Решение по дело №660/2018 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2019 г. (в сила от 4 февруари 2019 г.)
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20183520100660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    № 240

 

                                               Гр.Попово,**.01.2019г.

 

            Поповски районен съд, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

            При  секретар И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 660 по описа на 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск по реда по чл.422 от ГПК във вр. с чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ, във вр. с чл.23, т.4 и т.5  от ЗДФИ, вр. чл.21, ал.2 и ал.3 от ЗДФИ, и по чл.26 от ЗДФИ.

Ищецът- Община О., представлявана от Г.Ю.А.-председател на ОС, твърди,  че при извършена финансова инспекция във Община О.,като бюджетна организация и първостепенен разпоредител с бюджет,възложена със заповед на Директора на АДФИ, със срок за извършване от 24.10.2017 г. до 05.01.2018г. бил съставен Акт за начет с № ***/05.01.2018 г. от Д.Н.- старши финансов инспектор. В акта било установено,че на Община О. били причинени вреди от двамата ответника в размер на 43 882.42 лв. за неизвършени строителни и ремонтни работи за обект „Ремонт на асфалтова настилка по улици в с. К.", като първият в качеството си на длъжностно лице-кмет на Община О. подписал лично Протокол обр.19 от 19.12.2016 г.,с който били удостоверени за описания обект, че били извършени СРР с обща стойност 254 666.42 лв., без ДДС ( с ДДС 305 599.70 лв.),  и подлежали на заплащане на изпълнителя „С.ТТ" ЕООД гр. Т.,които в действителност не  били изпълнени в пълен обем по пет позиции- поз.4 от Сметка №1 „Земни работи"-механизиран изкоп на неподходящ пласт с дебелина до 30 см. за оформяне на земно легло 829.76 куб.м., на стойност 4 341.30 лева; поз.2 от Сметка №2 „Пътни работи"-уплътняване на земно легло с валяк 2 765.85 кв.м., на стойност  697.00 лева; поз.3 от Сметка № „Пътни работи"-доставяне и полагане на трошен камък 0/** за оформяне на пътна основа до 30 см - 653.12 куб.м., на стойност - 22 783.45 лева; поз.5 от Сметка №1 „Земни работи"- натоварване с багер на отпадъци на транспорт и превоз до 5 км - 829.76 куб.м., на стойност- 13 930.01лв. и поз.1 от Сметка №1 „Земни работи"-почистване реголи,пътни и ивични настилки от кал до 10 см - 997.50 кв.м., на стойност - 2 130.66 лв. Твърди се, че подписаният от Л.Р. протокол  дал основание на изпълнителя „С.ТТ" ЕООД да издаде фактура и да задължи Община О. да му заплати сумата 305 599.70 лв.със ДДС,от които общо 43 882.42 лв.  били за неизвършени строителни и ремонтни работи. Съгласно чл.26 от ЗДФИ за причинените вреди се дължало и законна лихва от деня на причиняването й до 05.01.2018 г. в размер на 4 653.51 лв.,както и законната лихва от тази дата до окончателното плащане на вредата. Изрично  в Акта било посочено, че за причинената вреда следвало да носят солидарно имуществена отговорност Л. Р. Р.-*** и „С.ТТ" ЕООД гр. Т..

            Твърди се още, че акта за  начет  бил получен в Общински съвет с писмо с изх.№ ***/04.04.2018г. от кмета на Община О. за предприемане на изискуемите се  по ЗДФИ действия.С  Решение №282 по Протокол №31/16.04.2018 г. Общински съвет при Община О.  упълномощил председателя на ОС  да подаде заявление по чл.417, т.8 от ГПК до съда .

На основание подаденото заявление по чл.417 от ГПК, в ПпРС било образувано ч.гр.дело № 445/2018 г. и била издадена Заповед № 419 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.05.2018 год.,с която било разпоредено, посочените двама ответници солидарно да заплатят на Община О., сумата от 43 882.42 лв.-главница по Акт за начет № ***/05.01.2018 г. на АДФИ,сумата от 4 653.51 лв. лихва за забава от 21.12.2016 г. до 05.01.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда на 16.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 970.72 лв. разноски по делото за заплатена държавна такса.Бил  издаден и Изпълнителен лист № 208/31.05.2018г., въз основа на който било образувано изпълнително дело, по което били връчени съответните документи на двамата ответницизаконоустановения срок и по реда на чл.414, ал.1 от ГПК от двамата ответници са постъпили писмени възражения.

Предвид изложеното ищцовата страна моли съда да признае за установено, че двамата ответника дължат солидарно на Община О. сумата от 43535.93лв.-главница, представляваща причинени вреди по Акт за начет №***/05.01.2018г. на АДФИ и сумата от 4653.31лв.-лихва за забава, за периода от 21.12.2016г. до 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2018г.,  за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №445/2018г. по описа на ПпРС. Претендират разноски както тези направени по заповедното производство, така и тези по настоящото дело.

В с.з.  се явява процесуален представител,  който поддържа предявените искове, и моли съда да ги уважи, така както са предявени.

            В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК,  е депозиран писмен отговор  само от двамата  ответника- Л.Р.Р. *** и „С.ТТ“ ЕООД, гр.Т., представлявано от Т.Р.Р., действащи чрез адв.А.Н. от ТАК, с който оспорват предявения иск като неоснователен.

Оспорват изцяло иска и констатациите на длъжностното лице- актосъставител, направени в  Акт за начет. Твърдят ,че не са налице твърдените в акта нарушения, и че били изпълнени всички актувани в протокол № 19 дейности за установяване и заплащане на натуралните видове СМР към 19.12.2016г., въз основа на които било извършено и плащането за извършената работа. В тази връзка оспорват изцяло констатациите в експертния анализ, изготвен от в.л. С.С.. Въз основа на анализа били направени и неправилните изводи на актосъставителя и бил съставен оспорения от тя акт за начет. Изводът на актосъставителя бил основан на изводите направени от експертния анализ, че част от строително ремонтните работи за обект „ Ремонт на асфалтова настилка по улиците на с. К." не били извършвани. По позиция 4 от сметка №1 „Земни работи“ в акта за начет акстосъставителят въз основа на заключението на вещото лице  приел, че не били извършен механизиран изкоп на неподходящ пласт с дебелина 30см за оформяне на земно легло за количество от 829.76 куб.м., на стойност 4341,30лв. с ДДС. Ставало въпрос за два участъка на ул. „Х.А." и за ул." Х.Б.". В своя анализ вещото лице  направило  извод, че при оглед на място констатирало,че  посочените работи не били извършени. Несериозно било експерт да  правел изводи на пръв поглед. Съществували много способи и технически средства за установяването на факт, като извършени СРР, а такива не  били използвани от вещото лице.  Твърдят, че за извършването на механизиран изкоп на неподходящия слой, за оформяне на земното легло нямало и не можело да има видими елементи, тъй като изкопаването се извършвало първо, и след него се извършвали всички други дейности. Тази дейност не оставяла видими следи ,от които да можело да се направи извод за това извършвана ли е или не.  Твърди се, че от тях не били изисквани  документи. Не били събирани и показания на свидетели. Оглед на място следвало да се направи в присъствието и на техен представител.С оглед на това оспорват тази констатация на актосъставителя, който приел изцяло експертния анализ, и се бил позовал на него при съставяне на акта за начет.

 Оспорват се и и останалите  констатации в акта.  Считат, че назначеното вещо лице не разполагало с необходимите теоретични и практически знания, и компетентност за изготвяне на експертен анализ за дейности в областта на пътното строителство. В заключението било изготвено било допуснати множество грешки, които механично били пренесени от актосъставителя в акта за начет, без да бил преценил и сравнил договора и документацията във връзка с изпълнението на работата и поради това правел един незаконосъобразен извод за причинената вреда.

Въз основа на изложените подробни доводи ответниците молят съда  да отхвърли така предявения иск като неоснователен. Претендират разноски.

 В с.з.  се явява  процесуален представител на ответниците, който  по същество  пледира за  отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно  от  приложеното  ч.гр.д. № 445/2018 г. по опис на ПпРС,  била издадена Заповед № 419 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.05.2018г., с която било разпоредено, посочените двама ответници солидарно да заплатят на Община О., сумата от 43 882.42 лв.-главница по Акт за начет № ***/05.01.2018г. на АДФИ,сумата от 4 653.51 лв. лихва за забава от 21.12.2016г. до 05.01.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда на 16.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 970.72 лв. разноски по делото за заплатена държавна такса.

 След връчване на заповедта за изпълнение,  в срока по чл.414 от ГПК, двамата ответника възразили, и   на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.

Не се спори,  а и от приложеното удостоверение №199/26.10.2015г., се установява, че   Л.Р.Р., при произведените на 25.10.2015г. избори е избран  за кмет на Община О.. По делото е приложен и клетвения лист на същия, съставен на 06.**.2015г. От приложеното решение по Протокол №1/06.**.2015г. на ОбС-О., за председател на същия е избрано лицето Г.Ю.А..

               От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че  на Община О.  е извършена финансова инспекция  от Д.С.-старши финансов инспектор, ИРМ, гр.Т., която е  възложена със Заповед № ФК-10-1035/24.10.2017г. за възлагане, изменена със заповеди № ФК- 10-**39/20.**.2017г., № ФК-10-**76/28.**.2017г., № ФК-10-1204/13.12.2017г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, със срок за извършване от 24.10.2017г. до 05.01.2018г. Проверката е била за законосъобразност в областта на обществените поръчки на възложена през 2016г. обществена поръчка с предмет „Ремонт на асфалтова настилка по улици в с.К., открита с Решение № 16/03.10.2016г., в т.ч. проверка на изпълнението на сключения договор и плащанията по него.

От  приложената в цялост преписка се установява, че  на 03.10.2016г., Община О. е обявила обществена поръчка с предмет „Ремонт на асфалтова настилка по улици в с.К..“

С писмо изх.№ 08-00-1332/26.08.2016г. Министърът на финансите е уведомил кмета на Община О., че в изпълнение на ПМС № 209 от 18.08.2016 г. за одобряване на допълнителни трансфери за 2016г. Министерството на финансите увеличава целевата субсидия за капиталови разходи (§§31-13) по бюджета на Общината с 320 000 лв. Указано е също, че бюджета на общината в частта на разчетите за финансиране на капиталовите разходи за 2016г. се счита за увеличен от датата на писмото, без да е необходимо решение на общинския съвет. От приложеният разчет  за финансиране на капиталовите разходи на Община О., за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., тази промяна е отразена чрез завишаване на утвърдения план- функция 6 – „Ремонт на асфалтова настилка по улици в с.К., ПМС №209/18.08.2016г., с 320 000лв.

След проведената процедура за възлагане на обществената поръчка чрез „Публично състезание" за СМР, е сключен договор № **/22.**.2016г. между Община О., представлявана от Л.Р., кмет - Възложител и „С.ТТ" ЕООД, гр. Т., представлявано от инж. Т.Р. - изпълнител, с предмет: „Ремонт на асфалтова настилка по улици в с. К.", за обща стойност в размер на 254 666,67 лв., без ДДС или 305 600,00 лв. с вкл. ДДС. Видно от приложеният договор  изпълнителят се задължил да изпълни качествено и в срок СРР, в съответствие с Техническата спецификация на възложителя,  и предложението да изпълнение на поръчката, част от Техническото предложение на изпълнителя, неразделна част от договора

Видно от Протокола за извършени СМР от 19.12.2016г., подписаните представители на възложителя, на инвеститорския контрол и на изпълнителя, са констатирали, че са изпълнени и подлежат на заплащане общо 14 вида СМР, на обща стойност 254 666.42 лв. без ДДС.

От доказателствата по делото се установява още, че в изпълнение на договорените клаузи, през 2016 г. на изпълнителя са изплатени общо 305 599,70 лв. с ДДС, съгласно издадени 2 бр. фактури, както следва: фактура № 10000027**/30.**.2016 г. за договорения аванс от 40 % от общата стойност без ДДС (по чл. 7, ал. 1 от договора), възлизащ на 101 866,66 лв. без ДДС, или 122 239,99 лв. с ДДС. Авансовото плащане е направено с платежно нареждане от 29.**.2016г.  Приложена е и  фактура № **********/20.12.2016г. за окончателно плащане на актуваните СМР на стойност 254 666,42 лв. като след приспадане на аванса сумата за плащане възлиза на 152 799,76лв. без ДДСу и 183 359,71 лв. с ДДС. Плащане е направено с платежно нареждане, приложено на л.107, от ч.гр.д. №445/2018г.

            След извършената документална  проверка  от АДФИ и  заключението на вещото лице, назначено при тази  проверка, ст.инспектор Д.С. е установила, че не са извършени, но са актувани с Протокол, образец 19 от 19.12.2016 г. и изплатени на фирмата - изпълнител по Договор № **/2016 г., СРР по 5 позиции с обща стойност 43 882,42лв. с ДДС, както следва: 1. по позиция 4 от Сметка № 1 „Земни работи“ – „Механизиран изкоп на неподходящ пласт с дебелина до 30 см. за оформяне на земно легло“, било  актувано количество 829,76 м3, а  установено било от вещото лице, че не била извършена тази дейност. Неоснователно актувано количество било с обща стойност 3617,75лв. без ДДС, или  4 341,30лв.  с ДДС; 2. По позиция 2 от Сметка № 2 „Пътни работи“ – „Уплътняване на земно легло с валяк“ - актувано  било количество 2 765,85 м2,  като неоснователно платеното било  в размер на  580,83лв. без ДДС, или 697,00лв. с ДДС; 3. По позиция 3 от Сметка № 2 „Пътни работи“ - „Доставка и полагане на трошен камък 0/** за оформяне на пътна основа до 30 см"- актувано, но не изпълнено било  653,12 мЗ,  на обща стойност 18 986,20лв. без ДДС, или 22 783,45лв. с ДДС; 4. По позиция 5 от Сметка № 1 „Земни работи“ – „Натоварване с багер на отпадъци на транспорт и превоз до 5 км"- актувано, но неизпълнено било 829,76 мЗ, на обща стойност ** 608.34лв. без ДДС, или 13 930,01лв. с ДДС; 5. По позиция 1 от Сметка № 1 „Земни работи“ -„Почистване реголи, пътни и ивични настилки от кал до 10 см."- актувани в Протокол общо 1 050 м2, а в Подробните ведомости като изпълнени количества по улици било актувано изпълненото количество, възлизащо общо на 52,50 м2, като разликата от 997,50 м2 неоснователно било актувано количество, било с обща стойност 1 775,55 лв. без ДДС или 2 130,66лв. с ДДС.

След установяване на горното, е съставен процесния акт за начет№***/05.01.2018г., в който е отразено, че в резултат на тези действия на кмета на общината, от страна на Община О. незаконосъобразно били изразходвани целеви средства в размер на 43 882,42 лв. за актувани в по­вече СМР, които не били извършени, като сумата недължимо била платена на „С.ТТ" ЕООД. гр. Т., изпълнител на договора. Изложено е в акта за начет, че на осн. чл. 21, ал. 4 от ЗДФИ солидарна имуществена отговорност за причинената на бюджета на Община О. вреда в размер 43 882,42 лв. носят: Л.Р.Р.,  за това, че в качеството си на възложител и кмет на Община О. е разпоредил незоконосъобразни плащания в полза на „С.ТТ" ЕООД, гр. Т. за актувани СРР по Договор № **/22.**.2016 г. за ремонт на асафалтова настилка по улици в с. К., които изпълнителят не е извършил и „С.ТТ" ЕООД, гр. Т. с управител Т.Р.Р. - в резултат на неправомерните действия на Л.Р.Р., като пряка и непосредствена последица от тях изпълнителят „С.ТТ" ЕООД, гр. Т., в качеството си на лице по смисъла на чл. 23, т. 5 от ЗДФИ е получило материална облага, без основание в размер на 43 882,42 лв.

В акта за начет е отразено още, че за причинената вреда в размер на 43 882,42 лв. на Община О., следва да носят солидарно имуществена отговорност Л.Р.Р. ***, на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ, във връзка с чл.21, ал.4 от ЗДФИ и "„С.ТТ" ЕООД, гр. Т., представлявано от управителя Т.Р.Р., на основание чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ. А съгласно чл. 26 от ЗДФИ отговорните за причиняване на вредата лица дължат законната лихва от деня на причиняването й до 05.01.2018г., в размер на 4 653.51лв., както и законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вредата.

