№ 265
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500504 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,Х-ти гр.с.№260319 от
21.04.2021г., постановено по гр.д.№5969/2020г. по описа на същия съд на
основание чл.79 ал.1,предложение първо във вр.чл.233 ал.1 от ЗЗД ЕТ
„***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Я.С.”№ *, ЕТ. *
, представляван от Г. Д. М. е осъден да върне на ЕТ”***”,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”К.”№*, вх.*, ап.*,представляван от
Т. Г. Б. държането върху нает преместваем обект-павилион с площ от 9,55
кв.м.с размери 3,35/2,85м.по прекратен договор за наем на преместваем обект
/павилион/ от 03.05.2016г.Със същото решение на ПРС на основание чл.78
ал.1 от ГПК ЕТ „***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.”Я.С.”№ *, ет. * , представляван от Г. Д. М. е осъден да заплати на
ЕТ”***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К.” №*, вх.
*,ап. *,представляван от Т. Г. Б. направените деловодни разноски в размер на
400лв.
1
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от ЕТ“***”,представляван от Г. М.,ответник пред ПРС,чрез пълномощника й
адвокат М.М. от САК ,с която същото се обжалва като
неправилно,незаконосъобразно ,постановено при неправилно възприета
фактическа обстановка.Твърди се ,че въззивникът като ответник с отговора на
ИМ е оспорил изцяло изложената от ищеца фактическа обстановка.Изложени
са доводи,че неправилно ПРС е приел,че търговската дейност на ЕТ”***” е
осъществявана от Г. и В. М. на база показанията на свидетеля И. В..Фактът,че
В. М.,съпруг на Г. й е помагал при поставяне на павилион или друга по-тежка
работа ,не обуславя извода за осъществявана от двамата съпрузи съвместна
търговска дейност.Изложени са доводи,че представения от ищеца договор за
гражданско дружество от 11.05.2006г.между ЕТ”***” и ЕТ „***” е неотносим
към предмета на делото,с оглед годината ,когато е сключен ,че договорът за
гражданско дружество между страните търговци не доказва представителната
власт на лицето В. във вр.със сключване на договора за наем на
преместваемия обект- павилион. Изцяло се оспорва твърдението на ищеца за
сключен между двамата търговци договор за наем,по силата на който ищецът
като наемодател да е предоставил на ответника като наемател преместваем
обект/павилион с площ от 9,55 кв.м.с размери 3,35/2.85 м.,разположен върху
терен ,находящ се в гр.П.,ул.”С.С.” №* за периода 05.05.2016г.до
05.01.2020г.,като се поддържа направеното възражение пред ПРС,че
договорът е сключен от В. М. като пълномощник на ЕТ”***”,т.е.от лице без
представителна власт,доколкото по делото липсва надлежно пълномощно.
Твърди се,че погрешно и неправилно ПРС е тълкувал отговора на
нотариалната покана,депозиран от Г. М. като извънсъдебно признание за
ползването на павилиона,тъй като с него са изложени доводи,че такъв договор
между страните въобще не е сключван и описаният в ИМ павилион никога не
е получаван от ЕТ”***”.Твърди се,че неправилно ПРС е стигнал до извода,че
процесният павилион е предаден на ответника на основание договора за
наем,след като не са представени доказателства в тази насока.Посочено е,че
ПРС неправилно е приложил служебно разпоредбата на чл.301 ТЗ ,тъй като
няма данни кога и как Г. е узнала за този договор,още по-малко,че не му се е
противопоставила. Фактът,че Г. и В. са съпрузи не обуславя категоричния
извод,че Г. е знаела за сключения договор за наем и не се е
противопоставила.Изложени са съображения,че преместваемият
2
обект/павилион никога не е бил предмет на наемно правоотношение между
страните и не е предаван от ищеца на ответника,като няма доказателства за
валидно възникнало наемно правоотношение,както и за реално заплащане на
наем като разписки,банкови извлечения и т.н.за период от няколко
години.Твърди се,че не са представени доказателства за реално предаване на
въпросния павилион от ищеца на ответника,като липсват приемо-
предавателни протоколи и това не се установява от показанията на
свидетеля.Твърди се,че въззивникът ЕТ”***” е спечелила на търг терена
,който Община П. и е отдала под наем и върху него е построила павилион ,за
което са представени писмени доказателства.В заключение въззивникът моли
Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Претендират се направените
разноски. В съдебното заседание на 15.09.2021г.пред ПОС въззивникът чрез
своя пълномощник адвокат М.М. поддържа подадената въззивна жалба и
моли съдът да я уважи. Претендират се и направените разноски за настоящата
инстанция ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият ЕТ”***”,представляван от Т. Б. не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК. В съдебното заседание на 15.09.2021г.
пред ПОС Т. Б.,представляващ ЕТ лично и чрез своя пълномощник адвокат
В. ИВ. от ПАК взема становище,че въззивната жалба е неоснователна като
моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на
ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се и направените
разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80
ГПК.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззивника.
Окръжният съд като прецени оплакванията визирани в жалбата,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
3
ЕТ”***”,представляван от Т. Б. срещу ЕТ”*** ,представляван от Г. М. с
правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД,като претенцията е ответникът да бъде
осъден да предаде/ върне на ищеца преместваем обект/павилион/ с площ от
9,55 кв.м.с размери 3.35/2.85м.,разположен върху терен,находящ се в
гр.П.,ул.”С.С. №*, УПИ І в кв.*** по плана на гр.П..В ИМ са изложени
твърдения,че между страните е сключен договор за наем,че срокът на
действие на наемния договор е изтекъл,а ответникът е продължил да ползва
отдадения под наем павилион.
В депозирания по реда на чл.131 ГПК ответникът
ЕТ”***”представляван от Г. М. изцяло е оспорил твърденията в ИМ,оспорено
е сключването на наемен договор между страните,като е направено
възражение,че договорът е сключен от лицето В. М. без представителна
власт.Направено е възражение,че няма доказателства въпросният павилион
някога да е предаден на посочения наемател по договора.Ответникът е
изложил доводи,че върху терен,находящ се в гр. П., ул.”С.С. „№* той сам е
застроил свой собствен павилион,за което има съответните разрешителни и
фактури и сключен договор с общината относно ползването на терена.Тези
възражения се поддържат и във въззивната жалба.
За да уважи така предявения иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД,
ПРС е приел,че между страните е налице валидно наемно правоотношение,че
наемния договор от 03.05.2016г. е сключен от лице без представителна власт
по отношение на ответника-В. М. .Съдът се е позовал на разпоредбата на
чл.301 ТЗ ,приемайки,че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за наем от 03.05.2016г.,тъй като В. М. е съпруг
на Г. М.,представляваща търговеца наемател.В тази насока са изложени
доводи ,че между страните са налице трайни търговски взаимоотношения
чрез учреденото от тях гражданско дружество,датиращи от
11.05.2006г.,когато двамата ЕТ са учредили гражданското дружество за
осъществяване на съвместна дейност,при която ответния едноличен търговец
е приел до участва със средства за закупуване на стока и личен труд ,а ищецът
да предостави преместваем обект/ павилион. Съдът е приел,че ответникът е
извършвал съвместно дейността си със своя съпруг В. М..Изложени са
доводи,че в отговора на нотариалната покана от ответника се съдържа
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт,а именно,че е
4
получила и държи вещта по договора за наем-павилион с описаните
параметри.Прието е,че след като между страните има сключен договор за
наем и предмета на този договор е предаден,след прекратяването му
ответникът следва да го върне.Тези правни доводи и съображения на ПРС са
неправилни,не кореспондират с представените по делото доказателства и не
се възприемат от въззивната инстанция.
От представените с ИМ писмени доказателства е видно,че на 03.05.
2016г.е сключен договор за наем на преместваем обект/павилион/ между
ЕТ”***”,представляван от Т. Б. като наемодател и ЕТ”***.,представляван от
Г. М.,съгласно който наемодателят е предоставил на наемателя преместваем
обект/павилион с площ от 9,55 кв.м.с размери 3.35/2.85м.върху терен
,находящ се в гр.П., ул.”С.С.”№*.Наемният договор е със срок от
05.05.2016г.до 05.01.2020г.,а договорената наемна цена за отдадения под наем
павилион е в размер на 60лв.,а с ДДС 72лв.Няма спор,че за наемателя
едноличен търговец договорът е подписан от Велизар М.,за който по делото е
установено ,че е съпруг на Г. М.,представляваща ЕТ „***”.
Безспорно е,че преди завеждане на ИМ наемодателят ЕТ”***”е
изпратил до наемателя ЕТ „***” нотариална покана,връчена на адресата на
14.09.2020г.Със същата наемодателят е заявил,че ,поради неизпълнение от
страна на наемателя на задълженията му по договора,същият се прекратява
,считано от 01.10.2020г. Наемателят е поканен да освободи наетия търговски
обект,считано от 01.10.2020г.,както и да заплати в 7-мо дневен срок
неплатения наем в размер на 4 320лв.за периода от сключването му до
момента,както и мораторна лихва за забава в размер на 500лв.
Не се спори,че ответния едноличен търговец е изпратил отговор на
нот.покана до ищеца,достигнал до адресата,с който претенцията се оспорва
като неоснователна и категорично е отказано заплащане на посочените
суми.С отговора на нот.покана е направено възражение,че договорът за наем
от 05.03.2016г.е нищожен на основание чл.11 ал.2 изр.2 от ЗОбС с доводи,че
ЕТ”*** „ е наемател на въпросния обект по силата на договор от 05.01.2015г.с
наемодател ОП”Жилфонд” и не може да го преотдава под наем.С отговора на
нот.покана е направено възражение,че договорът за наем е сключен от лице
без представителна власт ,че не е налице валидно сключен договор между
5
двамата търговци,като претенцията за освобождаване на наетия имот е
неоснователна,тъй като между ЕТ”***”и ОП”Жилфонд”е налице валидно
сключен договор за наем.
Безспорно от представените от ответника писмени доказателства се
установява,че на 03.08.2020г.между ОП”Жилфонд”Плевен като наемодател и
ЕТ”***” като наемател е сключен договор за наем на общински терен ,по
силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и
възмездно ползване за срок от 5 години имот-частна общинска
собственост,представляващ терен с размери 3.35/2.85 с площ 9,55 кв.м.за
поставяне на преместваемо съоръжение-павилион за хранителни стоки,
находящ се в гр.П.,ул.”С.С.”№*,УПИ І,кв.*** по плана на гр.П..Имотът е
предоставен на наемателя срещу месечен наем в размер на 360 с вкл.ДДС.На
ответния едноличен търговец е дадено разрешение за поставяне на
преместваем обект-павилион,с горепосочената площ и размери в гр.П.,на
ул.”С.С.”№* ,съгласно разрешение №25-п/ 15. 10. 2020г.изд.от гл.архитект на
Община Плевен.Разрешението е със срок на валидност 15.10.2020г.до
01.08.2025г.,като в същото е отразено,че преместваемият обект трябва да
отговаря на изискванията на §5,т.80 от ДР на ЗУТ и да се изпълни в
съответствие със съгласуваната проектна документация.
От представените от ответника писмени доказателства-
фактури,договор от 30.09.2020г,приемо-предавателен протокол №1 към него
се установява,че ЕТ”***”като възложител е възложила и заплатила на
различни фирми описаните строително монтажни работи , свързани с
изграждането и монтаж на преместваем обект-павилион.
За изясняване обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства.От показанията на свидетеля Н. Т./посочен от ищеца/ се
установява,че с Т. Б. се познават от малки,като Т. му е казал,че е придобил
павилион и той е негов,че това е станало в началото на демокрацията,като в
този период му е помагал да го боядисат и изчистят. Свидетелят посочва,че
павилионът се намира точно срещу ВиК ,на ул.”С.С.”,до мебелен магазин
Б.,чийто собственик също му е приятел, като знае,че в началото съпругата на
Т. е продавала във въпросния павилион,а след като тя е спряла да работи
там,на павилиона е работило друго лице.Свидетелят посочва,че през
6
пролетта,а след уточнение,че през зимата на 2021г.е посетил мебелния
магазин на своя приятел и е видял,че павилионът,който е бил жълт се
ремонтира и се облича е бели панели.Същият посочва,че жълтият павилион
,който с Т. са боядисвали е направен от ламарина,същият не е преместван,а
върху него са поставени въпросните панели,като твърди,че павилионът е
съществувал на мястото откакто с Т. са го боядисали до момента,когато е
видял,че му поставят панели,като според него видимо обемът на павилиона е
един и същ, променен е само външния му вид.На въпрос на съда свидетелят
посочва,че през есента,септември-декември 2020г.не е обръщал внимание
дали е правен ремонт на павилиона, но мисли,че павилионът е стоял там,без
тези панели,а същите е видял да се монтират,когато е бил при приятеля си в
мебелния магазина и според него майсторите са правили фасадата отпред,но
се е виждал жълтия павилион с рафтовете.
От показанията на свидетеля И. В./посочен от ответника/ се
установява,че познава Г.,която е съпруга на негов приятел –В. М.,като знае,че
делото е за павилион за продажба на алкохолни и безалколни продукти и се
намира срещу ВиК.Свидетелят посочва,че знае от Г.,че са спечелили търг и са
направили павилион там,като от В. е разбрал,че павилионът е поръчан и
поставен там от Г..Същият твърди,че преди Г. да постави павилиона,мястото
е било празно,като посочва,че минава оттам на 2-3 месеца и през лятото/на
2020г./ на мястото не е имало нищо.Според свидетеля преди това Г. не е
развивала някаква дейност на въпросното място до ВиК,със съпруга й са
имали павилион на Л.,след което са го затворили и са направили там
горе,като според него павилионът е на Г. и В.,а мястото е общинско,знае,че е
спечелен търг от Общината. Същият установява,че В. и Г. работят долу в
склада,като не знае кой развива бизнеса на ЕТ и посочва,че през м.март-април
миналата година, т.е.2020г.,когато е минавал мястото е било празно,че освен
на Л. В. и Г. не са имали друг павилион,като предполага,че новият поставен
от тях павилион е направен от ПВЦ или алуминиеви плоскости.
При така събраните доказателства,въззивната инстанция счита за
неправилен изводът на ПРС ,че между страните е налице валидно наемно
правоотношение ,обуславящо приложението на чл.233 ал.1 ЗЗД за връщане на
наетата вещ-процесния павилион от ответника,след прекратяване на наемния
договор.За да бъде уважен иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД следва да
7
са налице следните кумулативни предпоставки:1/ валидно възникнало
правоотношение по договор за наем,по силата на който ищецът да е
предоставил за временно възмездно ползване на ответника процесния
павлион срещу заплащане на наемна цена;2/ наемното правоотношение да е
прекратено;3/ ответникът да държи без правно основание наетата вещ и след
прекратяване на договора,отказвайки да я предаде на наемодателя.
В конкретната хипотеза е безспорно единствено,че срокът на процесния
наемен договор е изтекъл ,но не са установени останалите предпоставки.
Събраните по делото доказателства не обуславят извода,че между страните
еднолични търговци е възникнало валидно наемно правоотношение.От името
на наемателя ЕТ“***“ договорът за наем е подписан от В. М. ,съпруг на Г.
М.,представляваща ЕТ,т.е.от лице без представителна власт.Необосновано на
събраните по делото доказателства според въззивната инстанция,ПРС се е
позовал на чл.301 ТЗ, като е приел,че ответника търговец е потвърдил тези
действия без представителна власт ,тъй като не се е противопоставил веднага
след узнаването.Фактът,че В. и Г. са съпрузи и работят заедно не обуславя
автоматично извода,че ЕТ наемател е потвърдил действията и не се е
противопоставил на така сключения договор по смисъла на чл.301 ТЗ.По
делото нито са събирани доказателства,нито има данни кога ответника ЕТ е
узнал за сключване на процесния договор.От друга страна в хипотезата на
наемен договор с изтекъл срок на действие към завеждане на ИМ е
безпредметно да се обсъжда разпоредбата на чл.301 ТЗ.За да се установи
наличие на валидно сключен наемен договор,обвързващ страните ищецът
следва да докаже,че наемният договор на който се позовава е бил реално
изпълнен и всяка от страните е престирала дължимото по него.В конкретната
хипотеза не са ангажирани доказателства за реално изпълнение на наемния
договор както от страна на наемодателя да предаде наетата вещ,така и от
страна на наемателя да заплаща уговорения наем. От събраните по делото
доказателства не се установява ищецът като наемодател реално да е предал
на ответника ЕТ”***” като наемател описания в наемния договор павилион за
временно ползване.Безспорно е,че не е съставен приемо-предавателен
протокол,като в наемния договор също не е отразено,че павилионът се
предава на наемателя.Основателно е направеното от ответника
възражение,поддържано и във въззивната жалба,че по делото не е установено
8
описания в договора за наем павилион реално да е предаден за ползване на
наемателя-едноличен търговец и последният да го е ползвал за срока на
действие на договора.По делото не са ангажирани доказателства,ЕТ-наемател
да е заплащал какъвто и да е наем за срока на действие на договора от
05.05.2016г.до 05.01.2020г. Аргумент в тази насока е изпратената до
ответника нот.покана, с която последният е поканен да заплати наемна цена
за целия срок на договора,т.е.за период повече от 4 години.Нелогично е да се
приеме,че ищецът е отдал под наем павилиона за период повече от 4
години,през което време не е получавал наем от наемателя.Изводите на ПРС
за съществуващи трайни търговски отношения между страните не
кореспондират със събраните по делото доказателства.Ищецът е представил
договор за гражданско дружество, сключен на 11.05.2006г.между страните-
търговци,съгласно който същите са постигнали договореност за
осъществяване на съвместна дейност , при която ответният търговец участва
със средства за закупуване на стока и личен труд ,а ищецът предоставя за
съвместно ползване павилион. Този договор за гражданско дружество ,
сключен 10 години преди наемния договор не доказва наличието на валидно
наемно правоотношение между страните , нито обуславя извода за трайни
търговски отношения между двамата търговци,каквито доводи са изложени
от първоинстанционния съд.
По изложените съображения,Окръжният съд счита,че не са налице
предпоставките на чл.233 ал.1 ЗЗД.От представените от ответника писмени
доказателства се установява,че въз основа на сключения с ОП“Жилфонд“
договор за наем на имот ,частна общинска собственост и издадено
разрешение за поставяне на преместваем обект,ответникът е възложил и
заплатил изграждането и монтажа на нов павилион.Искът с правно
основание чл.233 ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.След като е стигнал до други правни изводи и е уважил така
предявения иск, ПРС е постановил едно неправилно решение, което на
осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени,а въззивната инстанция се
произнесе по същество в горния смисъл.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът/въззиваем
следва да заплати на ответника/въззивник направените разноски за двете
съдебни инстанции –ДТ в размер на 40лв.за въззивната жалба и адв.
9
възнаграждение.Както пред ПОС,така и пред ПРС адвокат В. ИВ. е направил
възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК за адв.хонорар на
пълномощника на ответника.Това възражение е основателно.Съгласно
представените 2 договора за правни услуги ответникът е заплатил на адвокат
М.М. от САК адв.възнаграждение за производството пред ПРС в размер на
1200лв.и за въззивната инстанция в размер на 1500лв. Искът е с цена до
1000лв.и съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата за мин.размери на адв.
възнаграждения,при интерес до 1000лв.,мин.размер на адв.възнаграждение е
300лв.В конкретната хипотеза заплатеното на пълномощника на въззивника ,
ответник пред ПРС възнаграждение е в пъти по-високо от минималното по
наредбата и се явява прекомерно.Съдът като съобрази,че делото не е с голяма
правна и фактическа сложност и на основание чл.78 ал.5 ГПК приема,че
адв.възнаграждение следва да бъде намалено до мин.размер от 300лв.за всяка
една съдебна инстанция.При това положение ищецът следва да заплати на
ответника деловодни разноски в размер на 640лв.за двете съдебни инстанции.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд,Х-ти гр.с.№260319 от 21.04.2021г.,постановено по гр. д.№5969/ 2020г. по
описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.233 ал.1 ЗЗД иск от
ЕТ”***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К.”№*, вх.*,
ап.*,представляван от Т. Г. Б. ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.
ИВ. от ПАК,гр. П., ул.”П.”№* срещу ЕТ “***”,ЕИК ***,представляван от Г.
Д. М.,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.“Я.С.”№ *, ЕТ. *,ап.* със
съдебен адрес за призоваване:адвокат М.М. от САК,гр.С.,Община Столична
,бул.”В.”№*, ет.*, ап. *,с който се претендира да бъде предаден/върнат
ПРЕМЕСТВАЕМ ОБЕКТ-ПАВИЛИОН с площ от 9,55 кв.м.с размери
3,35/2,85м.,находящ се в гр.П.,ул.”С.С.”№*,УПИ І,в стр.кв.*** по плана на
гр.П. по прекратен договор за наем от 03.05.2016г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
10
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 и чл.78 ал.5 ГПК ЕТ”***”,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”К.” №*,вх. *, ап. *,представляван
от Т. Г. Б. ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В. ИВ. от ПАК, гр. П.,
ул.”П.”№* ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ “***”,ЕИК ***,представляван от Г. Д.
М.,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.“Я.С.” № *, ЕТ. *,ап.* със
съдебен адрес за призоваване:адвокат М.М. от САК,гр.С.,Община Столична
,бул.”В.”№*, ет.*, ап. * деловодни разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 640 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11