№ 3436
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100507519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 192722 от 14.08.2017г. по гр.д. № 32359/2017г. по описа на
СРС, 36 състав, са отхвърлени предявените от М. С. М., с ЕГН: **********
срещу Районен съд - Раднево искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1
ЗОДОВ за следните суми, представляващи вреди от незаконното му
задържане: 600,00 лева – имуществени вреди, от които 250,00 лв. пътни
разноски на ангажирания от него процесуален представител и 350,00 лв.
адвокатско възнаграждение, 6000,00 лева – пропуснати ползи, които не е
могъл да реализира, поради невъзможността му да полага труд в посочения
период за собствения си сайт „Гласът на Стара Загора“ и 23 400,00 лева –
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уплаха, безсъние, сънуване на
кошмари в продължение на няколко месеца, фактът, че е се е разчуло сред
колегите, политиците и бизнесмените в Стара Загора и това е сложило край
на бизнеса му със сайта „Гласът на Стара Загора“.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът М. С. М.,
1
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост като
незаконосъобразно и нарушаващо правата му. По този начин е било
образувано в.гр.д. № 2834/2020г. по описа на СГС, Гражданско отделение, IV-
Д въззивен състав. По същество, поддържа, че ответната страна, Районен съд
– Раднево, незаконосъобразно е удължила срока на задържането на ищеца в
ДПБ „Д-р Кисьов“ гр. Раднево по реда на чл. 154, ал. 2 от Закона за здравето
/ЗЗдр./ за нови 48 часа с Разпореждане от 12.05.2014г. по ч.н.д. № 223/2014г.
на PC – Раднево. Излага съображения, че доказателствата по делото не водели
до извод, че спрямо него действително са прилагани мерки за принудително
лечение, поради което този период от две денонощия от 13.05.2014г. до
15.05.2014г. приравнява на незаконно задържане, наложено от ответната
страна при липса на всякакво основание. Освен това, отправя възражения
срещу първоинстанционното решение, което според него е постановено в
нарушение на задължителната практика на ВКС и ЕСПЧ. В допълнение,
според въззивника, СРС бил допуснал процесуални нарушения досежно
отправените към него доказателствени искания. Поради това моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и вместо него да уважи изцяло
предявените осъдителни искове по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ до пълния претендиран техен
размер, възлизащ общо на 30 000,00 лева.
Въззиваемият РС – Раднево не взема становище и не депозира писмен
отговор депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
С два броя писмени молби с идентично съдържание, постъпили по
в.гр.д. № 2834/2020г. по описа на СГС, Гражданско отделение, IV-Д въззивен
състав, съответно на 19.04.2021г. и на 20.04.2021г., М. С. М. е отправил
доказателствено искане към съда за назначаване на съдебна психолого-
психиатрична експертиза, която да изследва нанесените му психични травми
от незаконното задържане, вследствие на Разпореждането от 12.05.2014г. на
РС – Раднево по ч.н.д. № 223/2014г., както и е отправил доказателствено
искане за служебно изискване на фактурни справки за политическа реклама в
периода м.май – м.юни 2014г. от изрично посочени от въззивника уебсайтове.
С определение № 268564/14.05.2021г., в.гр.д. № 2834/2020г. по описа на СГС,
Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, е било прекратено и върнато на
СРС, поради липса на документи, описани в обжалваното първоинстанционно
решение.
2
След отстраняване на тези пороци от първоинстанционния съд,
респективно възстановяването и изпращането на липсващите материали, е
образувано настоящото в.гр.д. № 7519/2021г. по описа на СГС, Гражданско
отделение, IV-Д въззивен състав. С искане на въззивника от 31.08.2022г.,
същият моли настоящата инстанция да приеме като писмено доказателство по
делото Решение № 103/20.05.2022г. по гр.д. № 2050/2021г. по описа на ВКС.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
В условията на кумулативно обективно съединяване са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, с които се
иска осъждане на Районен съд – Раднево да заплати на М. С. М. следните
суми: 600,00 лева – имуществени вреди, от които 250,00 лв. пътни разноски
на ангажирания от ищеца процесуален представител и 350,00 лв. адвокатско
възнаграждение, 6 000,00 лева – пропуснати ползи , които ищецът не е могъл
да реализира, поради невъзможността му да полага труд в периода от
13.05.2014г. до 15.05.2014г. за собствения си сайт „Гласът на Стара Загора“ и
23 400,00 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уплаха,
безсъние, сънуване на кошмари в продължение на няколко месеца, фактът, че
е се е разчуло сред колегите, политиците и бизнесмените в Стара Загора и
това е сложило край на бизнеса му със сайта „Гласът на Стара Загора“, всички
те следствие от твърдяно от ищеца и въззивник в настоящото дело незаконно
задържане за 48 часа в периода от 13.05.2014г. до 15.05.2014г.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
3
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоистанционното решение за правилно
и обосновано, поради което споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната
преценка на събраните доказателства се установява, че на 10.05.2014г. в
14:00ч. М. М. С. е приведен от полицейски служители в Държавна
психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“, гр. Раднево след описани в епикриза с
изх. № 333/10.05.2014г. по описа на ЦПЗ – гр. Стара Загора прояви на
физическа агресия и опасно поведение с диагноза: налудно разстройство
коморбидно с разстройство вследствие употреба на алкохол. Параноялен
синдром с агресивни прояви. На 10.05.2014г. е изготвено становище до
Директора на болницата от лекуващия лекар д-р И.Д., с искане за настаняване
на задължително лечение, предвид диагностицирането на М. М. С. с
персистиращо налудно разстройство, разстройство вследствие употреба
на алкохол, вредна употреба и описани прояви на физическа агресия към
негови съседи. На 12.05.2014г. становището на д-р И.Д. е заведено под вх. №
1196/12.05.2014г., като със Заповед № 531/12.05.2014г. на директора на
болницата д-р Т.Т. на основание чл. 154, ал. 1 от ЗЗдр М. М. С. е настанен за
временно лечение в болницата за срок от 24 часа. С искане с изх. №
1196/12.05.2014г. за настаняване на задължително лечение по чл. 157 вр. чл.
154, ал. 3 и чл. 156 от ЗЗдр въпросната Заповед и Становището на лекуващия
лекар са изпратени на РС – Раднево, като освен това е отправена и молба за
4
удължаване на срока на настаняването за задължително лечение на ищеца и
въззивник в настоящото производство. Така и на основание чл. 154, ал. 2 от
ЗЗдр с Разпореждане от 12.05.2014г. на РС – Раднево по ч.н.д. № 223/2014г.,
ответната страна по спора е удължила срока на временното лечение в
болничното заведение на лицето М. М. С. за срок от 48 часа в периода от
13.05.2014г. до 15.05.2014г. Освен това, съдът в Раднево е насрочил съдебно
заседание при условията на чл. 154, ал. 3 от Здр на 15.05.2014г.,
предоставяйки правна помощ на М. М. С.. С протоколно определение от
посочената дата, РС – Раднево е прекратил производството по ч.н.д. №
223/2014г. Същото е отменено с Определение от 04.06.2014г. по в.ч.н.д. №
1152/2014 г. по описа на ОС-Стара Загора и делото е върнато на РС – Раднево
за разглеждане по същество. Впоследствие с Определение № 25/10.06.2014г.
по ч.н.д. № 223/2014г. на PC - Раднево производството по делото е било
отново прекратено на основание чл. 164, ал. 3 от ЗЗдр – поради отпадане на
предпоставките за настаняване на лицето. Същото се основава на изискано от
ДПБ „Д-р Кисьов“ становище с изх. № 1182/10.06.2014г., в което е посочено,
че лицето е изписано от лечебното заведение и не поддържат искането за
настаняване.
От правна страна, с нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗОДОВ е
предвидена отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани
от съда, при прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени. Легитимиран да
представлява държавата като процесуален субституент по исковете за
обезщетение за вреди, претърпени в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗОДОВ, е съдът съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5/2013 от 15.06.2015
г. на ОСГК на ВКС. Фактическият състав на нормата изисква кумулативното
установяване в производството на следните предпоставки: приложено от съда
задължително настаняване и лечение, което впоследствие да е било отменено,
да бъдат установени твърдените имуществени и неимуществени вреди, както
и причинната връзка между приложеното задължително настаняване и
лечение и настъпилите неблагоприятни последици.
Законът за здравето урежда института на задължителното настаняване
и лечение, в раздел втори на Глава пета „Психично здраве“ - чл. 155-165, като
регламентира и материалноправните предпоставки, и процедурата за
постановяване на задължително лечение. По силата на чл. 146-164 от ЗЗдр,
5
задължителното настаняване и лечение в психиатрично заведение на лица,
засегнати от психически разстройства, се извършват с решение на районен
съд. Тоест единствено съдът е компетентен да разпореди, ако е необходимо,
хоспитализирането на дадено лице за задължително лечение. Наред с това,
българското законодателство, посредством приемането и обнародването на
ЗЗдр, е синхронизирано с Препоръка № R (83) 2 относно законовата защита на
лицата, страдащи от психични разстройства, настанени на лечение по
принудителен ред и Препоръка относно положението на психично болните №
818 (1977) на Съвета на Европа и Принципи за защита на лица с психична
болест и за подобряване на психичноздравната помощ - Резолюция № 46/119,
приета от Генералната асамблея на Организацията на обединените нации на
17 декември 1991г., като се предвиждат и процедури за вземане на решения за
принудително настаняване и лечение на лица, засегнати от психическо
разстройство в т.нар. „извънредни“ или „спешни случаи“. В тези случаи,
въпросното лице може да бъде временно настанено и подложено на лечение в
болнично заведение за максимален срок от 24 часа с решение на директора на
заведението. Това настаняване не се санкционира от съд, но в ситуации,
налагащи продължаването на този срок, с оглед целите на специалния закон и
предвид на констатираното психично разстройство, същото може да бъде
продължено до 48 часа само с разрешение от районния съд по изрично искане
на конкретното болнично заведение. Едва когато, последното счете, че
състоянието на пациента изисква вземане на решение за провеждане на
задължително лечение, тогава ръководителят на болничното заведение внася
незабавно искане до съда, като се мотивира и прилага становище на
психиатър относно състоянието на лицето. В последния случай, съдът
преценява предпоставките за възлагане на изготвянето на съдебно-
психиатрична експертиза, като в нея задължително участват прокурор,
защитник, психиатър, задължително е участието на лицето, чието настаняване
и лечение се иска, което се излушва лично, с цел съдът да добие
непосредствено впечатление за неговото състояние. За установяване на
нуждата от задължително лечение на психичното разстройство съдът
назначава съдебно-психиатрична експертиза. По време на провеждането на
експертизата лицето не се подлага на лечение, освен при спешни състояния
или след изразено информирано съгласие от лицето. Самото определение за
назначаване на експертиза подлежи на обжалване и протестиране. Тоест
6
действащата уредба на задължителното лечение по ЗЗдр предвижда две
отделни хипотези на настаняване и принудително лечение – по спешност
по реда на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗдр и при необходимост от провеждане
на задължително лечение по реда на чл. 157 вр. 155 от ЗЗдр.
По повод на горното уточнение, правилни се явяват разсъжденията на
първоистанционния съд по повод на Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи, като по аргумент от чл. 5, § 1, б. „е“ от същата, за да
бъде законно задържането на душевноболно лице, в това число и алкохолик,
следва то да бъде основано на експертно заключение, че лицето страда от
психично разстройство, чийто размер оправдава задържането ( в този смисъл
е Решение от 13.11.2012 г. на ЕСПЧ по делото на Кънева срещу България, по
жалба № 33606/2005 г., Четвърто отделение). В противен случай, конкретното
задъжане ще е извършено в нарушение на цитираната разпоредба на
Конвенцията, респективно ще бъде породена отговорността на съда по чл. 2,
ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за вреди.
В настоящия случай, първоначално М. М. С. е бил задържан, в
условията на спешност, за принудително настаняване и лечение в Държавна
психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“, гр. Раднево за срок от 24 часа по
инициатива на медицинско лице – експерт на основание чл. 154, ал. 1 вр. чл.
146, ал. 1 от ЗЗдр на 12.05.2014г. Впоследствие, по изрична молба на
директора на болничното заведение до РС – Раднево, по реда на чл. 154, ал.2
вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗдр с Разпореждане от 12.05.2014г. на РС – Раднево по
ч.н.д. № 223/2014г. този срок е удължен с 48 часа за периода от 13.05.2014г.
до 15.05.2014г. На 15.05.2014г. е насрочено заседание по другата молба на
болничното заведение за задължително настаняване и лечение на М. М. С. в
Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“, гр. Раднево.
Видно от исковата молба и въззивната жалба на М. М. С., последният
твърди че удължаването от ответната страна по делото с 48 часа на
задържането му, в условията на спешност в болничното заведение е
незаконосъобразно и от него търпи вреди. Съвсем правилно,
първоинстанционният съд е отхвърлил тези претенции от ищеца, тъй като
изначално извършените действия от РС – Раднево, обективирани в
Разпореждане от 12.05.2014г. на РС – Раднево по ч.н.д. № 223/2014г. не
изпълват фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. В тази част, ч.н.д.
7
№ 223/2014г. не е било отменяно. Впоследствие, прекратяването на ч.н.д. №
223/2014г. касае другото искане за задължително настаняване и лечение по
реда на чл. 154, ал. 3 вр. чл. 157 вр. чл. 155 от ЗЗдр на Държавна
психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“, гр. Раднево. Нещо повече,
настоящата съдебна инстанция счита, че правилно и законосъобразно РС –
Раднево е удължил срока на задържането в условията на спешност на М. М.
С. в болничното заведение, доколкото неговото Разпореждане не е било
своеволно, напротив – било е основано на експертно заключение – становище
на лекуващия лекар д-р И.Д., че към 12.05.2014г. лицето страда от психично
разстройство. По този начин, съобразно действащата уредба на
задължителното лечение по ЗЗдр, предвиждаща всякога консултиране с лекар
като предварително условие за решението на съда в хипотези на налагане на
задължително настаняване и лечение, ведно с практиката по чл. 5, § 1, б. „е“
от Конвенцията, настаняването за временно лечение за 48 часа в периода от
13.05.2014г. до 15.05.2014г. се явява законно и обосновано. Казано по друг
начин, към датата на процесното разпореждане на ответната страна, е било
налице годно правно основание, което да обуславя продължаването с 48 часа
на настаняването за временно лечение на М. М. С. в болничното заведение.
За пълнота и касателно прекратяването на ч.н.д. № 223/2014г. от РС -
Раднево, следва да се спомене следното. С Определение от 15.05.2014г. по
ч.н.д. № 223/2014г. РС – Раднево е прекратил производството по искането за
задължително настаняване и лечение на лицето М. М. С.. Впрочем на
15.05.2014г., след изтичането на 48 часовия срок, поради липса на законово
основание, М. М. С. е бил изписан от болничното заведение. Тоест не
прекратяването на ч.н.д. № 223/2014г. е послужило за освобождаване на
лицето от болничното заведение, а изтичането на законово определения срок
в чл. 154, ал. 2 от ЗЗдр. Впоследствие Определението за прекратяване е било
протестирано от РП – Раднево и отменено от ОС – Стара Загора, а делото
върнато на РС – Раднево за разглеждане по същество. С постъпило становище
с изх. № 1182/10.06.2014г. на Държавна психиатрична болница „Д-р Г.
Кисьов“, гр. Раднево, последната е заявила, че не поддържа искането си по чл.
154, ал. 3 вр. чл. 157 от ЗЗдр по отношение на лицето М. М. С..
По изложените аргументи по-горе, възраженията на въззивника относно
незаконосъобразността на първоинстанционното решение, което било
постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС и ЕСПЧ,
8
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени и възраженията на въззивника, следващи от твърдяните
процесуални нарушения на СРС по повод на отправените доказателствени
искания към него. Видно от доказателствата по делото, първоинстанционният
съд нееднократно е предоставял възможност на М. М. С. да ангажира
доказателства във връзка с твърденията си за претърпени вреди, в това число
и възможността да ангажира допуснатите му гласни доказателствени средства
посредством разпит на посочен от него свидетел, включително при режим на
призоваване по делегация, от която същият не се е възползвал. Относно
отправените с писмена молба от 19.04.2021г. по в.гр.д. № 2834/2020г. по
описа на СГС, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав доказателствено
искане към въззивния съд за назначаване на съдебна психолого-психиатрична
експертиза, то същото е недопустимо, поради настъпилата преклузия по чл.
266 от ГПК. Касателно искането в същата молба за служебно изискване на
фактурни справки за политическа реклама в периода м.май-м.юни 2014г. от
конкретни уебсайтове, то настоящата инстанция счита че същите справки са
неотносими към предмета на делото, поради което това искане следва да бъде
оставено без уважение. Не на последно място, въззивният съд счита за
неотносимо и предоставеното с молба от 31.08.2022г. като писмено
доказателство Решение № 103/20.05.2022г. по гр.д. № 2050/2021г. по описа на
ВКС, тъй като обстоятелствата, които се иска да бъдат установени с
представения документ са неотносими към предмета на настоящия спор и с
тях няма да се изяснят релевантни към предмета на делото факти.
Въпросното решение касае правен спор между Държавна психиатрична
болница „Д-р Г. Кисьов“, гр. Раднево и М. М. С. за противоправно задържане
на въззивника в психиатричното заведение за периода от 10.05.2014г. до
12.05.2014г. Нещо повече, в решението дори се посочва, че за периода от
13.05.2014г. до 15.05.2014г. е имало правно основание за неговото
настаняване за лечение в болничното заведение – разрешението на РС –
Луковит по чл. 154, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗдр.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски
има въззиваемата страна. Същата не е заявила претенция за разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192722 от 14.08.2017г. по гр.д. №
32359/2017г. по описа на СРС, 36 състав, са отхвърлени предявените от М. С.
М., с ЕГН: ********** срещу Районен съд - Раднево искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за следните суми, представляващи вреди от
незаконното му задържане: 600,00 лева – имуществени вреди, от които 250,00
лв. пътни разноски на ангажирания от него процесуален представител и
350,00 лв. адвокатско възнаграждение, 6000,00 лева – пропуснати ползи,
които не е могъл да реализира, поради невъзможността му да полага труд в
посочения период за собствения си сайт „Гласът на Стара Загора“ и 23 400,00
лева – неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уплаха, безсъние,
сънуване на кошмари в продължение на няколко месеца, фактът, че е се е
разчуло сред колегите, политиците и бизнесмените в Стара Загора и това е
сложило край на бизнеса му със сайта „Гласът на Стара Загора“.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10