Р Е Ш
Е Н И Е
№ 32 25.02.2020г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Търговище V състав
На
двадесет и седми януари 2020 година,
В
публично заседание в следния състав :
Председател: Зорница Донкова
Секретар: Ивалина Станкова
като разгледа докладваното
от Председателя а.н.д. № 943 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.Г.Х. *** с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 19–
1292 – 00**** от 16.10.2019г., издадено
от Началник група към ОДМВР -Търговище, с-р
ПП - Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото
да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В с.з.
ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител, поддържа
становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 17.09.2019г. св.Н. и св.Д. –
мл.автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР - Търговище изпълнявали служебните си
задължения на ул.“Х. Д.“***.36ч. същите забелязали л.а. „Опел Астра“ с рег. № Т **** ТН, който се движел в посока към ул.
„Братя Миладинови“. Полицейските
служители видели, че водачът на автомобила е без поставен обезопасителен
колан, поради което го спрели за проверка. При проверката било установено, че
автомобилът е собственост и управляван от жалбоподателя, както и че същият е
оборудван с обезопасителни колани. Предвид констатираното, св.Н. съставил
на жалбоподателя АУАН GA 90520/ 17.09.2019г. за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал акта без възражения. Не направил такива и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, Началник
група към ОДМВР -Търговище, с-р ПП – Търговище издал Наказателно постановление № 19– 1292 –
00**** от 16.10.2019г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в
размер на 50лв., а на основание Наредба № Із
- 2539 на МВР постановил отнемането на 6 контролни точки.
Така установената фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на свидетелите Н. и Д..
Съдът не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до
цялостното му опорочаване. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и представените в тази насока писмени доказателства - заверени копия на заповеди № 8121з-515/
14.05.2018г., № 8121з- 1524/09.12.2016г. и № 8121к-11015/ 08.07.2019г. на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от
09.07.2019г. на М.Р.М. и длъжностна
характеристика с рег. № 3286р- 19518/11.11.2015г. на заеманата от същия длъжност -„Началник на група „МПС, водачи АНД“ в
сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР- Търговище, заповед № 363з- 1207/20.08.2018г. на Директора
на ОДМВР - Търговище и акт за встъпване в длъжност от 22.08.2018г на Н.В.Н., длъжностна характеристика с рег. №
3286р- 19539/11.11.2015г. на заеманата от същия
длъжност - „Младши автоконтрольор II- I степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР, служебни бележки с рег. № 363000-
22128/27.12.2019г. и с рег.№ 363000-
560/ 13.01.2020г. от Директора на ОДМВР- Търговище. Както АУАН, така и НП са
издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити. В АУАН и НП е налице
яснота относно елементите на административното нарушение, вменено на
жалбоподателя. Правото му на защита не е било нарушено, напротив, същият е имал
възможност да го упражни в пълен обем. Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, началото
на административнонаказателното производство се поставя със съставянето на
АУАН, поради което липсата на съставен протокол за извършената проверка не
представлява процесуално нарушение, както се твърди в жалбата.
По
делото е безспорно установено и доказателственият материал не съдържа
противоречия относно обстоятелството, че на 17.09.2019г. около 14.36ч жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег .№ Т **** ТН т.е.
управлявал е МПС от категория М1 /чл.149
от ЗДвП/.От показанията на свидетелите се установи, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани. Предвид това, съгласно чл.137а,
ал.1, пр.1 от ЗДвП, управлявайки
посочения автомобил, жалбоподателят е бил длъжен да бъде с поставен обезопасителен колан. Свидетелите Н. и Д. бяха категорични,
че лично са видели, че жалбоподателят е управлявал
автомобила без поставен колан. Показанията на двамата са непротиворечиви,
изцяло кореспондират помежду си и не са налице
доказателства, които да ги опровергават. Не са налице и доказателства, които да
поставят под съмнение добросъвестността на тези свидетели при излагане на фактите.
Предвид това, кредитирайки показания им, съдът намира за доказано
обстоятелството, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Не се установи в случая да е било
налице някое от изключенията, визирани в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят
е осъществил състава на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, предвиждащ глоба в
размер на 50лв. за водач, който не изпълнява задължението си за използване на
предпазен колан. По делото не са налице
данни, които да сочат, че нарушението е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид, поради
което по отношение на същото не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът намира,
че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано. Законосъобразно,
съгласно Наредба № Із
- 2539 на МВР е определен и броят на контролните точки, подлежащи на отнемане. По
посочените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
От ответната по жалбата страна е
направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.5
от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр.
с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от
80 до 120 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева, съдът счита за
справедлива сума, с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19– 1292 – 00**** от 16.10.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР -Търговище, с-р ПП –
Търговище, с което на Х.Г.Х. *** с ЕГН: ********** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв., а
на основание Наредба № Із - 2539 на МВР е
постановено отнемането на 6 контролни
точки, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Х.Г.Х. *** с
ЕГН: ********** *** сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: