Решение по дело №1290/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1028
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 29 август 2020 г.)
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20204430101290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

.....

 

гр.Плевен, 31,07,2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№1290 по описа на съда за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез юрк.М.,  против Х.А.И., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият  дължи на ищеца сумата от 602,05 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2018 г. – 30,11,2019 г., и сумата от 55,27 лева, представляваща лихва за забава за периода 03,05,2018 г. – 09,01,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №***. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да посатнови решение при признание на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. отв.Х.И. признава претенцията по исковата молба.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства  прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като в съдебно заседание ответниците са признали изцяло исковата претенция, и ищеца е направил искане да се постанови решение при признание на иска. Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан, и следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска от ответника в съдебно заседание – прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на  иска.

От приложеното ч.гр.д. №214/2020 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответниците за част от процесните суми.

Не се спори по делото, че ответникът е собственик на имота с абонатен №***. Не се оспорва и облигационната връзка между страните, като ответникът    признава претенцията по размерите, предявени с исковата молба.

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева за държавна такса.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева /в списък по чл.80 от ГПК, депозиран на 16,07,2020 г./, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ от заповедното производство в размер на 75,00 лева.

Воден от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът

                                                            

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Х.А.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, сумата от 602,05 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2018 г. – 30,11,2019 г., и сумата от 55,27 лева, представляваща лихва за забава за периода 03,05,2018 г. – 09,01,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №214/2020 г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.А.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.А.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: