Решение по дело №7372/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1686
Дата: 26 октомври 2018 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20174520107372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Русе, 26.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

 

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7372 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Ищците Г.К.Т., С.И.Т. и П.К.М. твърдят, че К. З. Т. и И. З.Т. са съсобственици на недвижими имоти, съгласно нот.акт №38,  т.І,  н. д. №123 /1971г., находящи се в гр.Р., кв.Д., представляващи имот пл.№580 кв.36 по плана на кв.Долапите, с площ от 2160 кв.метра и отредено за парцели ХХIII-580, ХХIX-580 и ХХV-580 в квартал 36 по плана на гр.Р., кв. Д. при граници - улица К., Г. Й. Т., Т. А. Д. и Х. С. И..

С Протокол от 15.02.1971г. по гр.д.№ 495/1971г. по описа на РРС К. З. Т. и И. З.Т. поделят притежаваните от тях имоти както следва: К. З. Т. получил в дял и станал изключителен собственик на дворно място от 720 кв.метра, заедно с построената н него полумасивна жилищна сграда и стопанска сграда, в гр.Р., кв.Д., представляващо парцел ХХV-580, в квартал 36 по плана на кв.Д. при граници: ул.К., Г. Й. Т., Т. А. Д., както и 360/720 идеални части от дворното място, цялото от 720 кв.м. заедно със стопанската сграда в него, находящо се в гр.Р., кв.Д., представляващо парцел ХХIV-580 в кв.36 по плана на кв.Д., при граници ул. К., Т. А. Д., с право на реално ползване на върху 360 квадратни метра при граници: ул.К., правата линия отстояща на 7 линейни метра от регулационната линия разделяща двата парцела - парцел ХХIV-580 и ХХV-580 и е успоредна на тази регулационна линия и Т. Ат.Д..

И. З.Т. получил в свой дял и изключителна собственост: Дворно място от 720 кв.метра заедно с построената в него стопанска сграда и навес с оградни стени, находящо се в гр.Р., кв.Д. представляващо парцел ХХIII-580 в кв.36 по плана на кв.Д. при граници: ул.К., Х. С. И. и Т. А. Д., както и 360/720 идеални части от дворното място цялото от 720 кв.метра ,заедно с построените в това място жилищна сграда и полумасивна лятна кухня, представляващо парцел ХХIV-580 в кв.36 по плана на кв.Д.е, при граници ; ул.К. , и Т. А. Д., с право на реално ползване върху 360 кв.метра при граници на реалното ползване: ул.Кула, правата линия отстояща на 7 линейни метра от регулационната линия разделяща парцели ХХIII -580 и ХХIV-580 и успоредната на тази регулационна линия и Т. А. Д., в която реално ползваема част се намират полумасивната жилищна сграда и лятната кухня.

С нотариален акт № 86 т. I н.д. № 157/1986г. на РРС за покупко продажба срещу издръжка и гледане първите двама ищци -Г. и С. Т. придобили от К. З. Т. /съответно баща на първия и свекър на втората/, недвижим имот находящ се в гр.Р., кв.Д., ул.К. № .. Имотът съставлява: Дворно място, с площ от 720 кв.метра, заедно с построена в него полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, който по нотариален акт № 38 т. I д.№ 123/1971г. и поделителен протокол по гр.д.№495/1971г. на РРС е парцел ХХУ-580 в кв.36, а по скица парцел ХХV-698 в кв.43 при граници: улица, Г. Й. Т. и Т. А. Д. .

Другият недвижим имот, а именно 360/720 идеални части от дворното място щялото от 720 кв.м.заедно със стопанската сграда в него, находящо се в гр.Р., кв.Д. представляващо парцел ХХIV-580 в кв.36 по плана на кв.Д., при граници ул.К., Т. А.Д. след смъртта на К. Т. бил придобит по наследство при равни права от Г.Т. и П.М. /негови деца /.

Твърдят още, че имотите, собственост на И.Т. се притежавали от Д.И.Д..

Относно собствеността на сградите, построени в имотите между тях нямало спор.

Заявяват, че през 2016г. имали спор с Д.Д. относно ползването на съсобствения имот и решили да извадят от СГКК -Русе скица на притежаваните от тях имоти. Оказало се, че съгласно тази скица не съществуват три имота, както е по съдебната делба , а два.

От трите имота – ХХIII -580, ХХIV-580 и ХХV-580 били образувани два - поземлен имот с идентификатор 63427.9.698 и поземлен имот с идентификатор 63427.9.699. Направеното изменение и преобразуване на имотите по никакъв начин не било съобразено със собствеността им .

Съсобствеността върху един имот -бивш ХХIV-580 е прекратена не по законов начин и никой при създаването на новите имоти не се е съобразил със размера на имотите, собствеността им и т.н.

Считат, че не е правилно чрез изменение в кадастралните карти и регистри да се извършва „делба” на съсобствени имоти, да се създава нова съсобственост в имоти.

Дори да приемат факта, че с изменението на кадастралната карта е разделен съсобствения между К.Т. и И. Т. имот и техните идеални части от имоти ХХIV-580 са разпределени между имот ХХV-580 / сега имот 63427.9.698/ и имот ХХIII-580 /сега имот 63427.9.699/ то разделението не е правилно, тъй като площта на имотите не отговаря на притежаваната от собствениците.

Ако е направено подобно разпределение то е следвало площта да е при правата определени от документа им за собственост -протокола за съдебна делба. Площта на двата имота следва да е по 1080 кв.метра, а в случая за имот 63427.9.698 е отредена площ от 1047 кв.метра - със 33 кв.метра по малко от притежаваните от тях. Считат, че при заснемане на кадастралния план не са били взети предвид имотните граници, отговарящи на правото на собственост и е налице грешка в кадастралната основа.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по предявения от тях иск с право основание 54, ал.2 от ЗКИР, вр.чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, по отношение на ответника, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/24.11.2006г. на ИД на АК по отношение на имотите 63427.9.698 и 63427.9.699, находящи се в гр.Р., кв.Д., №5 -№7, като считат, че вместо образуваните  два имота следва да съществуват три имота с граници и размер, съобразно действащия към 1971г. регулационен план на кв.Долапите, а именно УПИ ХХIII -580, УПИ ХХIV-580 и УПИ ХХV-580  с площ от по 720кв.м. всеки имот. В условията на евентуалност молят съда да приеме, че е налице грешка в кадастралния план и кадастралните регистри относно границата на тези имоти и същата следва да бъде определената  с Протокол от 15.02.1971г. по гр.д.№495/1971г. по описа на РРС граница за реално ползване на имот ХХIV-580, а именно права линия отстояща на по 7 линейни метра от регулационната линия разделяща съответно парцели ХХIII -580, ХХIV-580 и ХХV-580  и успоредната на тези регулационни линии. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът Д.И.Д. оспорва изцяло иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищците намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. По отношение на същата и уредения с нея специфичен иск за разрешаване на спор за материално право е налице изобилна и непротиворечива практика на ВКС на РБ, основните положения на която са обобщени в определение № 42- 2011- І г. о. В последното е посочено, че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е иск за установяване право на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план върху спорната площ, за която се твърди, че не е заснета, или, че е неправилно заснета. Предпоставка за допустимостта му е наличието на спор за материално право на собственост върху неправилно заснетата площ. Когато този спор не е свързан със спор за правото на собственост върху тази площ, то грешката може да се поправи по административен ред съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. При наличие на отказ следва да се премине към предявяване на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Неподписването на протокол между собствениците на съседни имоти е достатъчно, за да се обоснове отказ и наличието на спор, като причината за това е без значение. Петитумът към съда по този иск съдържа две части- установяване правото на собственост за ищците върху спорната площ към момента на влизане в сила на кадастралната карта и установяване на грешното й заснемане. Пасивно легитимирани по този иск са собствениците на имота, към който е присъединена неправилно заснетата площ според твърденията на ищците. Административните органи, ангажирани с правилното заснемане на имотите, не са страни по спора за материалното право на собственост, но са обвързани от съдебното решение по силата на чл. 297 от ГПК. Въз основа на съдебното решение при уважаване на иска кадастралната карта се привежда в съответствие с установеното право на собственост от съда, защото заснемането на имот в плана е производно на правото на собственост. Кадастралната карта трябва да отразява пространствените предели на материалното право на собственост. Предмет на доказване и установяване на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към посочения момент- одобряване на кадастралната карта, като се проследява заснемането на имота по предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях, ако се касае за придаваемо место. Ако се докаже правото на собственост се изследва въпроса дали в кадастралната карта тази площ не е заснета /при непълнота в кадастралния план/, или че е заснета погрешно в очертанията на имота на ответниците /при грешка в кадастралния план/.

Безспорно по делото бе установено, че със Заповед №I3- 471/ 24.03.1960г. е приет кадастрален и регулационен план на кв.Д., като към него момент процесните имоти са представлявали имот планоснимачен №580, за който първоначално са отредени два парцела: ХI -580 и ХII -580, в квартал 36 по плана на кв.Долапите. от приложената по делото извадка (л.48) е видно, че след влизане в сила на плана е извършена промяна на регулацията и за имот пл.№ 580 са отредени три парцела: ХХIII-580, ХХIX-580 и ХХV-580,  в кв.36 и трите с площ от 720 кв.м.

 По молба на съсобствениците И. З.Т. и К. З. Т. е съставен нот.акт за собственост на недвижим имот, отстъпен като обезщетение срещу имот отчужден за обществена нужда №38,  т.І,  н. д. №123 /1971г., относно имоти, находящи се в гр.Р., кв.Д., представляващи имот пл.№580 кв.36 по плана на кв.Долапите, с площ от 2160 кв.метра и отредено за парцели ХХIII-580, ХХIV-580 и ХХV-580 в квартал 36 по плана на гр.Р., кв. Д. при граници - улица К., Г. Й. Т., Т.А. Д. и Х. С. И..

С Протокол от 15.02.1971г. по гр.д.№ 495/1971г. по описа на РРС К. З. Т. и И. З.Т. поделят притежаваните от тях имоти както следва: К. З. Т. получил в дял и станал изключителен собственик на дворно място от 720 кв.метра, заедно с построената н него полумасивна жилищна сграда и стопанска сграда, в гр.Р., кв.Д., представляващо парцел ХХV-580, в квартал 36 по плана на кв.Д. при граници: ул.К., Г. Й. Т., Т. А. Д., както и 360/720 идеални части от дворното място, цялото от 720 кв.м. заедно със стопанската сграда в него, находящо се в гр.Р., кв.Д., представляващо парцел ХХIV-580 в кв.36 по плана на кв.Д., при граници ул. К., Т.А. Д., с право на реално ползване на върху 360 квадратни метра при граници: ул.К., правата линия отстояща на 7 линейни метра от регулационната линия разделяща двата парцела - парцел ХХIV-580 и ХХV-580 и е успоредна на тази регулационна линия и Т.р Ат.Д..

И. З.Т. получил в свой дял и изключителна собственост: Дворно място от 720 кв.метра заедно с построената в него стопанска сграда и навес с оградни стени, находящо се в гр.Р., кв.Д. представляващо парцел ХХIII-580 в кв.36 по плана на кв.Д. при граници: ул.К., Х. С. И. и Т.А.Д., както и 360/720 идеални части от дворното място цялото от 720 кв.метра ,заедно с построените в това място жилищна сграда и полумасивна лятна кухня, представляващо парцел ХХIV-580 в кв.36 по плана на кв.Д., при граници ; ул.К. , и Т. А.Д., с право на реално ползване върху 360 кв.метра при граници на реалното ползване: ул.К., правата линия отстояща на 7 линейни метра от регулационната линия разделяща парцели ХХIII -580 и ХХIV-580 и успоредната на тази регулационна линия и Т. А. Д., в която реално ползваема част се намират полумасивната жилищна сграда и лятната кухня.

След извършената съдебна делба  регулационните линии между съделителите се считат за приложени.

Съгласно заключението на вещото лице във влезлия в сила през 1985г. нов кадастрален и регулационен план на кв.Д.без основание неправилно са отразени два имота 698 и 699, вместо обособените три имота, съгласно съдебната делба, единия от които съсобствен. При този кадастрален план, площта на съсобствения парцел ХХIV-580, в кв.36  по плана от 1960г. е преминала в площта на имоти пл.698, 699. По регулация има отреждане на три парцела ХХIV-580 и ХХV-580 и Х-698,699, но границите им не са идентични с  приложените регулационни граници по плана от 1960г.

Със Заповед РД-18-71/24.11.2006г. на ИД на АК е одобрена КККР на гр.Русе, съгласно която процесните имоти са с идентификатори  63427.9.698 на ищците и 63427.9.699 на ответниците. Площта на ПИ 63427.9.698 на ищците е 1047 кв.м., а площта на ПИ 63427.9.699 на ответниците  е 1104 кв.м.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР има за предмет установяване на пространствения обхват на правото на собственост върху имоти, заснети на кадастралната карта при допусната грешка, състояща се в неправилно заснемане на границите на имотите към момента на изготвяне на картата. /Р. № 1022/17.03.10 г. по гр. д. 552/09 г. на ВКС-1 г.о./. Предмет на доказване по установителния иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към посочения момент- одобряване на кадастралния план и ако то е доказано, се изследва въпросът дали в кадастралния план тази площ не е заснета / при непълнота в кадастралния план/, или че е заснета погрешно в очертанията на чужд имот /при грешка в кадастралния план Р. № 495/12.04.07 г. по гр.д. №236/06 г. -5 г.о. на ВКС/.

 

 

 

 

От изложеното дотук,  приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице е видно, че е налице разминаване между плановете от 1960 и 1985 година, като последният план не е съобразен с предходния по отношение на регулационната линия. Кадастралният план от 1960 г. не е използван и в плана от 1985 г. е налице допусната грешка. При тези обстоятелства се налага изводът, че предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

 

 

 

 

В тази връзка следва да бъде обсъдено и възражението на ответника за давност, което съдът намира за недоказано, поради което и следва да бъде отхвърлено. За да може един имот да се придобие по давност, не е достатъчно същият да се владее повече от 10 години. Нужно е установеното владение да е законно. Това изискване включва в себе си много компоненти, измежду които едни от най-важните са: владението да е явно; владелецът да извършва действия, които да изразяват несъмненото му желание не просто да ползва вещта, а да я владее като своя. Тези действия трябва да бъдат демонстрирани пред собственика, до чието знание следва да се сведе по несъмнен факт обстоятелството, че имота му се владее от друго лице, изцяло отричащо правата му. Собственикът следва да демонстрира явно и по несъмнен начин, че е съгласен с действията на третото лице и че няма нищо против тях. Владение, установено тайно или насилствено и срещащо възраженията на собственика, не е законно и не може да послужи като основание за придобиване на имота по давност, независимо от неговата продължителност. В този смисъл е и константната съдебна практика. При това положение и с оглед на събраните по делото гласни доказателства не може да се приеме за доказано, че са изпълнени елементите на придобивната давност, поради което възражението в тази посока се явява неоснователно.

С оглед уважаване на главния иск то предявения в режим на евентуалност иск срещу ответника не следва да се разглежда и по тях съдът не дължи произнасяне.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците направените деловодни разноски в размер на 615.48лв., съобразно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на л.76 от делото.

             

 

 

 

По изложените съображения съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

             

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по отношение на ответника Д.И.Д.., ЕГН **********, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/24.11.2006г. на ИД на АК по отношение на имотите 63427.9.698 и 63427.9.699, находящи се в гр.Р., кв.Д., №5 -№7, като вместо образуваните два имота следва да съществуват три имота с граници и размер, съобразно действащия към 1971г. регулационен план на кв.Д., а именно УПИ ХХIII -580, УПИ ХХIV-580 и УПИ ХХV-580  с площ от по 720кв.м. всеки имот.

             

 

 

 

ОБЯВЯВА Приложение № 1 към заключението на вещото лице Г.Ф. на л. 74 от делото за неразделна част от настоящото съдебно решение.

             

 

 

 

ОСЪЖДА Д.И.Д.., ЕГН ********** да заплати на Г.К.Т., ЕГН:**********, С.И.Т., ЕГН: ********** и П.К.М., ЕГН:**********, със съд. Адрес: *** независимост, №18, чрез адв.И.И. направените деловодни разноски в размер на 615.48 лв.

             

 

 

 

След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на Община Русе и СГКК гр. Русе за сведение.

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: