№ 505
гр. ***, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500485 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „***“ ЕООД, със седалище гр .
***, подадена чрез пълномощника юрк. Г. П., срещу решението на Районен
съд – Никопол от 16.03.2022 г., постановено по гр.д. № 582/2021 г., в частта
му, в която предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е отхвърлен за
сумата 1944,10 лв., представляваща разликата до пълния претендиран размер
на сумата от 2033,79 лв. за договорно възнаграждение по потребителски
кредит № ***. В жалбата са изложени оплаквания, че първоинстанционният
съд неправилно е прихванал всички платени от длъжника суми по договора
от претендираното вземане за договорно възнаграждение. Претендира се
отмяната на решението в обжалваната му част и уважаване на предявения иск
за договорно възнаграждение за разликата над присъдения размер от 89,69 лв.
до претендирания с исковата молба от 2033,79 лв., или, ако съдът прецени, че
предвид нищожността на клаузата за допълнителни услуги, платената по това
задължение сума от 649,71 лв. следва да бъде прихваната от дължимата сума
за договорно възнаграждение – за разликата над 89,69 лв. до 1384,08 лв.
1
Ответникът по въззивната жалба М. Ц. К. счита жалбата за
неоснователна и моли окръжния съд да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната му част чрез процесуалния си представител адв. Д. М.
от АК-Пловдив. Подробни съображения са изложени в представения писмен
отговор и писмени бележки по делото.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на ***ски
окръжен съд намира жалбата за допустима и основателна, предвид следните
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по реда на чл. 422 от ГПК
за установяване на вземането, присъдено в полза на кредитора „***“ ЕООД
гр . *** срещу длъжника М. Ц. К., от с. ***, общ. ***, обл. ***, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 227 от 27.08.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 451/2021 г. по описа на Районен съд – Никопол, както
следва: сумата от 4529,71 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № *** от 11.10.2019 г., ведно със законната
лихва от 26.08.2021 г.; сумата от 154,57 лв. – лихва за периода от 03.07.2021 г.
до 26.06.21.; сумата от 519,54 лв. – мораторни лихви за периода от 06.12.2019
г. до 03.07.2021 г.
Предявени са и осъдителни искове за вземанията, за които районният
съд е отказал да издаде заповед за изпълнение с разпореждане от 27.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 451/2021 г., потвърдено с определение на ***ски окръжен съд от
29.10.2021 г. по ч.гр.д. № 801/2021 г., а именно: сумата от 2033,79 лв. –
договорна лихва за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2021 г., сумата от
1277,31 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“
и сумата от 2472,98 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги „Флекси“.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
С постановеното от първоинстанционния съд решение предявеният
установителен иск по чл. 422 от ГПК е уважен изцяло.
Обективно съединените осъдителни искове, с които се претендират
вземания за закупени пакети допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са
отхвърлени. За да постанови този резултата районният съд е приел, че тези
2
вземания се основават на нищожни клаузи в договора за потребителски
кредит между страните. В тази му отхвърлителна част първоинстанционното
решение не е предмет на въззивното обжалване, с оглед на което същото е
влязло в законна сила.
Релевентаният в настоящото въззивно производство спорен въпрос е
какъв е размерът на дължимата от ответника-въззиваем сума за договорно
възнаграждение по процесния договор за потребителски кредит между
страните.
По делото е безспорно установено, че кредитополучателят М. Ц. К. е
заплатил на кредитодателя сума в общ размер на 1944,10 лв. за погасяване
задълженията му по отпуснатия потребителски кредит. Признание на този
факт от страна на ищеца се съдържа в депозираната искова молба, като е
посочено, че с част от тази сума, а именно със сумата от 8,03 лв. са погасени
начислени лихви за забава, а с останалата сума в размер на 1926,07 лв. са
погасени задължения по кредита.
От приложеното по делото извлечение от сметката на
кредитополучателя се установява, че същият е направил четири погасителни
вноски по 363,03 лв., две погасителни вноски по 109,03 лв., две погасителни
вноски по 127,03 лв. и една вноска на сумата от 1,83 лв. С тези вноски е
погасена частично главницата по кредита, като общо погасената сума възлиза
на 470,29 лв. Погасявана е и договорна лихва, по която общо погасената сума
е в размер на 806,07 лв. Съгласно извлечението сума в общ размер от 649,71
лв. е отнесена от кредитодателя за погасяване възнаграждение за
допълнително закупени услуги.
Видно е от съдържанието на извлечението, че направените от
кредитополучателя осем погасителни вноски съответстват напълно на
договорения погасителен план и внесените промени в същия със сключените
2 бр. анекси към договора. При това положение извършеното частично
погасяване на главницата, както и на дължимата договорна лихва е
съобразено с договорените между страните условия за издължаване на
кредита. Доколкото е налице просрочие на някои от погасителните вноски,
правилно е отнесена сумата от 8,03 лв. за погасяване на начислените лихви за
забава.
Тъй като с необжалваната и влязла в сила част на първоинстанционното
3
решение са отхвърлени осъдителните искове за присъждане на вземания,
представляващи възнаграждение за допълнителни услуги, като основани на
нищожни клаузи от договора, то при зачитане силата на пресъдено нещо по
тези искове се налага извод, че с извършените от длъжника погасителни
вноски неправилно са погасявани вземания за същите услуги.
При това положение и доколкото първоинстанционното решение е
влязло в сила и в частта му, с която е уважен предявения установителен иск
по реда на чл. 422 от ГПК, в т.ч. и присъденото вземане за главница,
въззивният съд приема, че с неправилно отнесената сума в общ размер на
649,71 лв. за погасяване на недължими вноски за допълнителни услуги следва
да се намали размера на дължимата договорна лихва по кредита.
Следователно вземането за договорна лихва възлиза на сума в общ размер на
1384,08 лв. / 2033,79 – 649,71 = 1384,08/, до който размер следва да бъде
уважен предявения осъдителен иск.
Следва да бъде посочено, че съгласно заявеното с въззивната жалба
искане, може да се приеме, че исковата претенция се поддържа до същия
размер.
Това налага отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната
му част и произнасяне на въззивната инстанция по същество, като
предявеният осъдителен иск за договорно възнаграждение бъде уважен и за
разликата над присъдената сума от 89,69 лв. до сумата от 1384,08 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК
в полза на въззивния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените по
делото и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция в
общ размер на 350 лв., от които 50 лв. платена държавна такса и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
Що се касае до релевираното с въззивната жалба искане да бъдат
поправени очевидни фактически грешки в диспозитива на
първоинстанционното решение, то компетентен да се произнесе по същото е
Никополски районен съд, като в тази й част въззивната жалба има характер на
молба по чл. 247 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, ***ският окръжен
съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26 от 16.03.2022 г. на Районен съд – Никопол,
постановено по гр.д. № 582/2021 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от „***“ ЕООД гр . *** против М. Ц. К. осъдителен иск за
договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит между
страните № ***, за разликата над сумата от 89,69 лв. до сумата от 1384,08 лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК М. Ц. К.,
с ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕООД, със седалище гр . ***, ЕИК
***, сума в размер на 1294,39 лв. /хиляда двеста деветдесет и четири лева 39
ст./, представляваща разликата над присъдената сума от 89,69 лв. до
дължимата сума от 1384,08 лв. за договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № *** от 11.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК М. Ц. К., с ЕГН
**********, да заплати в полза на „***“ ЕООД, със седалище гр . ***, ЕИК
***, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Никопол за произнасяне по
обективираната във въззивната жалба на „***“ ЕООД гр . ***, с вх.рег.№
***/05.04.2022 г., молба за поправка на очевидни фактически грешки в
решение № 26/16.03.2022 г. по гр.д. № 582/2021 г. по реда на чл. 247 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5