Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 08.09. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 13671 по описа за 2015 г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм) и чл.45 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че на посочената
дата, място и час, тя и малолетният й син са претърпяли ПТП, возейки се като
пътници в л.а. „Опел Астра”. ПТП-то настъпило по вина на л.а „ Нисан Алмера“,
управляван от И.В.И., нарушил правилата
за движение по пътищата в резултат на което настъпило ПТП между л.а „Опел
Астра“ и л.а „Нисан Алмера“.Вследствие на удара двамата получили описаните в ИМ увреждания, контузии и мозъчни
сътресения. счупване на дясна
предмишница, контузия на главата, мозъчно сътресение със загуба на съзнание. Малолетният
й син на 5 години получил контузия на
главата, разкъсно – контузна рана в лявата челна област, контузия на гръдния
кош, сътресение на мозъка със загуба на съзнанието, непълно изкълчване на лявата
лопатковоключична става. Ищцата претърпяла оперативни интервенции за
възстановяване на ръката с наместване на счупването с вътрешна фиксация на
лъчевата и лакетната кости, клиновидна остеотомия с поставяне на плака.Малкият
й син бил с оплаквания за силно главоболие, световъртеж без ясен спомен за
случилото се, с болки по контузионните места, изписан с предписана медикаментна
терапия. Възстановяването им e
продължило дълго, оздравителният процес е протекъл бавно и болезнено. Твърдят, че и към днешна дата не се чувстват
добре физически и психически. Във връзка с процесното ПТП е образувано НОХД №
278/ 2015г. по описа на РС Чирпан, приключило с влязла в сила присъда, с която И.В.И.
е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на 2 средни телесни
повреди на ищците по повод това ПТП и осъден по чл.343, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл.342, ал.1 НК,
като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане глоба и лишаване от правоуправление на МПС. Към момента на процесното
ПТП за л. а. „Нисан Алмера“ е бил налице валиден застрахователен договор за „ГО“
при ответника. Ищците претендират обезщетение в размер на: 50 903,60 лв.,
частичен иск от 80 000 лв. за претърпените от Д.Р.А. имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
увреждането до окончателното изплащане на сумата и на 36 000 лв., частичен иск
от 56 000 лв., представляващи обещетение за претърпените от К.С.Г.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Ответникът не оспорва наличието на
валиден застрахователен договор за риска „ГО” за процесния лек автомобил, но
оспорва иска по основание и размер, описания в ИМ механизъм за настъпване на
ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования при него
водач, посочените увреждания и причинно-следствената връзка между тях и
процесното ПТП. Твърди съпричиняване, поради непоставяне от страна на двамата ищци
обезопасителни колани. Оспорва претенцията за лихва от датата на деликта. Сочи,
че застрахователят не е уведомен съгласно чл.224,ал.1 КЗ за настъпване на
застрахователното събитие. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, евентуално да намали размера на претендираното
обезщетение като съобрази принципа на справедливост и наличието на съпричиняване.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за
установено следното:
Ответникът
не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена за л.а. „Нисан Алмера” с рег. № *******и срок на
валидност от 10.10.2013г. до 09.10.2014г.
От протокола за оглед на местопроизшествие
от 11.07.2014г, констативния протокол за ПТП, както и заключението на комплексните
СМАТЕ, се установява, че на 11.07.2014г. след 15,30 часа л. а, марка „ Нисан“,
модел „ Алмера“ с рег. № *******с водач И.В.И. движел по път ΙΙΙ
– 664 с посока отбивка от АМ „Тракия“ към гр.Чирпан. Достигайки в зоната на
кръстовището на път ΙΙΙ – 664 с път ΙΙ – 66 и бул.
„Г.Димитров“, водачът е предприел маневра
„завой наляво“, отнел предимството на движещия се по път с предимство
автомобил, в резултат на което настъпило ПТП между л.а „Опел Астра“ и л.а „
Нисан Алмера “. Към момента в който Нисана навлиза в кръстовището на ляв завой
водачът на Опела не е имал възможност да
спре преди мястото на удара и да
предотврати проишествието. Причината за настъпването на ПТП-то е че Нисана и навлязъл в кръстовището без да пропусне движещия се Опел с предимство.Ищците са
пътували в л. а. „Опел Астра” с рег. № *******управляван от К.Г.К.. Д.А. е
пътувала на предна дясна седалка, синът й К.С.Г. е бил на задната седалка.
СвидетелятК., който е
управлявал л.а „Опел Астра“ и свекър на
ищцата сочи, че и двамата ищци били с поставени предпазни колани.
От приетото и неоспорено
заключение на повторната КСМАТЕ се установява, че автомобилът, в които са били
двамата ищци при настъпване на ПТП-то е оборудван фабрично с предпазни колани
на предните и задните седалки. Вещите лица посочват, че съгласно механизма на
ПТП и получените от ищцата травматични увреди, същата е пътувала без поставен обезопасителен колан,
каквото задължение въвежда ЗДвП. В заключението на експертизата се констатира,
че ищцата би получила посочените
увреждания дори и да е била с поставен обезопасителен колан. По делото няма
данни автомобилът, в който е пътувало детето да е оборудван с обезопасителна
система. Твърдят, че дори и да е било използвано специално детско столче с оглед
възрастта на момчето - 5 г. отново би се получила черепно – мозъчната травма.
Съгласно заключенията на вещите лица от
извършените първоначална КСМАТЕ и повторна КСМАТЕ и представената медицинска
документация се установи, че в резултат на ПТП-то малолетния К.С.Г. е получил
съчетана травма, включваща: увреждане на дясна раменна става, мозъчно
сътресение, мозъчен оток и разкъсно-контузна рана в челната област.Увреждането
на дясната става е довело до имобилизация на ръката за около 3 седмици. За
времето на болничния престой е проведено медикаментозно лечение.
Черепномозъчната травма е протекла с лекостепенно нарушение на съзнанието,
последвано от умерено главоболие и световъртеж. По данни на майката , след
травмата детето е започнало да забравя, оплаквало се е от главоболие след
физическо натоварване, имало е нощни страхове. След извършения в хода на делото
неврохирургичен преглед и психиатрично изследване на детето бе остановено, че
детето няма никакви оплаквания, не съобщава за такива и в миналото. При тези
данни не може да се приеме категорично връзка между съобщените оплаквания и
проблеми при детето с претърпяната при процесния инцидент черепномозъчна
травма.
По отношение на ищцата е констатирано счупване
на двете кости на дясната предмишница и е проведено оперативно лечение. Било е
извършено наместване на счупването с вътрешна фиксация на лъчевата и лакетната
кости с клиновидна остеотомия с поставяне на плака, като след предвидения
период тази плака е била отстранена.Интервенцията е довела до имобилизация за около 14-18
седмици, но с оглед възрастта и
увреждането при ищцата са били налице данни за пролонгиран възстановителен
процес с по трудно зарастване наложили извършването на три операзции.Контузията
на главата и мозъчното сътресение са лекостепенни и са отзвучали за период от
около 30 дни. Травмата на гръдния кош и крайниците е довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота.В-л. д-р Г. е посочил че
направените разходи от ищцата в размер на 803 лв. са били необходими и
наложителни във връзка с лечението.
Свидетелката О. твърди, че след като снаха й – ищцта е била
изписана от болницата е продължила да изпитва силни болки и е претърпяла
няколко операция на ръката, същата не е можела да полага грижи за децата си и
да бъде пълноценен родител. Посочва, че внука й – К.С.Г. е преживял силен стрес
след катастрофата, че е имал нощни напикавания, събуждал се е с викове и към
днешна дата не иска да се качва в кола.
По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):
Съдът приема, че в срока на действие
на задължителната застраховка "ГО" настъпва застрахователно събитие,
което е покрит риск по нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. КЗ (отм.), увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „ГО”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне правото по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО”,
са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
Съдът установи, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а „ Нисан
Алмера“, управляван от И.В.И.. За
деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила на
Присъдата от 03.11.2015 г. по НОХД №
278/2015 г. по описа на РС – гр.Чирпан. След
като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите
към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ
(отм.), застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
Следователно искът е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението
съдът съобрази приложените медицински документи и заключенията на повторната
КСМАТЕ от които се установява, че ищците са претърпели посочените имуществени и
неимуществени вреди. Съобразно
указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. отчете силата, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; продължителността на лечебния и
възстановителен период; възрастта им към датата на ПТП; както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия
момент.
Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на
живот на ищцата и малолетния й син, съдът намира, че справедливото обезщетение
за претърпените неимуществени вреди за
ищцата възлиза на сумата 25 000 лв.
а за малолетния й син - 10 000 лв.,
По отношение на иска за имуществени
вреди съдът счита същия за основателен и изцяло доказан с оглед повторната
КСМАТЕ и представените фактури на стойност 903.60
лв.
Основателно е и искането за присъждане
законната лихва. от датата на
увреждането - 11.07.2014 г
Исковете за неимуществените вреди в
разликата им до 50 000 лв. – частичен
иск от 80 000 лв. за ищцата и до 36 000 лв.- частичен иск от
56 000 лв за малолетното дете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Относно
възражението за съпричиняване:
Категорична и безпротиворечива е съдебната
практика (напр. решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ТК ІІ
ТО), че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във
всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Възражението за съпричиняване,
направено от ответника е неоснователно. От заключението на КСМАТЕ се
установява, че ищцата не е била с предпазен колан, въпреки, че автомобилът е
бил оборудван с такъв. Вещите лица са категорични, че дори и при използване на
обезопасителен колан, от страна на ищцата и детско столче и обезопасителна
система по отношения на малолетния й син биха настъпили същите травматични
увреждания при конкретното ПТП. Наред с това съдът отчете и факта, че
предпазните колани са ефективни и
полезни при ПТП с челен удар при
скорости до около 60 км./ч, а в.л.
са посочили, че скоростта на движение при това ПТП на автомобила с предимство е
била преди спирането 86 респективно при удара 66 км./ч.Ето защо съдът, приема
че с поведението си ищцата не е допринесла за настъпването на описаните травматични
увреждания.
По разноските
С оглед изхода
на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената,
респективно - отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от заплащане ДТ. Ищцата
е направила разноски – 69лв.( 50 лв.
Справки – сканиране история на заболяването, 9 лв.- препис от присъда, 10 лв.-СУ)
от които съразмерно уважената част от иска
следва да й бъдат присъдени 35, 74 лв.(25 903.60/ 50 000 x 69)
Адвокат
П. К., процесуален представител на
ищците има право на осъществено адв.възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗА.С
оглед цената на заведените искове адв.възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 Н №
1/9.VІІ.2004 г. е 3 137 лв.
като ответникът дължи съразмерно уважената част на исковете- 1 296лв.(35 903,60/ 86 903,60
x 3 137) Неоснователно е искането за присъждане ДДС върху сумата,тъй като
възнаграждението не се дължи като резултат на правна сделка –облагаема доставка
по см.на чл.38 ал.2 ЗА, като обект на
свободно договаряне между адвоката и
страната, а по силата на закона и се определя от съда съгласно установените стандарти в Н № 1. В
тази насока съдът съобрази и с Р № 21/12.03.2018 г. по гр.д. 1459/17 г. ІІІ ГО
ВКС.
Ответникът съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК е направил 500 лв. разноски -депозити за КСМАТЕ и
за допълнителна КСМАТЕ и съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн.
чл. 78 ал.3 ГПК следва да му бъдат заплатени 293,43
лв. (51 000/86 903.60 х 500). Претендира и юриск.възнаграждение съгласно
чл. 78 ал.8 ГПК като съдът счита, че следва да му се присъди в размер на 200 лв. Ищцата следва да заплати на
ответника общо сумата 493.43 лв.
Ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на СГС – 1
437лв.- ДТ и разноски 300 лв.
общо 1 737 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Р.А. ЕГН: ********** *** със съдебен
адрес ***, офис 10 на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от
25 903.60 лв. –застрахователно обезщетение за претърпените и
неимуществени и имуществени вреди от ПТП настъпило на 11.07.2014 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 11.07.2014 г. до окончателното й изплащане
и разноски 35, 74 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 25 903.60
лв. до сумата 50 903,60 лв., частичен иск от 80 000 лв.,
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.Р.А.
ЕГН: ********** *** със съдебен адрес ***, офис 1 като майка и законен
представител на пострадалия К.С.Г. ЕГН:
**********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 10 000
лв. – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 11.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 11.07.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 36 000 лв., частичен иск от 56 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. П.К. на осн. чл.38 ал.2 ЗА във вр. с Н № 1/9.VІІ.2004 г . сумата 1 296лв. адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Р.А. ЕГН:
********** *** със съдебен адрес ***, офис 10 лично и в качеството си на законен представител на пострадалия К.С.Г. ЕГН: **********, да заплати на З.
„Б.В.И.Г.”, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** на осн. чл. 78
ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 493.43 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , на осн. чл. 78, ал.6 ГПК сумата 1 737 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: