ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1347
гр. Бургас, 11.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Частно наказателно
дело № 20222120202134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК и е образувано по жалба на Д.А. ЕГН
**********, в качеството му на управител на „Елиа транс“ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление г*******, като ощетено юридическо лице срещу
постановление на прокурор от Районна прокуратура-Бургас от 03.05.2022г., с което на
основание чл.243, ал.1, т.2 НПК е прекратено наказателното производство по ДП
№143/2014г. по описа на ОД МВР - Бургас, пр. преписка № 11209/2013г. по описа на
Районна прокуратура - Бургас, образувано на 20.02.2014г., за извършено престъпление по
чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК. В жалбата се релевират доводи за
необоснованост и незаконосъобразност, като се оспорват изводите на държавния обвинител.
Иска се отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирано лице и
е допустима.
Съдът, като взе предвид постановлението на Бургаска районна прокуратура, материалите
по приложеното досъдебно производство, като съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери следното:
Наказателното производство по ДП №143/2014г. по описа на ОД МВР-Бургас е образувано
на 20.02.2014г., с постановление на прокурор при Районна прокуратура - Бургас за
престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че в условията на
продължавано престъпление, в периода от 28.08.2009г. до 31.12.2012г. в гр.Бургас, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК - управител на
„Елиа Транс“ ООД присвоил чужди на „Елиа Транс“ ООД пари в общ размер на 161 068,26
лева поверени в това му качество да ги пази и управлява, като присвояването е в големи
размери. В хода на производството няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
След анализа на събраните доказателства, в рамките на приключилото разследване
прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
„Елиа транс“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.******** е било
учредено през 2003г.. Собственост върху съответните дялове от капитала придобили
свидетелите Д.А. и Е.С.. В учредителния акт за създаване на дружеството се посочвал
предмет на дейност с широк обхват, но в действителност дейността се ограничавала до
търговия с ремаркета и полуремаркета, а също и организиране на международни сухопътни
1
превози, съобразно сключвани спедиционни договори. От момента на възникването на
дружеството до 28.08.2009г. негов управител бил свидетелят Д.А..
Свидетелите Д.А. и М. С. се познавали от 2006г., като с времето двамата изградили близки
отношения. Свидетелят Д.А. предложил на М. С. да започне работа в представляваното от
него дружество и да поеме управлението и ръководството на дейностите, отнасящи се до
транспорт и спедиция. Свидетелят М. С. приел поканата и на 26.08.2009г. между него и
дружеството „Елиа транс“ЕООД бил сключен договор за управление. В договора се
регламентирали всички права и задължения, които свидетелят С. имал в качеството си на
управител, като изрично се посочвало, че управителят имал право да се разпорежда с
имуществото на дружеството в съответствие с действащата нормативна уредба,
дружествения договор и клаузите на договора за управление, като взима самостоятелни
решения за сключване на договори за сметка на дружеството в неограничен размер и
осъществява годишни инвестиции в неограничен размер. Впоследствие бил сключен и
трудов договор между дружеството „Елиа транс“ООД и свидетеля С.. На 28.08.2009г. в
Агенция по вписванията - Търговски регистър било извършено вписване на М. С., като
управител на „Елиа Транс“ООД. След този момент той, заедно с другия управител
свидетеля Д.А. имали право да представляват дружеството заедно и поотделно. В процеса на
работа се взело решение дейностите на „Елиа Транс“ ООД, съобразно тяхното естество, да
бъдат обособени. Така се създал отдел, чийто служители били ангажирани с транспортната и
спедиционна дейност. Управлението и ръководството на този отдел поел свидетелят М. С..
Във връзка със счетоводното обслужване на дружеството „Елиа Транс“ООД бил сключен
договор с „ВИП Консултинг груп“ООД. Съставяните и получавани счетоводни документи се
предоставяли за обработка от служители на „Елиа Транс“ООД и на база постъпващата
информация се извършвали съответните счетоводни операции, а също така се съставяли и
подавали изискуемите документи до НАП, Агенция по вписванията и др. институции.
Ангажиран със счетоводството на горепосоченото дружество бил свидетеля Т. П.. Той не
следял достатъчно за обосноваността на извършваните плащания и представянето на
документи, оправдаващи реализираните разходи.
За проследяване на движението на паричните потоци, собствения капитал и наличностите
на паричните средства, собственост на горепосоченото дружество, наред с останалите
счетоводни сметки били заведени „сметка 501 - каса в лева“, разделена на две аналитични
подсметки „обща“ и „М. С.“; „сметка 502 - каса във валута“ разделена също на две
аналитични подсметки „обща“ и „М. С.“; „сметка 503 - разплащателна сметка в лева“ и
„сметка 504 - разплащателна сметка в евро“.За периода от 28.08.2009г. до 31.12.2012г.
дружеството имало открити общо четири разплащателни сметки, за които свидетелят М. С.
разполагал със спесимен за извършване на банкови трансакции.
След назначаването на М. С. като управител, от банкова сметка с IBAN
********* /разплащателна сметка в лева/ същият изтеглил следните суми: за периода от
28.08.2009г. до 31.12.2009г. изтеглил парична сума в размер на 6000,00 лева.; за периода от
01.01.2010г. до 31.12.2010г. сумата от 40959,00 лева; за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2011г. сумата от 42409,80 лева. Общия размер на изтеглените от банковата сметка
пари възлизал на 89368,00 лева.
От банкова сметка с IBAN ********** /разплащателна сметка в лева/ свидетелят М. С.
изтеглил следните суми: през 2011г. изтеглил парична сума в размер на 42763,10 лева, а
през 2012г. сумата от 63657,80 лева. Общия размер на изтеглените от банковата сметка пари
възлизал на 106420,90 лева.
От банкова сметка с IBAN ******* /разплащателна сметка в евро/ свидетелят М. С.
изтеглил следните суми: през 2011г. изтеглил парична сума в размер на 5240,00 евро /левова
равностойност 10248,55 лева по фиксирания курс на БНБ/, а през 2012г. сумата от 11763,07
евро /левова равностойност 23006,57 лева по фиксирания курс на БНБ/. Общия размер на
2
изтеглените от посочената банковата сметка парични средства възлизал на 17003,07 евро
или 33255,11 лева.
Общият размер на изтеглените от свидетеля М. С. суми в лева и евро от банковите сметки
на дружеството през периода от 28.08.2009г. до 31.12.2012г. възлизал на 229044 лева.
Отношенията между свидетеля А. и свидетеля С. се влошили, поради което А. решил да
извърши проверка на финансово състояние на дружеството. През 2013г. възложил на
експерт провеждането на финансово-счетоводна ревизия. След като се запознал със
заключението на експерта, А. счел, че от страна на свидетеля М. С. са извършвани
неправомерни действия с имуществото на дружеството, поради което е сезирал Районна
прокуратура - Бургас.
След анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, в т.ч.
заключенията по назначените финансово-икономически експертизи /първоначална и
допълнителни/ представителят на държавното обвинение е стигнал до извод, че воденото
наказателно производство следва да бъде прекратено, поради недоказаност на обвинението.
Качеството на длъжностно лице на свидетеля М. С. по смисъла 93, т.1, б.“б“ от ДР се
установява от писмените доказателства - трудов договор, договор за управление на
търговско дружество и решение на общото събрание на дружеството, доколкото с
назначаването му за управител на „Елиа Транс“ООД му е било възложено да изпълнява
ръководна работа и работа, свързана с пазене или управление на имуществото на
юридическото лице.
От доказателствата по делото се установяват извършвани от страна на свидетеля М. С.
банкови операции /теглена на парични суми/ от разплащателни сметки на дружеството. На
различни дати в периода от 15.12.2009г. до 11.12.2012г. са изтеглени различни по размер
парични суми в лева и евро, чиято обща стойност възлиза на 229044,81лева.
След първото изтегляне на парична сума от банковата сметка на дружеството от свидетеля
М. С., видно от показанията на свидетеля Т. П. е започнал да се отчита приход в сметка каса
т.е. сметка 501, аналитична подсметка „М. С.“. След този момент започвало и разходването
на сумите, като за това следвало да се представя фактура или друг разходооправдателен
документ за извършено плащане съответно за внесени обратно пари по банкова сметка.
Свидетелят М. С. е длъжностно лице по смисъла чл.93, т.1, б.“б“ от НК, тъй като с
назначаването му за управител на „Елиа Транс“ООД му било възложено да изпълнява
ръководна работа и работа, свързана с пазене или управление на имуществото на
юридическото лице. От доказателствата по делото се установяват факти, за извършвани от
негова страна банкови операции, в частност теглене на парични суми, от разплащателни
сметки на дружеството, като на различни дати в периода от 15.12.2009г. до 11.12.2012г. са
изтеглени различни по размер парични суми в лева и евро, чиято обща стойност възлиза на
229044,81лева. След първото изтегляне на парична сума от банковата сметка на
дружеството от свидетеля М. С., от показанията на свидетеля Т. П. се установява, че е
започнал да се отчита приход в сметка каса т.е. сметка 501, аналитична подсметка „М. С.“.
След този момент започвало и разходването на сумите, като за това следвало да се
представя фактура или друг разходооправдателен документ за извършено плащане
съответно за внесени обратно пари по банкова сметка.
Независимо от обстоятелството, че разходите за дейността на дружеството се правили от
различни служители, а не само от свидетеля М. С., за счетоводните нужди не се
предоставяла коректна информация от кого реално е извършено плащането. В тази част
показанията на свидетеля Т. П. кореспондирали убедително със заключението по
назначената допълнителна финансово-счетоводна експертиза, в рамките на която вещото
лице е изследвало наличните в счетоводството документи, оправдаващи разходите.
Свидетелят Т. П. е посочил, че липсата на такава информация не е позволявало да се
3
задължи съответната счетоводна сметка /вкл. аналитична подсметка/. Според него всички
разходи по получените фактури са отразявани, като намаление на сметка каса /обща/ и няма
отразени разходи по сметка „каса“ на М. С.. Изключение от това е случаят, в който С. е
внесъл пари по банкова сметка на дружеството в размер на 67780,99 лева, което изключва
възможността същата да е предмет на длъжностно присвояване, като единствено за
разликата от 161263,82 лева, следва да се установи дали липсват тези пари, и ако това е така
- от какво произтича тази липса и присвоени ли са от свидетеля М. С.. Според прокурора
фактът на теглене на парични суми от управителя на едно търговско дружество от банковите
сметки и принципната възможност да се разпореди с тях е крайно недостатъчен за да се
приеме, че същите тези суми са били наистина присвоени от него, предвид гореизложените
обстоятелства. По делото не са събрани доказателства за внасянето на паричните средства в
размер на 161263,82 лева в касата на дружеството от свидетеля С. след изтеглянето им, а
заприходяването им по аналитичната сметка „М. С.“ е счетоводно обосновано с издадените
от банката документи /бордера/. Установено е, че воденето, следенето и отчитането на
касовите наличности в касата на дружеството „Елиа Транс“ ООД не са съставяни
изискуемите първични счетоводни документи в съответствие с действащото
законодателство. Вещото лице по допълнителната финансово-счетоводна експертиза, след
запознаване с писмените доказателства по делото и анализиране на цялата счетоводна
документация, е заключило, че касови документи за заприходяване на изтеглените суми по
сметката на М. С. не са открити, доколкото заприходяването счетоводно в сметка „каса“ на
предприятието ставало без издаването на първични счетоводни документи - приходни
касови ордери. Тези пропуски при воденето на счетоводството прави невъзможно
проследяването на паричните потоци в дружеството и особено действително внесените в
касата. Утвърдената в дружеството практика да не се съставят приходни/разходни касови
ордери е дало основание на прокурора да приеме, че свидетелят М. С. е внасял пари в
касата, но документално този факт не е бил удостоверяван, както и, че внесени от него пари
са били разходвани от други служители без да се следи процесът на теглене на суми от
касата.
Във връзка с движението на парични средства, собственост на дружеството, оформянето на
счетоводните документи, одобряването на плащанията, отчетността по повод получаването
на суми от касата на дружеството и внасянето на пари в нея важна доказателствена
информация се внася посредством показанията на свидетелката Г. М.. Тя посочва, че в
офиса, в който работила имало каса, за наличностите в която отговаряла тя. При
постъпването на парични суми уведомявала собствениците на дружеството. Приходни
касови ордери тя не е попълвала. Най-често наличностите в касата били малки и се
използвали за текущи разходи. На следващо място от показанията на свидетеля се
установяват съществени факти, отнасящи се до моменти, свързани с разходването на суми
от касата на дружеството. Така например свидетелката сочи, че е получавала нареждания от
свидетелката С. да плати с пари, налични в касата, които суми впоследствие били
възстановявани. Заявява се, че когато размерът на паричните суми в касата нараснел тя ги
предавала на свидетеля А. за да ги съхранява в своята каса. Документи, удостоверяващи
предаването и приемането не се съставяли. Според думите на свидетелката М., всичко било
организирано на основата на взаимно доверие. Наличностите в касата, за които тя била
отговорна, не се следели от друг служител, управителите или другия съдружник, а тя сама
„засичала“ касата и информацията вписвала в тетрадка. Свидетелката твърди, че С. не е
взимал пари от касата за каквито и да било разходи. Когато възникнели „спешни плащания“
в брой и в касата нямало достатъчно пари – свидетелката М. уведомявала свидетеля С. и той
предоставял парични средства. В тези случаи също не се съставяли приходни касови ордери.
Само в тетрадката си М. отбелязвала, че е получила пари. През периода, през който
свидетеля С. е работил в дружеството „Елиа Транас“ ООД от него са внасяни пари в касата
предприятието, но в какъв размер и кога, е обективно невъзможно да се установи, чрез
4
надлежни писмени доказателства, в т.ч. първични счетоводни документи. Изложеното
разкрива, от общо изтеглената от свидетеля С., неустановена по размер сума е постъпила в
касата, за извършване на дейности на дружеството, като с нея е разполагал и другият
управител и е възможно тя да е отчетена като разход, извършен от него. Вещото лице
изготвило допълнителната експертиза сочи, че не е възможно да се установи от кого реално
са заплащани осчетоводените разходи в обща каса на дружеството, от кого реално са
заплащани стойностите на доставките и други касови разплащания в брой. Както се
установи и посредством свидетелските показания, достъп до касовата наличност е имал не
само свидетеля М. С.. Парични суми са предавани физически на другия управител –
свидетеля Д., и на свидетелката С..
От назначената по делото втора допълнителна финансово-счетоводна експертиза се
изяснява, че разходите на дружеството, заплащани в брой /в лева и валута/ не са
осчетоводявани по аналитичните подсметки „каса-М. С.“ /лева и валута/. Изключение от
това са единствено осчетоводените разходи от тези аналитични сметки, които разходи
представляват внесени в брой парични средства /евро и лева/ в банковите сметки на
дружеството /общо 67780,99 лева/.
Тези установени обстоятелства са от особено значение за преценката дали е доказано по
несъмнен начин извършването на длъжностно присвояване с предмет парични средства,
собственост на дружеството „Елиа Транс“ ООД. Както вече се посочи, след направата на
съответния разход свързан с плащане в брой и след коректното му осчетоводяване е
следвало тази информация да намери отражение чрез намаляване на съответната счетоводна
сметка. С оглед създадената в дружеството „Елиа Транс“ ООД отчетност и наличието на две
аналитични подсметки за свидетеля М. С., няма съмнение, че разходите е следвало да бъдат
отразявани именно по аналитичните сметки, щом са направени от М. С., а не по сметка
„каса-обща“, както се е процедирало, само защото липсвала информация, достигаща до
счетоводителя. В този смисъл са и показанията на свидетеля Т. П., които прокурорът е
ценил като последователни и логични.
Вещото лице, в своето допълнително заключение е изследвало въпроса какви разходи,
осчетоводени по сметка каса /обща/ на дружеството, са били заплатени от свидетеля М. С..
Посочено е, че общата стойност на разходите по документите с подписа на получател М. С.
възлизат на 4835,92 лева. Според прокурора така посочената сума също следва да се
изключи като присвоена от управителя, доколкото не са събрани доказателства, поставящи
под съмнение извършеното плащане от страна на свидетеля М. С..
При третата допълнителна експертиза вещото лице е изследвало съдържанието на всички
счетоводни документи, на база на които са извършвани плащания от „Елиа Транс“ООД.
Предоставените счетоводни документи са групирани по следните критерии: 1) с отразени в
тях реквизити на име, получател и подпис на М. С.; 2) с отразени в тях реквизити на име,
получател и подпис Д. А., Е. С. и др. работници от „Елиа Транс“ ООД с изключение на М.
С. и 3) без отразени реквизити на име, получател и подпис. В първата група са установени
разходооправдателни документи за сумата от 6895,44 лева., във втората група са установени
разходооправдателни документи за сумата от 586888,60 лева, а в третата група са
установени документи за суми в общ размер на 115367,02 лева. Последната сума,
представлява направен разход, с налични счетоводни документи, но без отразени в тях
задължителни реквизити, поради което тя би могла да представлява извършено плащане в
брой, от свидетелите С., А. или С. или всеки работник в дружеството. Всички разходи са
били отразени чрез намаляване на сметка каса - обща, без значение от кого е правен
разходът, като за извършените от свидетеля М. С. разходи се е дължало надлежно
отразяване в съответната аналитична сметка, което обаче не е правено. Представителят на
държавното обвинение не е намерил основание въпросната сума в размер на 115367,02 лева
да бъде обвързана с конкретно лице, като направен от него разход, но не е изключил и
5
вероятността свидетелят М. С. да е разходвал суми за направените плащания в брой, като е
използвал парични средства от изтеглените от банковите сметки на „Елиа Транс“ ООД т.е.
част от сумата от 161263,82 лева.
Назначените в хода на досъдебното производство финансово-икономически експертизи
/първоначална и допълнителни/ дават информация за това, че за закупена климатична
техника с доставчик „Аеро концепт инженеринг“ООД са били съставени 4 броя фактури №
1087/01.08.2012г., №1090/01.08.2012г, №1105/06.08.2012г. и №1163/05.10.2012г. Общата
сума на доставките възлизала на 23108,00 лева. От представените на вещото лице
счетоводни документи се установява, че плащането по всички тях е извършено от свидетеля
М. С. по банков път и в брой. Закупените климатици били общо 22 броя и всички те са били
счетоводно зачислени /т.е. не са заведени/ на материално-отговорното лице - М. С.. Освен
тях била закупена и климатична техника от ЕТ „Г. А.“, за която сделка били съставени
фактури № 1033/09.12.2010г.;№ 1270/20.08.2012г.; № 1109/29.06.2011г. и №1195/09.11.2011г.
Общата сума по фактурите била в размер на 6640,00 лева. Закупените 7 броя климатици
били счетоводно зачислени на материалноотговорното лице – свидетеля М. С.. В
съдържанието на нито една от издадените фактури, не е попълнена информация от издателя,
позволяваща индивидуализация на закупените вещи /марка, модел или др. характеристики
на климатичната техника/. Това препятствало възможността да се проверят твърденията на
свидетеля С., че климатици са закупувани и монтирани на строящата се към онзи момент
сграда, факт, които свидетелите А. и С. отричат. Като дълготраен материален актив на
дружеството в счетоводна сметка 206 „Стопански инвентар“ били заведени климатиците със
стойност над 700,00 лева, тъй като дружеството “Елиа Транс“ООД възприело подход за
класифициране на материалните активи, като дълготрайни при стойностен праг на
същественост 700,00 лева. Придобитата от дружеството климатична техника не била
зачислена на свидетеля М. С. като актив. След извършена инвентаризация в дружеството,
съобразно решение от 13.05.2013г. на Общото събрание на дружеството, се установило, че
климатичната техника не е налична, като липсвала информация за местонахождението и. В
съставения ГФО за 2013г. в перо „други вземания“ на счетоводния баланс на „Елиа Транс“
ООД бил отразена сумата от 34255,00 лева, равняваща се на стойността на липсващите
климатици, ведно с начислен ДДС върху липсите, осчетоводено по счетоводна сметка 498
„други вземания“, аналитична партида М. С..
В показанията си, отнасящи се до сключените сделки за закупуване на климатична техника,
свидетеля Д.А. посочва, че във връзка с новостроящ се обект в гр.Бургас - офис сграда на
„Елиа Транс“ ООД, следвало да се закупи, достави и монтира климатична техника. Решено
било да се закупи едно централно тяло, т.нар. „чилър“ и още 2 броя климатици. Според
неговите твърдения всички поръчки на климатици са направени след м. август 2012г.. В
показанията си свидетелят А. отрича да е бил запознат и да е давал съгласие за поръчка,
заплащане с пари на „Елиа Транс“ООД и доставка на климатици, за нуждите на свидетеля
Н.М., а не на дружеството. Показанията на свидетеля Д.А. не са били кредитирани от
прокурора след съпоставка с останалите доказателствени източници в частта, в която се
твърди незнание относно договореното със свидетеля Н.М.. В противоречие със заявеното
от всички останали свидетели, единствено Д.А. излага твърдения, че не е бил наясно с
уговорката климатиците да бъдат закупени на името на „Елиа Транс“ООД, които в
действителност придобивал свидетеля Н.М., вуроятно с цел да ползва търговска отстъпка,
и/или приспадане на дължимия ДДС. Според показанията на свидетеля С. А. климатици
действително са били доставяни от „Аеро концепт инженеринг“ООД. Уговорката била
фактурата да бъде издадена на дружеството „Елиа Транс“ООД, независимо, че купувач на
климатиците в действителност бил свидетеля Н.М.. По време на водените разговори
присъствал и свидетеля Д.А.. Според твърденията на повечето свидетели климатиците,
които са предадени на свидетеля Н.М. и са платени по-късно от него, а са били счетоводно
заведени като дълготраен материален актив на дружеството в счетоводна сметка 206
6
„Стопански инвентар“, защото от общо закупените 29 броя климатици на разход са били
осчетоводени 2 броя, тъй като стойностния им праг е бил под 700,00 лева, а свидетеля М. е
придобил 5 броя климатици. От друга страна в съставените фактури стоката е записана като
„климатична система“ без допълнителна спецификация, така че е възможно и допустимо
свидетеля С. да е заплатил т.нар. „чилър“, което също е климатична техника според
предназначението си.
Прокурорът е установил по делото, че в търговското дружество „Елиа транс“ООД е бил
назначен свидетеля Ц.С. на длъжност „шофьор международен транспорт“. Основното
трудово възнаграждение на свидетеля, посочено в сключения трудов договор от 10.10.2011г.
било в размер на 460,00 лева. През периода от 12.01.2012г. до 21.12.2012г., освен
уговореното трудово възнаграждение той получил по банков път, чрез преводни нареждания
от свидетеля М. С. сума в общ размер на 23984,00 лева с основание на превода
„командировка“. Всички плащания били осчетоводени в счетоводството на „Елиа
транс“ООД като преведени на подочетно лице, по аналитична партида „422 подочетно лице
- Ц.С.“. За сумата в размера на 1080,00 евро /2112,30лв./ в счетоводството на дружеството се
съхранявали първични разходооправдателни документи - заповед за командировка, пътни
листи, авансови отчети, отчет на командированото лице. За разликата до пълния размер на
платеното т.е. за сумата от 21871,70 лева нямало приложени и не са приобщени отчетни
документи, удостоверяващи действителна командировка на служителя. Според показанията
на свидетеля М. С., Ц.С. е извършвал и дейност, свързана с поддръжка на всички
използвани от дружеството „Елиа транс“ООД превозни средства. Според заявеното от
свидетеля, между С. и А. била постигната уговорка, според която освен дължимото трудово
възнаграждение на Ц.С. да се изплаща допълнително възнаграждение за извършване на
ремонтни дейности - по 50,00 лева на ден на територията на страната и по 50 евро на ден,
когато се намира в чужбина. Неговите показания кореспондират с показанията и на
свидетеля Ц.С., който сочи, че ежемесечно попълвал и изпращал справка за броя на
работните дни и въз основа на тази справка получавал трудовото си възнаграждение
включително и допълнително уговореното. Според прокурора изложеното в достатъчна
степен разколебава извода, че превеждайки сумите в полза на свидетеля Ц.С., С. е
присвоявал парични средства т.е. разпореждал се е с тях неправомерно в свой и/или чужд
интерес. В противоречие с това са свидетелските показания на свидетелите А. и С., които са
пряко заинтересовани от изхода на делото. Липсата на документи за извършените от
работника дейности не означава, че плащането от страна на работодателя е лишено от
основание и паричните средства са предмет на престъпно присвояване.
Според показанията на свидетеля Д.А. покупката на масла и консумативи от „Грийн
такси“ООД, са заплащани със средства на „Елиа транс“ООД, но липсвали представени
документи за кои точно камиони са използвани тези продукти. Претендира се също, че
стоките са закупувани на цени, по-високи от пазарните. Чрез показанията на разпитаните
свидетели се установявало, че през процесния период в „Елиа транс“ООД е осъществяван
превоз освен с камиони, собственост на дружеството, така и с наети за целта превозни
средства. Последните са били ремонтирани и поддържани с оглед поддържането в
състояние, годно за експлоатация. За период, повече от три години, през който свидетелят
С. е бил управител, дружеството, е имало търговски отношения и с „Трайков транс“ООД.
След анализ на доказателствата държавния обвинител е приел, че са извършвани ремонтни
дейности, и доколкото не всеки обект е работил с УТА-карти, е било плащано и в брой.
Изхождайки от предмета на дейност на дружеството, разходите свързани с закупуване на
консумативи, автомобилни гуми и др. необходими за поддръжката на собствените на
дружеството и наетите камиони, извършения разход за закупуването им не сочи на
извършено длъжностно присвояване и разходване на суми в личен интерес.
За да постанови акта си прокурорът от Бургаска районна прокуратура е извършил
обстойна оценка и анализ на събраните доказателства, и при изпълнение на указанията,
7
дадени от предходните съдебни състави. При преценката на законосъобразността
обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, съдът
като контролен орган не е оправомощен да се произнася по въпроси от компетентността на
държавното обвинение чрез различна от изложената в постановлението за прекратяване
интерпретация на доказателствата. Независимо от това, след преценка на материалите по
приложеното досъдебно производство, съдът намери изводите на прокурора за обосновани и
законосъобразни. В резултат от проведеното разследване, не са налице нито преки, нито
косвени доказателства водещи до категоричност относно съставомерност на деянието, и до
единствения възможен извод, за противоправно поведение на свидетеля М. С., изразяващо
се в противозаконно разпореждане с парични средства на дружеството, в резултат на което
са присвоени чужди пари.
Според съда не може с категоричност да се твърди дали има липса, какъв е нейния
произход и размер, поради обстоятелството, че „Елия транс“ООД не е имало изрядно
документиране на паричните потоци. Дори и да е налице липса, това не води автоматично до
извод, че липсващото имущество е предмет на престъпно присвояване. В трайната съдебна
практика е възприето, че понятията „липса на имущество“ и „длъжностно присвояване“ не
са еднозначни. Липсата е щета с неустановен произход, която самостоятелно не може да
обоснове правен извод за извършено престъпление, респективо присвоителни действия от
страна на свидетеля С. - умишлено разпореждане, без правно основание в личен или чужд
интерес. За съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо да се установи
по несъмнен начин извършването на присвоителни действия, които са имали за предмет
движимите вещи предмет на престъплението - пари, поверени на С. в качеството му на
длъжностно лице.
По делото е безспорно установено, че в „Елия транс“ООД е съществувала утвърдена
практика да не се съставят приходни/разходни касови ордери. Касови документи за
заприходяване на изтеглените суми по сметката на М. С. не са били открити, доколкото
заприходяването счетоводно в сметка „каса“ на предприятието е ставало без издаването на
първични счетоводни документи - приходни касови ордери. Тези пропуски при воденето на
счетоводството водят до невъзможност да се проследят паричните потоци в дружеството,
тъй като действително внесените в касата пари и разходването на суми не са били
документално удостоверявани.
Събраните по делото доказателства не са достатъчни за да се установи кои точно
климатици евентуално са присвоени, има ли фактически действия насочени към присвояване
на такива вещи, и дали изобщо са реализирани такива, доколкото по делото липсват
безспорни доказателства. Това важи в пълна степен ако се предположи, че присвояването е
било насочено към обогатяването на трети лица, различни от свидетеля С., т.е. ако за
присвоени се приемат сумите, с които са плащани климатици. Неясно е кои от общо 29 броя
заплатени със средства на дружеството климатици са били предоставени на трети лица,
какви са конкретните фактически действия на М. С., какъв е размерът на вредата, времето
когато евентуално е извършил деянието и, умисъла за присвояване. По делото са налице
доказателства, че закупените от „Елиа Транс“ООД климатици, в действителност е
придобивал свидетеля Н.М.. Фактурата била издадена на дружеството, независимо че
купувач на климатиците в действителност бил свидетеля Н.М. и те били платени от него.
Процесните климатици, били счетоводно заведени, като дълготраен материален актив на
дружеството в счетоводна сметка 206 „Стопански инвентар“.
Липсата на подробна информация в документите, издадени във връзка с осъществени
плащания за закупуване и монтаж на автомобилни гуми също би могло да обоснове
съмнения относно правомерността на извършенитео плащания от свидетеля С., но не и
доказателствена основа за осъществено присвояване. Коментираните плащания са били
предмет на обсъждане и по назначените експертизи, и от тях не може да се обоснове извод,
8
че С. е присвоявал средства за да обогати финансово себе си или някое трето лице.
В допълнение на гореизложеното, според съда невъзможността да се формира извод за
осъществени присвоителни действия се дължи в голяма степен на доказаните пропуски и
нарушения при воденото счетоводство на дружеството и занижения контрол в рамките на
стопанска дейност през изследвания период. В дейността на „Елия транс“ ООД не били
създадени условия, които да позволяват ясна проследимост на движението на паричните
средства и материални активи на във всеки един момент. Преди започване на фактическото
изпълнение на задълженията като управител от страна на свидетеля М. С., ревизии и
инвентаризации на активите и пасивите на предприятието „Елиа Транс“ ООД не били
възлагани и извършвани. Такива не били осъществени и през целия период от 28.08.2009г.
до 31.12.2012г..
Предвид изложените съображения в рамките на приключилото наказателно производство
деяние, което да покрива състава на престъплението по чл.201, ал.1 от НК не е доказано. В
хода на разследването по досъдебното производство не са събрани доказателства за
осъществено друго престъпление от общ характер. Разследването е проведено обективно,
всестранно и пълно в съответствие с чл.14 от НПК, като обжалваното постановление е
постановено при оценка на доказателствения материал, основана на всички събрани по
надлежен ред и проверени в досъдебното производство доказателства за и против
обвинителната теза. В хода на проверката по съдебния контрол не се констатираха
съществени нарушения на процесуалните правила. Постановлението за прекратяване на
наказателното производство е обосновано и законосъобразно, поради което същото следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл.243, ал.6,
т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 03.05.2022г. на прокурора от Районна прокуратура-
Бургас, с което на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК е прекратено наказателното производство
по ДП №143/2014г. по описа на ОД МВР - Бургас, пр. преписка № 11209/2013г. по описа на
Районна прокуратура - Бургас, образувано за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1
вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването
му пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9