ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1849
гр. Бургас, 08.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Йорданка Г. Майска
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501202 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК-********* чрез юк. Магдалена Гълъбова против Разпореждане № 7400/27.06.2022г. по
ч.гр.д. № 3424/2022г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение против
длъжника М. Г. Х. с ЕГН-********** от *** за разликата между присъдените 341,88лв. до
пълния предявен размер от 941,47лв. - обезщетение за забавено плащане за периода
11.02.2018г. – 29.05.2022г., на основание Договор за потребителски кредит №
**********/09.05.2017г. сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането по
който е прехвърлено по силата на подписано на 29.10.2021г. Приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания о 31.08.2018г. на заявителя, както и в частта
за разноските, изчислени съобразно уважената част от заявлението.
Разпореждането се обжалва като неправилно и се моли за неговата отмяна с аргумент,
че при отговарящо на изискванията на чл.127, ал.3 ГПК и чл.128, т.1 и т.2 ГПК заявление, с
ясно посочена цена на претендираното вземане, изложение на обстоятелствата на които се
основава искането, както и при развиващо се едностранно производство, заповедният съд
няма право да извършва самостоятелни преизчисления на търсените лихви върху главното
вземане, при спор техния размер може да се установи в исковото производство. Посочва се,
че в конкретния случай в договора за потребителски кредит изрично е вписана клауза, че
при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена вноска, като допълва, че посочената уговорка изцяло кореспондира с
разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Цитира съдебна практика.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се уважи цялото искане за
мораторна лихва, така както е сторено със заявлението, включително и за присъждане на
пълния размер на сторените разноски.
Съдът като взе предвид изложените възражения намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с
доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на
насрещната страна.
Разгледана по съществото на спора подадената частна жалба, се явява основателна.
Съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д.№ 3424/2022г. по описа на БРС е образувано по заявление
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК против длъжника М. Г. Х. за парично вземане както следва: 1654,23лв.-главница, ведно
със законната лихва върху сумата, начиная от датата на депозиране на заявлението пред
БРС; сумата от 521,84 лева – договорна лихва за периода 10.02.2018 г. – 15.05.2020 г.; сумата
от 941,47 лева – обезщетение за забава за периода 11.02.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, /изключая периода 13.03.-14.07.2020г. съобразно разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИРОРНС/, както и сторените в заповедното производство разноски. Сумите се
претендират на основание Договор за потребителски кредит № **********/09.05.2017г.
сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по
силата на подписано на 29.10.2021г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания о 31.08.2018г. на заявителя.
Представен е Договор за потребителски кредит № **********/09.05.2017г. сключен
между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за отпуснат кредит за потребителски цели в размер
на 1500лв. със срок на кредита 15.05.2020г., при 35 броя месечни погасителни вноски от по
78,31лв., ГПР-41,78, годишен лихвен процент от 27,09%.
По заявлението е издадена заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично
задължение за думата от 1654,23лв.-главница, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от датата на депозиране на заявлението пред БРС; сумата от 521,84 лева –
договорна лихва за периода 10.02.2018 г. – 15.05.2020 г.; сумата от 341,88 лева –
обезщетение за забава за периода 16.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
/изключая периода 13.03.-14.07.2020г. съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИРОРНС/,
както и сторените в заповедното производство разноски от 90,74лв., преизчислени
съобразно уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане РС-Бургас е намерил, че тъй като не са изложени
твърдения за предсрочна изискуемост на задължението по договора, то
кредитополучателятне е в забава върху тръсеното задължение от 1654,23лв., считано от
посочената в заявлението дата – 11.02.2018г., а от настъпване на падежа на последната
падежирала вноска по кредита – 15.05.2020г. до датата на подаване на заявлението, като е
посочил, че за този период мораторната лиха възлиза на 341,88лв., до който размер и период
е издадена заповедта по чл.410 ГПК, като за горницата до претендираната сума от 941,47лв.
заявлението е отхвърлено. Със същото определение искането за разноски за разликата от
присъдените със заповедта по чл.410 ГПК - 90,84лв. до претендираните 112,35лв. е
отхвърлено.
Настощият състав не споделя становището в обжалваното разпореждане и счита, че в
конкретния случай доколкото производството е по чл.410 ГПК и страната посочва че срокът
на договора е изтекъл не стои въпросът дали е обявявана предсрочна изискуемост. В
конкретния случай видно от поясненията в т.12 от заявлението за периода и размера на
обезщетението за забава и приложеният договор, от стана на заявителя се търси първо на
договорно основание уговорената в т.9.4 санкционна лихва за забава на всяка просрочена
вноска и такава се търси до настъпване на падежа на последната неплатена вноска от
договора – 15.05.2020г., а след това до подаване на заявлението пред съда се претендира
2
мораторна лихва на законно основание. Всяка лихва представлява възнаграждение, което
длъжникът трябва да изплати на кредитора в замяна на това, че ползва парите му, когато не
успее да направи това в законовия срок, започва да тече законовата лихва. Тази мораторна
лихва представлява обезщетение за възникнали вреди на кредитора вследствие на това, че не
е получил парите си навреме. Когато длъжникът не може да върне в срок задълженията си,
кредиторът не е в състояние да използва своите парични средства и следователно му се
дължи обезщетение. Тази законна лихва започва да тече още от първия ден на забавянето и
продължава до изплащането на целия дълг. В конкнетния случай в т.9 от заявлението е
посочен общ период и обща сума, но са дадени пояснения в т.12 от заявлението. При
подаване на възражение, компетентен е исковият съд в подробности да изясни спорните
въпроси, в случай че такива има. Заповедното производство има за цел да се установи дали
вземането е спорно, освен ако се установи някоя от хипотезите на чл.410, ал.2 ГПК.
Съгласно приетото в т.2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, в
производството по чл.410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може да прави
изводи въз основа на представени такива, и преценката на съда по основателността на
искането е ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението. В
случая твърденията изложени в т.9 и т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК
индивидуализират претендираното вземане по основание и размер за всяко от отделните
пера (главница, договорна лихва и законна лихва върху непогасената главница), т.е.
заявлението е редовно от формална страна. В заявлението са изложени всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
претендираните вземания за главница и договорна лихва в посочения размер и период.
Предвид изложеното към момента не е налице основание да се откаже издаването на
заповед за изпълнение и за претендираната лихва за забава. Заявителят е изложил твърдения
за неизпълнение на задължението на длъжника в уговорените срокове, поради което
претендира заплащане на обезщетение заради забавено изпълнение на задължението.
Обезщетението заради забава компенсира неблагоприятните за кредитора последици,
резултат от неизпълненото в срок задължение. Ето защо съдебният състав намира, че с оглед
изложените от заявителя твърдения за забава, заповед следва да се издаде и за
претендираното обезщетение в посочения размер и период. По отношение на претендирания
размер, съдът намира, че в производството по чл.410 от ГПК не може без назначаването на
експертиза /което би станало в производство по чл.422 от ГПК и то ако се окаже че
вземането е спорно/ да се определя размер на претендирана сума. С оглед съдържанието на
жалбата и изхода по делото заявителят има право на пълния размер сторени съдебни
разноски в заповедното производство, поради което разпореждането и в тази му
отхвърлителна част следва да бъде отменено .
Тъй като с частната жалба не е отпръвено искане за разноски за въззивното
производство, поризнасяне в тази насока не следва.
Мотивиран от изложеното Окръжен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 7400/27.06.2022г. по ч.гр.д. № 3424/2022г. на РС-Бургас, с
което е отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение против длъжника М. Г. Х. с ЕГН-********** от *** за
разликата между присъдените 341,88лв. до пълния предявен размер от 941,47лв. -
обезщетение за забавено плащане за периода 11.02.2018г. – 29.05.2022г., на основание
Договор за потребителски кредит № **********/09.05.2017г. сключен между длъжника и
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на подписано на
29.10.2021г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания о
31.08.2018г. на заявителя, както и в частта за разноските, изчислени съобразно уважената
част от заявлението, като искането за разноски за разликата от присъдените със заповедта по
3
чл.410 ГПК - 90,84лв. до претендираните 112,35лв. е отхвърлено, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* против М. Г. Х. с ЕГН-********** от *** за
разликата между присъдените 341,88лв. до пълния предявен размер от 941,47лв. -
обезщетение за забавено плащане за периода 11.02.2018г. – 29.05.2022г., на основание
Договор за потребителски кредит № **********/09.05.2017г. сключен между длъжника и
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на подписано на
29.10.2021г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания о
31.08.2018г. на заявителя, както и в частта за разноските, за разликата от присъдените със
заповедта по чл.410 ГПК - 90,84лв. до претендираните 112,35лв..
ВРЪЩА делото на РС Бургас за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4