РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Бургас , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Петя Петрова Кралева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600603 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341, ал.1 и чл.306 ал.1 т.1 и
ал.3 предл. първо от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Г.Павлова - служебен защитник на М. Ц. Г.,
ЕГН **********, против протоколно определение от 06.05.2021г., постановено по ЧНД №
172/2021г. по описа на Районен съд-Несебър. С обжалваното определение съдът на
основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК определил на осъдения Г. едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по НОХД № 2490/2020г. по описа на Бургаски районен
съд, НОХД № 759/2020г. по описа на PC Несебър, НОХД № 723/2020г. и НОХД № 138/2021
г. на Несебърски районен съд, „лишаване от свобода” за срок от една година, при
първоначален „строг“ режим, което на основание чл.24 от НК увеличил с шест месеца до
общ размер от една година и шест месеца. На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от
така определеното общо най-тежко увеличено наказание „лишаване от свобода“ изтърпяната
част от наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД № 2490/2020г., считано от
21.09.2020г. На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към така определеното общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и наказанието
„Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, наложено по НОХД № 646/2020г. по описа на PC
Несебър.
Недоволен от определението, защитникът на осъдения Г. е оспорил в срок по реда на
1
въззивното обжалване пред Окръжен съд-Бургас определението на РС Несебър само в
частта относно увеличението на общото наказание на основание чл.24 от НК. В жалбата се
излагат твърдения, че това увеличение е явно несправедливо и несъответно на наличните по
делото доказателства, които според адв.Павлова обосновавали съществуването на
смекчаващи вината на Г. обстоятелства. Това били съдействието за разкриване на
обективната истина, съжаление за стореното, признание на вината довело до приключване
на наказателните производства срещу Г. със споразумения. На следващо място, адв.Павлова
излага становище, че увеличаването на наказанието на Г. с максималния размер от шест
месеца било прекомерно висока санкция, която не съответствала на обществената опасност
на деянията, включени в съвкупността. Моли съда да отмени приложението на чл.24 от НК
или да намали увеличеното наказание на Г. до година и един-два месеца.
В проведено съдебно заседание, въззивният прокурор излага доводи за неправилно
приложение на института по чл. 24 от НК в случая, предлага атакуваното определение да
бъде изменено с отмяна на приложението на тази разпоредба по отношение на осъдения Г..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения Г. поддържа
жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното определение в частта, касаеща
приложението на чл. 24 от НК.
Осъденият Г. участва лично в производството, в последната си дума моли за отмяна
на увеличението на определеното му от районния съд общо наказание, или за намаляване
размера на увеличението.
Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в
предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в
установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за
съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и
съдържание доказателства, от които се установява следното:
М. Ц. Г., ЕГН ********** е осъждан общо 23 пъти, като последните му пет осъждания са
както следва:
1. Със споразумение № 260022/26.08.2020г. по НОХД 2490/2020г. на Районен съд-
Бургас, влязло в сила на 26.08.2020г. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1 /една/ година, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, за деяние,
извършено на 22.07.2019 г.;
2. Със споразумение № 97/27.08.2020г. по НОХД № 646/2020г. на Районен съд- Несебър,
влязло в сила на 27.08.2020г., е признат за виновен в извършване на престъпление по
2
чл. 354а, ал. 2, т. 1, предл.първо и предл. второ от НК и му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за деяние, извършено на 05.08.2020 г.;
3. Със споразумение № 109/25.11.2020г. по НОХД 759/2020г. на Районен съд- Несебър,
влязло в сила на 25.11.2020г., е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.346, ал.2, т.1, предл.първо и предл.второ от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, за деяние, извършено на 20.07.2019 г.;
4. Със споразумение № 1/22.01.2021г. по НОХД 723/2020г. на Районен съд- Несебър,
влязло в сила на 22.01.2021г., е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“
режим, за деяние, извършено на 14.04.2020 г.;
5. Със споразумение № 21/16.02.2021 г. по НОХД 138/2021 г. на Районен съд- Несебър,
влязло в сила на 22.01.2021г., е признат за виновен в извършване на престъпления,
както следва: по чл.346, ал.1 от НК вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, за деяние, извършено на 17.07.2019 г.; по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ и буква “б“ от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим, за деяние, извършено на 18.07.2019 г.; както и за деяние, извършено на
18.07.2019 г.; по чл.354а, ал.З, предл. второ, т.1, предл. първо от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, за деяние, извършено на 18.07.2019 г., като на основание
чл.23, ал.1 НК му e наложено едно общо измежду така наложените наказания на Г., а
именно най-тежкото от тях, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/
месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, буква „б“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
При така установените релевантни факти, въззивната инстанция се присъединява към
извода на районния съд, че гореизброените пет осъждания имат за предмет престъпления,
извършени от осъдения Г. в условията на чл.23 ал.1 от НК – деянията са осъществени, преди
за което и да е от тях да имало влязла в сила присъда. Доколкото тези престъпления са
наказани с отделни присъди по различни дела, по отношение на наложените за тях наказания
действително са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, което налага
наказанията да бъдат групирани, така както е сторил и първоинстанционният съд като е бил
съобразен най-благоприятния вариант за групиране за осъдения.
Напълно се споделят и изложените от първата инстанция съображения, мотивирали
решението за увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 от НК. В настоящата
3
съвкупност са включени седем различни престъпни деяния - две кражби при опасен
рецидив, две деяния държане на наркотични вещества, лека телесна повреда при домашно
насилие и две противозаконни отнемания на МПС. Преди да осъществи посочените
престъпленията, включени в настоящата съвкупност, осъденият е извършил и множество
други престъпления, за които е бил наказан и ефективно е изтърпял наказание „Лишаване от
свобода“, но без да е налице очаквания поправителен и превъзпитателен ефект. Категорично
доказателство за това становище са последвалите нови престъпления Към момента спрямо
осъдения са постановени и влезли в сила общо 23 осъдителни присъди и определения за
тежки умишлени престъпления, което мотивира еднозначен извод, че осъденият Г. е личност
с утвърдени престъпни нагласи. В този контекст осъденият правилно е бил възприет от РС
като личност с висока обществена опасност и степен на криминализация. За постигане на
поставените пред наказанието цели, спрямо Г. са явяват наложителни по-дълга изолация от
обществото, засилено пенитенциарно въздействие и постоянен контрол, които са възможни
само в местата за лишаване от свобода. Следва да се напомни, че една от целите на
наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК е именно върху осъдения да се въздейства
предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В
конкретния случай с Г., тази цел с може да бъде постигната в пълен обем само чрез
увеличаване срока на общото наказание, както е сторил и РС. В конкретния случай, с оглед
коментираните по-горе обстоятелства, въззивният съд намира за съобразено със закона и
доказателствата, и обосновано с оглед постигане целите на наказанието, решението на
първата инстанция да увеличи определеното на осъдения Г. общо най-тежко наказание с
допустимия от закона максимум от 6 месеца. Обсъденото увеличение, и общата
продължителност от една година и шест месеца на така увеличеното общо наказание в най-
пълно съответства на данните за извършените престъпления, очертаните характеристики на
личността на дееца и неговата висока обществена опасност, както и на липсата на видим
позитивен ефект наложените му и изтърпени от него наказания за предходни престъпления.
Предвид възраженията на адв.Павлова, изложени в жалбата й, следва да се подчертае,
че за разлика от съда, разглеждащ дело с предмет – конкретно престъпление, където
обстоятелствата по чл.102 от НПК се вземат предвид само с оглед конкретното обвинение,
разпоредбата на чл.24 от НК дава възможност на съда, натоварен с определяне на общо
наказание, да прецени в пълнота всички данни за личността на дееца и обстоятелствата
относно всички извършени от него престъпления, включени за групиране в съвкупността.
Следва да се напомни, че вложената в разпоредбата на чл.24 от НК законодателна идея не
включва ревизиране или промяна на наказанията, наложени на дееца с отделните присъди от
съвкупността, а има за цел индивидуализация на определеното общо наказание по начин, че
в най-пълна степен да отговаря на доказателствата за броя, тежестта и обществената
опасност на извършените в съвкупност множество престъпления, характеристиката на дееца,
и максимално да способства за постигане всички дефинирани в чл.36 от НК цели на
държавната санкционна принуда.
4
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното определение по
реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция
нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото
изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд, 4 въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.04.2021г., постановено по ЧНД №
172/2021г. по описа на Районен съд-Несебър.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5