Решение по дело №3452/2019 на Административен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2770/27.12.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХIII състав, в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:             1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева и при участието на прокурора Христев, като разгледа КНАХД № 3452 по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от ИА МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР против Решение № 1607 от 04.09.2019 г., постановено по АНД № 2389/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С решението е отменено Наказателно постановление № НП-27-133-26/04.12.2018, издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит, с което на К.К., на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ са наложени 13 броя  глоби  всяка по 100 лева за извършени 12 броя нарушения на чл. 29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

В жалбата се сочат касационните основания материална и процесуална незаконосъобразност на решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба.

 

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

 

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.229, ал.1 ЗЗ за нарушение разпоредбата на чл.29, т.1 НОПДМП, съгласно която не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента. Следователно, ангажирането на административнонаказателна отговорност на лицето изисква да бъде безспорно установено, че именно д-р К. в конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП. 

Действително от текста на чл.29, т.1 НОПДМП може да се изведе забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата лекуващ лекар и избран лекар и/или участник в екип, който да осъществи конкретни медицински манипулации. Безспорно в случая такова нарушение е допуснато, доколкото от приложените по делото истории на заболяването се установява, че д-р К. в посочените сличаи противозаконно е съвместявал това качество. Недоказана, обаче, е преценката на административнонаказващия орган кой е субектът, който би следвало да носи отговорност в този случай. Това е така, защото от събраните в административнонаказателното и въззивното съдебно производство доказателства се установява, че всички заявления за избор на лекар/екип са адресирани до д-р И. – управител на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, следователно той е лицето, което би следвало да се произнесе по исканията на пациентите и да допусне или не избора на лекар/екип, доколкото няма данни да е било оправомощено друго лице, а още по-малко това лице да е д-р К..

Отделно от това, в нито едно от заявленията не фигурират името и/или подписът на д-р К., за да се приеме, че той е взел решенията, с които са допуснати въпросните избори на лекар/екип – всичките заявления са подпечатани с печат на лечебното заведение и подписани от страна на лечебното заведение единствено от м.с. Д. И., уведомила пациента за решението. С други думи казано, недоказан е фактът, че именно д-р К. в конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.

Действително, избраният лекар може да отговаря за допуснато нарушение, но единствено и само за неизпълнение на задължението си по чл.26, във връзка с чл.29 НОПДМП да уведоми пациента за невъзможността да бъде удовлетворен изборът му, поради забраната на чл.29 от същата наредба. В конкретния случай текстът на чл.26 НОПДМП е цитиран при описание на нарушението, но липсва твърдение, че с действията си д-р К. е допуснал нарушение на неговите разпоредби. 

 

Поради изложеното следва да бъде оставено в сила въззивното решение.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1607 от 04.09.2019 г., постановено по АНД № 2389/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

 

2.