Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
гр. Ловеч, 12.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на тридесети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Радева к.а.н.д. № 58/2023г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба
от Н.В.Н.– Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, чрез процесуалния
представител главен юрисконсулт Р.Р., срещу Решение № 50 от 20.03.2023г.,
постановено по АНД № 416/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, с което е отменено
Наказателно постановление № 21-0906-000574/07.07.2021г.
на Началник сектор ПП при ОДМВР Ловеч.
В касационната жалба са изложени аргументи за
неправилност на обжалваното решение, като се излага, че неправилно Районен съд
гр. Ловеч е приел, че нарушението е извършено в населено място и е грешна
цифровата квалификация на нарушението. Предвид това се прави искане за отмяна
на решението на първоинстанционния съд и за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът И.В.И., редовно
призован не се явява. Представен е писмен отговор по касационната жалба, в
който са изложени аргументи за неоснователност на същата. Представено е и
писмено становище от И.В.И., чрез процесуалният представител адвокат А.М. ***,
в което са изложени доводи за правилност и обоснованост на обжалваното решение
и се прави искане за оставяне в сила на същото.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч
пледира да не бъде уважавана касационната жалба и се остави в сила решението на
Районен съд гр. Ловеч като правилно и законосъобразно.
Административен съд гр. Ловеч, втори касационен
състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при
спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановеният
срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето
производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:
На
25.04.2021г., в 17:05:38 часа, на второкласен път ІІ-35, при км 38+844, система
за видеоконтрол на скоростта TFR1-M с № 608, монтирана на обозначен полицейски
автомобил, засякла и заснела движещо се в посока гр. Плевен със скорост от 97
км/час МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******. От представената
от Областно пътно управление гр. Ловеч Скица на републикански път ІІ-35
„околовръстен път Ловеч – Троян“ от км 38+720 до км 39+200 /л. 62 от а.н.д. №
778/21г./, преди км 38+844, в посока гр. Плевен имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/час. Записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр. Ловеч,
които от видеоклип № 5214 /л. 8 от а.н.д. № 778/21г./ установили, че засечената
в 17:05:38 часа на 25.04.2021г. скорост от 97 км/час (след приспаднатите 3% в
полза на водача, представляващи допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта, същата била изчислена на 94 км/ч) била от лек автомобил
„Фолксваген Голф 1.9 ТДИ” с рег. № ******. След справка в централната база
данни на КАТ /л. 10 от а.н.д. № 778/21г./ било установено, че собственик на
автомобила е И.В.И. ***. На 21.05.2021г., на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро
от ЗДвП И., като собственик на заснетия автомобил попълнил и представил
декларация, в която посочил, че на въпросната дата и час, автомобилът е бил
управляван лично от него. Същият ден той получил и покана да се яви в
двуседмичен срок в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Ловеч за съставянето на
АУАН, като в поканата било изрично отразено, че при неявяване без уважителна
причина, актът ще бъде съставен в негово отсъствие, при условията на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН. Предвид обстоятелството, че И.В.И. не се явил в указания срок в
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Ловеч, на 10.06.2021г. свидетелят Т.А.И..
– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, в
присъствие на П.Д.П.и С.И.С., съставил срещу И.В.И., в негово отсъствие, АУАН с
бланков № 996525, за това, че на 25.04.2021г. в 17:05 часа, на път ІІ-35, км
38+844, с посока на движение към гр. Плевен, управлявал собствения си лек
автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ” с рег. № ****** със скорост 94 км/час, при
максимално разрешена скорост 60 км/час, въведено с пътен знак В26, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН
актосъставителят посочил и че нарушението е било извършено системно, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 3094098, влязъл в сила на
04.06.2020г., ЕФ серия К № 3693700, влязъл в сила на 28.07.2020г. и ЕФ серия К
№ 4371495, влязъл в сила на 04.01.2021 година. Съставеният АУАН бил връчен на И.В.И.
на 16.06.2021г., бил подписан от него, като в графата за възражения И. посочил,
че няма такива. Няма данни по делото, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, И.В.И. да
е представил писмени възражения. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което описаната в акта фактическа обстановка
изцяло била отразена в него. Наказващият орган приел, че с действията си по
управлението на автомобила И.В.И. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като превишил разрешената за извън населено място скорост в рамките между
31 до 40 км/час. За това нарушение и с оглед влезлите в сила ЕФ срещу И.,
наказващият орган му наложил предвидените в разпоредбата на чл. 182, ал. 5, във
връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП санкции глоба в размер на 600 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя аргументите на първоинстанционният съд по
отношение на наличието на задължителните реквизити на АУАН и НП, както и по
отношение на обстоятелството, че системата за видеоконтрол TFR1-M с № 608, с
която е заснето нарушението, е преминала изискуемите проверки и е била
сертифицирана. За същата е налице валидно издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване на скоростта и е отговаряла на всички технически
изисквания. Правилен, обоснован и съответен на приложените по делото писмени и
гласни доказателства е извода на първоинстанционния съд, че е категорично и
безспорно доказано, че на 25.04.2021г., в 17:05:38 часа, на второкласен път
ІІ-35, при км 38+844, с лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ” с рег. № ******,
управляван от И.В.И. е било извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, като същият е преминал през този участък от пътя (регулиран с пътен
знак В26 и ограничение на скоростта до 60 км/ч) със скорост от 94 км/час.
Въпреки
това обаче, съдът е приел, че в обжалваното НП е налице непреодолимо
противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доказателствата, които го установяват и приложената
санкционна норма, който извод настоящият касационен състав намира за правилен.
Спорният
момент в конкретния случай е къде е извършено нарушението – дали е в населено
място или извън населено място. В обжалваното решение е отразено, че от
посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението –
път ІІ-35, при км 38+844 става ясно, че наказващият орган е приел, че е
извършено извън населено място, поради което е приложил и санкционната
разпоредба на чл. 182, ал. 5, във връзка с ал. 2 от ЗДвП, в хипотезата на т. 4
от последната, с оглед стойностите на установеното превишение на скоростта,
както и приетия квалифициращ нарушението признак „системност“. В разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на
Република България (ЗАТУРБ) е дадена легална дефиниция на понятието „населено
място”, съгласно която, това е исторически и функционално обособена територия,
определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или
землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна
инфраструктура. Съгласно чл. 18 от същия закон, територията на населеното място
включва селищна територия на населеното място (територия определена от
строителните граници на населеното място), и извънселищна територия на
населеното място – определена от границите на землището на населеното място,
т.е. това е територията ограничена между строителните граници на населеното
място и външните граници на землището. В този смисъл първоинстанционният съд е
приел, че следва да се има предвид и нормата на §5, т. 6 от ДР на ЗУТ, която
дефинира понятието „територия на населеното място”, а именно: селищна територия
обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен
план, без да се включва землището. В разпоредбата на §6, т. 49 от ДР на ЗДвП
също е дадена дефиниция на „населено място“, а именно: застроена със сгради
територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци.
В тази връзка и съобразявайки дадените указания с Решение № 64 от 26.05.2022г.
по к.а.н.д. № 50/2022г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, за това, че
е необходимо да се изследва въпросът дали на територията, на която е разположен
пътния участък, на който е установено нарушението е застроена със сгради
територия по смисъла на дефиницията по §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, първоинстанционният
съд, при второто разглеждане на делото, е изискал от Главния архитект на Община
Ловеч да представи информация дали при км 38+844 от път II-35 има застроени
сгради – жилищни или индустриални. От представената схема от главния архитект
на Община Ловеч /л. 20 от делото/, в участъка срещу км 38+844, от страна на
платното за движение в посока гр. Троян са налице множество сгради. Съпоставени
със скицата от Областно пътно управление гр. Ловеч на л. 60 от а.н.д. №
778/21г., тези сгради попадат между табелите Д11 и Д12, фиксиращи начало и край
на населено място гр. Ловеч. Действително, от схемата представена от главния
архитект на Община Ловеч, от страна на платното за движение в посока гр. Плевен
липсват сгради, но правилно първоинстанционният съд е приел, че това не
означава, че от тази страна участъка от пътя е извън населено място. Дефиницията
в §6, т. 49 от ДР на ЗДвП не следва да се тълкува буквално, в частност относно
израза „застроена със сгради територия“. Не може да се очаква на територията на
дадено населено място, обхваната от строителните му граници, по цялостното
протежение на път отворен за обществено ползване да има построени в
непрекъсната редица сгради и не това е бил смисъла вложен от законодателя в
израза „застроена със сгради територия“. Ясно се вижда на скицата, че в обратна
посока към гр. Троян са налице множество сгради. Дефиницията в §6, т. 49 от ДР
на ЗДвП е допълнена с израза „при която началото и краят са обозначени със
съответни пътни знаци“, а такива са налице - указателните табели Д11 и Д12,
обозначаващи начало и край на населено място. Предвид изложеното
първоинстанционният съд е приел, че мястото на извършване на нарушението – км
38+844 попада в отсечката от път ІІ-35, от км 38+700 до 39+200, която отсечка
представлява околовръстен път на гр. Ловеч, по протежението има сгради, макар и
не плътно построени, като началото и краят са сигнализирани с пътни знаци Д11 –
начало на населено място и Д12 – край на населено място. По този начин съдът е
приел, че нарушението, за което е санкциониран И.В.И. с наказателното
постановление е извършено в населено място, който извод напълно се споделя, по
изложените аргументи и от настоящият касационен състав.
Предвид
изложеното правилно в обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч е прието, че
изложената в обстоятелствената част на обжалваното НП фактическа обстановка не
кореспондира изцяло с установените по делото факти, тъй като мястото, където е
било установено и заснето на 25.04.2021г., в 17:05:38 часа нарушение на
скоростния режим, попада в населено място - гр. Ловеч, съгласно дефиницията на
това понятие по §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, във връзка с §5, т. 6 от ДР на ЗУТ и
чл. 18 от ЗАТУРБ. Поради тази причина наказващият орган неправилно е приложил
материалния закон, като е санкционирал И.В.И. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че нарушението е било извършено в населено
място, то приложимата санкционна норма е била тази по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Касационната
инстанция намира постановеното решение за правилно, постановено в съответствие
с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата.
С
оглед изложеното съдът счита, че липсват основания, които да налагат отмяна на
обжалвания съдебен акт и намира, че като правилен и обоснован, следва същият да
бъде оставен в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото и изрично
направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от адв. А.М., ще
следва да бъде осъдена ОДМВР гр. Ловеч да
заплати на И.В.И. сумата 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.04.2023г., пълномощно и
разписка от 26.04.2023 година.
По
изложените съображения и на основание чл. 63в във вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 50 от 20.03.2023г.,
постановено по АНД № 416/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Ловеч, с
адрес: гр. Ловеч, ул. „Хан Кубрат“ № 2, представлявана от Директора, да заплати
на И.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 300.00 – триста лева,
заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.04.2023г., пълномощно и
разписка от 26.04.2023 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.