Р Е Ш Е Н И Е
№......................../...................................2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на
тридесети септември 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Елена
Воденичарова и на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура,
изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно наказателно дело №1356 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на И.Б. *** срещу решение №260602/17.05.2021 г. на
Варненския районен съд по НАХД №3966/2020 г., с което е потвърдено
наказателно постановление №20-0460-000689/09.09.2020г., издадено от началник група
към ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право на
управление на МПС за 1 месец на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на
чл.103 от ЗДвП.
В
касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения процесуалните правила и несправедливост на наложеното
наказание. Излагат се доводи, че показанията на А. З. опровергават
констатациите в АУАН. Навеждат се доводи, че показанията на свидетелите Я. и Т.
са противоречиви – кой е съставил АУАН, от кого е извършена проверката, как са
проследили лицето. Посочва, че Т. е съставил АУАН, който няма право по закон да
съставя актове, като се позовава на представена заповед от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, според която „младши полицейски инспектор“ не е
оправомощен да издава АУАН. Твърди се че не става ясно къде е бил позициониран
автомобила на проверяващите, както и посоката на движение е неправилно посочена
в АУАН. Посочва, че не става ясно какво е наказанието – глоба в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец или само едно от двете,
предвид липсата на съюз „и“. Навежда доводи, че сигналът, подаден от
полицейския служител, не е бил възприет от Б., защото не е бил подаден ясно и
недвусмислено. Твърди че въззивният съд не е извършил проверка за маловажност,
което е основание за отмяна на НП. Посочва, че наложеното наказание е явно
несправедливо и несъразмерно към момента на извършването му, предвид факта, че
нарушителят е баща с дете и бременна съпруга. Касатора твърди, че неправилно
въззивният съд е присъдил разноски на ответника, предвид липсата на
своевременно искане до приключване на съдебното дирене. Навежда доводи, че
административно-наказващият орган не се е представлявал и не е изразявал
становище, чрез процесуален представител, поради което не са били налице
предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на
решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът –
Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, изложени в депозирани чрез
процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за
адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.
Представителят
на ВОП намира решението за правилно, а касационната жалба за неоснователна.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в
чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Въззивният
съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление като е приел,
че съставеният
акт и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон и процесуалните правила. Актът за установяване
на административно нарушение и НП съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като административно наказващия орган е дал правилна правна
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е определил
санкционната норма.
Неоснователно
се явява възражението в касационната жалба, че актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е издаден от некомпетентен орган. Актосъставителят
И. Я. – младши автоконтрольор е сред определените лица, които могат да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да издават АУАН, според т.1.3. от заповед
рег.№8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Варненският
районен съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели – Я. и Т., и не е
възприел тези на З. с оглед личните отношения с нарушителя и
безспорната ѝ заинтересованост. Според показанията на свидетелите И. Я.,
колегата му Г. Т. е излязъл на пътното
платно и е подал по образец сигнал със стоп палка, вместо да се отбие и да спре
водачът на лекия автомобил е продължил в посока Златни пясъци и то в лявата
лента, въпреки че в дясната не е имало автомобили. Свидетелят Т. сочи, че със
стоп палката е посочил на наказания водач, че го спира и му е показал мястото,
където трябва да отбие. Шофьорът дори не е намалил скоростта, макар че мястото
на проверката е представлявало прав пътен участък с добра видимост. Полицейските
служители са последвали процесния автомобил с включен светлинен сигнал /без
звуков/ и са успели да го спрат почти
пред полицейското управление на к.к. Златни пясъци. Свидетелските показания безпротиворечиво сочат за ясен и възприемчив сигнал за
спиране, подаден от контролен полицейски орган.
Показанията на А. З. не опровергават констатациите в редовно съставения
акт за установяване на административно нарушение, които съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП се приемат за установени до доказване на противното. Описаното в АУАН и НП
деяние представлява нарушение на чл.
103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролните
органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Необсъждането на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН би
представлявало съществено нарушение на административно-производствените
правила, ако водеше до неправилно приложение на материалния закон. В случая не
са установени смекчаващи обстоятелства, които да водят до по-ниска степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Касационната инстанция намира наложените
административни наказания за справедливи по размер, доколкото лишаването от
право да управлява МПС е в минималния срок от един месец по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Наложената глоба от 100 лева е малко над минимума от 50 лева, но отговаря
на обществената опасност на дееца с оглед приложената справка за извършените от
И.Б. нарушения на правилата за движение по пътищата. Неоснователно е оплакването
на касатора, че от изписването на двете наказания не ставало ясно кое от тях се
налага, предвид посочената санкционна норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, която
предвижда налагане на глоба и лишаване от право на управление на МПС.
Неправдоподобно е и касационното възражение за
неправилно посочване на посоката на движение на автомобила, управляван от И.Б.,
тъй като в АУАН е описан пътя, на който е извършено нарушението, а именно:
главен път І-9
Румъния-Дуранкулак-Балчик-Варна-Слънчев бряг-Бургас-Малко Търново, като
в акт и в наказателното постановление изрично е отбелязана посоката на движение
– спирка „Майстор Манол“ посока к.к. „Златни пясъци“.
Касационната инстанция не споделя оплакването на касатор за неправилно
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като в писмените бележки с вх.№280813/11.11.2020г. на юрисконсулт К. Л.-А.изрично
е поискано присъждане на такова.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предвид гореизложеното, липсват касационни основания за отмяна на
въззивното решение, което е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд Варна, VI касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№260602/17.05.2021 г. на Варненския районен съд по НАХД №3966/2020 г.
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.