предписанието,
дадено по т.11 от предходния протокол от 05.07.2022г., т.е не е изплатено
начисленото възнаграждение на Ем. Дж.. В периода от първата проверка
05.07.2022г. до извършване на последваща проверка 17.08.2022г. е постъпил
сигнал от Ем. Дж., че не е получила възнаграждението за месец март 2022г.,
което е установено и при извършване на проверката на 23.08.2022г.
2
Нарушението е извършено в гр. Д. на 15.07.2022г., т.е първия ден
след изтичане на дадения срок за изпълнение на предписанието.
През м. септември 2022г. е изпратено платежно за изплатено от
работодателя възнаграждение по банков път,
Съставен е Протокол за извършена проверка изх. № ПР2220615
по работни места на 22.06.2022г. и на 05.07.2022г. по документи от св. Р. К.,
св.Ан. Яз. и св.Н. Ел., в качеството си на служители Д „ИТ“ – Смолян, в който
по т.11 е дадено задължително за изпълнение предписание работодателят да
изплати начисленото трудово възнаграждение за месец март 2022г., в размер
на 613.90 лева чисто, със срок на изпълнение 14.07.2022г.
На 17.08.2022г. по работни места и на 23.08.2022г. по документи е
съставен протокол изх. № ПР2226826/23.08.2022г. за извършена последваща
проверка за дадените предписания с протокол за извършена проверка изх. №
ПР2220615/05.07.2022., при която е установено по т. 3, работодателят „С.“
ЕООД, не е изпълнил по т.11, даденото задължително за изпълнение
предписание на основание чл.404, ал.1, т.12 КТ, с Протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2220615/05.07.2022. и със срок на изпълнение
14.07.2022г. Не са били представени доказателства за изплатено трудово
възнаграждение за месец март 2022г. на Ем. Дж., в размер на 613.90 лева
чисто. Последната е била назначена на длъжността „машинен оператор,
шиене на обувки“, с основно месечно възнаграждение 800.00 лева, при пълно
работно време 8 часа, за неопределено време, с трудов договор №
447/11.02.2022г.
В приложената разчетно платежна ведомост за заплати за месец
март 2022г. на Ем. Дж. е начислено възнаграждение в размер на 613.90 лева
чисто, в която не е положен подпис от нея за изплащане.
На 23.08.2022г. е съставен АУАН № 21-2200098 от св. Р. К., в
присъствието на св. Ив. Ч. против жалбоподателя С.“ ЕООД, в качеството му
на работодател, за това, че при извършена проверка на 17.08.2022г. по
работни места на обект: Шивашки цех за саи, гр. Д., ул. Р. № **, стопанисван
от „С.“ ЕООД и по документи на 23.08.2022г. в офиса на Д „ИТ“ - гр. Смолян,
е установено, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнил
задължително за изпълнение предписание по т.11, дадено с Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2220615/05.07.2022г. - Да изплати
начисленото трудово възнаграждение за месец март 2022г. на Ем. Дж., в
размер на чисто 613.90 лева, съгласно чл.128, т.2 КТ, със срок 14.07.2022г., в
нарушение на чл.415, ал.1 КТ. Нарушението е извършено в гр. Д. на
15.07.2022г. - първият ден след изтичане на дадения срок и е констатирано по
документи на 23.08.2022г. в офиса на ДИТ - гр. См., бул. Б. №**.
Към АУАН са приложени писмени материали: 1. Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2226826/23.08.2022г.; 2. Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2220615/05.07.2022г.; 3. Трудов договор №
447/11.02.2022г. на Ем. Дж.; 5. Разчетно-платежна ведомост за заплати за
месец март 2022г.
АУАН е връчен на управителя, който е вписал, че има възражения,
че е изпълнил предписанието, като е изпратил писмо с обратна разписка до
служителя ( изпратено на 12.07.2022г., получено от нея на 18.07.2022г.) да се
3
яви за изплащане на възнаграждението, но същата е отказала да се яви.
Представено е нареждане за кредитен превод от 08.09.2022г. от
което се установи, че работодателят „С.“ ЕООД е превел на Ем. Г. Н. – Дж.
сумата 613.90 лева, представляваща работна заплата за месец март 2022г.
Въз основа на съставения АУАН № 21-2200098/23.08.2022г. и
приложените към него доказателства е издадено обжалваното НП № 21-
2200098/25.10.2022г., от инж. Ем. Д. - директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – Смолян, в което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ и на основание
чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 КТ на работодателя е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от приложените по делото писмени доказателства, а именно: проверка №
ПР2220615/05.07.2022г., протокол от извършена проверка №
ПР2226826/23.08.2022г., като изложените в тези протоколи фактически
обстоятелства се подкрепят от събраните гласни доказателства - показанията
на св. Р. К. и св. Ив. Ч., които съдът кредитира в цялост, като логични,
последователни и непротиворечиви, съответно се подкрепят и от събраните
писмени доказателства.
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица,
съгласно чл.416, ал.1 и ал.5 КТ. АУАН е съставен от длъжностно лице -
инспектор в ДИТ – Смолян към ИА „ГИТ“, който е компетентен орган,
съгласно чл.399 КТ, във връзка с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на
ИА „ГИТ“, приет с ПМС № 2/2014г., обн. в ДВ бр.6/2014г. (отм., съответно
чл.23 ПМС № 313/05.10.2022г. обн. ДВ бр.81/11.10.2022г.). Компетентен
орган да издаде НП е директорът на ДИТ, съгласно чл.416, ал.5, във връзка с
чл.399 КТ, във връзка с чл.20, ал.2 т.2 Устройствен правилник на ИА „ГИТ“,
приет с ПМС № 313/05.10.2022г., обн. в ДВ бр.81/11.1.2022г.
Проверката е извършена във връзка с възложения, съгласно чл.
399 КТ контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото
правоотношение.
Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН – тримесечен за съставяне на
АУАН, считано от момента на установяване на нарушението – 17.08.2022г. до
съставяне на акта – 23.08.2022г., съответно шест месеца до издаване на НП –
25.10.2022г.
При съставяне на АУАН и НП са спазени императивните
изисквания за форма и съдържание, съгласни реквизитите, очертани от чл.42,
във връзка с чл.53 ал.2 и чл.57 ЗАНН.
Съдът възприема в цялост приобщените към АУАН и НП
писмени доказателства, тъй като същите са еднопосочни и по несъмнен
начин установяват нарушението на работодателя – неизпълнено
задължително за изпълнение предписание по чл.404, ал.1 т.12 КТ, което е
нарушение по чл.415, ал.1 КТ. Предписанието като принудителна
административна мярка не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което е
било задължително за изпълнение от работодателя. От преценката на
4
събраните гласни и писмени доказателства е установено, че при извършена
проверка на 22.06.2022г. по работни места, на 05.07.2022г. и на 17.08.2022г.
по работни места, както и на 23.08.2022г. по документи от дружеството като
работодател не са били изпълнени задължителни за изпълнение предписания
по т.11 от протокол за извършена проверка изх. № ПР2220615/05.07.2022г. –
не е изплатено начисленото трудово възнаграждение за м. март 2022г. на Ем.
Дж. в размер на чисто 613.90 лева, със срок 14.07.2022г.
В тежест на административно наказващия орган бе да докаже, че
работодателят не е изпълнил дадено с влязъл в сила индивидуален
административен акт, задължително за изпълнение предписание, с което е
нарушил разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ. Съдът прие, че фактическия състав
на приложената адм. наказателна норма е доказан, че е осъществен от
обективна страна от работодателя, по смисъла на §1 т.1 ДР КТ. Даденото за
изпълнение предписание, произтича от влязъл в сила индивидуален
административен акт, издаден от контролен орган, на основание чл.404, ал.1,
т.12 КТ с цел предотвратяване и преустановяване на нарушение на трудовото
законодателство, поради което при преценка на неговата законосъобразност,
съдът намира , че е издадено от компетентен орган в рамките на
предоставените му от закона правомощия и контрол по спазване на трудовото
законодателство, поради което е законосъобразно и поради това е
задължително за изпълнение. Предписанието, съдържа ясно и точно указание
за работодателя – да изпълни задължението си по чл.128 т.2 КТ, спрямо свой
служител като му заплати, начислено във ведомост за заплати и неизплатено
трудово възнаграждение за м. март 2022г. в срок до 14.07.2022г.
Отговорността на работодателя е за неизпълнение на
задължението по чл.128, т.2 КТ да плати на Ем. Дж., начисленото трудово
възнаграждение в размер 613.90 лева за извършената от нея работа през м.
март 2022г., което е извършено на 15.07.2022г., след изтичане на срока,
определен в протокол от извършена проверка № ПР2220615/05.07.2022г.,
връчен на управителя.
Работодателят е платил на 08.09.2022г. ( нареждане на кредитен
превод на 08.09.2022г.), т.е след датата на АУАН – 23.08.2022г. и преди да е
било издадено НП 23.08.2022г.
В този случай е основателно наведеното възражение, че спрямо
деянието и нарушителя са налице предпоставките за приложение на
привилегирования състав на чл.415в (1) КТ „За нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.“
Когато са налице визираните от законодателя кумулативно дадени
предпоставки по чл.415в КТ нарушението да бъде квалифицирано като
маловажно, административно наказващият орган следва да приложи
отговорността по този текст и да приложи много по-ниските граници на
отговорността. Съставът по чл.415в КТ на "маловажно" административно
нарушение изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
5
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Разпоредбата на чл.404 КТ
урежда „Принудителни административни мерки“, като една от тях съгласно
ал.1, т.12 КТ е да дават задължителни предписания на работодателя за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след
прекратяване на трудовите правоотношения за отстраняване на нарушения на
трудовото законодателство. Съставът на нарушението е осъществен от
работодателя, но нарушението се квалифицира по привилегирования състав
на чл.415в, ал.1 КТ - нарушението е отстранено веднага след установяването
му по реда на КТ, трудово възнаграждение е изплатено от работодателя
веднага следа като от страна на служителя е била посочена банка сметка за
превеждането му и не са настъпили вредни последици за служителя, но и в
този случай работодателят не се освобождава от отговорност с приложение на
чл.28 ЗАНН, а спрямо него се прилага по - лек размер на имуществена
санкция. ( В този смисъл е ТР № 3/10.05.2011г. по т.д. №7/2010г. ВАС, ОСК).
Съдът приема, че за извършеното от работодателя нарушение по чл.415, ал. 1
КТ са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането
на нарушението като маловажно по смисъла на чл.415в КТ и за налагане на
санкция по привилегирования състав на посочената норма в размер 300.00лв.,
като се измени размера на наложеното административно наказание
"имуществена санкция" от 1 500.00 лева на 300.00 лева, който е съответен на
целите на чл. 12 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл.143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл.144 АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК, съответно при изменение на НП, съгласно чл.78, ал.1 и ал.3
ГПК съдът присъжда разноски съобразно размера на изменената санкция,
според която следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в
полза на въззиваемия при потвърдена част 300.00лв. имуществена санкция се
пада възнаграждение в размер 30.00 лева от 150.00 лева, на основание чл.27е
НЗЗПП, а в полза на жалбоподателя при отменена санкция в размер
1200.00лв. от направените разноски за адв. възнаграждение 335.00 се падат
268.00 лева. Така като съобрази потвърдена и отменена част, съобразно
изменение на санкцията от 1500.00лв. на 300.00лв., в тежест на
административно наказващия орган се падат разноски в размер 230.00 лева, в
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63, ал.7,
6
т.4 ЗАНН, Девинският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-2200098/25.10.2022г.,
издадено от Ем. К. Д. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Смолян, с което на „С.“ ЕООД, представлявано от управителя Хр. Ал. З., с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. К., общ. С., обл.
Благоевград, ул. Д. № **, на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415,
ал.1 КТ, за нарушение на чл.415, ал.1 КТ е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 1 500.00 лева, в частта на наложеното наказание от
имуществена санкция в размер 1 500.00 лева, на имуществена санкция, в
размер 300.00 лева, на основание чл.415в КТ
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Смолян да
заплати на С.“ ЕООД, представлявано от управителя Хр. Ал. З., с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с. К., общ. С., обл.
Благоевград, ул. Д. № ** разноски по делото в размер на 230.00 лева по
представен списък, съобразно размера на потвърдена и отменена
имуществена санкция, на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН, във връзка с чл.143,
ал.3 и ал.4, чл.144 АПК, във връзка с чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Административен съд - Смолян в 14 дневен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7