Решение по дело №100/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административнопроцесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на О. Д. по безопасност на храните /ОДБХ/ - Враца, против Решение № 4 от 07.01.2025 г., постановено по АНД № 996 по описа за 2024 г. на Районен съд – Враца. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 16/20.05.2024г., издаденото от Директора на ОДБХ-Враца, против „И. и СИЕ 2010“ ЕООД-Враца, с което за нарушение по чл. 132 ал. 1 т. 2 от Закона за храните /ЗХ/ и на основание чл. 132, ал. 2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се липса на обсъждане на доказателствата по делото, като се сочи, че от приложените доказателства се установява извършеното нарушение. Иска се отмяната на решението, като неправилно, необосновано и постановено при допусното съществено процесуално нарушение, ведно със законните последици от това.

В с.з. касаторът, Директора на на О. Д. по безопасност на храните, редовно призован, представител не се явява.

Ответникът, „И. и СИЕ 2010“ ЕООД, [населено място], редовно призован, представител не се явява. От пълномощника на същия адв. А. Й. от АК – София, е депозирана молба по хода на делото и по същество на спора, с приложени към нея писмена защита, договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, ведно с преводно нареждане и фактура.

Участващият в касационното производство прокурор от Вр.ОП дава заключение за оставяне в сила на решението на Районен съд - Враца, като законосъобразно, правилно и обосновано.

В касационното производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение 4 от 07.01.2025 г., постановено по АНД № 996 по описа за 2024 г. на Районен съд – Враца, с което е отменено НП 16/20.05.2024г., издаденото от Директора на ОДБХ-Враца, против „И. и СИЕ 2010“ ЕООД - Враца, с което за нарушение по чл. 132 ал. 1 т. 2 от Закона за храните /ЗХ/ и на основание чл. 132, ал. 2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв.

Установено е при извършена проверка на 24.04.2024 г. по повод на изпълнение на дадено Предписание № 0601435/14.03.2024 г. в обект с рег. № 06070045, находящ се в [населено място], [улица], на дружеството, в качеството му на бизнес оператор, произвеждащ готови за консумация храни, не е изпълнено. В т.1 от същото е указано, че на част от предоставените етикети не е осигурена точност на представената информация, относно състава на храните, като е указан постоянен срок за изпълнение, който не е изпълнен. В т.2 е указано, че на част от предоставените етикети информацията за състава на храните е с малък шрифт, което я прави нечетлива и неразбираема, като е даден постоянен срок за изпълнение, който не е изпълнен. В предписанието е даден срок до 22.04.2024 г. да се предоставят коригирани, съгласно предписанието етикети, които не са представени. Нарушението подробно е описано в Констативен протокол от 24.04.2024 г., който е неразделна част от административнонаказателната преписка по издаване на НП, с което е нарушена разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.2 от Закона за храните.

Прието е от въззивния съд, че при установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Прието е, че в процесните АУАН и НП, изначално не са посочени никакви факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на специфичното качество “бизнес оператор“, попадащо в обхвата на чл. 9 от ЗХ, вр. с § 1 т.5 и т.6 от ДР на ЗХ. Освен това е прието, че приложените от актосъставителя и АНО нормативни разпоредби на чл. 132, ал.1 и чл.132, ал.2 от ЗХ, на първо място правят разграничение във възможния обект на нарушенията по чл. 132, ал. 1 от ЗХ – други лица извършващи дейност по ЗХ. В конкретният случай в АУАН и НП, изначално не са посочени никакви факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на специфичното качество „бизнес оператор“, у жалбоподателя, попадащ в обхвата на чл. 9 от ЗХ, вр. с § 1 т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ, съответно и налагащо санкционирането му именно по по–тежко наказуемия състав на нарушението. Прието е нарушение на чл. 42, т. 4 и съответно чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание, определящо рамките на защита на санкционираното лице, като тези нарушения възпрепятстват и съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП от към разглеждане на спора по същество.

Въззивният съд е приел, че остава неясно и какво конкретно нарушение е вменено като извършено от дружеството, тъй като в АУАН и НП не се съдържат допълнително изложение на фактите и обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушения, в т.ч. какви конкретни продукти/храни са били налични и проверени, подлежали ли са на етикиране, съответно в каква форма и съдържание на етикетите и др., поради което е отменил НП, като незаконосъобразно и е осъдил ОДБХ да заплати на дружеството разноски по делото в размер на сумата от 840 лв.

Решението е правилно.

Допуснати са съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, при издаване на АУАН и съответно чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, при издаване на НП - не са посочени и в двата акта никакви факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на специфичното качество “бизнес оператор“ на ответника - „И. и СИЕ 2010“ ЕООД – Враца, попадащ в обхвата на чл. 9 от ЗХ вр. с пар. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ. Имуществената санкция е наложена на основание разпоредбата на чл. чл. 132, ал. 2 от ЗХ, която изисква качеството на „бизнес оператор“ на санкционираното лице. Допуснато е непълно описание на нарушението, което води до съществено нарушаване правото на защита на санкционираното лице и възможността да разбере, какво нарушение му се вменява, и това нарушение възпрепятства и съдебния контрол за законосъобразност.

Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспореното НП, решаващият състав на Районен съд - Враца е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Първоинстанционният съд е отменил НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и не се е произнесъл по същество има ли извършено нарушение.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му, решението на РС – Враца, с което е отменено НП следва да бъде оставено в сила.

Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледана е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

При определяне на разноските, настоящият състав следва да съобрази Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредбата, размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая е представено копие на договор за правна помощ и съдействие, като липсва пълномощно за процесуално представителство. Така представеният договор не иднивидуализира предмета, за който се отнася. На следващо място, така договореното възнаграждение не е съобразено и с липсата на фактическата и правна сложност на делото, видът на претенцията, броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, липсата на извършени значими процесуални действия в открито съдебно заседание и пр. По делото единствено е депозиран писмен отговор, по същество обективиращ доводите изложени в първоначалната жалба. По тези съображения съдът счита, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1, вр. ал.3 от ЗАНН, Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 4 от 07.01.2025 г., постановено по АНД № 996 по описа на Районен съд – Враца за 2024 г.

ОСЪЖДА ОДБХ - Враца ДА ЗАПЛАТИ на „И. и СИЕ 2010“ ЕООД - Враца сумата от 150,00 лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на „И. и СИЕ 2010“ ЕООД-Враца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в останалата част до пълният му размер от 630,00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.