Номер 11327.08.2020 г.Град гр.Силистра
Окръжен съд – Силистра
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Ана Д. Аврамова Христова
Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело №
20203400600190 по описа за 2020 година
Производството е по чл.243, ал.8 НПК.
Постъпила е протест от Светослав Раев-прокурор при РП-Силистра, ТО-
Тутракан, против определение №82 от 07.07.2020г. постановено по ЧНД
№346/2019г. на Тутракански районен съд, с което е отменено постановление
на РП-Силистра, ТО-Тутракан от 26.11.2019г. за прекратявана на
наказателното производство по ДП №362 ЗМ-173/2019г., по описа на РУМВР-
Тутракан.
Прокурорът счита, че при провеждане на ДП, както от фактическа, така и
от правна страна не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до погрешни правни изводи, които да опорочават постановлението.
Предвид на това, прокурора иска от въззивната инстанция да отмени
определението на ТРС и да потвърди постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Постъпил е и писмен отговор на протеста от Б. А. Г. , чрез адв.Давидков,
с който отговор се оспорва основателността на протеста, като се излагат
доводи за законосъобразност на определението на ТРС. Предвид на това, се
иска от въззивната инстанция да остави без уважение протеста на прокурора,
и да потвърди определението на ТРС.
Ваззивната инстанция като прецени посочените в протеста доводи,
изложеното в отговора на протеста, както и взе предвид събраните по делото
доказателства констатира следното:
ДП е образувано във връзка с възникнал спор относно ремонтни
дейности, извършени от Лиляна Стоянова Фриш в гараж, част от имот,
находящ се в гр.Тутракан, ул.“Ал.Стамболийски“ №116. Имота се състои от
двуетажна къща с приземен етаж, дворно място и два гаража.
Имота е бил собственост на Емил Наумов Гешев, който разпродал части
от него на различни лица. На 31.08.2007г. Лиляна Фриш станала собственик
на 330кв.м. площ от дворното място, а на 07.04.2008г. станала собственик и
на първия етаж. Собственик на втория етаж станал св.Кръстев. Емил Гешев
останал да живее в приземния етаж на къщата до смъртта си на 01.02.2014г.
След смъртта му, видно от удостоверението за наследници, единствен
собственик на неговата част от имота се явява племенницата му-св.Гешева.
Същата не е отправяла изрично заявление до ТРС относно това, дали приема
или се отказва от наследството. Тя е посетила имота веднъж през 2014г, и
след това на 09.07.2019г. по повод процесния случай.
На 08.07.2019г. св.Данев отишъл в имота заедно с Лиляна Фриш, и по
нейно желание започнал да работи в един от гаражите, който бил пристроен
към къщата. В хода на работата били премахнати две врати, а отворилото се
пространство започнал да зазижда. Били извадени различни вещи, които
впоследствие били предадени в пункт за изкупуване на метални отпадъци.
Когато се прибрал от работа, св.Кръстев забелязал ремонтните дейности
и веднага се обадил на св.Йорданова, която била упълномощена от св.Гешева
да се грижи за имота. Уведомил също така и полицията. Ремонта бил
преустановен от пристигналите на място полицейски служители.
Според въззивната инстанция, подадения протест е процесуално
допустим, а по същество, частично основателен.
Първоинстанционния съд е приел, че проведеното разследване е непълно,
а оттам и необосновано, въз основа на което прокурорът е достигнал до
неправилни правни изводи. Ваззивната инстанция се солидаризира с
позицията на ТРС единствено досежно изложените аргументи касаещи
данните за извършено престъпление против собствеността. По този въпрос
действително разследването е повърхностно и прокурорът не е изложил
своите доводи обосноваващи фактическите и правните му изводи.
При така установените факти, настоящата инстанция счита, че изводите
до които е достигнал прокурора досежно съставомерността на деянието по
чл.323, ал.1 НК почиват на правилна интерпретация на доказателствената
съвкупност и не могат да не бъдат споделени.
Според текста на чл.323, ал.1 НК, деецът осъществява своето спорно
право „самоволно“, в смисъл, че предприема дейност за упражняването му по
свое решение, без да се съобразява с волята или с възраженията на
отсрещната страна. Той освен това осъществява спорното право и не „по
установения ред“ в смисъл, че липсата на търпимост от отсрещната страна,
въпреки противопоставянето й, предприема дейност за упражняването му по
начин, който не отговаря на закона. По този начин обаче, деецът пренебрегва
не само отсрещната страна, но осъществявайки своето спорно право,
пренебрегва и властта, към която е следвало да се обърне, за да го защити и
упражни.
В конкретния случай съобразно установената фактология, не са налице
никакви действия, относими към някой от елементите на изпълнителното
деяние на престъплението „самоуправство“. Несъмнено е, че към
инкриминирания момент не е съществувал никакъв спор, предмет на който да
е процесния гараж, и по-конкретно, между Лиляна Фриш и св.Гешева не е
съществувал никакъв спор от вещно, облигационно или друго някакво
имуществено право. Самоуправството се извършва винаги и само в условията
на такъв правен спор. Нямали оспорване от друга страна, и лицето осъществи
своето действително или предполагаемо право, то завземайки определена
престация и изразявайки своите претенции върху нея, ще създаде условия
другата страна да извърши тепърва самоуправство и да се окаже не пострадал,
а негов субект.
В настоящият случай преди инкриминираната дата, такъв спор не е бил
възникнал и не е съществувал. Действително, процесния гараж попада в имот,
в който Лиляна Фриш притежава собственост, а от друга страна, св.Гешева
претендира за такава по силата на наследствени правоотношения, но
конкретно за този гараж, към дата 08.07.2019г. не е имало повдигнат правен
спор, относно неговото ползване и владеене. Нещо повече, дори св.Йорданова
е заявила, че тя не е ставала свидетел на спор между Лиляна Фриш и
св.Гешева, предмет на който да е някаква част от имота, т.е. между тях дори
не е съществувала и вербална комуникация по този въпрос.
До инкриминираната дата всяка една от тях е приемала, че на някакво
правно основание притежава имуществени права върху процесния гараж,
което е намерило израз дори и в издаването на НА в полза на Лиляна Фриш
след тази дата. В тази връзка, деянието по чл.323, ал.1 НК е несъставомерно и
от субективна страна, тъй като то се осъществява винаги при пряк умисъл, и
за неговото наличие деецът във всички случаи трябва да знае за
предварителното оспорване, дошло от отсрещната страна. Иначе, не знае ли
за такова оспорване, той би осъществил поначало добросъвестно своето
право.
В този смисъл, достигнатите от прокурора изводи касаещи
съставомерността на престъплението по чл.323, ал.1 НК, са обосновани и
законосъобразни. Предвид на това, дадените в първоинстанционния съдебен
акт указания в тази насока /особено за събиране на доказателства/, са
безпредметни.
Не така стои въпросът обаче относно данните за извършено престъпление
против собствеността. По този въпрос прокурорът дословно е преписал
съжденията на разследващия полицай, а в последствие ги е пресъздал и в
протеста, без да извърши собствен анализ на доказателствата и да изложи
своите аргументи, за да се разбере действителната му воля.
По този повод не могат да се приемат безкритично аргументите, че
предаването на вещите в пункт за изкупуване на метални отпадъци не може
да се квалифицира като самостоятелно действие, отделно от осъществяване
на правото на собственост върху имота.
По делото са налице данни за премахнати две врати, които ведно с
останали вещи /изброени изчерпателно от св.Гешева/ са били предадени на
пункт за изкупуване на метални отпадъци, като по този начин е реализирано
разпореждане с тези вещи. Те не са захвърлени на сметището, а посредством
предаването им е реализирана и печалба.
Оправданието, че свидетелите дават твърде неясни и противоречиви
данни относно тези вещи, не е сериозен аргумент, а потвърждава, че в тази
част разследването е повърхностно и незадълбочено. Липсата на анализ от
страна на прокурора по този въпрос категорично потвърждава този извод.
Ето защо, въззивната инстанция също намира, че е необходимо да бъдат
положени усилия от разследващите органи, респ. от органа осъществяващ
функцията по ръководство и контрол в досъдебната фаза на процеса за пълно,
всестранно и обективно разследване. След изчерпване на всички възможни
/относими и допустими по реда на НПК/ процесуални действия, по
недвусмислен начин следва да бъде изложена приетата от прокурора
фактическа обстановка и формираното вътрешно убеждение на държавния
обвинител, въз основа на извършен обстоен анализ на всички доказателства.
Именно по този начин ще бъде спазен принципа, че наказателното
производство следва да се прекрати, само когато деянието не съставлява
престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление по текста от НК, по
който е образувано.
С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция намира, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, макар и не изцяло по
изложените в него доводи.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №82 от 07.07.2020г. постановено по
ЧНД №346/2019г. на Тутракански районен съд, с което е отменено
постановление на РП-Силистра от 26.11.2019г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №362 ЗМ-173/2019г. по описа на РУМВР-
Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________