Определение по дело №169/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 428
Дата: 23 май 2019 г.
Съдия: Васил Александров Василев
Дело: 20191300500169
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 № 118

гр. Видин 23.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май   две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател:В. В.

Членове:   1.А. П.

     2.В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В. въззивно  частно гражданско дело №169 от описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано  по въззивна частна жалба от Е.Ц.Б. от гр.В.   против определение от 17.01.19г. по гр.д.№1591/18г. на ВРС,с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателката за изменение на постановеното определение в частта му относно разноските.подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно ,поради следните съображения: След като жалбоподателката-ищца по делото пред ВРС подала молба за оттегляне на иска и прекратяване на производството по делото съдът нямал право да насрочва делото в открито съдебно заседание и да извършва съдопроизводствени действия.До момента докато  искът бил оттеглен по делото нямало данни ответникът да е бил представляван от адвокат.По делото имало представен отговор от ответникът,който не бил изготвен от адвокат ,а от ответника.До датата на оттегляне на иска-24.10.18г. по делото нямало нито едно процесуално действие,което да е извършено от адвокат.Незаконосъобрзно съдът дал ход на делото в открито съдебно заседание на 01.11.18г. към който момент нямало висящ иск. Към тази дата съдът не можело да приема и доказателства по делото,едно от които е представения договор за правна помощ.Подържа се,че при оттеглянето на иска производството по делото се прекратявало със самото депозиране на молбата,а не с определението на съда,с което само се констатирало десезирането. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което бъде отменено определението,с което жалбоподателката е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 1000лв.Като алтернативно се прави искане присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размер съобразно минимума по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В представения отговор ответника оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното определение.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК, поради което е допустима.

По съществото на спора

За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:Гр.д.№1591/18г. на ВРС е образувано по искова молба от настоящата жалбоподателка против Р. А. К. от гр.В. Иска се да бъде постановено решение,с което да бъде изменен режима на лични отношения на ответника с общото дете на страните-А. К.С разпореждане от 12.06.18г. съдът е разпоредил на ответника да се изпрати препис от исковата молба и е указал на същия да представи отговор.Ответника е получил препис от определението лично на 19.06.18г.на 20.07.18г. по делото е постъпил отговор,който е подаден лично от ответника.Съдебното заседание по делото насрочено за 07.08.18г. не е проведено,поради нередовното призоваване на ответника. Съдебното заседание по делото насрочено за 28.08.18г. не е проведено,поради нередовното призоваване на ответника. Ход на делото е даден в съдебно заседание на 27.09.18г. в отсъствието на ответника.С протоколно определение от същата дата съдът е определил привременна мярка във  връзка с личните контакти на ответника и детето и е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание на 01.11.18г.С молба от 24.10.18г. настоящата жалбоподателка е оттеглила иска.На 25.10.18г. по делото е постъпила молба от ответника.В съдебното заседание от 01.11.18г. ответникът се е явил лично с упълномощения от него адвокат Д. Й. от АК-В. като са представили  адвокатско пълномощно и разписка за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв..С протоколно определение от същата дата съдът е прекратил на основание чл.232 от ГПК производството по делото  и е осъдил ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.С молба от 14.12.18г. ищцата е поискала на основание чл.248 от ГПК съдът да измени или отмени постановеното определение в частта му за присъдените разноски.С обжалваното определение ВРС е оставил без уважение направеното искане като е приел,че към момента на представяне на пълномощното и разписката за получената сума ответника не е бил известен за подадената молба за оттегляне на иска.

При установената по-горе фактическа обстановка ВОС   счита,че жалбата е основателна и следва да бъде уважена като обжалваното определение бъде отменено,а протоколното определение от 01.11.18г.,с което съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. бъде изменено.Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски  и при прекратяване на делото.В закона не е поставено изискване за момента, до който следва да са представени доказателства за направените по делото разноски.В настоящия случай молбата на ищцата за оттегляне на иска е подадена на 24.10.18г.,а  адвокатско пълномощно и разписката за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. са представени в съдебното заседание от 01.11.18г.По делото няма данни в периода от 24.10. до 01.11.18г. ответника да е бил уведомен за постъпилата молба за оттегляна на иска.След като ответника е страна по делото заведено от ищцата,то същият е организирал защитата си като е наел адвокат,за което е заплатил съответното адвокатско възнаграждение.Следва да се има предвид и факта,че по делото е представен отговор на исковата молба от страна на ответника.Този отговор е подаден от името на ответника,но на практика няма пречка същият да е изготвен от адвокат,за което впоследствие да му е заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът счита обаче,че така заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,с оглед фактическата и правна сложност на спора,поради което същото следва да бъде намалено до размер на предвидения в закона минимум.В случая се касае за еднократно явяване в съдебно заседание по дело ,което е със сравнително ниска правна сложност.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено,а вместо него бъде постановено определение,с което бъде изменен размера на присъденото с определение от 01.11.18г. адвокатско възнаграждение до размера на законния минимум.Съгласно чл.7,ал.1,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер за други неоценяеми искове е 300лв.

Водим от горното, ВОС :

 

О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

Отменя определение от 17.01.19г. по гр.д.№1591/18г. на ВРС ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

Изменя размера на присъденото с протоколно определение от 01.11.18г. адвокатско възнаграждение от 1000лв. на 300лв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                      Членове: 1.

 

      2.