Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 344 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Х.П.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
депозирана чрез адвокат А.А.от Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение №
625/05.11.2019г. на Райнонен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 1752/2019г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
46-0000197/08.07.2019г. на началника на
Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО „АА“), гр. Шумен, с
което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на Х.П.Х. е наложено
административно наказание „глоба“в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършеното
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че вмененото на водача нарушение не е установено по надлежния за
това ред от контролните органи, които неправомерно са констатирали
претоварването единствено въз основа на частния документ, какъвто се явява
кантарната бележка, явяващо се основание за отмяна на наложеното му
административно наказание. В тази връзка се аргументира и становището, че
изложените от оспорващия отменителни основания не са обсъдени по надлежен начин
от районния съд, поради което в постановения акт на практика липсват мотиви по
наведените от него твърдения. С оглед на това се отправя искане за отмяна на
съдебното решение и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел „Автомобилна администрация“
– гр.Шумен, редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Касационният жалбоподател
Х.П.Х. на 20.06.2019г. управлявал товарен автомобил /влекач/ от категория N 3, марка „Волво ФХ
4Х2Т“ с рег. № ***, в композиция с прикачено полуремарке от категория 04, марка
„Вилтон НВ3“ с рег. № ***, и двете собственост на „Агротрон В“ ЕООД, отдадени
под наем на „Соник транс“, притежаваща Лиценз № 7229 за международен превоз на
товари.
Посоченият товарен
автомобил в композиция с полуремарке извършвал обществен превоз на товари с
маршрут от гр. Две могили до с. Белоградец, обл. Варна с товар „царевица“.
Около 12.30 часа на път I-4, км 250+965, извън населено място – след разклона за
с. Черенча, обл. Шумен, посока гр. Шумен, водачът бил спрян за проверка от
служители при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Шумен. В хода на
проверката, след поискване, водачът представил Пътен лист №
0056259/20.06.2019г., Товарителница № 1269945/20.06.2019г. и Кантарна бележка №
3478/20.06.2019г. При прегледа на представените документи проверяващите
констатирали, че в представената Товарителница е отбелязано царевица с тегло от
38 340 кг. В кантарната бележка било отбелязано тегло при първо претегляне на
композицията 14 000 кг., а при второ претегляне на композицията 52 340 кг.,
т.е. натоварената царевица била с посочения в товарителницата тонаж. Първото
претегляне било фиксирано в 07:53:00 часа, а второто в 09:46:01 часа. В
кантарната бележка като водач на МПС бил посочен Х.Х..
За констатираното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.
А-2012, бл. № 266171 от 20.06.2019 г., в който актосъставителят посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП,
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него с
възражението: "Имам категорични възражения“. Впоследствие деецът не се
възползвал от законното си право и не депозирал писмено възражение в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на
материалите по преписката и на изготвения АУАН, наказващият орган издал
впоследствие процесното наказателно постановление.
Въззивният съд е установил,
че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Районният
съд е извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на приписаното
на водача административно нарушение. Приел е, че същото не покрива белезите на
„маловажен случай на административно нарушение“, поради което е потвърдил
оспорения пред него санкционен акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната инстанция. Съгласно препращащата норма на чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с маса и натоварване на
ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с две оси с
полуремарке с три и повече оси, е 40 тона. В случая безспорно е налице нарушение
на това правило, доколкото се установява, че общата маса на превозното средство
е била 52 340 кг. В тази връзка, касационната инстанция намира, че не са налице
сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт съобразно релевираните
от него доводи, касаещи начина, по който е установено теглото на превозното
средство. Представената по време на проверката кантарна бележка, в която са
отразени теглото на ППС и превозвания товар, е подписана от самия водач, като
установеното при измерването тегло на превозното средство е отразена и в
издадената товарителница. Кантарната бележка представлява частен свидетелстващ
документ, който удостоверява неизгодни за издателя си факти и се ползва с
материална доказателствена сила относно претоварването на автомобила, поради
което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице безспорни
и категорични доказателства за извършеното нарушение. Тя е била представена от
самия водач, който е приел данните за товара и общата маса без възражения
относно извършеното претегляне и резултата от него. При това положение, тежестта да опровергае съдържанието на кантарната
бележка се прехвърля върху водача, което той не е сторил нито пред
административно-наказващия орган, нито пред въззивния съд, който е инстанция по
фактите. Нещо повече, при изготвянето на АУАН водачът единствено е вписал, че
има възражения, без да ги конкретизира. Писмени такива не е представил и
впоследствие, поради което наведените от него при съдебното оспораване на НП
твърдения, че кантарната бележка не е следвало да бъде ценена от контролните
органи, са израз на защитна позиция, целяща да изключи доказателствената
стойност на кантарната бележка като извънсъдебно признание на релевантни за
спора факти, поради което правилно и законосъобразно районният съд не се е
съобразил с тях. Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено
измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ с
електронна везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но
цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите,
в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните
размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното
по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14,
ал. 3. Разглежданият случай не представлява проверка за съответствие, при което
установяването може да бъде извършено и по документи. До аналогичен извод е
достигнал и районният съд, поради което не следва да бъде споделено твърдението
на касатора за немотивираност на процесното решение.
Правилен е и изводът на районния съд,
че санкционираното административно нарушение не може да се определи като такова
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В съответствие със задължението на съда при преценка на
законосъобразността на НП и в частност при преценката за правилното приложение
на материалния закон да извърши проверка за наличието на предпоставките за
квалифицирането на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, настоящият касационен
състав намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 625/05.11.2019г. на
Райнонен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 1752/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
18.02.2020г.