№ 20873
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20231110145838 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу А. Г. М. обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 1178,33 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № ****,
ведно със законната лихва от 16.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
124,55 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 29.03.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 37,26 лв. –
главница, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
16.08.2023г. до изплащане на вземането и 6,76 лв. – лихва за периода от 16.07.2020г. до
29.03.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на „Техем сървисис“ ЕООД,
поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител В срока, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да
са налице облигационни отношения между страните, респективно ответникът да е
собственик на имота. Оспорва се да са му изпращани приложените към исковата молба
съобщения към фактури. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт П., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
1
Ответникът А. Г. М., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
По същество съдът намира, исковете за неоснователни, по следните съображения:
Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен
факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че
продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в
тази насока, приети на л.10 от досието на делото, както следва: Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия
уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите
клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията
на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът
за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за
предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на
топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума
се издава се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесуалният представител на ответника в срока по чл. 131 от ГПК оспорва да е
налице облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия
и ответникът да има качеството „потребител“ на услугата. При релевирано такова
възражение в доказателствена тежест на ищеца бе да установи положителният факт, че
М. има горепосоченото качество. В тази връзка и след повторно обследване, съдът
констатира, че ищецът излага твърдения за наличие на такова качество при наследствено
правоприемство. Така по делото се установява, че наследодателят на ответника – Г.К. М.
е придобил процесния имот на 27.06.1974г. по силата на Нотариален акт за собственост на
жилище по чл. 55 от ЗПИНМ. Г. М., видно от представеното от ищеца удостоверение за
наследници е починал на 18.02.1992г., като е оставил за свои наследници - съпруга –
Р.Е.М., починала през 1994г. и децата им – Д.Г.М. и ответникът – А. Г. М.. Следователно
общият на страните наследодател е оставил за свои законни наследници децата си - Д.М. и
А. М., които по общото правило на чл. 5, ал.1 от ЗН го наследяват при равни части. По
горният извод, дори и съдът да приеме, че между страните е налице облигационна връзка,
то ответникът би следвало да отговаря при разделна отговорност до размера на ½
идеална част от процесното задължение. По делото обаче са приети доказателства, които
в логична последователност сочат, че имота е обитаван от другия наследник - Д.М., която
на първо място от приетата по делото молба-декларация от 29.0.2001г. е видно, че именно
тя е подала молба за откриване на партида, като се установи и от изслушаните
експертизи и от документите, свързани с отчитане на топлинната енергия в
топлоснабдения имот, представени от третото лице-помагач, че партидата се води на
нейно име. Отделно се установи от справките по НБД, че А. М. от м.01.2001г. не пребивава
на територията на Р.България и преимуществено на адреса на процесния имот, именно и
в каквато връзка му е назначен особен представител. Не се установява безспорно и преди
м.01.2001г. лицето да е пребивавало в имота. Напротив от приетия по делото протокол от
ОС на ЕС от 04.09.2001г. за избор на лице, което да извършва услугата „топлинно
2
счетоводство“ в имота, се установява, че на ОС е присъствало именно лицето Д.М. и за
процесния имот протокола е подписан от нея. По смисъла на Закона за енергетиката
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва
за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата
на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия,
коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия
от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за
доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или
облигационно право на ползване. В контекста на гореизложеното собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за
доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три
елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с
вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът А. М. не е страна
по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 19, находящ се в
град София, ж.к.. "Банишора", бл. 27, ет.2, абонатен номер **** за процесния период от
време – от м.05.2020г. до м.04.2022г. Това е така дори и при установеното при този
доказателствен материал, че М. е титуляр на ½ идеална част от имота. Съгласно ТР №
2/2017г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи,
или титулярите на ограничено вещно право на ползване дължат цената за доставената
топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ, в хипотезата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. След като по делото са налице данни
за открита партида на името на Д.М. датиращи от 2001г., следователно именно с нея
ищецът е встъпил в облигационни правоотношения. По отношение на ½ идеална част от
имота, която при този доказателствен материал е собственост на ответника, М. има
качеството на държател. Следователно може по аналогия да се приложат постановките на
горепосоченото ТР и да се приеме, че именно М. има качеството “потребител“ на
топлинна енергия по отношение на процесния имот за процесния период. Ищецът не е
представил доказателства, а негова е доказателствената тежест, тъй като това са
положителни факти от които именно той извлича благоприятни за себе си правни
последици, М. да е починала и ответникът да се явява единствен наследник. Напротив
всички данни по делото сочат, че именно тя е встъпила в правоотношение с ищцовото
дружество, че тя обитава имота и ползва топлинна енергия.
По тези данни съдът намира главните претенции за неоснователни, доколкото
ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
налице облигационна връзка по доставка на топлинна енергия за процесния имот и в
рамките на процесния период. Така тези претенции следва да бъдат отхвърлени.
При отхвърляне на главните претенции на отхвърляне подлежат и акцесорните
такива за лихва.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Последният не претендира присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ************** срещу А. Г. М., ЕГН
**********, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 1178,33
лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № ****, ведно със законната лихва от 16.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 124,55 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 29.03.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на
37,26 лв. –главница, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
16.08.2023г. до изплащане на вземането и 6,76 лв. – лихва за периода от 16.07.2020г. до
29.03.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4