№ 40
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000599 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Община Белоградчик срещу решение
№ 262 049/29.03.2021 г. по т. д. № 16 415/2019 г. по описа на СГС, ГО, 1
състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу ДФ „Земеделие“
– Разплащателна агенция, иск за сумата от 557 527 лв., представляваща
неплатена сума по договор № 005/223/00291/29.10.2014 г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ с европейски средства по мярка 223
„Първоначално залесяване на неземеделски земи“ по Програма за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г.“
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и следва да бъде
отменено.
Твърди, че съдът не е обсъдил даденото от АОП тълкуване на
разпоредите на ЗОП с изложеното становище в писмо с изх. № 09 – 00- 354 /
27.08.2015 г. адресирано до кмета на Община Белоградчик, с което било
казано, че обявлението за откриване на процедурата за процесната
обществена поръчка не подлежи на публикуване в Официален вестник на ЕС.
Това тълкуване било издадено във връзка с предварителния контрол
осъществяван от АОП и като тълкуване от държавен орган, било
задължително за всички други органи на управление, провеждащи
обществени поръчки, включително и за кмета на Община Белоградчик.
Противопоставя се на изведения от съда аргумент от нормата на чл. 37
1
от Директива 2014/18/ЕО, с доводите, че тази разпоредба е неотносима.
Въззиваемата страна ДФ „Земеделие“ оспорва жалбата и моли
атакуваното решение да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и
правилно.
За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е
изложил съображения за установено от фактическа и правна страна, които
САС напълно споделя и към които препраща, с оглед дадената му за това
възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан
от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.
Съгласно чл. 45в, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗОП /отм./, общините /като
възложители по чл. 7, т. 1, които са териториални органи на държавна власт/
са длъжни да изпратят за публикуване освен в Регистъра на обществените
поръчки, и в „Официален вестник“ на Европейския съюз обявлението за
откриване на процедурата, когато стойността на обществената поръчка за
услуги без ДДС е равна или по – висока на 391 160 лв. В случая, стойността
на процесната обществена поръчка с предмет „Първоначално залесяване на
неземеделски земи на територията на Община Белоградчик е над посочения
минимум, поради което и за Община Белоградчик е съществувало
задължение, да изпрати обявлението за откриване на процедурата за
публикуване в „Официален вестник“ на ЕС.
Не се спори между страните, че съгласно CPV кодовете /Общ
терминологичен речник за обществените поръчки/, предмета на процесната
обществена поръчка е с код 77231600-4 и попада в обхвата на категорията
„Други услуги“, включена Приложение № 3 към ЗОП /отм./ и в Приложение
II В от Директива 2014/18/ на Европейския парламент и на Съвета от 31 март
2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на
обществени поръчки за строителство, услуги и доставки. Според чл. 21 от
директивата, обществените поръчки за услуги, включени в Приложение II В
се възлагат единствено съгласно чл. 23 и чл. 35, параграф 4. Член 23 определя
специфичните изисквания за изготвяне на техническите спецификации и
документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена
поръчка, а чл. 35, § 4 регламентира задължението на възложителите, да
изпратят съобщение за резултатите от процедурата на възлагане не по – късно
от 48 дни след възлагане на поръчката. Следователно, при възлагане на
услуги, включени в Приложение II В, каквато е и процесната услуга, не се
изисква публикуване на обявление в „Официален вестник“ на ЕС.
Едновременно с това обаче, разпоредбата на чл. 37 „Незадължително
публикуване“ от директивата, еднозначно сочи, че възлагащите органи, могат
2
да публикуват по реда на чл. 36 /регламентиращ формата и начина на
публикуване на обявления за обществени поръчки/ обявления за обществени
поръчки, които не са предмет на изискванията за публикуване съгласно
директивата. С други думи казано, по преценка на възложителите, ако те
намират за необходимо, могат да изпращат обявления за обществени поръчки
и за услуги включени в Приложение II В и те ще бъдат публикувани в
„Официален вестник“ на ЕС.
Задължавайки с нормата на чл. 45в ЗОП /отм./ всички възложители да
публикуват обявленията за обществени поръчки в „Официален вестник“ на
ЕС /без право на преценка от възложителя съобразно чл. 37 от директивата/,
само според съответния ценови праг и без да разграничава услугите,
съобразно техния предмет, националния законодател не е допуснал
противоречие с европейското право, а е надградил принципите за прозрачност
и публичност.
Независимо, че цитираното от ищеца становище на АОП няма правно
значение за разрешаването на спора, тъй като същото не представлява
нормативен акт, а общината е длъжна да държи сметка за законовите правила,
то този по – рестриктивен подход на законодателя, спрямо услугите в
приложение № 3 ЗОП /отм./ изрично е подчертан от АОП в процесното
становище, като в контекста на дадените разяснения за различните режими на
категориите услуги по директивата, отчетливо е казано, че при достигане и
надвишаване на праговете посочени в чл. 45в, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗОП,
възложителите следва да изпращат необходимата информация до
Европейската комисия по надлежния законов ред.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна, а
решението на първоинстанционният съд, следва да бъде потвърдено.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сумата в размер на 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 049/29.03.2021 г. по т. д. №
16 415/2019 г. по описа на СГС, ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА Община Белоградчик да заплати на ДФ „Земеделие“ –
разплащателна агенция сумата в размер на 100 лв. разноски пред САС.
3
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4