След връчване на този акт за начет, възражения по него са подадени както от Л.Р.Р., така и от управителя на „С.ТТ" ЕООД, гр. Т.. Изискано е писмено становище от в.л., изготвило заключението при извършената проверка, след което ст.инспектор С. е издала заключение, с което е потвърдила акта за начет, както по основание, така и по размер.  При разпит в с.з. инспектор С. заяви, че констатациите и изводите в акта за начет са направени от нея,  въз основа на заключението на в.л., назначено от нея,  при извършената  проверка.

            След получаване  на  заключението по така съставения акт за начет, Л.Р. е изпратил същия  до Председателя на ОбС-О., за предприемане на действия, съгл. чл.27, ал.5 от ЗДФИ. С Решение №282 по Протокол №31/16.04.2018г. на ОбС-О., Общинския съвет е упълномощил Г.Ю.А.- председател на ОбС да предприеме необходимите действия, като подаде заявление по чл.418 от ГПК, на основание акта за начет срещу виновните лица за причинената вреда, пред компетентния съд, и всички последващи действия до приключване на производството.

Като доказателствата по делото са представени (а и същите се съдържат в преписката по съставения акт за начет)  подробни ведомости, дневни актове, пътни листи, товарителници, експедиционни бележки, кантарни бележки и  други документи, свързани  с изпълнението на СРР по сключения договор №62/22.**.2016г.

              По делото са разпитани и свидетели. От показанията на св.З.Ц. (технически ръководител на обекта),   се установи, че  при ремонта на част от улиците са извършени изкопни работи, като това били остатъци от стар асфалт и високи места, които се отнемали, за да може да се постигне равност на самите улици. След изкопаването на подходящите пластове- те са вкл. наноси, прораснали треви, остатъци от асфалт, калдъръмени камъни, излезли от основата на пътя, те се изгребвали, махали се, уплътнявало се това земно легло, валирало се, слагало се чакъл на определеното място, и се поставял асфалт. На някои улици  това било по цялата дължина, а  на други улици  по определени участъци, където се е налагало това.  По негови данни изпълнили целите дължини двете на ул.„Х.А.“ и частично  на ул.„Х.Б.“. Другите улици имали здрава настилка, просто имали много улягания,но поради здравата основа, нямало нужда да се прави  нова основа.  От показанията му се установява още, че след 2 години нямало как да се види, защото имало вече наноси, прорастване по улиците, но при едно по-обстойно оглеждане и  разкопаване по краищата, можело да се види всичко, понеже фракцията се полагала  на по-голяма ширина, отколкото се слагал асфалта. Фракцията по принцип трябвало да е извън асфалта, минимум на 10 см, тъй като асфалта трябвало има къде да легне, и затова се  слагал върху някаква  твърда основа. Където имало бордюри, ограничител били бордюрите. Където нямало бордюри, се слага малко по-навътре от чакъла, за да  има къде асфалта  да легне. Свидетелят като технически ръководител на обекта  изготвял  ежедневни справка за инертни материали, асфалтови дневници и др.  Изготвял и подробни количествени сметки, улица по улица, въз основа на които бил изготвен и Протокол, образец 19.

 От показанията на св.С.П. (оператор на асфалтовополагаща машина) се установи, че  на една от ремонтираните  улици- „Х.Б.“,  сложили чакъл частично, а на други  две улици,  положили  цялостно  чакъл, най-много в средата на пътя. Всичко това било, за да се получи здрава основа, преди полагането на асфалта, тъй като без здрава основа, този асфалт не би издържал и два месеца. По данни на свидетеля, ако отдолу не е уплътнено както трябва, асфалта би се изронил, защото нямало да има спойка, още повече през зимата. Същото се установява и от показанията на  св.Д.И. (багерист). По негови данни частично отнемали на местата, където било кално и мокро,  след това напълнили с чакъл,  валирали, а отгоре положили новия асфалт. Изгребаното от местата, изхвърлили с камион в сметището в с. Г.Градище.

 От показанията на св.Б.А. (кмет на с.К.), се установи, че  ул.“Х.Б.“ била почистена и разширена с машини. По данни на кмета, тази улица била  в окаяно състояние-пътя бил изронен от пороите,отстрани имало кал, пръст, а и   хората не почиствали. Затова се наложило да се разшири тази улица, в която сложили  доста чакъл. Същото се направило и по ул.“Х.А.“. След ремонта, по данни на свидетеля, нямало никакъв проблем с асфалта.

 Това се установява и от показанията на  св.Ф.Ф. (жител ***), който  е бил пряк свидетел на ремонтирането на ул.“Х.А., тъй като  изходът  на дома му бил към тази улица. По данни на свидетеля тази улица била страшно разбита и не можело да се минава с кола.Преди години, наклонът бил такъв, че водата се събирала и минавала по тази улица, поради което и част от асфалтовата настилка се разбила.  При ремонта едната страна  на улицата била почистена, тъй като било тревясало, а от другата имала бордюр. От едната страна се намирало стопанството и затова имало голям нанос от пръст.  По данни на свидетеля, при ремонта, било  подравнено,  дупките били запълнени с чакъл, след което валирали и асфалтирали улицата.  След ремонта  улицата била  много добре, и асфалта бил здрав и не бил уронен.

Съдът не намира основания да не кредитира така дадените показания, макар и част от тях да са дадени от работници на единия от ответниците по делото, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи както едни с други, така и с останалия доказателствен материал.

             По делото бе допусната  и извършена СТЕ, от която  се установява, че са  асфалтирани следните улици в с. К., посочени в предложението за изпълнение на поръчката от изпълнителя „С. -ТТ', като  цялостно са ремонтирани: ул. „Ц.С.“ - 462,00м. и ул.“Х.Б.“ - 865,00 м., а частично са асфалтирани: ул.“Б.“ (кметство) -асфалтиран участък от 216,00м. и ул.“Б.“- асфалтиран участък от 92,00м., при обща дължина на улицата - 410,00м.; ул.“Х.А.“ - асфалтиран участък от 85,00м. и ул.“Х.А. I“ - асфалтиран участък от 97,00м., при обща дължина на улицата -1332,00м.

При извършената проверка на място в с.К. на асфалтираните улици, вещото лице  огледало и състоянието на неремонтирани пътни участъци.  Като направило съпоставка между ширините на вече асфалтираните улици, и съседни на тях необработени участъци, както и вземайки предвид състоянието на неремонтираните участъци, и доброто състояние на тези, по които е полаган асфалт установило, че правилно и технологично необходимо било предварителното почистване от наноси от земни маси преди полагане на асфалтовата смес. Въз основа на видяното и реално замерените на място дължини и ширини на асфалтираните участъци, вещото лице  е констатирало и дава заключение, че  количествата за почистване на реголи и пътни настилки и съответно стойността им, кореспондират с посочените в Протокол обр. 19. Т.е действително почистеното количество пътна настилка от наноси от земни маси била 1050,00 м2, и стойността на този вид работа, съобразно Договор ** / 22.**.2016г. е в размер на 1 869,00 лв.

За да отговори на въпроса дали е извършен механизиран изкоп на неподходящ пласт за оформяне на земно легло, на каква дълбочина и площ, съответно натоварени ли са отпадъците и с какви превозни средства и каква е стойността на тези видове работи, съобразно Договор №**8/22.**.2016г., вещото лице извършило проверка на място в с.К. на ул."Х.А.", ул.Х.А. I" и ул.Х.Б.. Проверката се състояла във вземане на проба с техническо средство, замерване на дължини и ширини на улиците. След извършените проби, в.л. е установило наличие на положена трошенокаменна настилка, като  е взело в предвид положението на околните улици,  и неасфалтираните участъци, то изкоп на неподходящ пласт, според експерта  е извършен на средна дебелина 0,30м. В констативната част  на заключението, вещото лице посочва, че технологичната последователност изисква преди полагане на камък за пътна основа да се изгребе неподходящия слой от камъни и пръст до достигане на здрава почва, да се уплътни земното легло, да се положи трошенокаменната настилка като се уплътни и едва след това да се изпълни полагане на битумна емулсия, за по-добра свързаност на пластовете и асфалтобетонова настилка. От констатираното при проверката и доброто състояние на тези улици,  вещото лице прави извод, че описаните дейности са били изпълнени и като количество отговаряли на включените такива в Протокол, обр.19.  Дава заключение още, че в противен случай, при неспазена така описаната технология, и след експлоатация от около две години по повърхностния слой щяло да има видими деформации, пропадания и пукнатини, а  такива не били установени,  и  затова счита, че обекта бил изпълнен съгласно всички технологични изисквания. Въз основа на това, в.л. дава  заключение, че на място бил извършен механизиран изкоп на неподходящ пласт за оформяне на земно легло на дълбочина 30см, и на 2766кв.м. площ. Съответно отпадъците били натоварени и транспортирани с превозни средства на фирма „С.ТТ“ ЕООД, като документите удостоверяващи това били приложени в делото от л.100  до л.148вкл., а  стойността на тези видове работи, съобразно Договор №** /22.**.2016г. е в размер на 17 088 лв.

По отношение на уплътняване на земно легло с валяк, вещото лице дава заключение, че такова също било извършено на място на 2766кв.м. площ, и стойността на този вид работа съобразно Договор №** /22.**.2016г. е в размер на 581,00лв.

 За наличието на камък под асфалта, и съответно дебелината на слоя, вещото лице е направило проба с техническо средство-сонда.  От взетата ядка вещото лице установило и дава заключение, че  под асфалтовата настилка има положен трошен камък. От представените писмени доказателства  в.л. установява, че изпълнителя е калкулирал обема, в приложените по делото подробни ведомости, при потвърдена от замерването на място площ и средна дебелина на слоя трошенокаменна настилка-0,25м., т.е. 653,**м3. От тази проба, и от изчисленията, при конвертиране на мерна единица метър кубичен (м3) в тон, вещото лице дава заключение, че  за извършването на СРР в с.К. е бил необходим приблизително 1325,81т. трошен камък 0/**, приблизително, колкото е и доставеното количество съгласно представените документи (1332,80т.) . Въз основа на тези документи, замервания и изчисления, вещото лице дава заключение, че  на място в с. К. има доставен трошен камък от изпълнителя, и той е поставен под асфалта. Количество му е 653 мЗ, а стойността му е 18 986лв.

Въз основа на конкретните изходни данни от документите по делото, огледа, пробите и замерванията, вещото лице дава заключение, че цената по  Сметка 1 и Сметка 2, съобразно договор Договор №** /22.**.2016г.  е в размер на 41 605,28лв., както и че извършеното на място съответства с посоченото в Протокол, образец 19.

Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, тъй като не бе оспорено от нито една от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответниците е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за незабавно изпълнение, при направено възражение от длъжниците, в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми за главница и лихви.

Разгледан по същество същия се явява неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ, за противоправно причинени вреди на организациите по чл. 4, т. 1 ЗДФИ, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е причинена умишлено. Когато са налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност, финансовите инспектори съставят акт за начет (чл. 22, ал. 1 ЗДФИ). Пълната имуществена отговорност по ЗДФИ лежи на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане, по см. на чл. 45 и сл. ЗЗД.

 Актът за начет представлява официално удостоверяване на определени факти, изхождащо от надлежен държавен орган и извършено по надлежния ред, а за да има предвидената в чл. 22, ал. 5 ЗДФИ законна доказателствена сила, той следва да е редовен и да съдържа реквизитите, визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства относно съдържащите се в него констатации (чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ). Предмет на законната доказателствена сила на акта за начет са съдържащите се в него фактически констатации относно непозволеното деяние на начетеното лице, вредите и техния размер, както и причинната връзка между деянието и вредите, като съдът е задължен да приеме, че те са се осъществили така, както са удостоверени, тъй като фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното, съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Опровергаването на тази законова презумпция се състои в доказване, че фактическите констатации на акта за начет не отговарят на действителността, т. е. че презумираният факт не се е осъществил, поради което оборването й следва да се осъществи чрез обратно и пълно доказване по отношение на презумираните в акта за начет факти. Недопустимо е въз основа на друга презумпция съдът да приеме за опровергано осъществяването на презумирания факт, като това може да се приеме само при проведено пълно обратно доказване от страната, на която презумираният факт се противопоставя (в този смисъл – Решение № 205/12.05.2015 г. по гр. д. № 7417/2014 г. на ВКС, ІV г. о.). Затова, само внасянето на съмнение и разколебаването на фактически констатации в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме че презумпцията за тяхната истинност е оборена, а е необходимо пълно обратно доказване (така – Решение № 158/19.07.20** г. по гр. д. № **46/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

Безспорно установените от събраните доказателства  по делото факти са: че между ищцовата  община  и втория ответник е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на Договор №** /22.**.2016г.,   с предмет  „Ремонт на асфалтова настилка по улици в с.К.“, сключен на основание спечелена обществена поръчка,чрез публично състезание, открита  с обявление от 03.10.2016г. Установено е,  че първия ответник е кмет на Община О., и като такъв попада в обхвата на чл.23, т.4 от ЗДФИ. Безспорно установено, че на Община О. във връзка с изпълнение на този договор е извършена финансова ревизия от АДФИ, в периода от 24.10.2017г. до 05.01.2018г., при която е съставен и акт за начет, предмет на настоящия иск

 В случая процесният акт за начет № ***/05.01.2018г. е изготвен от финансов инспектор от Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ при извършена финансова инспекция на ищцовата община, която  безспорно подлежи на одитиране като организация, по смисъла на чл. 4, т.1 от  ЗДФИ. При съставянето на акта за начет е спазен предписания в ЗДФИ и ППЗДФИ ред за издаването му - финансовата инспекция е възложена със заповед на директора на АДФИ от 24.10.2017г., изменена и допълнена с последващи заповеди, и финансовия инспектор е  извършил инспекцията, в съответствие с указания в заповедта предмет на проверката.

В хода на същата инспекторът е изискал от проверяваните лица представянето на документи и даването на обяснения във връзка с изпълнението на договора от 22.**.2016г.

Констатациите на финансовия инспектор, намерили отражение в акта за начет, са документирани по смисъла на чл. 44,  ал.1  от ППЗДФИ, със събраните в хода на начетното производство заверени копия от документи, удостоверяващи отговорни длъжностни лица, разчети, договор за СМР, ценово предложение, техническо предложение, документи свързани с обществената поръчка, документи, свързани с изпълнение на договор за СМР и  платени суми по него,  констативен протокол, обяснения на задължените лица, таблици,  справка за дължими лихви, съставена от финансовия инспектор, както и от експертния анализ на назначеното  от него вещо лице.

 Не се спори, а и от представените доказателства актът за начет е връчен на проверяваните лица. Същите са подали възражения срещу него, по които финансовия инспектор  се е  произнесъл с писмено заключение, което  също е връчено по законовия ред.

Съгласно отразеното в акта за начет,  а и така, както заяви изрично при разпита си –св.Д.С. (финансов инспектор), констатациите в процесния акт за начет са съставени единствено въз основа на експертния анализ изготвен от  назначеното от него вещо лице, като в същия е отразено, че процесните  пет дейности, подробно посочени по позиции и сметки, съгласно Договора от 22.**.2016г. не били извършени, но платени, съгласно Протокол, обр.19, като по този начин била причинена и вреда на Община О..

След внимателен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че тези изводи на  назначения от инспектора експерт не почиват на констатации въз основа на документална проверка, и действително извършени замервания на място и вземане на проби, а във висока степен са изградени на основата на предположения. Повечето от дейностите, отразени от експерта като неизвършени, са скрити такива, поради което възможната проверка за тях , освен  документалната, е и извършване на замервания и взимане на проби посредством технически средства и пособия. В този експертен анализ бланкетно е записано, че  от извършените проучвания, замерване на място, анализ и сравнение с актуваните СМР, в.л. констатирало  тези несъответствия. Никъде обаче в този експертен анализ, въз основа на който е съставен този акт за начет не записано какви точно замервания са извършени, какви  проучвания са направени, какво е анализирано и  сравнено,  кои документи са били предмет на проверка, и как точно е установено, че посочените от него пет дейности не са извършени, и неправилно са актувани и платени. Абсолютно неясно и необосновано, назначеното от инспектора в.л. е дало заключение за неизвършените СМР.  Или такива поне не могат да се изведат от приложения по делото експертен анализ. Нещо повече, след направеното възражение от ответниците, при връчването на Акт за начет № ***/05.01.2018г., вместо назначаване на повторна експертиза, на вещото лице  е дадена възможност да изрази становище, като по този начин  едва ли не  му е възложено да ревизира собствената си работа, поради което настоящият съдебен състав счита това експертно заключение за дискредитирано. Ето защо соченото доказателство-експертен  анализ не е надлежно такова за обосноваване на констатациите в акта за начет за неосъществяване на процесните дейности.

От друга страна, ответниците посредство пълно и главно доказване опровергаха констатациите, изложените в акта за начет, и обориха неговата доказателствена сила. Изслушаната по делото техническа експертиза дава заключение, че всички дейности, описани в акта за начет, са извършени, и като стойности съответстват  на Договор №**/22.**.2016г. и съставения въз основа на него Протокол, обр.19. За разлика от в.л., назначено по начетното производство, назначеното от съда в.л. е извършило  не само оглед на място, но и е съпоставило ремонтираните и неремонтираните участъци в с.К.,  направило е проба с техническо средство-сонда,  изваждайки ядка от ремонтиран участък, анализирало е и представените по делото документи, и въз основа на всичко това дава заключение, че   действително е почистена пътната настилка от наноси, направен е механизиран изкоп на неподходящ плат, оформено е земно легло, което е уплътнено и запълнено с  трошен камък, като след това е поставена асфалтовата настилка. Т.е. спазена била цялата технологична последователност за полагане на асфалт върху здрава основа. В противен случай,  при неспазване на тази технология, и след експлоатация от около две години по повърхностния слой щяло да има видими деформация, пропадания и пукнатини. А такива  вещото лице не е установило. За това, че асфалтираните улици не са компрометирани свидетелстват и показанията на св.А. и св.Ф., които живеят в с.К.. За това, че тези дейности са изпълнение свидетелстват и показанията на останалите свидетели, които на място са участвали в ремонта, като всички те бяха категорични, че при  нездрава основа асфалтовата покрива не би издържала и  месеци, и биха се появили дефекти, веднага след  полагането й. Въз основа на  изложеното съдът кредитира изцяло изготвеното по делото заключение, като компетентно и обосновано, поради което същото  при съвкупната преценка и на  събраните пред съда  гласни доказателства приема, че заключенията в акта за начет са опровергани. Това е напълно достатъчно да се приеме, че всъщност на общината няма причинена вреда, след като всички СМР, съгласно Договор от 22.**.2016г.

Независимо от горното, съдът намира да отбележи и следното. В акта за начет не са отразени факти относно  противоправността, и виновно причинените вреди от страна на първия ответник, в качеството му на кмет на Община О., под формата на умисъл, доколкото според отразеното в акта за начет, той е привлечен към отговорност на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ.  Не са събрани  и доказателства, които да обосноват направения в акт за начет извод, че  този ответник е  действал противоправно и  умишлено, а не при друга форма на вината.

Противоправността винаги се изразява в противоречие на дадено поведение с разпоредбите на закона в широк смисъл т.е. на нормативен юридически акт. В акт за начет липсва посочване с кое точно поведение,  коя точно задължаваща или забраняваща правна норма,  от кой законов или подзаконов нормативен акт е нарушена от негова страна.  За да се докаже  пък умисъл, е необходимо да се докаже, че  този ответник е знаел, че част от актуваните СМР не са действително извършени,че  е  осъзнавал вредните последици, които ще настъпят от действията му, и е целял или допускал настъпването им. Доказване на такова знание по делото не е проведено. Същото е необходимо, тъй като само фактическите констатации в акт за начет се ползват с доказателствена сила, но не и изложените в него правни изводи относно формата на вината. При деликтната отговорност, каквато по характера е и отчетническата отговорност, се предполага само небрежността, а не всяка вина. В гражданското право умисъла не се предполага и подлежи на доказване. В този смисъл Решение № 85/13.03.2009г. по гр.д. № 219/2008г. на II г.о., ВКС. За да е налице знание у първият ответник, че има неизвършени или неизпълни в пълен обем СМР следва той да е присъствал при изпълнение на всички СМР, за да се приеме, че такова знание е налице у него, или някой следва да го е уведомил изрично, че част от СМР не са осъществени. Нито твърдения, нито доказателства в тази насока не са представени по делото. Дори да приемем, че първият ответник е следвало да извърши проверка на всяко СМР, и лично да се убеди, че е извършено, преди подписване на акт обр. 19, което не следва обаче нито от задълженията му по договора, нито от конкретна правна норма, то единствено което би доказало това е, че същият не е изпълнил задълженията си. Дали обаче това неизпълнение се дължи на проявена немарливост и небрежност, или е умишлено е следвало да се докаже в хода на процеса от ищеца, при изложени от него твърдения за умишлено причиняване на вредата от този ответник Такива доказателства по делото обаче няма, и ищцовата страна изцяло се позовава на изводите на финансовия орган. А финансовият орган се е задоволил да посочи единствено,че ответникът като кмет на Община О., е подписал  Протокол, обр.19 за неизвършени СМР, въз основа на който е платено, без основание на втория ответник,  и така е причинил вреда на Община О.. Това обстоятелство само по себе си, обаче  не е достатъчно да се приеме че той е действал противоправно и  умишлено, предвид липсата на други доказателства в тази насока. Изпълнението на основното задължение по договора за обществена поръчка от 22.**.2016г. - плащане на цената по него, не може да се квалифицира като противозаконно разпореждане на първия ответник с парични средства. При наличие на договорна връзка и възможност частичното неизпълнение на задълженията по процесния договор от страна на изпълнителя да бъде репарирано по реда на ЗЗД липсва основание да се приеме, че действията на първия ответник нарушават негови нормативно установени задължения.

Не се доказа по делото, че този ответник е знаел, че има неизвършени и надактувани СМР, и  е целял с подписването на Протокол, обр. 19, да  заплати на изпълнителя неизвършени СМР. Такива целенасочени действия не се установиха по делото, поради което приложение следва да намерят неблагоприятните последици на доказателствената тежест, и да се приеме, че недоказания факт е неосъществил се факт. След като не се установи по делото първия  ответник да е действал умишлено, то отговорността му по реда на ЗДФИ, към която е привлечен с процесния акт за начет, не може да бъде ангажирана. Липсата на коя и да е от предпоставките на имуществената отговорност по чл. 21 и сл. ЗДФИ освобождава  този ответник от отговорност като причинител на вредата по този специален ред. Това обаче не означава, че той не може да понесе отговорност по общия граждански ред.

Отговорността на втория ответник по делото  се търси от ищеца на основание чл.21, ал.3 ЗДФИ, като получател на облага в резултат на действията на причинителя на вредата. Отговорността на този ответник е функция, от тази на причинителя на вредата по чл.21, ал.1  от ЗДФИ, което следва не само от  самата разпоредбата, но и от предвидената законова солидарност. Следователно отговорността на лицата по чл.21, ал.3  от ЗДФИ е производна от тази на причинителя на вредата, и щом той не отговоря по реда на ЗДФИ, не отговаря и получателят, без оглед на това, дали е имало или не основание за даването и получаването. Ето защо след като по делото не се установиха предпоставките за ангажиране на отговорността на първия ответник като причинител на процесното увреждане, то отпада и имуществената отговорност на получилия нещо от него лице-втория ответник по делото.

При така събраните доказателства, и изложени съображения, съдът намира, че  предявеният положителен установителен главен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ, във вр. с чл.23, т.4 и т.5  от ЗДФИ, вр. чл.21, ал.2 и ал.3 от ЗДФИ, за приемане на установено, че ответниците  солидарно дължат на ищеца, сумата от 43 882,42лв.-главница, представляваща причинена вреда, изразяваща се в неоснователно актувани и платени строителни ремонтни работи по Договор №**/22.**.2016г., установена с Акт за начет № ***/05.01.2018г. на АДФИ,  е неоснователен и недоказан.

Неоснователността на тази претенция като обуславяща по отношение на акцесорния иск за лихви в размер на 4653,51лв. за периода от 21.12.2016г. до 05.01.2018г., предпоставя и неговата неоснователност. Липсата на главно вземане лишава иска за мораторни лихви от основание, поради което  и иска по чл.26 от ЗДФИ  също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява неоснователна, както в заповедното производство, така и в настоящото производство. На основание чл. 78 ал.3 от  ГПК, при отхвърляне на иска ответниците имат право на разноски.  Съобразно представените доказателства ищеца следва да заплати на всеки един от двамата ответника сума в размер на  по 2800лв., от които  по 2500,00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна защита и съдействие и  по 300лв. за заплатено от тях възнаграждение за в.л.

Водим от горното съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от ОБЩИНА О.,  БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление- гр.О *** представлявана от Г.Ю.А., оправомощен съгл. Решение № 282/16.04.2018г. на ОбС- О., против  Л.Р.Р., ЕГН **********,*** и „С. – ТТ“  ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.Т ***, представлявано от Т.Р.Р.,  иск за признаване за установено, че  Л.Р.Р. и „Стройкомрес-ТТ“ ЕООД, гр.Т., СОЛИДАРНО дължат на Община О.  СУМАТА 43 882,42 лв. ( четиридесет и три хиляди осемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) – главница, представляваща причинена вреда, изразяваща се в неоснователно актувани и платени строителни ремонтни работи по Договор №**/22.**.2016г., установена с Акт за начет № ***/05.01.2018г. на АДФИ, И  СУМАТА 4 653,51 лв. (четири хиляди шестстотин петдесет и три лв. петдесет и една стотинки) - лихва за забава от 21.12.2016г. до 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на  заявлението в съда-16.05.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ОБЩИНА О.,  БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление- гр.О *** представлявана от Г.Ю.А., оправомощен съгл. Решение № 282/16.04.2018г. на ОбС- О., ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Р.Р., ЕГН **********,***, СУМАТА 2800,00лв. (две хиляди и осемстотин лева и 00ст.), представляваща направени по делото разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение, и възнаграждение за в.л., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 ОСЪЖДА ОБЩИНА О.,  БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление- гр.О *** представлявана от Г.Ю.А., оправомощен съгл. Решение № 282/16.04.2018г. на ОбС- О., ДА ЗАПЛАТИ НА „С. – ТТ“  ЕООД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. Т ***, представлявано от Т.Р.Р., СУМАТА 2800,00лв. (две хиляди и осемстотин лева и 00ст.), представляваща направени по делото разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение, и възнаграждение за в.л., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок,  от връчването му на страните,  пред  Окръжен съд-Т..

 

СЪДИЯ: