Определение по дело №13990/2020 на Софийски градски съд

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                               Гр. София, 07.01.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

                   СИМОНА УГЛЯРОВА

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Г. в.гр.д. № 13990 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника Д.п. „Р.о.“ срещу решение от 15.10.2020г., постановено по гр.д. № 30483/2020г. по описа на СРС, ГО, 62 състав и въззивна жалба /имаща характер на частна въззивна жалба/ от ответника срещу допълнително решение на СРС от 28.10.2020г., постановено на основание чл. 77 от ГПК.

Съдът констатира, че във въззивната жалба е инкорпорирано искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното на 15.10.2010г. решение в частта му за разноските /при оплакване за неправилност на изводите на СРС, че в полза на ищеца се дължат разноски за пътни и дневни в размер на 70 лева и непредставяне на списък на разноските по чл. 80 от ГПК от насрещната страна/. Компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил обжалваното решение. Разрешаването на спора за разноските зависи от разрешаването на основния спор по делото, поради което следва да се разгледа заедно или след постановяването на решението по депозираната въззивна жалба. Ето защо делото следва да се върне на СРС за произнасяне по искането по чл. 248 от ГПК, като след влизане в сила на постановения акт, респективно след надлежно администриране на евентуални жалби срещу него, делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба.

На следващо място, съдът констатира, че подадената въззивна срещу срещу допълнителното решение от 28.10.2020г. не отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 261, т. 4 от ГПК, тъй като не е заплатена дължимата държавна такса. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт има характер на определение по чл. 77 от ГПК, поради което същият подлежи на обжалване с частна въззивна жалба, по която дължимата държавна такса е в размер на 15 лева.

Първоначалната проверка за редовност, както и администрирането на частната въззивна жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия /за даване на указания на жалбоподателя по реда на 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 от ГПК за отстраняване на допуснатите нередовности – в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 15 лева и в същия срок да представи доказателства за това по делото/. Делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираните въззивни жалби след отстраняване на допуснатите нередовности.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 13990/2020г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 62 състав, за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                 

                            2.