Р Е Ш Е Н И Е
№ 242 08.03.2023
година град
Бургас
Административен
съд –Бургас, дванадесети състав, на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Йовка
Банкова, като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 1749 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 от АПК, вр. чл. 211 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи.
Образувано е по жалба
на К.Й.Т., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.К.К., против заповед
№1983к-1437/13.09.2022г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1,
т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване
па правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (нарушени
са т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР), чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата“, е наложено дисциплинарно
наказание „УВОЛНЕНИЕ“, а на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е ПРЕКРАТЕНО
служебното правоотношение в МВР на К.Т. като младши инспектор - водач на
специален автомобил I степен, пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност
и защита на населението”- Средец към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Счита,
че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна и противоречаща на
събрания материал по образуваното дисциплинарно производство. Излагат се
аргументи за липса на извършено от страна на Т. нарушение на Етичния кодекс.
Иска се отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.К.. Подържа жалбата и
пледира за отмяна на заповедта, както и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът - Директор на ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението – МВР /ГДПБЗН-МВР/, редовно призован не се представлява. Представя
писмен отговор по така подадената жалба, в който излага аргументи за
неоснователност и необоснованост на същата, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена. Прави възражение за евентуална прекомерност на разноските на
жалбоподателя. Претендира юрисконсултско
възнаграждение (л.181-188).
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, че жалбоподателя К.Й.Т. работи като младши инспектор - водач на специален
автомобил I степен, пожарникар в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението”- Средец към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението – МВР.
От представената по
делото административна преписка се установява, че с писмо рег.№ 793р-546/10.02.2022г.
до директора на ГДПБЗН – МВР е изпратено предложение за образуване на
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина във връзка с
постъпили предварителни данни, съдържащи се в предложение peг. №
793р-54б/10.02.2022 г. (по описа на РДПБЗН-Бургас) и приложените към него
документи: писмо peг. № 2б9р-450/17.01.2022 г. от началника на РУ-Средец при
ОДМВР-Бургас и писмо с изх. № 618/2022 г. от 03.02.2022 г. (по описа на Районна
прокуратура-Бургас), вх. № 793000-110/07.02.2022 г. (по описа на РДПБЗН-Бургас)
от прокурор Р. С., с приложени писмени материали, в които е изложено, че на
05.01.2022 г., около 18:30 ч. и около 20:00 ч. в гр. Средец на ул. “Иван Вазов“,
до бл. 7 младши инспектор К.Т., в извънработно време, в нетрезво състояние е
отправил обидни реплики, клевети и закани и е проявил непристойно поведение към
лицата М. В. Д. и П. Х. Я.(л.126 и сл.).
Със заповед
№1983к-376/14.03.2022г., на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР и чл.44,
ал.1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. директора на ГДПБЗН – МВР, е
образувал дисциплинарно производство срещу младши инспектор К.Й.Т. и е определил дисциплинарно разследващ орган (ДРО), в
състав от председател и двама членове, който орган следва да запознае служителя
с настоящата заповед и да му разясни правото да участва в дисциплинарното
производство; да събере всички необходими доказателства за установяването и да
извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение;
да изготви становище, относно наличието на основание за реализиране
дисциплинарната отговорност спрямо мл.инспектор Т., което да бъде докладвано на
директора в тримесечен срок от датата на издаване на заповедта; след
приключване на производството ДРО да запознае Т. с изготвената обобщена
справка за резултата от разследването и
с всички материали по производството и др. (л.16-18). В заповедта са обсъдени
събраните до този момент предварителни данни, от които е направено заключение,
че същите сочат на демонстрирано от мл.инспектор Т. грубо поведение, погазващо
утвърдените етични правила за поведение на държавните служители в МВР, респ. уронващо
престижа на службата.
На 16.03.2022г. до
жалбоподателя е изпратена покана с рег.№ 9677р-275 за запознаване със заповед №1983к-376/14.03.2022г.
на директора на ГДПБЗН – МВР за образуване на дисциплинарно производство, като
видно от отбелязването Т. е получил поканата на 17.03.2022г. (л.40-41). С
поканата на лицето са разяснени правата му по чл.207, ал.8 от ЗМВР.
С писмо №9677р-288/24.03.2022г.
от началника на Районен център 112 – Бургас
за целите на дисциплинарното производство е поискано предоставяне на
информация/записи от подадени на 05.01.2022г. сигнали на тел.112 до РУ – Средец
от лицата М. Д. и П. Я. (л.79). В отговор
с писмо рег.№ 10584р-924 от 24.03.2022г. до началника на Втора РСПБЗН –
Бургас е предоставена търсената информация, като е приложен и 1 бр. CD с 2
бр. записи на разговори (л.80-81).
С писмо рег.№
9677р-307/30.03.2022г. (л.85) във връзка с образуваното дисциплинарно
производство за изясняване на обстоятелствата е поискано от началника на РУ – Средец
да предостави информация относно постъпилите на 05.01.2022г. сигнали в
РУ-Средец, кои полицейски служители са посетили инцидента, както и дали след
подадени в РУ писмени жалби срещи мл.инспектор Т. *** са последвали проверки от
служители на РУ – Средец. В отговор с писмо изх.№ 269р-2899/06.04.2022г.
началника на РУ – Средец е изпратил справка относно исканата информация
(л.83-84).
С писмо рег.№
967700-16 от 11.04.2022г. за нуждите на дисциплинарната комисия за изясняване
на обстоятелства по възникнал инцидент с мл.инспектор Т. *** е поискано от
прокурор Р.С. *** да представи протоколи от разпит на свидетели и други
относими към случая документи (л.87). В отговор са изпратени преписи от
разпитите на свидетели по следствено дело 14/2022г. вх.618/2022 на БРП ТО
Средец (л.88-102).
С покана рег.№
9677-727/18.05.2022г. за даване на писмени обяснения мл.инспектор Т. е поканен
в срок до 25.05.2022г. да представи в деловодството на Втора районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас писмените си обяснения,
като посочи и доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства и
отговори на поставените му в поканата въпроси (л.42-43). Жалбоподателят е
получил поканата на 20.05.2022г., видно от нарочното отбелязване на това върху
нея. На 25.05.2022г. с рег.№ 9677-737 по описа на регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас са регистрирани писмени обяснения
от мл.инспектор К.Т. (л.60).
От представената по
делото преписка се установява, че в хода на дисциплинарното производство до И.
И. – служител в РУ Средец, до мл.инспектор П. Г. при РУ – Средец, до инспектор
Ж. Д. в РСПБЗН – Средец при РДПБЗН – Бургас, както и до лицата П. Я. и М. Д.,
подали сигнал на телефон 112 за случката на 05.01.2022г. между тях и
мл.инспектор Т., са изпратени покани за даване на писмени сведения (л.45-59). Обяснения са поискани и от лицата Х. Я., С. Г.и
Р. Ч., посочени като свидетели на случилото се. По делото са налични дадените
от всички лица писмени обяснения (л.61-78).
С писмо рег.№
9677р-465/31.05.2022г. (л.154) до директора на ГДПБЗН – МВР е отправено
предложение за удължаване срока за разследване срещу мл.инспектор К.Т., образувано със заповед №
1983к-376/14.03.2022г.
Със заповед №1983к-874/09.06.2022г.
срока на дисциплинарното производство по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР срещу
мл.инспектор К.Т. е удължен до 14.07.2022г. (л.19-20).
В обобщена справка
рег.№ 793р-2321 от 07.07.2022г. (л.26) дисциплинарно-разследващия орган е направил
анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който е направено
заключение, че младши инспектор К.Т. - водач на специален автомобил I степен, пожарникар в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението”- Средец към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Бургас при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението – МВР е извършил на 05.01.2022г., около
18:30ч., в гр.Средец, ул. „Иван Вазов“ до бл.7, в извънработно време, при
възникнал скандал между него и други граждани, под въздействие на алкохол, във
видимо нетрезво състояние дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“. Като са взети предвид цялостното
поведение на служителя, липсата на причинени преки вреди на министерството,
както и че деянието не е станало известно на широката общественост, но доколкото
деянието е уронило престижа на службата е предложено за извършеното нарушение,
на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – „деяние
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата“ да му бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
На жалбоподателя е
изпратена покана рег.№ 793р-2322/07.07.2022г. за запознаване с обобщената
справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни
писмени обяснения или възражения, която покана е получена от Т. на същата дата
в 16:00 часа. (л.38). Видно от нарочното отбелязване, жалбоподателят се е
запознал с обобщената справка и с материалите на 11.07.2022г. (л.37).
Със заявление рег.№
793р-2363 от 11.07.2022г. до председателя на дисциплинарната комисия Т. е
поискал да му бъде предоставена обобщената справка за резултатите от извършеното разследване
(л.158). За предоставеното му копие на обобщената справка и приложенията към
нея е съставен протокол (л.159).
От представената по
делото административна преписка се установява, че в срока по чл.207, ал.10 от ЗМВР държавният служител Т. не е дал допълнителни обяснения или възражения, за
което дисциплинарно разследващия орган е изготвил протокол рег.№ 793р-2380 от
12.07.2022г. (л.24).
На основание чл.207,
ал.12 от ЗМВР органът е изготвил становище рег.№ 793р-2383 от 12.07.2022г. до директора
на ГДПБЗН - МВР за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност на младши инспектор К.Т. - водач на специален автомобил I степен, пожарникар в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението”- Средец към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Бургас при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението – МВР за деянието му на 05.01.2022г. в
гр.Средец, ул. „Иван Вазов“ до бл.7 (л.21).
По преписката е
налично писмено възражения с вх.№ 793000-1531 от 13.07.2022г. от процесуалния
представител на жалбоподателя, адресирано до РДПБЗН – Бургас, във връзка с
обобщената справка рег.№ 793р-2321 от 07.07.2022г., в което е отразено
несъгласието с направените изводи и предложението за налагане на дисциплинарно
наказание на Т. (л.162).
С покана рег.№
1983р-11827 от 09.08.2022г. дисциплинарно наказващият орган на основание
чл.206, ал.1 от ЗМВР е поканил младши
инспектор К.Т., в срок от 24 часа след връчването й да представи писмени обяснения
или възражения, адресирани до директора на ГДПБЗН-МВР. В поканата е посочено,
че ако в указания срок Т. не представи писмените си обяснения, това ще се счита
за неизпълнение на изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР (л.166). Поканата е
получена на 16.08.2022г. (видно от нарочното отбелязване за това), като в същия
ден от мл.инспектор Т. до директора на ГДПБЗН-МВР са депозирани писмени
обяснения, в които лицето разказва какво се случило на 05.01.2022г. към
18:30-19:00 часа (л.165).
Дисциплинарното
производство е приключило с издаване на заповед №1983к-1437/13.09.2022г. на
директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР „неспазване па правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“ (нарушени са т. 15, т.
19, т. 20, т. 21 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР), чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, е
наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“, а на основание чл. 226, ал. 1, т.
8 от ЗМВР е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на Т. като младши
инспектор - водач на специален автомобил I степен, пожарникар в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението”- Средец към Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас при Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, считано от датата на
връчване на заповедта.
В заповедта подробно
е описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от комисията,
нарушените разпоредби, правното основание за издаване на акта. Изложени са
мотиви защо не се приемат възраженията на служителя. Наказващият орган е
изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е
умишлено, коментирал е настъпилите от деянието вредни последици, като
наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на служителя по време на
службата му. Екземпляр от заповедта е връчен на Т. на 21.09.2022г. в 09:05ч.
В хода на съдебното
производство са разпитани двама свидетели. Свидетелката Стоянка Георгиева
разказва, че на 05.01.2022г. към 19.00ч. се е прибрала от работа, когато е
видяла, че между Т., с който живее на семейни наела и комшии от съседния блок
има някакъв проблем. Била е там до идването на полицейските служители. Твърди,
че М. и П., с които е спорил К., ги познава бегло. Заявява, че не е чула обидни
думи от страна на К. към М. и П. или обратното. Според нея никой не се е
заканвал с убийство и К. не се е държал непристойно. Посочва, че караницата е
започнала заради празно кенче, хвърлено
по прозореца на М.. Твърди, че на следващия ден брата на К. е отишъл да говори
с тях, за да не се карат и тогава те разбрали, че К. работи в пожарната. Заявява,
че когато е отишла К. не е бил видимо пиян, говорил е нормално и не е завалял
думи.
Според показанията на
свидетеля Д. Й.Т. - брат на жалбоподателя, същият заявява, че знае за спречкване
между брат му и други лица в гр.Средец. Заявява, че когато е отишъл на място
вече не е имало караница. Посочва, че познава П. Я. и нейния баща – Х., като на
другия ден е отишъл да говори с Х., за да му каже, „ако е имало нещо да не
пуска жалба, тъй като брат му е пожарникар и може да го изгонят от работа“. Към
настоящия момент твърди, че е в нормални взаимоотношения с П. и баща и. Не е чувал брат му да се е
карал с тях след това.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на
издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие
с целта на закона.
Дисциплинарната
отговорност на служителите в МВР, които са нарушили служебната дисциплина е
уредена с разпоредбите на Глава осма на ЗМВР и ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021
г. /действала към момента на издаване на оспорената заповед/.
Съгласно чл.
204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат от ръководителите на
структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Издателят на заповедта -
главен комисар Н. Н. е заемал длъжността директор на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР /ГДПБЗН-МВР/, представляваща
основна структура на МВР, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От това следва,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на установените
му по закон правомощия. Заповедта е издадена в съответната писмена форма и
съдът приема, че съдържа фактически и правни основания за издаване. В настоящия
случай административният орган е описал в цялост приетата от него фактическа
обстановка.
Дисциплинарното
производство е образувано на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР и чл.44
от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи със заповед peг. № 1983к-376/14.03.2022
г. на директора на ГДПБЗН – МВР за извършване на проверка за изясняване на
обстоятелствата относно извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор К.Т.
- водач на специален автомобил I степен, пожарникар в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението”- Средец към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Бургас при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението – МВР. Със заповедта е определен и състава
на дисциплинарно разследващия орган. Не се установи при проведеното
дисциплинарно производство да са допуснати съществени нарушение, които да са
довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя и евентуално водещи до
незаконосъобразност на оспорената в настоящото производство заповед. На младши
инспектор Т. е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на
защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6 от ЗМВР, като несъмнено е
спазено и императивното задължение на органа в чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради
следните съображения:
С оспорената
заповед административния орган е приел за правилно установена следната
фактическа обстановка:
На 05.01.2022 г. в 18:19 ч. и в 19:51 ч., в
гр. Средец на ул. „Иван Вазов“ до бл. 7, младши инспектор К.Т., в извънработно
време, в нетрезво състояние е отправил обидни реплики, клевети и закани и е
проявил непристойно поведение към лицата М. В.Д.и П. Х. Я., поради което са
подадени два сигнала на тел. 112 в горепосочените часове. Пристигналите на
място полицейски служители от РУ-Средец, с протокол по чл. 65 от ЗМВР са
предупредили младши инспектор К.Т. „Да не
отправя обидна думи и закани за саморазправа спрямо лицето М. В.Д. и да се
въздържа от физическа саморазправа“, като при неспазване на
предупредителния протокол Т. е запознат, че носи отговорност по чл. 144, ал. 1
и чл. 232, ал. 1 от НК. В протокола за предупреждение е посочено какво е
наложило съдействието на патрула от РУ-Средец, а това е факта, че П. Х. Я. на
05.01.2022 г. два пъти е сигнализирала на тел. 112 в 18:19 ч. и в 19:51 ч. за
отправени заплахи и закани от служителя К.Й.Т., както към нея, така и към
приятеля й М. В. Д.. Записите от тел. 112 са приобщени към настоящето
дисциплинарно производство. По производството не са постъпили данни да са
изготвени предупредителни протоколи спрямо М. В.Д. и П. Х. Я.. Дошлите на място
полицаи са предотвратили физическа саморазправа, като са прибрали в дома му младши
инспектор К.Т. (същите са се явили и на двата сигнала на Я.). В писмените сведения полицейските
служители също твърдят, че Т. е бил във видимо нетрезво състояние. В свое
обяснението с рег.№ 9677р- 437/25.05.2022 г., К.Т. също потвърждава за употреба
на алкохол към момента на процесните събития.
Основната
защитна теза на жалбоподателя е, че никои от лицата, участвали в случката на
05.01.2022г., не е знаел къде и какво е работил Т., като дори писменото
предупреждение на полицейските служители не е било отправено към жалбоподателя в
качество му на инспектор или пожарникар. В съдебно заседание се изтъква също,
че на този ден (05.01.2022г.) жалбоподателят не е бил на работа, не е бил с
униформа, не е демонстрирал, че е служител в системата на МВР, т.е не е налице
уронване престижа на службата, в която работи. Настоящият съдебен състав намира
така изложените от жалбоподател доводи за незаконосъобразност на заповедта за
неоснователни.
Съдът намира,
че от събраните в производството пред административния орган, както и тези в
съдебното производство доказателства, по несъмнен начин се установява описаната
в обобщената справка фактическа обстановка и същата не бе опровергана в
съдебното производство. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не
кредитира показанията на свидетелите С. Г. ( лицето, което живее на семейни
начала с жалбоподателя Т.) и показанията на св.Т. (брат на жалбоподателя),
които са пряко заинтересовани от изхода на делото, като показанията на тези
свидетели съдът намира за защитна теза с цел избягване от от отговорност.
Жалбоподателят
е санкциониран за неспазване на етичните правила за поведение на държавния
служител в МВР, обективирани в т. 19, т.20, т.21 и т.93 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на
службата, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се следва налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Между страните не се спори, че в задълженията на
жалбоподателя е включено спазването на принципите и нормите на поведение,
залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Последният документ съдържа правила за поведение на служителите в МВР, като
тези по т.15, т.19, т.20, т.21 и т.93, според които Държавният служител съобразява
законността на действията си, които възнамерява да предприеме; пази доброто име
на институцията, която представлява; насърчава хората да спазват закона, като
дава личен пример с поведението си; отнася се с уважение към всички
представители на обществото и зачита правото на живот на всеки човек, като
използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от
закона случаи и предели. С поведението си Т. не е дал добър личен пример, не е
проявил уважение към останалите представители на обществеността и не е опазил
доброто име на институцията, в която работи. Несъмнено, имайки качеството на
служител, жалбоподателят е знаел, че не трябва да отправя обидни реплики и
закани към лицата, независи дали се е почувствал провокиран. С оглед задачите и
дейността на МВР законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на
държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във
връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно
и в извънработно време и извън местоработата. Следователно, дисциплинарна
отговорност се ангажира и в случаите на действия, с които са допуснати
правонарушения по други действащи в държавата закони (извън ЗМВР) или са
морално укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни
задължения.
В Тълкувателно
постановление №3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно
дело № 4/2007 г., е прието че под "престиж на службата" следва да се
разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да
защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения
ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона,
зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на
правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на
установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за
цялостната полицейска дейност. Затова се изисква деянието да е "уронващо
престижа", т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. В
цитираното Тълкувателно постановление е направено тълкуване, че: "е
достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с
намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската
институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е
задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и
на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството
на вътрешните работи."
Правилно
извършеното от Т. деяние е квалифицирано като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР. В конкретния случай,
деянието не само, че е станало на публично място, но същото е станало достояние
на други служители на МВР. Безспорно подобно поведение на държавен служител –
орган на пожарна безопасност се отразява негативно върху авторитета на институцията.
Това е така, защото очакванията на обществото към тези служители е те да
осъществяват дейността на МВР, спазвайки принципите посочени в чл. 3 от ЗМВР.
Установеното поведение на жалбоподателя - нарушаването на правилата, определени
в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е тежко нарушение
на служебната дисциплина, поради което и законодателят го е квалифицирал като
дисциплинарно нарушение (чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР), което се наказва с
най-тежкото дисциплинарно наказание. Нарушаването дори само на едната от
посочените разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР е достатъчно, за да се приеме, че в случая е налице нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Законодателят е определил
като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на
нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел
предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън
службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение,
което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната
дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са
регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които
следва да бъдат съблюдавани, както при изпълнение на служебните им задължения,
така и извън тях. Преди да наложи наказанието, ДНО е обсъдил и обстоятелствата
по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, независимо, че за извършеното от жалбоподателя
дисциплинарно нарушение се предвижда само едно дисциплинарно наказание –
„уволнение“.
Съдът счита, че
правилно е приложен материалният закон и санкцията на жалбоподателя е наложена
законосъобразно. В случая ДНО е издал оспорената заповед след надлежно
установяване на извършено дисциплинарно нарушение и правилно е определена
правната му квалификация. Спазена е и целта на закона, доколкото в настоящия
случай се касае за извършено нарушение на основни принципи в държавната служба,
а именно респект към закона, чрез даване на личен пример от страна на
служителите. Наложеното дисциплинарно наказание от своя страна предполага и
прекратяване на служебното правоотношение на служителя, съгласно нормата на
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
Предвид
изложеното, доколкото оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган при спазване на административнопроизводствените правила, при напълно
изяснена фактическа обстановка и доказаност на извършеното от жалбоподателя
нарушение, постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на
закона, жалбата против него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и следва да
бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100. 00
лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
дванадесети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Й.Т.,
с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.К.К., против заповед
№1983к-1437/13.09.2022г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1,
т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване па правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР“ (нарушени
са т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР), чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“, е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“, а на основание
чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на Т.
като младши инспектор - водач на специален автомобил I степен, пожарникар в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”- Средец към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас при
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, считано от
датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА К.Й.Т., с ЕГН ********** ***, да заплати на ГДПБЗН - МВР направените по
делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто
лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: