№ 534
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110104271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от З. Д. М. против (фирма) с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 2420,37 лева, представляваща цена на доставена от ответното дружество
топлинна енергия за периода от м.06.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от 12.05.2014 г. до окончателно погасяване на вземането,
сумата в размер на 395,19 лева лихва за забава за периода от 31.07.2011 г. до 02.04.2014 г. и
185,59 лева присъдени по делото съдебни разноски, за които суми в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 24825/2014 г. по описа на Софийски районен съд,
88 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 20147910401213 по
описа на ЧСИ Т. В. Н. с взискател топлофикационното дружество, като погасени по
давност. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на основание Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24825/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 състав, срещу ищеца в полза на ответното дружество е издаден
изпълнителен лист от 19.08.2014 г., въз основа на който на 05.12.2014 г. е образувано изп.
дело № 20147910401213 по описа на ЧСИ Т. В. Н. Страната излага съображения, че
периодичните вземания установени със заповед за изпълнение се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Ищецът поддържа, че в периода от 04.03.2015 г. до 04.03.2018
г. по изпълнителното производство не са извършвани действия, поради което вземането на
ответника е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че вземанията по влязла в
сила заповед за изпълнение се погасяват с изтичане на петгодишна давност, която е
прекъсната с образуване на изпълнително производство за принудително събиране на
сумите по процесния изпълнителен титул, като в хода на делото са предприети множество
изпълнителни действия, с всяко от което давността е прекъсната. Представителят на
страната поддържа, че при съобразяване на релевантния за спора давностен срок следва да
бъдат съобразени и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
1
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, съгласно които за период от два месеца и една
седмица в полза на длъжника не е текъл давностен срок. Направено е искане сторените от
дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовата страната, както и
е наведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца.
По допустимостта на повдигнатия спор, съдът намира следното:
Изисканото в цялост производство е по изп. дело № 20147910401213 по описа на
ЧСИ Т. В. Н е постъпило ведно с придружително писмо от съдебния изпълнител, съгласно
което в погашение на задълженията по изпълнителния лист са постъпили общо 1995 лева, с
които са погасени присъдените с екзекутивния титул мораторна лихва в размер на 395,19
лева за периода от 31.07.2011 г. до 02.04.2014г. и съдебни разноски в размер на 384,85 лева,
като сумите са преведени в полза на взискателя.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск,
включително на отрицателния такъв по чл. 439 ГПК, е наличието на правен интерес от
неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е
застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск или
носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. От представеното по
делото писмо от съдебния изпълнител се установява, че длъжникът е погасил посредством
плащане вземанията по процесния изпълнителен лист за мораторна лихва и съдебни
разноски. За сочените суми предявяването на отрицателен установителен иск е недопустимо,
тъй като длъжникът не може да постигне адекватна защита на правата си. Подобен извод
следва от обстоятелството, че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата
на пресъдено нещо при евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на
предявяването му постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателя.
В тази връзка следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде уважен същият няма да доведе
до прекратяване на изпълнителното дело, нито чрез него само по себе си може да се
постигне връщане на платените от ищеца суми, след като последните вече са преведени на
взискателя към момента на предявяване на иска (по арг. от Решение № 99/28.06.2012 г. по т.
д. № 667/2011 г. по описа на ВКС, II ТО). Такова възстановяване на платените от ищеца
суми може да се постигне единствено чрез воденето на осъдителен иск на плоскостта на
неоснователното обогатяване, какъвто обаче в случая не е предявен ( в този
смисъл Определение № 634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. по описа на ВКС, II ТО ). В
допълнение е необходимо да бъде отбелязано, че липсата на интерес от водене на
отрицателен установителен иск за погасените от длъжника и преведени на взискателя в хода
на изпълнителното производство суми може да се обоснове и с принципа за процесуална
икономия, доколкото целеното с него установително действие може да се постигне с
воденето на осъдителен иск за неоснователно обогатяване като така на практика би се
избегнало създаването на множество процесуални отношения между страните, при
положение, че правният спор може да бъде разрешен само в един процес. Предвид
изложеното производството в сочените части следва да бъде прекратено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема по същество на спора следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. №
24825/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, се установява, че делото е
образувано по подадено от (фирма) срещу ищеца по настоящото дело заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на
2
2420,37 лева, представляваща цена на доставена от ответното дружество топлинна енергия
за периода от м.06.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от 12.05.2014г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в
размер на 395,19 лева лихва за забава за периода 31.07.2011 г. до 02.04.2014 г. и сумата общо
в размер на 384,85 лева съдебни разноски. Искането е уважено, като със заповед от
21.05.2014 г. е разпоредено длъжника да заплати сумите по подаденото заявление.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47 ГПК на
27.06.2014 г., поради което и на основание чл. 416, пред. 1 вр. чл. 414, ал. / в редакцията на
процесуалния закон преди измененията обн. с ДВ, бр. 100 от 2019 г./ е влязла в сила на
28.07.2014 г., като изпълнителен лист за сумите е издаден на 05.08.2014 г.
С Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години,
като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизане в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без
уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие ( арг. чл. 156г ЗГС). При действието
на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са
били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя
от издаване на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява
дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание съгласно чл.
404, т. 1, предл. 3 ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително
и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да
се снабди до изтичане на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение правния ефект на влязло в
сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и
формираната съдебна практика, намерила израз в Определение № 480 от 27.07.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК. С Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021г. ВКС, IV г.о.
изрично е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение когато вземането е определено
по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения
съдът намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в процесния
изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност. В подкрепа на изложеното е и Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е прието, че от
3
влизане в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишна давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. От изложеното следва, че от влизане в
сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен
лист, на 27.07.2014г. е започнал да тече петгодишен давностен срок за вземанията по титула.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването
на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно
решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело
№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г.
о. на ВКС.
В случая давността относно процесното вземане за главница е прекъсната с подаване
на молба от 05.12.2014 г. от (фирма) до ЧСИ Т. В. Н за образуване на производство за
принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, съдържаща възлагане по чл. 18
ЗЧСИ.
По образуваното въз основа на депозираната от кредитора молба изп. дело №
20147910401213 давността относно процесното вземане е прекъсната на 05.12.2014 г. с
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и на 10.12.2014 г. с налагане на запор
върху получаваната от лицето пенсия. Следва да бъде разяснено, че не е необходимо
предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа
на изложеното следва и от разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г.
по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до
банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1
ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават
за сметка на взискателя. Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която
запорното съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото
задължено лице се счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение -
чл. 450, ал. 3 ГПК. Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита
наложен и има действие от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката до
датата на погасяване на задълженията на длъжника – титуляр на сметката, реализиране на
изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на
обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или
прекратяване на изпълнителното производство. Запорът има действие върху
разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното
съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата
сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления. Запорът върху вземанията по
разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато салдото по сметката е
дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, и има
действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му,
без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до
банката, в който смисъл е и Решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о. на
ВКС. Запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение и има действие до
настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства, поради което запорът в
хипотезата на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, без значение от
наличностите по същата, е изпълнително действие с траен характер и непрекъснато
4
действие – така Решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г.
Давността относно процесното вземане е прекъсната и с налагане на запор върху
собствен на длъжника лек автомобил на 26.02.2015 г. и насрочването на опис на движими
вещи на длъжника за 03.05.2016 г. След насрочването на опис по изпълнителното дело на
31.03.2016 г. е постъпила молба от длъжника, с която З. М. е заявила, че ще предприеме
плащане на задълженията, като по делото е представено извлечение за заплащане на сумата
в размер на 500 лева. По изпълнителното дело са представени и извлечения от сметка, видно
от които длъжникът заплатил сумата в размер на още 600 лева.
Давността относно вземанията по процесния лист е прекъсната и с подаването на
молба от взискателя на 07.03.2017 г. с искане да бъде наложен запор върху вземания на
длъжника, в изпълнение на която съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото
възнаграждение на З. М. от 31.03.2017 г. Давността е прекъсната отново на 05.03.2019 г. с
подаването на нова молба от взискателя за налагане на запор и насрочване на опис на
движими вещи на длъжника. От сочената дата е започнала да тече нова петгодишна давност
относно вземанията. В случая следва да бъде съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни) давностният срок е спрял да тече на основание чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. С Определение № 15/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на ВКС, I ГО, е
прието, че при извършване на преценка относно датата, на която изтича давностния срок
следва да се добави и периодът на реализираното по силата на закона спиране, който
обхваща общо 69 дни.
Давността е прекъсната отново с подаване на молба от взискателя от 20.01.2021г. за
налагане на запор върху вземания на длъжника, както и с налагането на възбрана върху
недвижим имот на З. М. на 06.12.2022 г. От сочената дата е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок, който не е изтекъл към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт.
За пълнота на изложението и във връзка с поддържаните от ищеца доводи за
недължимост на вземанията по процесния изпълнителен лист следва да бъде отбелязано, че
съгласно актуалната практика на касационната инстанция, намерила израз в Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 3/04.02.2022 г.
по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. №
3409/2021 г. по описа на ВКС, III ГО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч. т. д. №
854/2022 г. по описа на ВКС, I ТО, перемпцията и погасителната давност са различни правни
институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото
на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително
основание, докато перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Предвид изложеното и доколкото петгодишния давностен срок относно процесното
вземане не е изтекъл исковата претенция се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ВРЪЩА подадената от З. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), против
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) искова молба с вх.
№ 22072/27.01.2023 г. в частта относно искането да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер
на 395,19 лева лихва за забава за периода от 31.07.2011 г. до 02.04.2014 г. и 185,59 лева
присъдени по делото съдебни разноски, за които суми в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 24825/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 88
състав, и прекратява производството по гр. д. № 4271/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав в посочената част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
против (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) отрицателен
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2420,37 лева,
представляваща цена на доставена от ответното дружество топлинна енергия за периода от
м.06.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
12.05.2014 г. до окончателно погасяване на вземането, за която сума в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 24825/2014 г. по описа на Софийски районен съд,
88 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 20147910401213 по
описа на ЧСИ Т. В. Н.
ОСЪЖДА З. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (фирма),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт, а в частта, с която
производството е прекратено (имащо характер на определение), в едноседмичен срок с
частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6