РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Търговско дело №
20215300900651 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Ищците Е. Н. А., ЕГН **********, и Б. Ш. А., ЕГН **********, и
двамата от гр. *********, със съд. адрес: гр. *********, чрез адв. С. А., са
предявили срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД субективно съединени искове
за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на общо 360 000 лв. или по
180 000 лв. за всеки от тях, причинени вследствие смъртта при ПТП на
**.**.**** г. в гр. ********, на тяхната дъщеря Н. Е. Р., ЕГН **********.
Твърдят, че са биологични родители на Н. Е. Р., родена на **.**.**** г. и
въпреки, че ищецът Б. А. не я е припознал, двамата ищци живеели на семейни
начала в общо домакинство и заедно отглеждали както дъщеря си Н., така и
останалите си деца – Т., Г. и И.. На 01.08.2016 г. Н. сключила граждански
брак с Ю.Й.Р.. и двамата заминали за гр. ****** където Ю. живеел и работил,
като в началото на 2017 г. Н. очаквала да роди първото си дете.
На **.**.**** г. Н. се обадила на майка си Е. по телефона, като й
съобщила, че заедно с Ю. отиват до болницата за преглед и консултация. До
болницата те пътували с лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег.№ ** **** **,
1
собственост на дядото на Ю., в който освен него и Н. пътувала и Н. П. А.. Тъй
като родилният процес все още не бил започнал, Н. трябвало да се прибере в
къщи. Около 13 часа управлявания от Ю. Р. лек автомобил „Фиат Улайс“ се
движил по ул. *****, като Н. се намирала на задната седалка зад шофьора, а
до нея седяла Н. А.. На кръстовището с ул. ******* и ул. ****** лекият
автомобил „Фиат Улайс“, управляван от Ю. Р., извършил маневра „завой
наляво“ без да спре и да се огледа, въпреки наличието на пътен знак 250 от
германския Закон за движение по пътищата, и без да пропусне движещия се с
предимство по главен път - ул. *******, автобус „Evobus“ с рег.№ ***-****,
управляван от германския гражданин Т. А. К., който бил подал ляв мигач, за
да се включи в движението по ул. ******. Вследствие навлизането на лекия
автомобил „Фиат Улайс“ по ул. ******* и отнемане на предимството на
автобуса „Evobus“, рег.№ ***-****, между двете МПС настъпил сблъсък,
въпреки че водачът на автобуса – Т. К., който се движил с около 40 км./час, се
опитал да забави ход и да спре, но не успял. Автобусът блъснал лявата част на
колата с лявата си предна част, като вследствие на удара колата се завъртяла
на 180 градуса и се ударила във фасадата на дясната задна част на сградата на
ул. ******* 10. Вследствие на удара, Н. Р., която се намирала в лекия
автомобил в областта на основния удар, получила сериозни наранявания и
въпреки проведената реанимация в болницата в гр. ******** починала, както
и нероденото й дете.
Във връзка с настъпилото ПТП прокуратурата в гр. ********* провела
предварително разследване по преписка № 25Js1518 срещу Ю. Р. по
подозрение за убийство по небрежност, според § 222 от немския НК. С
решение от 08.05.2017 г. процедурата по разследване е прекратена на
основание чл. 153б, § 1 от немския НПК, одобрено от Окръжния съд – ******
като е прието, че обвиняемият е съпруг на загиналата и баща на нероденото й
дете, поради което е пряко засегнат от последиците на самото деяние, поради
което е освободен от наказание.
В РБ е образувано паралелно производство по сл.д.№ 153/2019 г. на
ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г. на ОП – Пловдив, в хода на която е установено
извършеното от Ю. Р. деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца, като наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК.
2
За МПС, управлявано на **.**.**** г. от виновния водач, е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество „Лев Инс“ АД, обективирана в
застрахователна полица с период на действие 27.01.2016 г. – 26.01.2017 г.
Проведена е извънсъдебна процедура, като ищците са заявили
претенциите си пред застрахователя на 16.02.2021 г. със заявления вх.№№
2317 и 2320, по които са образувани преписки по щети №№ ****-****-**-**-
****/27.05.2021 и ****-****-**-**-****. Застрахователното дружество е
предложило на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на 10
000 евро за всеки от тях, с което те категорично не са съгласни.
Ищците твърдят, че в резултат на нелепата смърт на тяхната дъщеря Н.
при процесното ПТП изпаднали в шок, сринали се психически, плачели
неистово и нямали физически и психически сили да се справят с огромната
мъка, която не е отшумяла и до днес. Започнали да приемат успокоителни
медиК.ти за подобряване на съня, намаляване на емоционалния стрес и
тревожност и за регулиране на раздразнителността. Вследствие на
преживения стрес ищцата Е. отключила захарна болест, високи стойности на
артериалното налягане, главоболие, тремор, тежест в гърдите, за които
приема медиК.тозна терапия. Ищецът Б. реагирал с отключване на
психотравма, изразяваща се в подтиснатост, депресия, тревожност и
безсъние, повишено артериално налягане, тежест в гърдите. Дните и на
двамата родители преминават в скръб, тъга и мъка по внезапно починалата им
дъщеря Н. и нероденото им внуче. От раждането си до заминаването си през
м. септември 2016 г. Н. е живяла в едно домакинство с родителите си, с които
се разбирали добре, били взаимна подкрепа и опора един на друг. През
няколкото месеца, през които била разделена с родителите си (м.09.2016 г. –
**.**.**** г.) Н. ежедневно се чувала с тях по телефона, споделяли радостите
и проблемите си и планували бъдещите си срещи и събития.
Ето защо, ищците молят съда да осъди ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да им заплати
обезщетения за неимуществени вреди - душевни болки и страдания,
причинени от смъртта на тяхната дъщеря Н. Р., вследствие на ПТП на
**.**.**** г. в гр. ****** *******, в размер на 180 000 лв. на всеки от тях,
ведно със законната лихва от деня на увреждането - **.**.**** г. до
3
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата молба, в
уточняващите молби и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа
на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Симеоновско шосе 67А,
ЕИК *********, със съд. адрес: гр. ***************, чрез адв. В. Д., е подал
отговор, в който заявява, че предявените искове са допустими, но са
неоснователни и ги оспорва изцяло по основание и по размер.
Счита, че ищецът Б. Ш. А. не попада в кръга на лицата, легитимирани
да получат застрахователно обезщетение в конкретния случай, тъй като не се
установява формална родствена връзка с пострадалата Н. Р. и оспорва
твърденията за биологично бащинство на същия. Счита, че не се установява
визираното в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС изключение от
традиционната житейска привързаност между членовете на домакинството.
Евентуално счита, че следва да се приложи разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) относно размера на иска.
Наред с това заявява, че претендираните обезщетения за завишени по
размер и противоречащи на принципа за справедливост и на практиката на
съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Ако се вземат предвид размерите на МРЗ
за страната през процесния период от 460 лв. и средния годишен общ доход
на лицата за същия период от 5 540 лв., се установява, че претендираният
размер на обезщетенията от 180 000 лв. за всеки от ищците е извън рамките
на обезщетителния характер на тези плащания.
Твърди също, че починалата Н. от съвсем ранна възраст – ** г. се е
отделила от родителите си, заживяла е в отделен дом и домакинство, създала
е свое семейство и е заминала със съпруга си в чужбина, което е допринесло
за известна редукция в близката връзка между родителите и дъщеря им.
Ето защо, счита предявените искове за неоснователни и моли да се
отхвърлят частично, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения за това излага в отговора и в писмени бележки
по съществото на спора, в които твърди, че прекият делинквент, пострадалата
Н. и ищците имат обичайно местоприбиваване в чужбина, поради което в
случая е приложимо немското материално право за извъндоговорни
4
задължения по Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.07.2007 г.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ДП № 153/2019 г. на ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г.
на ОП – Пловдив и приетата съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице
инж. В. Г. С., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че на **.**.**** г. в гр.
********, Ю. Р., бременната му съпруга Н. Р. и Н. П. А. пътували в лек
автомобил „Фиат Улайс“ с рег.№ ** **** **, управляван от Ю. Р. по ул.
***** в посока от запад на изток. На кръстовището на ул. ******* и ул.
****** Ю. Р., при управлението на посочения по-горе лек автомобил,
предприел маневра „завой наляво“ без да спре и да се огледа, въпреки
наличието на пътен знак № 205 от германския Закон за движение по
пътищата, предоставящ предимство на движещите МПС по ул. *******. По
същото време по ул. ******* – главен път с предимство, се движил автобус
„Евобус“ (Evobus) с рег.№ ***-****, управляван от германския гражданин Т.
А. К., който бил подал ляв мигач, за да се включи в движението по ул. ******.
Въпреки, че водачът на автобуса се опитал да забави ход и да спре чрез
екстремно задействане на спирачната система на автобуса, между него и
управлявания от Ю. Р. лек автомобил „Фиат Улайс“ настъпил удар, в
резултат на което автобусът блъснал лявата странична част на лекия
автомобил с лявата си предна част и вследствие на удара лекият автомобил се
завъртял на 180 градуса, след което се ударил в дясната задна част на
фасадата на сградата на ул. ******* № ** Непосредствено преди удара
автобусът се движил с 40 км./час при разрешена максимална скорост от 50
км./час.
Водачът на лекия автомобил – Ю. Р. е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като възприеме движещия се по път с предимство автобус
и го пропусне, след което да премине безопасно през кръстовището. Водачът
на автобус „Евобус“ е реагирал с екстремно задействане на спирачната
5
система преди лекия автомобил да навлезне в кръстовището и е нямал
техническа възможност при скорост от 40 км./час да предотврати
произшествието.
От техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е, че водачът
на лекия автомобил – Ю. Р., е навлезнал в кръстовището и в коридора на
автобус „Евобус“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно.
След сблъсъка бременната в деветия месец Н. Р., която пътувала на
задната лява седалка в лекия автомобил, т.е. директно в областта на основния
удар, получила сериозни наранявания в областта на главата и въпреки
оказаната й медицинска помощ в болницата в гр. ****** малко по-късно
починала, както и нероденото й дете.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М. К.
Б., която съдът възприема като компетентна, безпристрасно изготвена и
неоспорена от страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание на 24.02.2022 г., се установява, че в ДП № 153/2019 г. на
ОСО при ОП – Пловдив липсва медицинска документация от болницата в гр.
********, на пострадалата Н. Е. Р., а и не е извършена аутопсия на същата.
Затова вещото лице приема, въз основа на материалите на немската полиция
по преписката, че смъртта на Н. най-вероятно е причинена от тежка черепно-
мозъчна травма, тъй като тя е седяла на задната седалка вляво на лекия
автомобил, където е попаднал и удара от сблъсъка с автобуса. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени от
Н. при ПТП на **.**.**** г., и настъпилата на същата дата смърт на
последната. ЧМТ е била причинена от действието на твърд тъп предмет, от
удар или притискане със или върху такъв и е причинена при директен удар в
областта на главата на пострадалата, получен при сблъсъка на автобуса в
задната лява врата на лекия автомобил.
Във връзка с процесното ПТП прокуратурата в гр. ********* провела
предварително разследване по преписка № 25Js1518 срещу Ю. Р. по
подозрение за убийство по небрежност, според § 222 от немския НК, като с
решение от 08.05.2017 г. процедурата по разследване е прекратена на
основание чл. 153б, § 1 от немския НПК, одобрено от Окръжния съд – ******
като е прието, че обвиняемият е съпруг на загиналата и баща на нероденото й
дете, поради което е пряко засегнат от последиците на самото деяние, поради
6
което е освободен от наказание.
В РБ е образувано паралелно производство по сл.д.№ 153/2019 г. на
ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г. на ОП – Пловдив, в хода на което е установено
извършеното от Ю. Р. деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца, но наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1,
т. 6 от НПК, тъй като спрямо същото лице за същото престъпление има
незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото.
Няма спор, че Н. Е. Р. е оставила за свои наследници по закон съпруга си
Ю.Й.Р.. и майка си – ищцата Е. Н. А., видно от приложените Акт за смърт №
****/**.**.**** г. на Община ***** и удостоверение за наследници изх.№
АО-05-04-704/10.08.2018 г., издадено от същата община.
По делото са разпитани свидетелите А. Й. А., А. Е. З., Г. Б. З. и К. Й. Р.,
показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви, макар и при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на
свидетелките Т. и Г., които са дъщери на ищците, с оглед възможната им
заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на свидетеля К. Р. – дядо на съпруга на Н. – Ю. Р., се
установява, че Ю. и Н. се познавали от училището в гр. *****, където учили и
двамата. След като завършили училище те се оженили. Сватбата им била в гр.
***** и след това заминали при родителите на Ю. в ****, за да живеят и да
работят там.
От показанията на свид. А. А. – леля на ищцата, се установява, че
ищците Е. и Б. се оженили през 1994 г. и „оттогава са постоянно заедно. …
Б. изгледа децата и се грижеше много добре за тях. Е. има четири деца –
момче И., другата е Г., третата е Н., която почина, и друга дъщеря –
малката Т.. Тези деца всичките са на Б.. Те и досега живеят с тях, даже
той ги взе и във **** и заедно с него живеят. Н. живя с родителите си в
***** докато се ожени и след това пак беше постоянно с тях. Горе - долу
след един месец, след като сключиха брака, Н. замина със съпруга си за ****.
Тя като забременя и заминаха за ****. Н. живееше с мъжа си, но постоянно
се чуваха и си говореха по телефона, и те много се радваха, че е бременна и
че ще има бебенце. …Е. живееше във **** с мъжа си Б. и с децата. Н. учеше
7
във **** заедно със сестра си Т.. Август месец, като дойдоха в България на
почивка първо направиха сватба на И.. Тя беше август месец. След няколко
дена направиха
годеж на Н. и я взеха Н.. След това свекървата направи сватба. Н. беше
малка и затова трябваше разрешение и като направиха брака, тя вече
можеше да замине с мъжа си в ****. Като е била малка, са се виждали с
мъжа на Н. като са идвали в България и тогава са се запознали.
Когато беше малка, Н. имаше болни бъбреци и за това за нея повече се
грижеха. Баща й се грижеше много за Н., защото беше с болни бъбреци.
Преди два дни Н. имаше рожден ден и не можехме да извадим баща й от
гробището, текат му сълзи от очите, не може да я прежали. И двамата
родители на Н. получиха диабет, кръвно, сърце болно. На Е. й се подуха
краката и не можеше да ходи. Седяла съм два месеца у тях да й помагам
докато се възстанови.
Когато се случи катастрофата аз бях на гости в **** при моите
деца. Дойдоха двамата ми сина и не смееха да ми кажат какво е станало.
Ние се чувахме непрекъснато по телефона и чакахме всеки момент Н. да
роди, но вместо да роди на същата дата тя почина. Ние живеем в ***, ****
на 700-800 км. Качихме се в колата с мъжа ми и с моите синове и отидохме
в ***. Исках да видя тялото на Н., но не ми разрешиха. Аз припаднах като
разбрах, че тя е починала, защото по пътя не смееха да ми кажат. Като
разбрах, че е починала, аз дойдох в България. Пристигнахме през нощта
януари месец, беше студено. Бяха закарали Е. и Б. в Бърза помощ, защото
всички бяхме в шок и не можехме да разберем какво се е случило. Моят
малкият син е женен за немкиня и ми каза: „Майко, аз ще наема адвокат,
който ще заведе дело за смъртта на Н.“. Е. и Б. заминаха след 10-на дена за
**** при моите синове. Дадоха пари на адвоката, но той нищо не е направил.
Още сме в стрес всички. Аз като чуя за Н. много ми става жал за нея и
за родителите й. Изтръпвам, като си помисля, че беше само на ** години.
Ние толкова се радвахме, че ще има бебе, а всъщност…
Той (Ю.) беше нов шофьор, преди два месеца беше взел книжка и се е
блъснал в рейс. Н. е седяла на задната седалка зад мъжа си, между двете
врати и някакво желязо е ударило Н. в главата, след това са извикали
линейка. Дошла е линейка и са я закарали в болницата и там Н. е починала.
8
Мъжът й е бил виновен за катастрофата. …Ние отидохме веднага на
място и роднините на мъжа на Н. – свекъра, свекървата ни разказаха какво
е станало …
Е. и Б. и досега продължават да пият лекарства. И двамата са с
диабет. Миналата седмица направи пълни изследвания - имат холестерол,
още са в шок и не могат да преживеят смъртта на Н., задушават се. Има
проблеми със сърцето Е. и Б. и той, и двамата още са зле. Не са вече такива
каквито бяха преди. Брата на Н. - И. има бебе момиченце и го кръстиха на
името на Н., на
покойната му сестра, за да живее по този начин с тях. Всички живеят
заедно във **** нищо, че са женени. Страхуват се и всички живеят заедно с
него във ****. Притесняват се за децата си. Много грижовни баща и майка
са Е. и Б..
Вчера беше рождения ден на Н., Б. беше в шок, заради рождения ден на
Н.. Е. също, текат им сълзите, задушава ги болката. Аз постоянно говоря с
тях, не ги оставям, защото аз съм изгледала Н. и я чувствам като моя
дъщеря, и децата им така съм ги обичала като свои. Повече от десет години
Б. живее във **** и работи със семейството си е там. Синът и щерките,
дето се ожениха, пак Б. ги взима при него във ****, всички живеят там.
След една-две години, след като замина Б., и Е. замина при него във ****
заедно с децата и децата там учиха. Е. замина с И., Н. и Т.. Г. беше женена,
тя беше в *****. Другите три деца отидоха с майка си във **** при баща им
Б. и Н. заедно с Т. учеха във ****. Около 8 г. живяха във **** децата с Б..
Докато Н. се ожени живееше при родителите си във ****. Всички август
месец идват на почивка в България всяка година и тогава се е запознала Н.
със съпруга си. Н. не е живяла сама в България без родителите си. Преди да
се ожени, Н. постоянно живееше с родителите си. Не е живяла сама в
България, а родителите й да са в чужбина. …Всички продължават да
живеят във **** и работят там.
Мъжът на Н., свекъра, свекървата живееха и работеха в ****, за
това и Н. отиде в ****, а не във ****. Е. всяка вечер говори с дъщеря си и със
зет си, защото мъжа й е нощна смяна и тя е сама и я беше страх. …
Съпругът на Н. се ожени втори път и сега има две деца, а нашето
дете е погребано. Съпругът на Н. се ожени в **** и там си живее.
9
Погребахме Н. заедно с бебенцето. Много тежко изживяхме всичко това. Да
не дава Господ на никой“.
От показанията на свид. Т. З. – дъщеря на ищците, се установява, че в
семейството на родителите й им има четири деца – „Първо се роди брат ми
И., после сестра ми Г., после другата ми сестра, която почина Н., и аз съм
най-малката. Откакто сме се родили, живеем заедно с майка ми и баща ми.
Той се грижи много за нас. Баща ми повече се грижеше за починалата ми
сестра Н., защото тя беше с болни бъбреци. Н. беше една година по-голяма
от мен. Докато навърших 15 г. живеехме в България всички заедно с майка
ми и баща ми и с брат ми и сестрите ми в *****. Първо, замина баща ми за
****, после майка ми … с брат ми и сестра ми Н. и аз. Живеехме във **** и
учихме заедно с Н. във френско училище. Тя след това се виждаше по
телефона с момчето, за което се ожени после и те решиха да се оженят.
Съпругът на Н. живееше в ****. …Лятото дойдохме 2016 г. и направихме
сватба в *****. След един месец тя замина с мъжа си в ****, а ние се
върнахме във **** и след три месеца стана катастрофата и тя почина.
Виновен за катастрофата е мъжа й.
Чакахме сестра ми Н. да роди. В същия ден, в който трябваше да
роди, братовчед на баща ми се обади по телефона и каза, че тя е починала.
Майка ми й стана лошо, като разбра. Дойдоха линейки във ****. Тя не беше
на себе си, като научи, че Н. е починала заедно с бебето. Баща ми, брат ми,
всички бяха в шок. Аз също бях бременна и от стреса, че сестра ми е
починала, пометнах бебето. Това още повече стресира и майка ми и баща
ми.
Когато баща ми беше в чужбина се чувахме постоянно по телефона.
Той си идваше в България, виждахме се. Той ни изпращаше пари, за да гледа
семейството си.
Майка ми е все в същото състояние, както след смъртта на Н.. Не
може да я преживее, плаче. Има една топка на гърлото, която я задушава,
не е добре със сърцето. Баща ми също не е добре със сърцето. Пият
успокоителни хапчета, имат висока захар, диабет. Вчера беше рождения
ден на сестра ми Н., която почина. Събрахме се вкъщи, баща ми се разплака
като дете. Отидохме на гроба, едвам го откъснаха от гроба на Н.. Много ни
е мъчно на всички за нея. И на нас ни е мъчно, но повече е мъчно на
10
родителите ми. Сега родителите ми живеят във ****. По време на
катастрофата те пак бяха във ****….
Познавах съпруга на сестра ми Н.. Мъжът на Н. живееше в същата
махала в *****. Той беше в чужбина и когато се ожениха се върна. Цялото
му семейство – майката, бащата живеят в чужбина и той живееше с тях.
Сега той се ожени отново. Направиха сватба и има две деца. Н. и съпруга й
смятаха да останат да живеят в ****. След като роди бебето, щяха да
живеят при свекъра и свекървата на Н.. …От три-четири години преди да
се оженят мъжът на Н. и семейството му отидоха в ****. Сега вече
станаха повече години от тогава.
Когато бяхме 5-6 годишни, баща ми замина за ****, а ние останахме в
***** с майка ни. Баща ми живея две-три години самичък във ****. През
тези две-три години той идваше, виждахме се, изпращаше ни пари, грижеше
се за нас. Когато пораснахме, отидохме при баща ми във ****. Баща ми си
идваше всяка година на празниците и беше заедно с нас. Майка ми остана
при нас в ***** и заминахме при баща ни заедно с нея. Н. всеки ден се чуваше
по телефона с майка си, казваше кога отива на консултация, как върви
бременността. Всеки ден се чувахме по интернет с баща ми, когато той
беше във ****, а ние бяхме в *****. Н. също се чуваше с него много често.
Моето презиме е името на майка ми Е., защото майка ми и баща ми
първоначално нямаха брак. Когато ние се родихме, те не бяха женени после
баща ми беше във **** и го нямаше и не ни е припознал мен и сестра ми Н.“.
Аналогични са показанията и на свид. Г. З. – другата дъщеря на ищците
– „Четири деца сме – аз Г., брат ми И., Н. - сестра ми и сестра ми Т.. Б. е
баща и на четиримата. Откакто сме се родили си живеем с баща ми и
майка ми. Бях 9-10 годишна, когато баща ми Б. отиде в чужбина, за да
работи, да ни праща пари и да ни гледа. Ние останахме тук с майка ни.
Баща ми отиваше, стоеше два-три месеца, там работеше, след това се
връщаше, после пак отиваше и така.
Н. от малка беше с болни бъбреци, затова нея повече я гледаха и повече
се грижеха за нея, защото беше болна от малка. Майка ми и баща ми много
страдат за Н., все ходят по болници и пият лекарства и до сега също. И
досега всички плачем за Н., много ни липсва. Всеки ден майка ми и баща ми
гледат снимките на Н., гледат вещите и плачат. Това нещо никой няма да го
11
забрави никога.
Баща ми ни взе всички във ****. Той се притесняваше на нас нещо да не
ни се случи в България. Страхуваше се и ни взе всички във ****. Сега всички
живеем във ****. Често плаче за сестра ми Н.. Нарочно не слагаме снимки
на сестра ми от сватбата и други, за да не се разстройва и да не плаче
постоянно. Отива на гробището баща ми и после не може да го изведем от
там. Става му лошо, започва да го задушава сърцето. И майка е така, и
двамата са много зле.
От три години живея с майка ми и баща ми и с всички във ****. Н.
живееше с майка ми и баща ми във ****. Аз бях в България, но Н. беше с
родителите ми във ****. Аз поддържам постоянна връзка с родителите ми,
говоря с тях. Откакто съм се оженила си говорим, виждаме се по телефона,
по фейсбук. Н. и Т. живееха във **** с майка ми и баща ми и ходеха там на
училище. Аз тогава живеех в България в *****. Брат ми И. беше и той във
**** с родителите ми и със сестрите ми“.
От приложената по делото медицинска документация на ищците (л. 25 –
38) се установява, че Е. и Б. са посетили кардиолог на 30.08.2021 г. и личния
си лекар на 31.08.2021 г., като от представените амбулаторни листове и
етапни епикризи за периода 01.01.2016 г. – 31.08.2021 г. се установява, че
ищцата Е. З. страда от ******** без (застойна) сърдечна недостатъчност
(24.08.2021 г. и 31.08.2021 г.); Невротично разстройство, неуточнено
(11.11.2018 г. и 24.08.2021 г.); ******* и Състояние след ******, и двете на
31.08.2021 г.
Ищецът Б. А. страда от Рецидивиращо депресивно разстройство,
неуточнено (24.08.2021 г.); ******** без (застойна) сърдечна дейност
(24.08.2021 г.); ******* и Състояние след ******, и двете на 31.08.2021 г.;
***** (първична) ****** и Други видове *********, и двете на 31.08.2021 г.
По делото няма спор, а и от представената справка се установява, че за
процесния лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег.№ ** **** **, управляван от Ю.
Р. при процесното ПТП на **.**.**** г., който автомобил е собственост на
неговия дядо К. Р., е била сключена с ответника ЗК „Лев Инс“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие
27.01.2016 г. – 26.01.2017 г.
12
На 16.02.2021 г. ищците предявили претенциите си пред застрахователя
и е образувана щета № ***-****-**-**-****/27.05.2021 г., като
застрахователят е предложил обезщетения от по 10 000 евро за всеки от
ищците, които няма данни да са заплатени до момента.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Субективно съединените осъдителни искове за обезщетяване на
неимуществени вреди от деликт с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са
предявени с редовна искова молба, от надлежни страни в качеството им на
близки на починалата при процесното ПТП Н. Р., при спазване на
процедурата по чл. 380, ал. 1 от КЗ и изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
поради което са процесуално допустими по смисъла на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
По същество исковете са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи
се установява, че по повод на процесното ПТП на **.**.**** г. в гр.
********, Ю. Р. като водач на лек автомобил „Фиат Улайс“, рег.№ ** ****
**, е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла
на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като в нарушение на правилата за движение,
идвайки от ул. „*****“, е предприел маневра „завой наляво“ без да спре и да
се огледа, въпреки наличието на пътен знак № 205 от германския ЗДв.П, и е
отнел предимството на движещия се по главен път с предимство - ул.
*******, автобус „Евобус“ (Evobus), рег.№ ***-****, управляван от
германския гражданин Т. А. К.. В резултат на неправомерното поведение на
водача Ю. Р. между двете МПС е настъпил удар в лявата странична част на
лекия автомобил, който се завъртял на 180 градуса, след което се ударил в
дясната задна част на фасадата на сградата на ул. ******* № **. Вследствие
на удара бременната Н. Р., която пътувала на задната лява седалка на лекия
автомобил, получила сериозни наранявания в областта на главата и по-късно
същия ден починала заедно с нероденото си дете.
С поведението си виновния водач Ю. Р. е осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но образуваното
ДП № 153/2019 г. на ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г. на ОП – Пловдив е
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като предварителното
разследване по преписка № 25Js1518 срещу Ю. Р. по подозрение за убийство
13
по небрежност, според § 222 от немския НК е прекратено с решение от
08.05.2017 г., одобрено от Окръжния съд – ****** на основание чл. 153б, § 1
от немския НПК, тъй като обвиняемият е съпруг на загиналата и баща на
нероденото й дете и е пряко засегнат от последиците на самото деяние.
В резултат на внезапната е нелепа смърт на дъщеря им Н. Р. и на
нероденото им внуче ищците са претърпели значителни по интензитет и
продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически
болки и страдания, силен шок и стрес от загубата на **-годишната им дъщеря
и на нейното дете, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Ето защо, съдът намира, че са налице всички кумулативни
предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД и тъй като за
управлявания от виновния водач Ю. Р. лек автомобил „Фиат Улайс“, рег.№
** **** **, има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с ответника ЗК „Лев Инс“ АД, валидна към датата на ПТП, е
налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увредените лица
/ищците/, спрямо които застрахованият причинител на вредата е отговорен,
имат право да искат обезщетения пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално обусловена и
произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк причинител на
увреждането, като увредените лица имат право да изберат срещу кого от тях
да насочат претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Възражението на ответника, че в случая е приложимо не българското, а
немското материално право за извъндоговорни задължения, съгласно
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11.07.2007 г. („Рим II“), съдът намира за неоснователно, тъй като тези норми
се прилагат при определяне гражданската отговорност на извършителя на
непозволеното увреждане, а не касаят отговорността на застрахователя му,
която се обуславя от наличието на сключен договор за застраховка.
Компетентен да разгледа спора е именно българския съд, съгласно
специалните норми на Раздел III на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, уреждаща компетентността по дела във връзка
14
със застраховането.
Относно размера на претърпените от ищците неимуществени вреди в
резултат на смъртта на тяхната дъщеря Н. и на нероденото им внуче съдът,
след като прецени продължителността, характера, спецификата и интензитета
на понесените от тях страдания и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД намира, че сумата от 150 000 лв. за всеки от тях или общо 300 000 лв.
би репарирала претърпените неимуществени вреди, макар човешкият живот
да няма паричен еквивалент.
При определяне размера на обезщетенията съдът взема предвид много
младата възраст на покойната Н. (** г.), която е била омъжена само от
няколко месеца и бременна в *-я месец е очаквала първото си дете; силната
обич и изключителна привързаност между покойната и нейните родители
(ищците), които видно от кредитираните гласни доказателства, са имали
специално отношение към тази си дъщеря, тъй като тя от малка е имала
здравословни проблеми; всички са живели задружно като семейство, за което
майката Е. е полагала непосредствените грижи, а бащата Б. е работил в
чужбина и е издържал семейството. След като се е устроил във ****, бащата е
взел при себе си съпругата си Е., дъщеря си Н. и още две от децата си, като Н.
заедно със сестра си Т. в продължение на 2 г. са учили във френско училище
и до сватбата си през м. септември 2016г. Н. не се е разделяла със семейството
си. В резултат на огромната мъка от неочакваната загуба на дъщеря си и на
нейното неродено дете ищците са изпитали силен емоционален шок и стрес,
отключили са постравматични стресови реакции и соматични заболявания, за
които са търсили медицинска помощ и които персистират и към момента.
Относно материалноправната легитимация на ищеца Б. А., който не е
имал при раждането на Н. Р. през 2000 г. сключен граждански брак с нейната
майка – ищцата Е. З. (А.), и не е припознал две от дъщерите си, в т.ч. и
покойната Н., съдът намира, че макар биологичния произход от баща на Н. да
не е установен по реда на Семейния кодекс, от събраните писмени и гласни
доказателства се установява при условията на пълно и главно доказване, че
между фактическия баща Б. и покойната Н. е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка като между баща и дъщеря и поради нелепата смърт на
непълнолетната Н. ищецът Б. А. е претърпял значителни по продължителност
и интензитет морални болки и страдания, които според ТР № 1/21.06.2018 г.
15
на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК, е справедливо да бъдат обезщетени.
Възражението на ответника за евентуално приложение на разпоредбата
на § 96, ал. 1 от ДР от КЗ относно размера на иска съдът намира за
неоснователно, тъй като ограничителната разпоредба на § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) противоречи на нормите на правото на ЕС,
обективирани в чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009 г., които
са транспонирани и са част от вътрешното право и имат приоритет пред
нормите на вътрешното право, които му противоречат, поради което тази
разпоредба не следва да се прилага.
До пълните предявени размери от 180 000 лв. за всеки от ищците
исковете се явяват прекомерно завишени и неоснователни, поради което
следва да се отхвърлят.
Тъй като главните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на
неимуществени вреди са основателни и доказани, макар и частично, то и
акцесорните претенции за лихви се явяват основателни и следва да се уважат,
като се присъди обезщетение за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в
размер на законната лихва върху присъдените главници, считано от
17.05.2021 г., след изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за
произнасяне на застрахователното дружество, до окончателното плащане.
Ищците са освободени от внасяне на такси и разноски по делото на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Искането на адв. С. А. за присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., направено в списъка по чл. 80
от ГПК, следва да се уважи, като се осъди ответника да й заплати адвокатско
възнаграждение за двамата ищци в размер на общо 21 300 лв., съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.
възнаграждения.
Ответникът следва да заплати на държавата по сметка на ОС – Пловдив
на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК общо сумата 12 850 лв., от
която 12 000 лв. - държавна такса и 850 лв. - за експертизи.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
16
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Симеоновско шосе 67А,
ЕИК *********, със съд. адрес: гр. *******************, чрез адв. В. Д., да
заплати на Е. Н. А., ЕГН **********, и на Б. Ш. А., ЕГН **********, и
двамата от гр. *********, със съд. адрес: гр. *********, чрез адв. С. А., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на всеки от тях сумата 150 000 лв. (сто и
петдесет хиляди лева) или общо 300 000 лв. - обезщетения за неимуществени
вреди, изразяващи се в значителни по интензитет и продължителност
психически болки и страдания, силен шок и стрес от загубата на
непълнолетната им дъщеря Н. Е. Р., ЕГН **********, и на нейното неродено
дете при ПТП на **.**.**** г. в гр. ********, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 17.05.2021 г., до окончателното плащане, като до
пълния предявен размер от по 180 000 лв. за всеки ищец или общо 360 000 лв.
за двамата ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Симеоновско шосе 67А,
ЕИК *********, със съд. адрес: гр. **********, чрез адв. В. Д., да заплати на
адв. С. С. А. от АК – Пловдив, със сл. адрес: гр. *********, основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за двамата ищци общо сумата 21 300 лв. (двадесет
и една хиляди и триста лева), съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Симеоновско шосе 67А,
ЕИК *********, със съд. адрес: гр. *****************, чрез адв. В. Д., да
заплати на държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл.
78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК общо сумата 12 850 лв. (дванадесет хиляди
осемстотин и петдесет лева) – такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
17