Решение по дело №73/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 77
Дата: 13 май 2021 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20217130700073
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 13.05.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова

                                               ЧЛЕНОВЕ:         Любомира Кръстева                                                                                        Мирослав Вълков

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 73 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 260009/26.03.2021 г., постановено по НАХД №399/2020 г., Троянски районен съд е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 501518- F540650/26.03.2020 г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Т.Т.- М.В.” гр.Троян, обл.Ловеч, ул. Балкан № 19, вх. А, ап.3, с ЕИК203974879, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185 ал.1 и с чл. 118 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин лв./ за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от ЕТ „Т.Т.- М.В.”.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и  постановено в нарушение на материалния закон.

Сочат се обстоятелствата, довели до незаконосъобразност на съдебното решение – неправилно съдът е приел, че липсват предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението на ЛРС и да се постанови ново решение, с което да се отмени НП.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.Ц.. Поддържа касационната жалба.

Ответникът, редовно призован, не се представлява. Представено е писмено становище по съществото на спора, с което се оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за основателност на касационната жалба, и отмяна на решението на ТРС и на обжалваното НП.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

От събраните пред първата инстанция доказателства по безспорен начин се установява, че ЕТ „ЕТ „Т.Т.- М.В.” е нарушил изискването на Наредбата, за което е съставен АУАН и е издадено НП. Безспорно е установена разлика в данните от ФУ и касовата наличност при проверката.  По данни от ФУ наличността е 15,35 лв., а установената касова наличност е 30,40 лв., т.е. налице е разлика в повече в размер на 15,05 лв., което е почти 100 % в повече от отразената във ФУ. Тази разлика не е отразена по реда на чл.33, ал.1 от Наредбата.

Дадената от АНО квалификация на нарушението е точна, приложена е правилната санкционна норма. В АУАН и в НП е направено точно и ясно описание на нарушението. Случаят не се отличава от останалите случаи на нарушения на чл.33, ал.1 от Наредбата, не са представени доказателства за наличие на някакви смекчаващи обстоятелства.

Установено е безспорно, че нарушителят не е изпълнил своето задължение да отрази разликата с операция „служебно изведени суми“. След като това е така, правният спор се свежда до това: дали обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, дали ангажирането на отговорността на нарушителя за визираното нарушение е сторено в законоустановените срокове и дали е гарантирана възможността на нарушителя да упражни правото си на защита в пълен обем.

АУАН и НП са съставени и издадени в предвидените в закона срокове от материално компетентни органи. АУАН е връчен лично на М.Т.В.. На нарушителя е била гарантирана в пълен обем възможността да организира защитата си и да представи доказателства в своя защита. НП е издадено в сроковете по ЗАНН.

Районният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че нарушението е доказано и не е налице приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Касационният състав споделя изложеното от ТРС, поради което на основание чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.2, изр.последно от АПК не следва да го излага повторно.      

След анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изводът, който се налага, е, че районният съд е приложил правилно закона и е постановил законосъобразно решение. Следва да се остави в сила обжалваното решение. 

         Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба. На основание действащия до 31.12.2021 г. чл. 63, ал. 5 (изм.) от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ 80 лв.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА като законосъобразно Решение № 260009/26.03.2021 г., постановено по НАХД №399/2020 г., Троянски районен съд.

ОСЪЖДА ЕТ „Т.Т.- М.В.” гр.Троян, обл.Ловеч, ул. Балкан № 19, вх. А, ап.3, с ЕИК203974879, да заплати на ТД на НАП – Велико Търново сумата от 80 лв. /осемдесет лв./, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            

                                                         ЧЛЕНОВЕ: