Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. С., 08.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 988/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 268498/25.01.2021 г., уточнена с молба от 06.04.2021
г. (л. 50), предявена от С.А.Д., роден
на *** г., с ЕГН: **********,
действащ чрез своя баща и законен представител А.С.Д., с ЕГН: **********,***, против З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*********
Ищецът
С.А.Д. твърди, че на 09.02.2018 г.,
в гр. С.,*** в района на № 50, на пресечката с ул. „*********”, Й.В.К., при
управлението на лек автомобил „БМВ 318 ТДС”, с peг. № *********нарушил
правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие
(ПТП) с пешеходците Й.С.Д.и ищеца.
По
случая било образувано НОХД № 3480/2019 г. по описа на СГС, НО, 13 състав,
което приключило с влязла в сила присъда.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, е
получил следните увреждания:
-
контузия на главата;
-
разкъсно-контузна рана на челото в ляво;
-
разкъсно-контузна рана на носа;
-
разкъсно-контузна рана над горната устна;
В исковата молба се твърди, че в резултат на
получените при ПТП увреждания, ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. Освен това, ищецът имал посттравматично
стресово разстройство, нарушено емоционално развитие и повишена тревожност. Вечерта след
инцидента, ищецът бил в състояние на вцепененост, отказал да се храни и да
говори за случилото се, отказвал и се ужасявал да пресича улиците. През нощта
се е събуждал с плач и търсел родителите си.
Ищецът твърди, че към
датата на увреждането, по силата на
застрахователна полица BG/03/117001754179, валидна от 20.06.2017 г. до
04.04.2018 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „БМВ 318 ТДС” с peг. № *********включително
и на водача Й.В.К..
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 30 000
лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпените от него
увреждания, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2018 г. до
окончателното плащане. Ищецът претендИ.и
направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на
ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „БМВ 318 ТДС”
с peг. № ********.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен. Сочи, че представените ведно с исковата молба доказателства
изобщо не разкриват механизма на ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило и
действията на участниците в него. Твърди, че между ищеца и лек автомобил
„БМВ 318 ТДС” с peг. № ******** изобщо не е настъпило съприкосновление, а
уврежданията на ищеца се дължали изцяло на действията на неговата баба, която
предприела пресичане на необозначено за целта място, водейки за ръка ищеца,
като по този начин го поставила в опасност, и с поведението си е допринесла за
получените от него наранявания. Вина за уврежданията на ищеца имали и неговите
родители, които допуснали С.Д. да бъде придружаван от своята баба, която към
момента на процесното ПТП, била на 89 години.
Евентуално, ответникът релевИ.възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че с поведението си
пешеходците Й.С.Д.и
С.А.Д. са нарушили разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, могли са да
забележат приближаващия автомобил и при полагане на необходимата грижа и
бдителност, удар не би настъпил.
Ответникът оспорва и размера на предявения иск,
като твърди, че същият е силно завишен и не кореспондИ.с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика. Възразява се и по отношение на претенцията за
законна лихва, като ответникът сочи, че е приложим чл. 497 КЗ, както и че е
налице забава на кредитора по отношение на плащането и че застрахователят не
дължи лихва по чл. 409 КЗ.
Съдът приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.)
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажИ.отговорността на застрахователя, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените
вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 09.02.2018 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/03/117001754179,
валидна от 20.06.2017 г. до 04.04.2018 г., З. „Б.В.И.Г.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „БМВ 318 ТДС”, с
peг. № *********включително и на водача Й.В.К.. Този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото - с определението от 19.04.2021 г.).
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 09.02.2018 г., в гр. С.,***, Й.В.К., при
управление на
лек автомобил „БМВ 318 ТДС”, с peг. № *********е нарушил правилата
за движение по пътищата и е реализирал пътно-транспортно произшествие с пешеходката
Й.С.Д., в резултат на което последната е починала.
Тези факти се установяват от присъда № 205/21.10.2019
г. по НОХД № 3480/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 състав, с
която Й.В.К., с ЕГН: **********, е признат за виновен в
това, че на 09.02.2018 г., около 16.30 ч., в гр.С., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „318
ТДС” с рег. № *********по ул. „Черковна”, с посока на движение от бул. „Мадрид”
към бул. „Ситняково”, в района на № 50, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движението по пътищата:
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението” и чл. 116 от Закона за движението по
пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора”, като не бил внимателен и
предпазлив към пресичащата пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на
движение на лекия автомобил 88-годишна пешеходка Й.С.Д., представляваща
опасност за движението, и въпреки, че имал техническа възможност, не намалил
скоростта и не спрял преди мястото на удара с нея, вследствие на което
реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта
на пешеходката Й.С.Д., която настъпила на 21.02.2018г. в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С
присъдата на СГС, на Й.В.К. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение
е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК за срок от 5
години, считано от влизане на присъдата в сила, както и му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
години.
С решение № 175/12.06.2020 г. по ВНОХД №
107/2020 г. по описа на САС, НО, VІІІ въззивен състав, присъдата от 21.10.2019
г. по НОХД № 3480/2019 г. на СГС е изменена, като извършеното деяние е
преквалифицирано като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1,
б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, подсъдимият е оправдан по обвинението да
е нарушил чл. 116 ЗДвП, и е намален размерът на наложеното наказание „Лишаване
на свобода“ и на определения изпитателен срок. В останалата част, присъдата е
потвърдена.
Решението на Софийски апелативен съд е
оставено в сила – с решение № 191/21.12.2020 г. по н.д. № 873/2020 г. по описа
на ВКС, ІІІ НО.
Така присъдата на СГС, в частта, която е
потвърдена от САС, е влязла в сила на 21.12.2020 г. (видно и от извършеното
върху нея удостоверяване).
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на
обективните и субективни предели на постановената от Софийски градски съд
присъда по
НОХД № 3480/2019 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите две от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че Й.В.К.
е извършил деянието, че деянието е извършено виновно. Доколкото твърдените
увреждания на ищеца не са елемент от престъпния състав на престъплението, за
което К. е осъден, то силата на присъдено нещо на постановената присъда не обхваща
и не установява нито техния вид и характер, нито пряката им причинна връзка с
извършеното противоправно деяние.
За настъпването на процесното ПТП е съставен
представения по делото Констативен протокол № К-95/09.02.2018 г., съставен от
мл.инспектор при ПТП-О „ПП“ – СДВР, който е посетил мястото на ПТП – гр С.,***.
Като участници в Констативния протокол са посочени: 1. МПС, с peг. № *********управляван
от Й.В.К.; 2. Пешеходец – С.А.Д., и 3. Пешеходец – Й.С.Д.. Като пострадали лица
в Констативния протокол са посочени Й.С.Д.(с фрактури) и ищецът С.А.Д., на
когото е поставена работна диагноза
„Охлузна рана на челото и охлузна рана на носа“ и е бил прегледан и освободен от
лечебно заведение „Пирогов“
По делото е приет протокол
за оглед на местопроизшествие от 09.02.2018 г., съставен от мл.автоконтрольор
при О „ПП“ – СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК, към
който са съставени скица и фотоалбум. Протоколът има характера на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на водача,
виновен за настъпване на процесното ПТП - Й.В.К.. Свидетелят сочи, че на
09.02.2018 г. е управлявал лек автомобил „БМВ 318“ в гр. С..*** в посока
Румънското посолство, с около 50 – 60 км.ч. Било следобед, към 15.30 – 16 ч.,
времето било ясно, не бил валял дъжд или сняг. В посоката на движение на
свидетеля, пътят се състоял от една лента за движение. Свидетелят тръгнал от
светофара, минал по бул. „Мадрид“ и на около 100 метра видял една жена от ляво,
по средата между двете ленти, която не се движела много бързо. От лявата страна
имало колона от коли и това било причината свидетелят да види късно жената. Свидетелят натиснал спирачките, но последвал
удар. На това място, нямало пешеходна пътека, тя била малко по-нагоре. (свидетелят
сочи, че всъщност не е точно пешеходна пътека, а „нещо очертано като такова“).
Св. К. сочи, че с жената е
имало малко дете, което имало цепнатина на веждата и било много уплашено.
Свидетелят не може да каже дали е имало съприкосновение между автомобила и
детето.
По делото е прието
заключението по извършената автотехническа експертиза (АТЕ), което не е
оспорено от страните, и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице доц. д-р инж. А.А., след като се е запознало с представените по
делото доказателства, е описало следният механизъм на ПТП:
На 09.02.2018 г., около
16.50 часа, в гр. С.,***, в дясната
лента за движение, в посока от бул. „Мадрид“ към бул. „Ситняково“, се е движил
л.а. „БМВ 318 ТДС“, с peг. № *********управляван от Й.К. със скорост около 60
км/ч. Времето било дневно, с добра видимост, а платното за движение е със суха
асфалтова настилка. В лентата за насрещното му движение е имало дълга колона от
спрени на червен светофар автомобили пред кръстовището с бул. „Мадрид“.
Когато л.а. „БМВ 318 ТДС” се е приближавал към № 50, пострадалата
пешеходката Й.Д., на 88 год., е предприела пресичане на платното за движение в
посока от левия тротоар на дясно спрямо посоката на автомобила.
Преминавайки между
спрените в лявата лента автомобили пешеходката е водила с лявата си ръка 6
годишното си внуче - С.Д., но в този момент те са били невидими за водача на
л.а. „БМВ 318 ТДС”, като не се имали възможност да виждат приближаващият ги
отдясно л.а. „БМВ 318 ТДС”.
След като пешеходците са
пресекли колоната от спрени автомобили, те са имали възможност да се огледат и
да видят л.а. „БМВ“, а и водачът на „БМВ“ също е имал възможност да ги види, че
пресичат платно за движение, като разстоянието между участниците в ПТП е било
около 59 метра. Явно пешеходците и по-конкретно бабата на детето не се е
огледала, а е продължила да пресича. Водачът на л.а. „БМВ“ е реагирал със
закъснение, когато автомобилът му се е намирал на около 29,5 метра преди
мястото на удара, но вече в опасната си зона за спиране 44,2 метра и не е могъл
да спре преди място на удара, затова е настъпил челен удара между крайната
предна дясна част на БМВ, в зоната на десния фар с дясната страна на
пешеходката.
При удара, пешеходка е
пострадала. Тъй като детето С.Д. е вървяло по-бързо, при удара на пешеходката
се е намирало по-напред, вероятно извън коридора на движение на автомобила не е
ударено директно. Но то е ударено индиректно и тангенциално от част на тялото
на пострадалата, ако е отхвърлено на по-далечно разстояние напред и върху
десния тротоар. Ако е паднало близо до мястото на удара, то е увлечено напред и
отблъснато надясно, защото се е държало за ръката на пострадала, която след
инициалния удар е имала вече надлъжна скорост, придадена й от автомобила.
Видно от заключението по
АТЕ, причината за настъпване на удар и ПТП е в субективните действия на водача
на л.а. „БМВ“, който се е движил със скорост по-висока от допустимата за
населено място и не е внимавал достатъчно, затова е реагирал със закъснение на
опасността, като не е отчел, че при спряна колона от автомобили и наличие на
много магазини в зоната на ПТП, към края на работното време, вероятността да се
появи пресичащ пешеходец е значителна, както се е оказало и в действителност.
Причина са и субективните действия на пешеходците и по конкретно на
пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение на
нерегламентирано и необозначено за движение на пешеходци място, без да вземе
мерки за собствената си безопасност и за безопасността на детето, което е
водила за ръка.
По делото е прието заключението по извършената
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Вещото лице по СМЕ – д-р К.А.С., след като се е запознало с
представената по делото медицинска документация е приело, че вследствие на процесното ПТП, С.А.Д. е
получил следните увреждания:
- контузия с охлузване на главата челно в
ляво;
- контузия с охлузване на носа;
- контузия с охлузване на горната устна.
Относно
приложеното на ищеца лечение, ВЛ е посочило, че му е направена хирургична
обработка на раните - почистване с антисептични разтвори, превръзки.
През
периода на лечение, С.Д. е търпял болки и страдания за около 2 седмици, като
първите 7 дни, болките са били с по- голям интензитет. С оглед тежестта на
описаните увреждания, не се очаква да има трайни последици от тях. От
охлузванията остават повърхностни раневи белези.
Заключенията по АТЕ
и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на науката лица, които са
висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намИ.основание да се съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
Относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката И.С. Т., която е леля на ищеца и
дъщеря на Й.С.Д.. След процесното ПТП, И.Т. отишла в болница „Пирогов“, където
били майка й и ищецът. Свидетелката сочи, че ищецът е бил на количка, във
видимо неадекватно състояние, имал рани по лицето, защото „отхвръкнал“. Ищецът
не мърдал и чакал в количката за скенер.
Не искал да говори и да излиза на улицата, смятал за заплаха колите, които се
движат. Свидетелката заявява, че този отпечатък и досега е върху него (свидетелката
е разпита на 27.09.2021 г.). Детето периодично било на срещи с психолог и
логопед. Започнало нещо като заекване и някои букви и думи не му се разбирали.
Отказвал да се споменава името на баба му, избягвал стаята, която баба му
обитавала. Връзката между тях биба много силна, защото тя се занимавала с него.
По
лицето детето имало сериозна рана, поради което и му правили скенер. Преди
инцидента ходело на детска градина. След ПТП, имало период, в който останало в
къщи, за да се възстанови. Преди ПТП, ищецът нямал поведенчески проблеми. Бил
много жизнерадостно, лъчезарно и засмяно дете. Сега изпадал в „някакви състояния“,
но психологът казал, че работата трябва да продължи до пубертета, за да може
този стрес да бъде „изкаран“.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „БМВ 318
ТДС”, с peг. № *********не е виновен за настъпването на процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа
страна, водачът Й.В.К. е действал противоправно, тъй като е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата,
предвиждащ, че „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”, в резултат на което ищецът е получил посочените по-горе
увреждания. В заключение съдът приема, че събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват
предпоставките от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗД З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява С.А.Д. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намИ.следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендИ.парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца
болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата
за възстановяването на ищеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП, начинът, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 8 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че с поведението си пешеходците Й.С.Д.и
С.А.Д. са нарушили разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, могли са да
забележат приближаващия автомобил и при полагане на необходимата грижа и
бдителност, удар не би настъпил.
В мотивите на присъда № 205/21.10.2019 г. по
НОХД № 3480/2019 г. на СГС, НО, 13 състав, е прието, че „причини за произшествието се явяват: Субективното поведение на водача на
л.а. „БМВ” Й.К. ….. Субективните
действия на пострадалата пешеходка, която е предприела пресичане на платното за
движение, на необозначено за целта място, без да вземе мерки за своята и на
детето безопасност“ … „без да вземе мерки за своята и на детето безопасност“. В решението по
ВНОХД № 107/2020 г. на САС също е прието, че по делото е установено
„съпричиняване на съставомерния резултат“ от страна на пострадалата пешеходка.
В решение № 191/21.12.2020 г. по н.д. №
873/2020 г. по описа на ВКС, ІІІ НО е прието следното: „Несъстоятелна е
тезата за отсъствие на съпричиняване от страна на пострадалата. С
предприемането на пресичане на необозначено за това място в нарушение на чл.
113, ал. 1 от ЗДвП, на оживена столична улица и при наличие на интензивен
трафик в час пикЙ.Д. е създала опасност за движението и е изложила на риск не
само собствения си живот, но и този на малолетния си родственик.
Незаконосъобразните ѝ действия са един от факторите, без които
произшествието не би настъпило. Именно защото действията на подсъдимия не са
единствената причина за настъпване на произшествието, а съществен принос за
това има и пострадалата, обществената опасност на конкретното деяние е по-ниска
от типичните случаи на засягане на пешеходци при пътни инциденти, а това
логично рефлектИ.върху размера на наказанието“.
Както беше посочено, съгласно чл. 300 ГПК и
чл. 413, ал. 2 НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Следователно, когато поведението (приносът) на пострадалия не е
елемент от престъплението, влязлата в сила присъда (решение) на наказателния
съд не го установява и същото не се обхваща от силата на присъдено нещо на съдебния акт. В този смисъл е и решение № 15/16.06.2017 г. по т.д. № 2662/2015 г. по описа на ВКС, ІІ
ТО, с което е даден отговор на допуснатия до касационно
обжалване въпрос, а именно-относно доказателственото значение на влязлата в
сила присъда и констатациите на наказателния съд в мотивите й за приноса на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат и необходимостта от
доказването му в гражданския процес като условие за прилагане разпоредбата на
чл. 51 ал.2 ЗЗД и кога фактите, относими към възражението за съпричиняване, се
обхващат от последиците на чл. 300 ГПК. В посоченото решение е прието, че
позоваването единствено на мотивите на присъдата, съдържащи констатации за
съпричиняващо поведение на пострадалия, не означава надлежно установяване на
твърденията за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат
освен ако то не съставлява елемент от състава на престъплението. Във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ
КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
страната, която го е въвела в процеса.
В
заключението по АТЕ, прието по настоящото дело, е прието, че причина за
настъпване на процесното ПТП са и субективните действия на пешеходците и по
конкретно на пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение
на нерегламентирано и необозначено за движение на пешеходци място, без да вземе
мерки за собствената си безопасност и за безопасността на детето, което е
водила за ръка.
Видно
от АТЕ, пострадалите пешеходци (баба, водеща 6 годишното си внуче) са пресичали
на необозначено и не сигнализирано място за движение на пешеходците, между
двете кръстовища на ул. Черковна с бул. Мадрид и с ул. ул. „*********“. Преди
ПТП, най-вероятно пешеходците са вървели с нормален ход, при който към момента
на излизането им от колоната със спрени автомобили л.а. „БМВ“ се е намирал на
разстояние около 59 метра и е с включени фарове. Те са имали пряка видимост
спрямо автомобила и са имали обективна възможност да го видят в този момент и
наблюдават до момента на удара.
Съгласно
чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, пешеходците
са длъжни, преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Законът дава право на пешеходците да пресичат платното
за движение и извън определените за целта места - чл. 113, ал. 2 ЗДвП. При
упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение обаче, той
е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл.113, ал. 1, т. 1,2
и 4 и чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Правото на
пресичане е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има
определено поведение - да премине през пътното платно, включително и по пешеходна
пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на моторни
превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване на
признати му от закона интереси. (Тълкувателно
решение № 2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
В
настоящия случай, видно от АТЕ, пострадалите пешеходци (баба, водеща 6
годишното си внуче) са пресичали на необозначено и не сигнализирано място за
движение на пешеходците, като са имали пряка видимост спрямо автомобила и са
имали обективна възможност да го видят в този момент и наблюдават до момента на
удара. Доколкото, обаче, при настъпване на процесното ПТП, малолетният ищец е
бил под надзора и грижите на своята бабаЙ.Д., съдът приема, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от
нейна страна. Поведението й е било в нарушение
на правилата за движение по пътищата - чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и без да се съобрази с останалите участници в движението - с приближаващия ги автомобил, което е в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
При
съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти,
застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от
тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него делинквент. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 121/18.09.2014 г по т. д. №
2859/2013 г. по описа на ВКС, І ТО. Съгласно решение № 123/19.06.2012 г. по
гр.д. № 171/2011 година по описа на ВКС, ІV ГО (и цитираните в него решение №
2261 от 07.06.1983 г. по гр.д. № 958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г.
по гр.д. № 600/1980 г. и решение № 794 от 21.03.1973 г. по гр.д. № 34/1973 г.
на І ГО на ВКС), когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за
възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените
вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на
съпричинителите, тъй като съгласно чл.
53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Поради
това, определеното по-горе обезщетение не следва да се намалява. Искът е
основателен и доказан за сумата от 8 000
лева, а за разликата до пълния
предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 07.06.2018 г. (л. 35). С
оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 08.09.2018
г., а за периода от 07.06.2018 г. до
07.09.2018 г.,
претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно
разноските: На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. С.
Н., сумата от 386.10 лева, съразмерно на уважената част от иска (1430
лв. х 0.27)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
401.50 лева от общо направените
разноски в размер на 550 лева (550 лв. х 0.73), вкл. депозити за експертиза
(500 лв., л. 84) и депозит за свидетел (50 л., л. 59). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 219 лева (300 х 0.73) за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 455 лева, вкл.: държавна такса (8 000 лв. х 4% = 320 лв.)
и депозит за експертиза (500 лв. х 0.27 = 135 лв.) , от внасянето на които,
ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, да заплати на С.А.Д., роден на *** г., с ЕГН: **********, действащ чрез своя
баща и законен представител А.С.Д., с ЕГН:
**********,***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата
от 8 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от С.А.Д. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 09.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.09.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 493, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер
от 30 000 лева, както и
претенцията за лихва за забава, за периода от 07.06.2018 г. до 07.09.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „*********, да
заплати на адвокат С.К.Н., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 386.10 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.Д., роден на *** г.,
с ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен представител А.С.Д., с ЕГН: **********,***, да
заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 401.50 лева – разноски по делото и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 219 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „*********, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 455
лева – държавна такса и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: