Р Е Ш Е Н И Е
№.........../............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2718 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от И.Т.А. срещу Агенция по вписванията иск с правно
основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ за присъждане на
обезщетение в размер на 207, 50 лв. за претърпени имуществени вреди от отменен
по съдебен ред с влязло в сила решение по търговско дело № 730/2018 г. на ВОС
незаконосъобразен отказ № 20180425101010/10.05.2018 г. на длъжностното лице по
регистрация от Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20180425101010/25.04.2018 г.
В исковата молба се излага, че с влязло
в законна сила решение по търговско дело № 730/2018 г. Окръжен съд – Варна е
отменил постановения по заявление вх. № 20180425101010/25.04.2018 г. отказ №
20180425101010/10.05.2018 г. на длъжностното лице по регистрация от Агенция по
вписванията за вписване по партидата на „Немо 2016“ ЕООД на промяна в следните
обстоятелства: адрес на управление; предмет на дейност; управител; едноличен
собственик на капитала; прехвърляне на дружествен дял, като е указал на
Агенцията да извърши вписването. Сочи се, че в съдебното производство ищцата е
направила разноски в размер на 207, 50 лв., от които 200 лв. – разходи за
адвокат и 7, 50 лв. – разходи за държавна такса. Според изложеното в исковата
молба тази сума представлява претърпяна от ищцата имуществена вреда, намираща
се в причинно-следствена връзка с постановения в нарушение на разпоредбите на
ЗТРРЮЛНЦ отказ на длъжностното лице от Агенция по вписванията. Поради това
претендира Агенция по вписванията да й заплати обезщетение в посочения размер
от 207, 50 лв. за претърпяната имуществена вреда като със съдебното решение да
й се присъдят и направените в исковото производство по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 555 лв., съгласно приложен на л. 42 от делото списък
по чл. 80 ГПК.
Първоначално исковата молба е
предявена в Районен съд – Варна като в нея е посочено правно основание на иска
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Тъй като съдът не е обвързан с дадената от ищеца правна
квалификация, която определя сам въз основа на изложените в обстоятелствената
част на иска факти и неговия петитум, с определение № 9815/04.09.2018 г. по гр.
д. № 13267/2018 г. Районен съд – Варна е прекратил образуваното по исковата
молба производство по делото и го е препратил по подсъдност на Административен
съд – Варна.
С разпореждане № 14371/27.09.2018
г. Административен съд – Варна е указал на ищцата да отстрани допуснатата
нередовност в адресната част на исковата молба като уточни лично от свое име
или като представляваща „Немо 2016“ ЕООД в качеството на негов управител и
едноличен собственик на капитала е предявила иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй
като е констатирано несъответствие между адресната и обстоятелствената част на
исковата молба, от една страна, и петитума, от друга страна. В изпълнение на
разпореждането с писмена молба с. д. № 17246/08.10.2018 г. И.Т.А. е уточнила,
че предявява иска от свое име, тъй като лично е претърпяла вредите от
незаконосъобразния отказ на длъжностното лице от Агенция по вписванията като се
има предвид, че в лично качество е направила разходи за заплатения адвокатски
хонорар и държавна такса по делото пред Окръжен съд – Варна.
В проведените по делото открити
съдебни заседания ищцата не се явява и не се представлява, но с постъпили на
електронна поща на съда писмени молби с. д. № 20551/27.11.2018 г.; с. д. №
2225/05.02.2019 г. и с. д. № 15682/22.10.2019 г. пълномощникът й адвокат И.Д.
поддържа изцяло исковата молба.
Агенция по вписванията – ответник
по иска – също не се представлява в проведените по делото съдебни заседания. С
постъпил по делото писмен отговор с. д. № 20 087/20.11.2018 г.
изпълнителният директор на Агенцията оспорва изцяло иска като при позоваване на
чл. 541 ГПК намира, че твърдяните от ищцата разходи за адвокатско
възнаграждение и за държавна такса в съдебното производство по жалбата срещу
отказа на длъжностното лице от Агенция по вписванията не представляват
имуществени вреди, поради което не могат да се претендират за овъзмездяване под
формата на обезщетение по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Даденото в с. з. на 23.10.2019 г.
заключение на представителя на Окръжна прокуратура Варна е за неоснователност
на предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ по съображения, че по реда на чл. 1 ЗОДОВ не може да бъде преодоляна изричната забрана на чл. 541 ГПК. Същевременно
се позовава и на становище си от открито съдебно заседание на 06.02.2019 г.,
според което в случая не са налице задължителните елементи от ФС на
отговорността по чл. 1 ЗОДОВ: причинна връзка и вреда, тъй като обезщетението
се търси от ищцата в лично качество, докато страна в производството пред
Окръжен съд Варна е ЮЛ „Немо 2016“ ЕООД, от чието име са направени и съдебните
разноски.
Като съобрази постановеното от
ВАС РБ, Трето отделение, определение № 11471/26.07.2019 г. по адм. дело № 5096/2019
г., което е задължително за по-долния по степен съд, съгласно чл. 235 ал. 2 АПК, съдът намира производството по иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за процесуално
допустимо.
По основателността му прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
С неподлежащо на обжалване
решение № 439/05.06.2018 г. по търговско дело № 730/2018 г. Окръжен съд –
Варна, Търговско отделение, е отменил постановения по заявление вх. №
20180425101010/25.04.2018 г. отказ № 20180425101010/10.05.2018 г. на
длъжностното лице по регистрация от Агенция по вписванията за вписване по
партидата на „Немо 2016“ ЕООД на промяна в заявените обстоятелства. В решението
съдът изрично е посочил като жалбоподател по делото „Немо 2016“ ЕООД, поради
което предявената жалба от И.Т.А. следва да се разглежда не като подадена в
нейно лично качество, а като управител и едноличен собственик на капитала на „Немо
2016“ ЕООД, което е логичното правно положение като се има предвид, че след
като предмет на оспорване е отказът на Агенция по вписванията за вписване по
партидата на дружеството на промяна в заявени обстоятелства, то правният
интерес от жалбата е именно на дружеството като ЮЛ, а не на неговия управител и
едноличен собственик на капитала като ФЛ. В този случай управителят действа
единствено като представляващ търговското дружество, от името и за сметка на
което подава жалбата. При позоваване в мотивите на решението на чл. 541 ГПК
съдът не е присъдил на жалбоподателя направените в производството съдебни
разноски, които според приложените по делото разходооправдателни документи
възлизат на 7, 50 лв. заплатена държавна такса /л. 2 от т. д. № 730/2018 г. на
ВОС/. Едва с исковата молба по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, по която първоначално е
образувано производството по гр. д. № 13267/2018 г. на ВРС, ищцата представя като
доказателство договор за правна защита и съдействие от 10.05.2018 г., според
съдържанието на който за оказването на правна защита и съдействие при
обжалването на отказ № 20180425101010/10.05.2018 г. на Агенция по вписванията
клиентът И.Т.А. е приел и е заплатил в брой на 10.05.2018 г. на адвокат И.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /л. 8 от гр. д. № 13267/2018 г.
на ВРС/.
Така установените факти обуславят
следните правни изводи:
Съгласно чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ
Агенция по вписванията отговаря по реда на ЗОДОВ за вредите, причинени на
физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Така установената в тежест на
Агенция по вписванията имуществена отговорност по ЗОДОВ не се разпростира и върху
отговорността за разноски в
производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията
от Агенция по вписванията, които съгласно чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ се разглеждат
по реда на глава ХХІ от ГПК като съдът в закрито заседание в състав само от
един съдия се произнася по жалбата, а решението му подлежи на инстанционен
контрол пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Установеното
с чл. 541 ГПК принципно положение е, че разноските в охранителните производства
са за сметка на молителя, поради което търсенето им по реда на ЗОДОВ би
представлявало в случая недопустимо заобикаляне на повелителна разпоредба на
закона. Дори на основание чл. 530 ГПК изричната препратка на чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ към глава ХХІ ГПК да доведе до извод за неприложимост на чл. 541 ГПК в
производствата по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, това отново не би обусловило по-различен
извод по отношение на исковата претенция по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. В глава ХХІ от ГПК, към която препраща чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, няма разпоредби, които да са
относими към разпределянето на отговорността за разноски в производството. В
поместената в същата глава разпоредба на чл. 278 ал. 4 от ГПК се съдържа обаче
препратка за неуредените въпроси към правилата за обжалване на решенията като
същевременно чл. 273 от ГПК, намиращ систематичното си място в глава ХХ
„Въззивно обжалване“, препраща за неуредените въпроси към правилата за
производството пред първата инстанция. В чл. 236 от ГПК, поместен в Част Втора,
Дял Първи „Производство пред първа инстанция“, в ал. 1 т. 6 изрично е
предвидено, че в решението се съдържа и произнасяне по въпроса в тежест на кого
се възлагат разноските по делото. Отделно от всичко това чл. 81 от ГПК,
поместен в Част Първа „Общи положения“, предвижда, че във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Оттук следва, че ако жалбоподателят не е бил доволен от решението на
ВОС по т. д. № 730/2018 г. в частта за разноските, за него е била налице
възможността по чл. 248 ал. 1 ГПК да поиска допълването му в тази част, а в
случай, че съдът не уважи искането му – да обжалва постановеното определение по
реда на чл. 248 ал. 3 ГПК. Пропускът да се възползва от това дадено му от
закона право не му открива исковия път за обезщетяване по реда на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, защото последното означава, че чрез заобикаляне на закона се цели
постигането на търсен правен резултат.
Отделно от това в случая не е
доказана и пряката и непосредствена причина връзка между твърдяната имуществена
вреда в патримониума на ищцата и незаконосъобразно постановения отказ на
длъжностното лице от Агенция по вписванията като се има предвид, че жалбоподател
в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е търговското дружество „Немо 2016“ ЕООД, в
чийто патримониум поначало е възможно да настъпят вредите от незаконосъобразно
постановения акт на длъжностното лице по регистрацията.
Не е доказан по безсъмнен начин и
фактът на заплащането на адвокатското възнаграждение от 200 лв. за оказаната
адвокатска защита и съдействие по търговско дело № 730/2018 г. на ВОС като се
има предвид, че в производството по това дело не е представен документ за
договорен и заплатен адвокатски хонорар в полза на пълномощника на
жалбоподателя. Такъв документ е представен едва като приложение към исковата
молба по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ /има се предвид приложеният на л. 8 от гр. д. №
13267/2018 г. на ВРС договор за правна защита и съдействие от 10.05.2018 г./. В
частта относно удостовереното плащане в брой договорът поначало има характер на
разписка за предаването и получаването на договорената между страните сума. Тъй
като обаче договорът е представен извън съдебно-охранителното производство по
търговско дело № 730/2018 г. на ВОС, той е без достоверна дата и поради това не
е в състояние да докаже по убедителен
начин, че действително е бил съставен още при предявяването пред Окръжен
съд Варна на жалбата срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията от
Агенция по вписванията.
В целостта си изложеното обуславя
извод за неоснователност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което той следва да бъде отхвърлен.
Тъй като от страна на ответника
не е направено искане за разпределянето на отговорността за разноски съобразно
с крайния изход на спора, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.А.
срещу Агенция по вписванията иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ вр. чл.
28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ за присъждане на обезщетение в размер на 207, 50 лв. за
претърпени от ищцата имуществени вреди от отменен по съдебен ред с влязло в
сила решение по търговско дело № 730/2018 г. на ВОС незаконосъобразен отказ №
20180425101010/10.05.2018 г. на длъжностното лице по регистрация от Агенция по
вписванията, постановен по заявление вх. № 20180425101010/25.04.2018 г.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: